В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
С исковата си молба, ищецът твърди, че във връзка с депозирано от ответника Възражение срещу издадена по г.д. 201/2009г. по описа на ЗРС за изпълнение на парично задължение № */14.10.2009г., на осн. чл. 415 ГПК предявява настоящия иск. Твърди, че с ответника имали търговски взаимоотношения относно осъществяване на автомобилен превоз на товари. Със Заявка за международен транспорт, ответникът им поръчал осъществяването на превоз на товари в палети и кашони от А. до Б. В заявката било уговорено навло в размер на 6 800.00 лв., без включен ДДС за един автомобил, платимо до пет дни, след разтоварване на автомобилите. Превозът по заявката бил осъществена на два транша по искане на ответника, като първият от тях е с дата на натоварване - 27.11.2008г. и дата на разтоварване – 05.12.2008г. Посоченият превоз бил осъществен качествено, съгласно предварителните уговорени условия. За извършения превоз, издали и изпратили на ответника Фактура № */08.12.2008г. за сумата 6 800.00 лв., без включен ДДС или общо с начислен ДДС – 8 160.00 лв. Вторият транш бил с дата на натоварване – 18.12.2008г. и дата на разтоварване – 28.12.2008г., като превозът отново бил осъществен качествено и количествено, съгласно предварителните уговорки. За превода издали и изпратили на ответника Фактура № */07.01.2009г. за сумата 6 800.00 лв., без включен ДДС или общо с начислен ДДС – 8 160.00 лв. Твърдят, че въпреки точното изпълнение от тяхна страна и многократни покани до ответника, същият не заплатил дължимите суми. Във връзка с предоставената им възможност по чл. 410 ГПК, със съответно Заявление поискали издаване на Заповед за изпълнение , като съответно им била издадена такава, но ответника депозирал писмено Възражение срещу така издадената заповед, поради което завели настоящия иск. Молят съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува вземане на ищеца за сумата 16 320.00 лв. с включен ДДС, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, както и да им бъдат направените по заповедното и настоящо производство деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът с писмено Становище е поискал, да бъде постановено Неприсъствено решение по смисъла на чл. 238, ал.1 ГПК срещу ответника. Ответникът редовно призован не се явява и не взема становище по иска, като не е представил отговор в законно установения срок. По делото са представени от ищеца писмени доказателства: ксерокопия от международен превоз, Фактури №№ */08.12.2008г. и */07.01.2009г. Видно от ч.г.д. 201/2009г., срещу настоящия ответник е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 16 320.00 лв. В законно установения срок, длъжникът по това дело е депозирал Възражение, поради което е заведено настоящото дело. От представените писмени доказателства по безспорен начин се установяват твърденията, изложени в исковата молба, сочещи на възникнали търговски взаимоотношения между страните, във връзка с осъществяването на автомобилен превоз на товари. По поръчка на ответника, ищецът е осъществил превоз на товари от А. до Б. с договорено навло в размер на 6800.00 лв., без включен ДДС. Превозът е осъществен на два транша, като първият е с дата на натоварване 27.12.2008г.и дата на разтоварване – 05.12.2008г. За извършения превоз, ищецът като превозвач е издал на ответника Фактура № */08.12.2008г. за сумата 6 800.00 лв., която с включен ДДС, възлиза на 8 160.00 лв. Вторият транш е с дата на натоварване 18.12.2008г. и дата на разтоварване – 28.12.2008г., за което е издадена Фактура № */07.01.2009г. за сумата от 6 800.00 лв., която с включен ДДС възлиза на 8 160.00 лв. Превозът е осъществен качествено и съгласно договорените условия, но ответникът не е изплатил дължимата сума общо в размер на 16 320.00 лв. за извършената от ищеца услуга. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Не са налице предпоставките за постановяване на Неприсъствено съдебно решение, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1, т.1 ГПК. Искът се явява основателен и доказан и ще следва да бъде уважен изцяло. Безспорно е, че между страните са възникнали търговски взаимоотношение, във връзка с извършване на договор за превоз. Ищецът е изпълнил поетото задължение и качествено е осъществил възложеният му превоз на стоки, като ответникът не е изпълнил своето задължение, да заплати стойността на извършения превоз на посочените в исковата молба дати. С оглед изхода на делото, на ищеца, ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 326.40лв. Относно направените разноски в заповедното производство, същите са присъдени със заповедта за изпълнение и въз основа на нея, ще бъдат възложени. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено, че вземането на "Т.Е.Т.”ООД, БУЛСТАТ: ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. * № *, бл.*, ап. *., със законен представител С.Г.С., ЕГН * и пълномощник – адв. В.П.Г., САК срещу „В.- В.М.”, БУЛСТАТ: ЕИК: *,с адрес на управление: гр. З. обл. С., ул.*,бл.*, ап.*, със законен представител В.М., в размер на 16 320 ( шестнадесет хиляди триста и двадесет) лева, ведно със законната лихва от 12.10.2009г. до окончателно изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 902.80 лв., ( 326.80 лв. ДТ и 576.40 лв. – адвокатско възнаграждение), за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № */14.10.2009г. по ч.гр.д. № 201/2009г., на ЗРС, съществува. ОСЪЖДА „В.- В.М.”, БУЛСТАТ: ЕИК: *,с адрес на управление: гр. З. обл. С., ул.*,бл.*, ап.*, да заплати на "Т.Е.Т.”ООД, БУЛСТАТ: ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. * № *, бл.*, ап. *, със законен представител С. Г. С., ЕГН * и пълномощник – адв. В.П.Г., САК, разноски по делото в размер на 326.40 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |