№ 438
гр. П., 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500511 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба ,подадена от И. М. Х. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П. , ул.
„П. „ №2, вх. „А“, ет 5, ап. 13,против Прокуратурата на Република България , представлявана от Главния
прокурор , с административен адрес гр. С. ,1000 , бул. „В. „ №2 .
С исковата молба са предявени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
и имуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
С Решение № 879/04. 08. 2022г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 839/ 2019г. по описа на същия съд,
иска за неимуществени вреди е уважен частично ,а иска за имуществени вреди е уважен изцяло .
Решението на районния съд се обжалва с въззивни жалби в уважителната и в отхвърлителната част от ищеца и
ответника в първоинстанционното производство . Във въззивните жалби се излагат съображения за
неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост . Искането е
да се отмени решението на районния съд в обжалваните части и се постанови ново решение от въззивната
инстанция, по съществото на спора, с което се отхвърлят, съответно се уважат предявените искове в
обжалваните части . Във въззивните жалби не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5
и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не са постъпили писмени отговори от противните страни по въззивните жалби
.
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят нови
доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства
пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
1
Въззивните жалби са процесуално допустими .
Жалбите са подадени от активно легитимирани страни ( ищец и ответник в производството пред районния съд ).
Жалбите са подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни .
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за
неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното
решение .
Две са основните възражения, които са направени с отговора на исковата молба и които се поддържат във
въззивните жалби .
І.По възражението за недоказаност на предявения иск за неимуществени вреди по основание. .
Възражението е неоснователно, тъй като е направено формално,без да се подкрепи с конкретни факти и
обстоятелства по делото , както и с фактическите състави на правната норма .
Фактическият състав на отговорността по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е следния :
Разпоредбата на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна( безвиновна) гаранционно- обезпечителна
отговорност на държавата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето е оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние не е
престъпление или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи.
За да възникне правото на увредения за репарация на причинените неимуществени или имуществени вреди от
орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва да бъдат
осъществени следните предпоставки: 1.Повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за
извършено престъпление;
2.Съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда или наказателното производство да е прекратено с
постановление за прекратяване;
3.Обвиняемият да е претърпял неимуществени или имуществени вреди в резултат на незаконното обвинение;
4. Причинените вреди да са необходима , закономерна и естествена последица от повдигнатото незаконно
обвинение, а не случайно негово събитие. Трябва да е налице причинно-следствена връзка между повдигнатото
незаконно обвинение и причинения вредоносен резултат. 5.Отговорността на Прокуратурата е обективна,
безвинова и гаранционно – обезпечителна. Тя не е предпоставена от виновно поведение на съответното
длъжностно лице при Прокуратурата или администрацията (чл.4 ал. 1 от ЗОДОВ).
Какво е установено от фактическа страна по делото ?
От приложените писмени доказателства по Досъдебно производство/ДП/ №3/2019г се установява, че на
28.12.2018г. с постановление на прокурор при Районна прокуратура-Панагюрище е било образувано досъдебно
производство за това, че на 08.11.2016г. в град С. длъжностни лица в кръга на службата си са съставили
официален документ - констативен протокол №1481/08.11.2016г., в който са удостоверили неверни обстоятелства
с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства при издаване на разрешение за
строеж №39/22.11.2016г. от Община С.- престъпление по чл.311, ал.1 от НК.
На 10.09.2019г ищцата И. Х. е била привлечена в качеството на обвиняем за това, че на 08.11.2016г. в землището
2
на град С. като длъжностно лице - старши инспектор в РОНСК-П., в съучастие като съизвършител с И.Д.А.,
старши инспектор в РОНСК-П., в кръга на службата си е съставила официален документ - констативен протокол
№1481/08.11.2016г., в който е удостоверила неверни обстоятелства, а именно , че не се извършва ново
строителство в имот № 000680 ,в местността „Радин дол“, в землището на град С., с цел да бъде използван този
документ като доказателство за тези обстоятелства при издаване на разрешения за строеж №39/22.11.2016г. от
Община С.- престъпление по чл.311, ал.1 от НК във вр. с чл.20,ал.2 във вр.с ал.1 от НК.
С постановлението за привличане на обвиняем спрямо ищцата е била взета мярка за неотклонение „подписка“.
На същата дата 10.09.2019г ищцата е била разпитата в качеството на обвиняем и и е било предявено
разследването.
С Постановление от 07.02.2020г. наказателното производство против И. М. Х. и И.Д.А. е било прекратено на
основание чл.199, чл.243, ал.1,т.1 и чл.24, ал.1т.1 от НПК поради това, че обвиняемите не са осъществили от
обективна и субективна страна престъплението от общ характер- по чл.311, ал.1 от НК, за което им е
повдигнато обвинение.
По жалба на управителя на „Сайлест“ЕООД постановлението за прекратяване на наказателното производство
е било отменено от Окръжна прокуратура-П. и разследването по досъдебното производство е било
възобновено.
На 30.09.2021г. на И. Х. отново е било предявено разследването.
С Постановление от 07.10.2021г. досъдебното производство , водено срещу И. М. Х. и И.Д.А. за престъпление по
чл.311, ал.1 от НК е било прекратено на основание чл. чл.199, чл.243, ал.1,т.1 и чл.24, ал.1т.1 от НПК поради
това, че обвиняемите не са осъществили от обективна и субективна страна престъплението от общ характер-
по чл.311, ал.1 от НК, за което им е повдигнато обвинение.
Установено е по делото ,че считано от 19.07.2004г. ищцата е била назначена на длъжност „Старши инспектор“ в
сектор „Строителен контрол“ при РДНСК-П.. Към момента ищцата заема длъжността „ Главен инспектор“ в
сектор „Строителен контрол“ при РДНСК-П..
По делото е представено пълномощно, от което е видно , че в ДП№3/2019г ищцата е била защитавана от
адвокат Ж. К.,като за осъщественото процесуално представителство и защита в досъдебното производство
ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 550лв.
По делото е изслушана съдебно-психиатрична експертиза. От заключението на експертизата се установява,че
привличането на ищцата като обвиняема на 10.09.2019г се е отразило отрицателно на психиката и и същата е
изпаднала в остра ситуация на стрес. Това е довело до повишена сърдечна честота, повишено артериално
налягане, разширение на артериалните съдове, разширяване на зеници и усилено потоотделяне. Всички тези
промени са физиологични и са насочени към това организмът да се справи със стресовата ситуация. Това е
физиологичен отговор на стреса и така се дава възможност на организма да се справи със стресогенната
ситуация.Тава е често възникващо състояние, провокирано от подобни психотравмени изживявания, с
продължителност няколко дни. Степента и нивото на тревожност не са били във високи стойности, тъй като
ищцата е ходила на работа и се е справяла със задълженията си . Няма данни за депресия като заболяване , а се
наблюдават отделни бързопреходни депресивни наслойки. Според вещото лице първите няколко дни мисленето и
е било заето с мисловни преработки на случилото се и ищцата с трудност е изпълнявала професионалните си
задължения, избягвала е социалните контакти с колеги, приятели. След възобновяване на наказателното
производство ищцата е изпаднала в подобно състояние със същото времетраене и интензитет. След второто
3
прекратяване на наказателното производство и към момента на изследване у ищцата не са налице признаци на
тревожност и депресия , както и друго психично състояние.
Въззивната инстанция счита,че въз основа на установената фактическа страна на спора, обоснован и
законосъобразен е извода на районния съд за това ,че е осъществен фактическият състав на чл. 2 ал. 1 т.3
от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено че ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.311, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК( документно престъплениеи) ,като впоследствие наказателното
производство срещу нея е било прекратено с постановление на Районна прокуратура- П., поради това, че деянието
не съставлява престъпление - чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Следователно, налице е „незаконно обвинение“ по смисъла
на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
ІІ. По възражението относно размера на обезщетението за неимуществени вреди .
Възражението е неоснователно .
В чл. 4 ал. 1 от ЗОДОВ е посочено ,че Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди , които са пряка и непосредствена последица от увреждането ,независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното
лице .
В т.11 на ТР № 3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС е посочено , че обезщетението за неимуществени вреди се определя
глобално по справедливост,при условията на чл. 52 от ЗЗД.Посочено е , че трябва да се вземат предвид броя на деянията ,за които
лицето е оправдано ,съпоставени с броя и тежестта на деянието ,за които лицето има осъдителна присъда. В случая такава
съпоставка не може да бъде извършена , тъй като по отношение на ищцата няма постановено осъдителна присъда
.
Също в т. 11 на ТР № 3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС е посочено ,че обезщетението за имуществени вреди се определя
с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличието на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните
органи .
Основните разяснения за съдържанието на понятието „ справедливост „ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД са дадени
в Постановление №4 / 23.12. 1968г. на Пленума на ВС. Посочено е , че това понятие не е абстрактно понятие и
преценката е свързана с конкретни обективни данни по делото , които трябва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението .
Тези основни положения са развити в практиката на ВКС ,включително постановена по реда на чл. 290 от
ГПК(виж Р. №108/13. 08. 2018г. по гр. д. № 3053/ 2017г. на ІV-то гр..отд. на ВКС; Р. № 358/06. 01. 2015г. по гр. д. № 2026/ 2014г. на
ІV-то гр.отд. на ВКС ; Р. № 57/09. 02. 2016г. по гр. д. № 4641/ 2015г. на ІV-то гр.отд. на ВКС; Р. №16/06. 03. 2012г. по т. д. № 461/
2011г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №177/27. 10. 2009г. по т. д. № 14/ 2009г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №88/17. 06. 2014г. по т. д. № 2974/
2013г. на 2-ро т.отд. на ВКС ;)
Приема се ,че обезщетението по чл. 52 от ЗЗД трябва да представлява точен паричен еквивалент на всички
понесени от лицето болки ,страдания и неудобства-емоционални ,физически и психически сътресения.
Обобщавайки съдебната практика по въпроса за приложението по чл. 52 от ЗЗД може да се направи извода , че
основните критерии ,за да се определи размера на обезщетението са следните :
Вида ,продължителността и интензитета на болките и страданията , които лицето е претърпяло към
момента на увреждането ;
Вида и интензитета на болките и страданията , които лицето ще търпи за в бъдеще;
Негативните емоционални преживявания на лицето ;
Социален дискомфорт за определен период от време ;
Икономическата конюнктура в страната чрез нейните проявни форми – официалната статистика за
средната работна заплата в страната и нивото на инфлацията .
Когато се касае за отговорност на правозащитните органи по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ съдебната практика
на ВКС приема следното :
4
1/На обезщетение по реда на ЗОДОВ подлежат само онези вреди ,чието настъпване е установено по категоричен
начин от събраните по делото доказателства ;
2/ В тежест на ищеца е да установи факта на настъпване на вредите, особено когато се претендира обезщетение за
неимуществени вреди , които са свързани с личните преживявания на лицето и са от такова естество ,че не би
могло да се предположи,че всяко лице търпи в идентична ситуация ;
3/ Наред с общите критерии по чл. 52 от ЗЗД за определяне размера на обезщетението, които бяха посочени по-
горе , трябва да се вземат предвид и следните специални критерии , относими към отговорността по чл. 2 ал. 1
т. 3 от ЗОДОВ, а именно :
Вида и тежестта на повдигнатото обвинение ;
Продължителността на разследването и дали наказателното разследване е приключило в разумен срок ;
Има ли постановена мярка за неотклонение или други наложени ограничения ;
Как обвинението се е отразило върху начина на живот, семейните отношения и здравословното състояние
на лицето ;
В съдебната практика на ВКС се приема (виж Р. № 165/16.06. 2015г. по гр. д. № 3288/2015г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС;
Решение №480 от 23.04.2013г. по гр.д.№85/2012г на IV г.о. на ВКС; Решение № 192 от 27.06.2012г.по гр.д.№1571/2011г на IІІ-то г.о.
на ВКС; Решение № 55 от 11.03.2013г. по гр.д.№1107/2012г на IV г.о. на ВКС;) ,че по иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ
може да претендира обезщетение за „обичайните“ неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване,
без да ги описва подробно в исковата молба и не са нужни формални , външни доказателства за установяване на
тези вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай
размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия.
Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни специфични обстоятелства ,
той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже.
Съдебната практика еднозначно приема ,че наказателното преследване по обвинение в извършено престъпление
само по себе си е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие върху преследвания, свързано
обичайно с притеснения от изхода на производството, тревога, потиснатост , накърняване на моралните и
нравствени ценности, както и социалното му общуване. За тези изживявания и причинно - следствената им
връзка с повдигнатото обвинение не е необходимо да се събират нарочни доказателства. Провеждането на
пълно и главно доказване е наложително само при твърдения за негативни изживявания , които са извън
обичайните и са специфични с оглед личността на увредения, неговата среда, обществено положение и други
конкретни обстоятелства , които имат отношение към размера на дължимото обезщетение.
От обстоятелствата , които са изложени в исковата молба съдът прави извода ,че претенцията на
ищцата е за обезщетение за неимуществени вреди в рамките на „обичайните вреди „. В исковата молба
няма изложени обстоятелства за причинени неимуществени вреди над обичайните такива . Няма твърдения ,нито
има данни за това ,че привличането на ищцата , като обвиняема е възпрепятствало нейното професионално
развитие, довело е до образуване срещу нея на дисциплинарно производство или временно да е била отстранена
от длъжност, докато трае разследването.Липсват данни за широк обществен отзвук или медийно разгласяване на
случая. Не без значение е и обстоятелството, че към настоящия момент ищцата продължава да работи в РДНСК-
П., като дори е повишена в длъжност от старши инспектор в главен инспектор.
Установено е по делото ,че общо наказателното производство е продължило около 2 години и 1 месец. При
привличането на ищцата , като обвиняема е взета мярка за неотклонение „Подписка „.Установено е по делото
5
,че , лицето не е осъждано и няма криминалистически регистрации . Престъплението ,за което е повдигнато
обвинение ( чл. 311 ал.1 от НК) се наказва с лишаване от свобода до пет години , поради което не е „тежко
престъпление „ по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК.
При така установената фактическа страна на спора въззивната инстанция счита ,че точния паричен
еквивалент на всички понесени от ищеца болки ,страдания и неудобства, емоционални ,физически и
психически сътресения е сумата 6000 лв.
Действително ,престъплението , за което ищцата е обвинена не е „тежко „ по смисъла на закона . Наказателното
производство обаче не е приключило в един разумен срок, като е продължило повече от 2 години . Мярката за
неотклонение , която е взета в досъдебното производство не е ограничила личната свобода на ищцата .
Въззивната инстанция счита обаче ,че незаконното обвинение по презумпция е дало сериозно отражение
върху психиката на ищцата . Основанието за този извод са претърпените от ищцата „обичайни „ неимуществени
вреди , чието съдържание бе посочено от съда по- горе.
За да определи този размер на обезщетението въззивната инстанция взе предвид следното : 1/Възрастта на
ищцата ( лице над 60 годишна възраст) и проявленията на наказателната репресия върху общото й психично
състояние. С напредването на възрастта човек много по бавно и по тежко преодолява последиците от едно
наказателно преследване отколкото младия човек ;
2/Емоционалното въздействие на наказателната репресия върху личността на ищцата и последиците от това -
увреждане на психичното й здраве ;
3/Последиците от наказателната репресия за психиката на ищцата( болките и страданията , които ищцата ще търпи и за в
бъдеще );
4/ Общественото положение на ищцата ( уважаван човек в обществото и с чисто съдебно минало ) и критичното
отношение на личността към повдигнатото обвинение.Съдът счита ,че самосъзнанието на един честен човек,
който е уважаван в обществото трудно е приело осъществената наказателна репресия.
По делото няма медицински документи за увреденото здраве на ищцата ( психично здраве ),но наличието на такава
документация не е предпоставка за отхвърляне на иска или за определяне на по-нисък размер на обезщетението.
Това е така , тъй като в ГПК няма забрана за доказателствените средства, с които следва да се установяват
неимуществените вреди ( виж чл. 164 от ГПК). В много случаи такава медицинска документация липсва , тъй като
лицата не прибягват до лекарска помощ или прилагат самолечение
ІІІ.Искът за имуществени вреди също се явява основателен с оглед на представените писмени
доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
Отговорността на държавата по чл.4 ЗОДОВ обхваща и причинените имуществени вреди, които също са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Тези вреди могат да се изразяват в претърпяна загуба или пропусната
полза.
Съгласно ТР № 1/11.12.2018г. по т.д.№ 1/2017г. ОСГК на ВКС платените възнаграждения за адвокатска защита в
хипотезите на чл.2 ЗОДОВ са пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, макар и да
не е задължителна, тъй като разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда
от неправомерното обвинение, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на
правната защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение.
Установено е по делото ,че по воденото срещу ищцата досъдебно производство на същата е била оказана
процесуална защита от адвокат Ж. К.. Установено е също така ,че за оказаната процесуална защита ищцата е
заплатила адвокатски хонорар в размер на 550лв.
Разходите са направени по повод на образуваното наказателно производство,поради което се намират в пряка
причинна връзка с незаконното обвинение. Размерът на обезщетението също е определен правилно от районния
съд .
Основателна е претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата по иска за неимуществени вреди и
6
имуществени вреди .
При положение ,че фактическите и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция , на
основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, решението следва да се потвърди изцяло .
С оглед на изхода на спора пред въззивната инстанция разноски в полза на въззивната страна И. М. Х. не следва
да се присъждат.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Решение № 879/04. 08. 2022г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 839/ 2019г. по
описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7