РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 10.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия ***а като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5509 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж
рег. №*********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес Парк софия, сгр. 14, представлявано от зам. Управителя
*** срещу
М.И. ***, ЕГН **********, с адрес *** съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца обща сума в размер на 1160,78 лева, от които: 1104.41 лв., представляваща главница по револвиращ
кредит, както и сума в размер на 56.37 лева, представляваща обезщетение за
забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 09.11.2018 до 11.05.2019
г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното им изплащане. В условията на евентуалност,
ако бъде отхвърлен предявеният иск, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника на основание чл.79 и
чл.86 ЗЗД да му заплати обща сума в размер на 1160,78 лева, от които: 1104.41 лв., представляваща главница по револвиращ
кредит, както и сума в размер на 56.37 лева, представляваща обезщетение за
забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 09.11.2018 до 11.05.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от от депозиране на исковата молба.
Твърди се, че между страните е
сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит за издаване и
ползване на кредитна карта САRD-15985010, под формата на кредитна карта МаsterCard. Излага се, че на 14.05.2018 г. ответникът е
активирал предоставената му от ищеца кредитната карта № САRD-15895010, с максимален
кредитен лимит в размер на 1000.00 лв. Сочи се, че същият представлява
револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят може да усвоява
посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания,
чрез терминални устройства (РОS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна
карта. Твърди се, че върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Излага се, че съгласно чл.1 и чл.14 от Договора за ответника възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Сочи се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на
кредитната карта на 01.06.2018 г., което е принудило кредитора да блокира
използването й. Твърди се, че въпреки многократните опити за контакт с длъжника
и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той
виновно не е изпълнил задължението си, поради което и е депозирано възражението
по чл.410 ГПК. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да им
присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи депозираната искова молба.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е
депозирал отговор на ИМ. Сочи, че в
представените документи по делото е посочено, че адресът на ответника е в гр.
Варна, където не са му връчвани същите. Излага, че ищецът не е представил
доказателства, че процесната сума е остатък от главница. Сочи, че не са
представени и доказателства за това каква сума е платена. Оспорва и
претендираната лихва за забава
В проведеното по
делото о.с.з. особеният представител
на ответника моли съда да постанови решение съобразно доказателствата по делото
и изслушаното заключение по допуснатата ССЕ. Моли съда да присъди разноски
съобразно уважената част от иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
присъединено ч.гр.д. № 3461/2019 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: сума
от 1 104.41 лв. –
главница; сума от 56.37 лв.
– мораторна лихва за периода от
09.11.2018 г. до 11.05.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски в размер 25.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в редакцията му от
ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 1897/29.05.2019 г. и изпълнителен
лист, връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК, поради което ищецът с
оглед дадените от заповедния съд указания е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Приобщен като част
от исковото производство е и Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD -15895010/04.04.2018 г., сключен
между страните по делото за сумата от 999,99 лева стойност на кредита, при
първоначална вноска от 300 лева и размер на кредит от 731,49 лева. В договора е
посочено, че се сключва при фиксиран лихвен процент от 16,06 % и ГПР от 17,31%.
Договорено е също, че общата дължима сума от кредитополучателя е платима на 6
броя месечни вноски, всяка от 129,23 лева лева, с падеж – 1-во число на месеца
и падеж на първата вноска – 01.06.2018 г. и на последната – 01.11.2018 г.
погасителният план е обективиран в договора за кредит.
От представените по
делото декларация за предоставяне на лични данни и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и
ползване на кредитна карта се установява, че на ответника е предоставена
преддоговорна информация, свързана с процесния договор за кредит.
Приложени по делото
фактура №5652/04.04.2018 г. и приемо – предавателен протокол от същата дата, от
които се установява, че ответникът е закупил стоки, от които в брой е платил
300 лева и 699,99 лева от лизинг.
Установява се от
представения по делото Сертификат за застраховка №CREX – 15894845 факта на сключването на застраховка със застрахователя Кардиф
Животозастраховане. В случая, размерът на застрахователната премия е сумата от 31,50
лева - посочена в процесния договор за кредит.
Приобщени като
доказателство по делото са и ОУ на застрахователна програма, от които се
установява какви общи условия са действали по отношение на договора за
застраховка.
В хода на производството е изслушано заключението
по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страните. От заключението на същата се установява,
че: между страните по делото е сключен договор за кредит №CARD -15895010/04.04.2018 г., по силата, на който на
ответника е отпуснат револвиращ потребителски кредит – кредитна карта МASTERCARD с максимален кредитен лимит от
1000 лева, който лимит се тегли и внася, а погасителните вноски са променливи
величини с оглед усвоената сума; таксите и лихвите по този кредит се начисляват
съобразно изтеглената и непогасена главница; че стоковият кредит е заплатен на
търговеца чрез кредитната карта, предмет на настоящето дело; че съгласно чл.12
от договора кредитора изготвя и изпраща извлечение, отразяващо транзакциите
всеки месец, следващ извършените транзакции, но не по – малко от веднъж
годишно; че срокът на валидност на кредитната карта е различен от срока на
потребителския кредит; че таксите за извършените транзакции и обслужване на
кредитната карта са посочени в действащата тарифа на ищеца; че месечните
погасителни вноски се правят до първо число на месеца, следващ издаването на
извлечението най – малко в минимален размер, съгласно тарифата; че лихвата се
начислява върху усвоеният размер на кредитният лимит за времето на използването
му; че ГЛП е 35%,; че минималната вноска при кредит до 1000 лева е 60 лева, при
кредит до 2000 лева- 120 лева и при кредит от 3000 лева – 180 лева; че картата
е активирана на 03.05.2018 г. с датата на усвояването на размера на стоковия
кредит от 731,49 лева; че сумата от 999,99 лева е образувана от: стойността на
стоката, първоначалната вноска от 300 лева и застраховка от 31,50 лева; че на
12.05.2018 г са изтеглени 250 лева от АТМ, като за тегленето е начислена такса
от 9,00 лева, такса за проверка на баланса от 0,40 лева и16,47 лева за плащане POS.; че усвоената сума по
кредитната карта е в размер на 1007,36 лева, по която не е извършено плащане
през целия период; че непогасената главница е в размер на 1007,36 лева, а
лихвата за забава върху същата за процесния период е в размер на 51,47 лева.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството
си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен
срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което
е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е
изправна страна и по силата на който за ответникът е възникнало задължение да
заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено
и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за забава
по размер.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №3461/2019 г. че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че издадената заповед е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD -15895010/04.04.2018 г., сключен
между страните по делото за сумата от 999,99 лева стойност на кредита, при
първоначална вноска от 300 лева и размер на кредит от 731,49 лева, която сума ответникът се е задължил да върне по установения между тях начин
- чрез равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен
план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорена е била
както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за
просрочие.
Установи се също, съобразно отразеното в
договора, че на кредитополучателя, е предоставена своевременно, на хартиен
носител и на български език, необходимата информация, под формата на Стандартен
европейски формуляр, с което съдът приема, че такъв е предоставен на ответника
преди подписване на договора.
Съдът приема, че
процесният договор е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност
на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент
по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в
самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в
от договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на
подпис на договора за паричен заем. Липсват общи условия като отделно обективиран
документ, като същите се съдържат в договора. Поради изложеното съдът приема,
че договорът е валидно сключен.
От събраните по
делото доказателства, съдът намира за установен факта на сключването на валидна
застраховка „защита на плащанията”, с размер на застрахователната премия от 31,50
лева.
По делото безспорно се установи, че от страна
на ответника не са извършвани плащания по процесния договор.
По делото безспорно
се установи също, че към датата на
депозиране за заявлението по чл. 410 от ГПК- 28.05.2019 г. по процесния договор
за кредит е падежирала и последната вноска.
С оглед изложеното,
и доколкото ответникът не е представил доказателства за плащане на процесните
суми съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен. Съдът намира
също, че уговореният с договора годишен лихвен процент от 16,06% и ГПР от 17,31%,
са действителни, като непротиворечащи на нормата на чл. 19, ал.5 от ГПК,
съобразно която, размерът на ГПР не може
да надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва.
Що се отнася до
размера на претендираната главница съдът счита, че при определяне на същата
следва да даде вяра на неоспорената от страните и кредитирана от съда като
обективно и компетентно дадена ССЕ, според която размерът на процесното
задължение за главница е в размер на 1007,36 лева, а за мораторна лихва за
периода от 09.11.2018 г. до 11.05.2019 г. е в размер на 51,47 лева. За
горницата до претендираната главница от 1104,41 лева и за мораторна лихва от
56,37 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед на изхода
на главният иск, и установяване неговата частична неоснователност, следва да
бъде разгледан предявеният осъдителен иск, с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, в частта, в която е отхвърлена претендираната главница в размер на 97,05 и за отхвърлената мораторна
лихва в размер на 4,90 лева.
Така
предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни със
същите съображения, с които са отхвърлени и предявените искове по чл.422 ГПК, а
именно поради недоказаност на претендирания размер.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 68,41 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За исковото производство, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер от 625,75 лв.,съобразно уважената част
от иска. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съдът намира, че в конкретния
казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че М.И. ***, ЕГН **********, с адрес *** дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж рег.
№*********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес Парк софия, сгр. 14, представлявано от зам. Управителя
*** обща сума в размер на 1058,83 лева, от които: 1007.36 лв., представляваща главница по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD -15895010/04.04.2018 г., както и сума в размер на 51.47 лева,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 09.11.2018 до 11.05.2019
г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по ч.г.д. №3461/2019 г. до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН иска за горницата над присъдената главница от 1007,36 лева до претендираната главница в
размер на 1104,41 лева, както и за горницата над присъдената мораторна лихва в
размер на 51,47 лв. до претендираната от 56,37 лева периода от 09.11.2018 г. до 11.05.2019 г., на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж рег. №*********, чрез “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес Парк
софия, сгр. 14, представлявано от зам. Управителя *** срещу М.И. ***, ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца, следните суми: сума в размер на 97,05
лева, представляваща
неизплатена главница по главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD -15895010/04.04.2018 г., както и сума в размер на 4,90 лв., представляваща договорна лихва за период
от за периода от 09.11.2018 до
11.05.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА М.И. ***, ЕГН **********, с адрес *** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж рег.
№*********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес Парк софия, сгр. 14, представлявано от зам. Управителя
*** сумата от 68,41
лева представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3461 по описа за 2019 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.И. ***,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ Париж рег. №*********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“
клон България, със
седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес Парк софия, сгр. 14,
представлявано от зам. Управителя *** сумата
от 625,75 лева, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: