№ 498
гр. София, 08.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. И. У.
като разгледа докладваното от С. И. У. Административно наказателно дело
№ 20221110212310 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.
63д от ЗАНН.
С Решение № 15 от 03.01.2023 г. Софийски районен съд, НО, 15 състав
е изменил Eлектронен фиш, Серия К, № 4788749, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено на К. Не Ш. административно наказание "глоба"
в размер на 100,00 (сто) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, като е преквалифицирал санкционната норма в такава по чл. 182, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, и е намалил размера на наложеното административно наказание
"глоба" от 100,00 (сто) лева на 50,00 (петдесет) лева.
В срока за обжалване на решението от страна на К. Ш., чрез адв.Г. – с
доказателства за надлежно учредена представителна власт по делото, е
постъпила молба за допълване на постановеното решение в частта за
разноските. Според процесуалния представител на жалбоподателя при този
изхода на делото, съдът би следвало да уважи претенцията на въззивника за
присъждане на разноски.
С тези доводи моли решението на съда да бъде допълнено в частта за
разноските, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати в полза на
адв.Г. адвокатско възнаграждение в размер, съобразен с Наредба № 1 от 09
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
предоставената от последната безплатна правна помощ в производството.
С оглед спазване правата на всяка от страните, на СДВР е изпратен
1
препис от депозираната по-горе молба за допълване на постановения съдебен
акт в частта за разноските, с възможност за становище, каквото в
предоставения срок не е постъпило.
При така установеното, съдът прие от правна страна следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
В случая К. Ш. е уведомен чрез процесуалния си представител за
постановеното решение на 11.01.2023 г., а молбата е депозирана в съда на
17.01.2023 г., поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е
предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски
по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал.
3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право
на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен
/ал. 4/.
Този състав на СРС счита, че присъждането на разноски в съдебното
производство по обжалване на наказателни постановления/електронни
фишове, зависи от крайния изход на делото, касателно наличието или липсата
на условията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
2
нарушителя. В конкретния случай с решението си, постановено по НАХД №
12310/2022 г., СРС, НО, 15 състав е приел, че преценката на
административнонаказващия орган по този въпрос е била правилна, поради
което и законосъобразно е била ангажирана тази отговорност по отношение
на К. Ш..
Обстоятелството, че с решението е бил намален размерът на наложената
санкция, не следва да рефлектира върху изводите относно основателността на
претенциите за разноски, тъй като санкцията представлява законова
последица от ангажиране административнонаказателната отговорност на
нарушителя за така извършеното нарушение.
В конкретния случай се претендира адвокатско възнаграждение,
доколкото К. Ш. е представляван от адвокат в първоинстанционното
производство. Тази претенция обаче, съобразно изложените по – горе доводи
на съда, се явява неоснователна, тъй като меродавен за присъждането на
разноски в полза на жалбоподателя е крайният резултат от оспорването на
административния акт, тоест дали същият е благоприятен или не за страната
по делото, като в случаите на изменение на НП/ЕФ отговорът е отрицателен,
поради което и не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.
В този смисъл, макар и касаеща разноските за свидетели и вещи лица, е и
т. 2, б. „а“ от Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. на ОСНК на ВКС, в
която е посочено, че при изменение на НП разноските се възлагат на
нарушителя, тъй като последният с виновното си поведение е станал причина
те да бъдат направени.
По изложените съображения съдът счита, че молбата за допълване на
процесното решение в частта за разноските се явява неоснователна, поради
което следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Ш., ЕГН **********, чрез
адв.Г. Г., за допълване на Решение № 15 от 03.01.2023 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 15 състав, в частта за разноските.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
- София – град в 7- дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4