Определение по дело №5/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 януари 2021 г.
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20217060700005
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е:

             гр. Велико Търново, 15.1.2021 г.

 

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Велико Търново, VІІІ–ми състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и първо година, в състав:

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК : Диана Костова

 

като разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. № 5/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,  вр. чл.107, във вр. 106а,ал.1,т.1 буква „а“ и ал. 2 ,т.1 във вр. с чл.106а, ал. 7 от Закона за автомобилните преводи $ ЗАвтП.

Образувано е по жалба на М.С.М. *** чрез адв. Ж.Д. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗПАМ № РД-14-3188/23.12.2020г. на Директор на Регионална дирекция“ Автомобилна администрация“ гр. Русе към ИА“Автомобилна администрация, с която временно е спряно от движение МПС Фиат Дукато , катерия М1  с рег.№ ВТ 1689 КС, собственост на жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на един брой табела с регистрационния номер и отнемане на свидетелство за регистрация.

 

Жалбата е редовна по чл. 151 от АПК и  допустима  съгласно чл.159 от АПК, поради което следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание.

 

Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като жалбоподателят следва да установи твърдените от него положителни факти, че отговаря на изискванията на ЗАвтП за извършване на международен  обществен превоз – наличие на лиценз на Общоността.

Ведно с жалбата против административния акт е инкорпорирано и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на чл.107, ал.3 от ЗАвт.П. Това искане се мотивира от жалбоподателя, че в резултат за него ще възникнат значително имуществото на адресата за определен от законодателя срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Посочения по- горе срок води до ограничаване на движението на МПС и съответно със загуби, които той претърпява ежедневно. По този начин ще бъде засегнат  имуществено и жалбоподателя досежно отнемането на СУМПС и контролен талон към него. Не се сочат доказателства в подкрепа на направеното особено искане.

В придружителното писмо ответник жалба не заема становище досежно исканото спиране, а само относно неоснователността на подадената жалба.

Съдът, като разгледа подаденото искане за спиране на допуснатото по силата на чл.107, ал. 3 от ЗАвтП предварително изпълнение на процесната Заповед намира от правна страна следното:

По допустимостта на искането-същото е допустимо като изходящо от активно легитимирано лице, в срока по чл.166, ал.2 от АПК. Разгледано по същество се явява неоснователно по следните съображения:

В случаите, когато по силата на самата правна норма законодателят е допуснал предварително изпълнение на административния акт преди влизането му в сила, това е обосновано със защитата на особено важни обществени интереси и с оглед на тази презумптивност, същото се явява изключение от основаните принципи на административното право.  Когато по силата на изрична законова разпоредба се предвижда незабавно изпълнение на определена категория административни актове, това означава , че самият законодателят е приел, че са налице  една или няколко предпоставки визирани в чл. 60, ал. 1 от АПК. За да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо по аналогия с предпоставките, уредени от чл. 60, ал. 1 от АПК, жалбоподателят да  докаже безспорно вероятността от настъпване на такова засягане на негови интереси, което да може да бъде квалифицирано като значителна или трудно поправима вреда, или на особено важни негови интереси, които да имат превес над обществения интерес от предварителното изпълнение. Съгласно съображение 9 от Регламент (ЕО) № 1071/2009, притежаването на лиценз на Общността е условие за извършване на международен превоз, а изискването във всяко превозно средство да има заверено копие от лиценза на Общността е "с цел да се улесни ефективното извършване на проверки от правоприлагащите органи, особено извън държавата членка, в която е установен превозвачът". Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП, заверено копие от лиценза се издава за всяко моторно превозно средство, с което се извършва дейност, при условие, че това средство е с българска регистрация и превозвачът е доказал финансова стабилност за него. От това следва, че целта на завереното копие за всяко от МПС, с които превозвачът извършва дейност, е да улесни проверките от страна на правоприлагащите органи и да удостовери извършената от тях проверка за наличието у превозвача на достатъчно ресурси, с които да гарантира за нормалното функциониране на транспортното предприятие.

Към момента на подаване на искането за спиране на предварителното изпълнение жалбоподателят не твърди, че притежава какъвто и да било лиценз за извършване на международни превози с пътници, нито са представени доказателства за вероятни вреди. Основният му аргумент е, че тези  вреди евентуално ще настъпят поради невъзможността да осъществява превоз с процесния автомобил и въобще да ползва същия. Възражението е неоснователно, доколкото мярката, определена с процесната заповед, е на основание констатирано извършване на превоз на пътници без необходимия затова лиценз. В тази насока напълно неоснователно е възражението на му, че предварителното изпълнение на мярката ще намали неговото имущество и това  не би допринесло за гарантиране на сигурността на движението по пътищата. В случая  предварителното изпълнение на мярката цели преустановяване на тази практика, възприето като нарушение на ЗАвП, тъй като средството за осъществяването й е именно процесния автомобил. Безспорно вредите от загубите в частен материален интерес не могат да се противопоставят като степен на значимост на вредите от превоз на пътници без лиценз, които сочат на заплаха за живота и здравето на тези лица. Твърдяното от жалбоподателя  чрез позоваване на  определение на ВАС , с което е спряно предварителното изпълнение, е неотносимо към спора, доколкото касае предварително изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "н" от Закона за движение по пътищата. Освен това е невярно, че с процесната заповед се налага мярка "отнемане на свидетелство за управление на МПС", , а наложената мярка е паралелна само с  отнемането на свидетелството за регистрацията на МПС, която е различна от мярката "отнемане на свидетелството за управление на МПС".

Както се посочи по- горе жалбоподателят  сочи твърде общо обстоятелствата, с които той претендира настъпването на вреди за него, без да прилага някакви доказателства за реалното им настъпване, нито за техният размер. Цялата обосновка на особеното искане е в сферата на възможното настъпване. То не е определено, нито конкретизирано и до вида и до стойността на вредите. Оспорващият обаче е този, които следва да докаже, че от така разпореденото предварително изпълнение за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. Така даденото, като обосновка обстоятелство, че жалбоподателят се лишава от възможността да продължи на ползва МПС за нерегламентирани превози  е меко казано смешно. Нито едно от твърденията не доказва, че именно в следствие на прекратяване на регистрацията на МПС  за оспорващия настъпват вреди, които са на значителна стойност или вреди, които са трудно поправими. Не само липсват конкретни твърдения за тези факти, но няма и приложени никакви доказателства, които да доказват същите.

Предвид гореизложеното, осми състав на Административен съд В. Търново приема, че искането за спиране на предварителното изпълнеие макар и допустимо е неоснователно и недоказано.  В този смисъл е и трайната съдебна практика Определение № 16008 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12284/2019 г., VII о.,  Определение № 2281 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 983/2019 г., VII о., Определение № 11517 от 10.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9556/2020  към които настоящото определение препраща.

Водим от това и на осн. чл.166, ал.3 от АПК и  чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1, чл. 163, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

:

 

КОНСТИТУИРА като ЖАЛБОПОДАТЕЛ- М.С.М. *** чрез адв. Ж.Д. ***

 

КОНСТИТУИРА като ОТВЕТНИК ЖАЛБА – Директор на Регионална дирекция“ Автомобилна администрация“ гр. Русе към ИА“Автомобилна администрация, гр. Русе, ул. „Котовск“ № 1, ет. 4

 

УКАЗВА  на жалбоподателя, че следва да докаже, твърдените от него положителни факти,а именно, че е отговаря на изискванията за носене на оръжие.

УКАЗВА  на ответник жалба, че  следва да докаже, че  са налице фактическите и правни основания за издаване на процесното решение.

ИЗИСКВА в 7 дневен срок от съобщението за това цялата преписка, вкл. Доказателства за компетентността на органа , издал ИАА.

В 14 дневен срок от получаване на съобщението за това разпореждане ответник жалба може да депозира по номера на делото писмен отговор.

НАСРОЧВА делото на 11.3.2021г. от 10 часа, за която дата да се призоват жалбоподателя и ответник жалба.

ОТХВЪРЛЯ искането на М.С.М. *** чрез адв. Ж.Д. *** за спиране на предварителното изпълнение на  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗПАМ № РД-14-3188/23.12.2020г. на Директор на Регионална дирекция“ Автомобилна администрация“ гр. Русе към ИА“Автомобилна администрация, с която временно е спряно от движение МПС Фиат Дукато , катерия М1  с рег.№ ВТ 1689 КС, собственост на жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на един брой табела с регистрационния номер и отнемане на свидетелство за регистрация.

Определението в тази част , подлежи на обжалване е с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

Препис от определението, заедно с указанията на съда да се връчи на страните по реда на чл. 137 от АПК.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ