Решение по дело №108/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 490
Дата: 23 април 2020 г. (в сила от 23 април 2020 г.)
Съдия: Кремена Илиева Лазарова
Дело: 20202100500108
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ – 67                     23.04.2020 година                               град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                  Трети състав

На десети март                                                                                година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                       2. Йорданка Майска-Иванова

                       

                                                   Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 108 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 55932/06.12.2020г. на БРС от Г.В.С., ЕГН: ********** ***, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ № 11, ет.2, адв.Е.Димова, против решение № 3146/21.11.2019г. по гр.д. № 6091/2019г. на БРС, с което съдът е отхвърлил осъдителния му иск против Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Директора - Светлан Кичиков, за заплащане на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за исковия период: 26.07.2016г. - 26.07.2019г., ведно с мораторната лихва в размер на 159.77лв.  общо за всички главници, за периода от датата на забавата за всяка една от тях до 25.07.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски. Заявява, че решението не е правилно и моли да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Подробни мотиви излага във въззивната жалба. Не ангажира нови доказателства. Моли за присъждане на разноски.

ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Директора - Светлан Кичиков, не оспорва въззивната жалба, не изразява становище. Не ангажира нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявени са искове пред районния съд с правно основание чл.128 КТ, вр. с чл.150 КТ, вр. с чл.178 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от Г.В.С. против Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР. Въззивникът твърди, че за исковия период 26.07.2016г. – 26.07.2019г. е заемал длъжност „РТС“ на кораб над 100бр.р.тона от 02 гр. в База „Гранично-полицейски кораби“ – Созопол при РД „ГП“ гр.Бургас към МВР и като такъв има статут на държавен служител. В резултат от полагани 24-часови дежурства за горния период е надвишил нормалната продължителност на работното време. Положил е общо 864 часа нощен труд, който, приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен, възлиза на 987 часа и 123 часа за спорния период представляват извънреден труд. Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззиваемия да му заплати сумата от 828лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3,  чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода,  ведно с лихвата за забава от датата на забава за всяко едно плащане до депозиране на исковата молба, както и законната лихва от завеждане на исковете до окончателното изплащане на сумите. Претендира също така заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.

Въззиваемият е оспорил исковата молба. Заявява, че не е основателна. Подробни аргументи са изложени в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни становища. Счита, че като държавен служител, чийто статут се урежда по ЗМВР, С. не може да се ползва от статута на държавния служител по ЗДС, а също така не е основателно да претендира заплащане на извънреден труд по реда на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска. Също ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноски.

В хода на производството искът е изменен, след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 11.11.2019г. е прието увеличение на размера за същия период: 26.07.2016г. – 26.07.2019г., като претендираната сума на главницата е изменена на 1377.46лв., а на мораторната лихва - на 159.77лв.

Страните не са спорили, че за процесния период са били в служебно правоотношение, ето защо с доклада по делото това е обявено от районния съд за факт, който не се нуждае от доказване по реда на чл.153 ГПК.

Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззивникът заявява, че за периода 26.07.2016г. до 26.07.2019г. е полагал 24-часови дежурства по график, като в резултат от факта се е получавало превишаване на нормалната продължителност на работното време и затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация на работното време по горния начин, била превишавана максималната продължителност на служебното време за месеца.

По повод твърденията на страните, съдът взе предвид следното:

Както вече стана ясно, въззивникът, заемащ длъжността „РТС“ на кораб над 100бр.р.тона от 02 гр. в База „Гранично-полицейски кораби“ – Созопол при РД „ГП“ гр.Бургас към МВР е държавен служител, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.

Според действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“  След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззивникът С. е полагал 24-часови дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.  Това превръщане на нощния труд в дневен е подробно разяснено в Писмо изх.№ 04-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСГ – стр.196 по гр.д.№ 814/2019г. БРС и Разяснение на МТСГ от 07.09.2010г. във връзка с чл.9, ал.2, от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – стр.197 по с.дело.

Според въззиваемия, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г.  и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди  № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.

Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззивникът С. е лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззиваемият се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.

Настоящият състав не споделя подобно тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение на  приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.

Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че положеният от въззивника нощен труд за периода 26.07.2016г. – 26.07.2019г. следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143, за часовете, отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен труд се дължи  съответна добавка за нощен труд, така, както е определено от Министъра на вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава 8-часовият работен ден – и с добавка за извънреден труд, при приложение на правилата за сумирано отчитане на 1-месечен или 3-месечен период, в зависимост от това, коя редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР е действала към релевантния исков период.

За да докаже твърдението си за положен извънреден труд за процесния период, въззивникът е поискал определянето му посредством експертиза. По делото е назначена и приета СИЕ, в която В.л., след като се е запознало с графиците за дежурства и протоколите за реално положени дежурства, е определило по месеци за процесния период превишаването на продължителността на служебното време. То, също така е остойностено, съобразно действалите към актуалния момент административни актове, регламентиращи възнаграждението на С..

Така за периода 26.07.2016г. – 26.07.2019г. въззивникът е положил нощни дежурства, в резултат от които е превишил служебното време с общо 200.20 часа. Така следва заключение, че за  процесния период на С. се дължи възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1377.46лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба и до окончателното изплащане на сумата, както и мораторната лихва върху всяка главница от края на месеца, следващ тримесечния период на отчитане на извънредния труд, до завеждане на иска в размер на 159.77лв.

При изложените мотиви на настоящия състав, се налага заключение, че постановеното от БРС решение следва да бъде отменено, като бъде постановено ново, в горния смисъл. В полза на въззивника се следват направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, а въззиваемият ще понесе д.т. за двете инстанции и разноските за извършената експертиза.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 3146/21.11.2019г. по гр.д. № 6091/2019г. на БРС и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Директора - Светлан Кичиков, да заплати на Г.В.С., ЕГН: ********** *** сумата от 1377.46лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за исковия период: 26.07.2016г. - 26.07.2019г., ведно с мораторната лихва в размер на 159.77лв. общо за всички главници, за периода от датата на забавата за всяка една от тях до 25.07.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 26.07.2019г., до окончателното изплащане, ведно с направените разноски за двете инстанции в размер на 650лв.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Директора - Светлан Кичиков, да заплати на БОС сумата от 200лв. за извършената съдебно-икономическа експертиза, както и сумата от 157.65лв. държавни такси за двете инстанции.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: