Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ – 67 23.04.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На
десети март година 2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 108 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 55932/06.12.2020г. на БРС от Г.В.С., ЕГН: ********** ***,
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ № 11, ет.2, адв.Е.Димова, против
решение № 3146/21.11.2019г. по гр.д. № 6091/2019г. на БРС, с което съдът е
отхвърлил осъдителния му иск против Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46,
представлявана от Директора - Светлан Кичиков, за заплащане на неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за исковия период: 26.07.2016г. -
26.07.2019г., ведно с мораторната лихва в размер на 159.77лв. общо за всички главници, за периода от датата
на забавата за всяка една от тях до 25.07.2019г., както и законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане,
като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски.
Заявява, че решението не е правилно и моли да бъде отменено, като искът бъде
изцяло отхвърлен. Подробни мотиви излага във въззивната жалба. Не ангажира нови
доказателства. Моли за присъждане на разноски.
ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес:
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Директора -
Светлан Кичиков, не оспорва въззивната жалба, не изразява становище. Не
ангажира нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Предявени са искове пред районния съд с
правно основание чл.128 КТ, вр. с чл.150 КТ, вр. с чл.178 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид приложените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от Г.В.С. против Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР. Въззивникът
твърди, че за исковия период 26.07.2016г. – 26.07.2019г. е заемал длъжност „РТС“
на кораб над 100бр.р.тона от 02 гр. в База „Гранично-полицейски кораби“ –
Созопол при РД „ГП“ гр.Бургас към МВР и като такъв има статут на държавен
служител. В резултат от полагани 24-часови дежурства за горния период е
надвишил нормалната продължителност на работното време. Положил е общо 864 часа
нощен труд, който, приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен,
възлиза на 987 часа и 123 часа за спорния период представляват извънреден труд.
Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено допълнителното
дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззиваемия да му заплати
сумата от 828лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на
чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода, ведно с лихвата за забава от датата на забава
за всяко едно плащане до депозиране на исковата молба, както и законната лихва
от завеждане на исковете до окончателното изплащане на сумите. Претендира също
така заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира
доказателства.
Въззиваемият е оспорил исковата молба.
Заявява, че не е основателна. Подробни аргументи са изложени в депозирания по
реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни
становища. Счита, че като държавен служител, чийто статут се урежда по ЗМВР, С.
не може да се ползва от статута на държавния служител по ЗДС, а също така не е
основателно да претендира заплащане на извънреден труд по реда на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Позовава се на разпоредбата
на чл.187, ал.9 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска. Също ангажира
доказателства. Моли за присъждане на разноски.
В хода на производството искът е изменен,
след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 11.11.2019г. е
прието увеличение на размера за същия период: 26.07.2016г. – 26.07.2019г., като
претендираната сума на главницата е изменена на 1377.46лв., а на мораторната
лихва - на 159.77лв.
Страните не са спорили, че за процесния
период са били в служебно правоотношение, ето защо с доклада по делото това е
обявено от районния съд за факт, който не се нуждае от доказване по реда на
чл.153 ГПК.
Както бе изложено по-горе, с исковата молба
въззивникът заявява, че за периода 26.07.2016г. до 26.07.2019г. е полагал 24-часови
дежурства по график, като в резултат от факта се е получавало превишаване на
нормалната продължителност на работното време и затова е налице извънреден труд.
Поради трайната организация на работното време по горния начин, била превишавана
максималната продължителност на служебното време за месеца.
По повод твърденията на страните, съдът
взе предвид следното:
Както вече стана ясно, въззивникът,
заемащ длъжността „РТС“ на кораб над 100бр.р.тона от 02 гр. в База
„Гранично-полицейски кораби“ – Созопол при РД „ГП“ гр.Бургас към МВР е държавен
служител, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица“.
Според действалата за периода
01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.“ След изменението на цитираната
разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда
сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на
трудовите си функции въззивникът С. е полагал 24-часови дежурства, определени
по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст
следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята
на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна
смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8
часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7. Това превръщане на нощния труд в дневен е
подробно разяснено в Писмо изх.№ 04-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСГ – стр.196 по
гр.д.№ 814/2019г. БРС и Разяснение на МТСГ от 07.09.2010г. във връзка с чл.9,
ал.2, от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата –
стр.197 по с.дело.
Според въззиваемия, горните правила не
следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на
дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен
служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се
прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична
регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете
Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което,
според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в
спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра
Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №
8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен
час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните
разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд,
приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е
положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззивникът С. е лице
със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС
предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на
труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР.
Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат
специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно
тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите
на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от
институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да
бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения,
предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да
уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по
по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззиваемият
се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което
служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от
нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно
тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а
именно по отношение на приравняването на
нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с
дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва
извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат
правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.
Изложените аргументи мотивират съда да
приеме, че положеният от въззивника нощен труд за периода 26.07.2016г. – 26.07.2019г.
следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143, за часовете,
отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен труд се
дължи съответна добавка за нощен труд,
така, както е определено от Министъра на вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след
приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава 8-часовият
работен ден – и с добавка за извънреден труд, при приложение на правилата за
сумирано отчитане на 1-месечен или 3-месечен период, в зависимост от това, коя
редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР е действала към релевантния исков период.
За да докаже твърдението си за положен
извънреден труд за процесния период, въззивникът е поискал определянето му
посредством експертиза. По делото е назначена и приета СИЕ, в която В.л., след
като се е запознало с графиците за дежурства и протоколите за реално положени
дежурства, е определило по месеци за процесния период превишаването на
продължителността на служебното време. То, също така е остойностено, съобразно
действалите към актуалния момент административни актове, регламентиращи
възнаграждението на С..
Така за периода 26.07.2016г. – 26.07.2019г.
въззивникът е положил нощни дежурства, в резултат от които е превишил
служебното време с общо 200.20 часа. Така следва заключение, че за процесния период на С. се дължи възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 1377.46лв., ведно със законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба и до окончателното изплащане на сумата,
както и мораторната лихва върху всяка главница от края на месеца, следващ
тримесечния период на отчитане на извънредния труд, до завеждане на иска в
размер на 159.77лв.
При изложените мотиви на настоящия
състав, се налага заключение, че постановеното от БРС решение следва да бъде отменено,
като бъде постановено ново, в горния смисъл. В полза на въззивника се следват
направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, а въззиваемият ще
понесе д.т. за двете инстанции и разноските за извършената експертиза.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 3146/21.11.2019г. по гр.д.
№ 6091/2019г. на БРС и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46,
представлявана от Директора - Светлан Кичиков, да заплати на Г.В.С.,
ЕГН: ********** *** сумата от 1377.46лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за исковия
период: 26.07.2016г. - 26.07.2019г., ведно с мораторната лихва в размер на 159.77лв. общо за всички главници, за
периода от датата на забавата за всяка една от тях до 25.07.2019г., както и
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба –
26.07.2019г., до окончателното изплащане, ведно с направените разноски за двете инстанции в размер на
650лв.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46,
представлявана от Директора - Светлан Кичиков, да заплати на БОС сумата от 200лв. за извършената
съдебно-икономическа експертиза, както и сумата от 157.65лв. държавни такси за
двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: