О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 237
град Шумен, 01.06.2020г.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на първи юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова
в.ч.гр. дело № 120 по описа за 2020 година на
Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
413, ал. 2, вр. чл. 411, ал. 2, т. 3,
вр. чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от "Агенция за контрол на
просрочени задължения"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Я.Б.Я.- Управител, действащо чрез процесуалния си
представител юриск. И.К.Т.срещу Разпореждане № 498/10.02.2020 г. по ч.гр.д. № 296/2020 г., по описа на ШРС,
с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за
издаване Заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника З.С.С.за парично задължение, произтичащо от Договор за
паричен заем „Вивакредит план“ № 5447021/ 13.06.2018 год. в
общ размер 1264,59 лева, от които: 500 лева - главница, 87, 61 лева - договорна лихва, 236,25 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 13.07.2018 год. до 10.03.2019 год. и за периода от 17.06.2018 год. до 10.03.2019
год., 236,25 лева – такса за експресно разглеждане на документите за отпускане
на паричен заем, 185 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 19,48
лева – законна лихва за забава върху непогасената главница за периода от
11.03.2019 год. до 28.01.2020 год.
Жалбоподателят не е съгласен с изводите на
първоинстанционния съд, че претендираните взимания се основават на
неравноправни клаузи като излага подробни съображения в подкрепа на тезата си. В
условие на евентуалност, релевира, че клаузите за главница, договорна лихва и
законна лихва за забава не са неравноправни, поради което следва да бъде издадена
заповед за изпълнение за тези суми. Предвид изложеното счита, че първоинстанционният съд неправилно е
отхвърлил изцяло заявлението за всички претендирани суми. Моли за отмяна на
атакуваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за претендираните
суми.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Съдът, като прецени
доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа страна:
Производството по ч. гр. дело № 296/2020 г. по описа
на Районен съд – Шумен е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.
410 от ГПК, подадено от "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, представлявано от И.К.и Я.Я.. В заявлението е направено
искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника З.С.С.,
за следните суми: 500 лева – главница по Договор за паричен заем „Вивакредит
план“ № 5447021/ 13.06.2018 год., 87,61 лева - договорна лихва, 236,25 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 13.07.2018 год. до
10.03.2019 год. и за периода от
17.06.2018 год. до 10.03.2019 год., 236,25 лева – такса за експресно
разглеждане на документите за отпускане на паричен заем, 185 лева – разходи и
такси за извънсъдебно събиране, 19,48 лева – законна лихва за забава върху
непогасената главница за периода от 11.03.2019 год. до 28.01.2020 год. В т.12
на заявлението е посочено, че
вземанията са прехвърлени от кредитора „Вива кредит“ ООД гр. София, на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД въз основа на подписано между тях на
02.09.2019 г. Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 05.09.2019 г.
С Разпореждане № 498/10.02.2020 г. по ч.гр.д. № 296/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен съдът изцяло е отхвърлил искането на заявителя
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК за претендираните суми. В
мотивите си е приел, че в частта относно претенциите за възнаграждение (такса) за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен
заем в размер на 236,25 лева и за
възнаграждение (такса) за извънсъдебно събиране в размер на 185 лева от договорени 245 лева, заявлението противоречи на
закона – чл.
10а, ал. 1 от ЗПК. Счел
е, че тези клаузи от договора са неравноправни,
тъй като предвиждат възнаграждение за допълнителна услуга (експресно разглеждане на документи), свързана с усвояване и управление на кредита, каквато услуга
кредиторът дължи да предоставя по закон и е
свързана с изпълнение на основното
задължение на кредитора по договор за кредит, а именно: да предостави парична
сума. Приел е, че
така определеното възнаграждение е и несъразмерно високо спрямо отпуснатия
кредит, което води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя. Отделно от това, заповедният съд
е посочил, че видът, размерът и действието, за което ще се
събира таксата за извънсъдебно събиране,
не е конкретизиран, каквото е
изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. По отношение на претенцията за неустойка за
неизпълнение на задължението за периода от 13.07.2018 год. до 10.03.2019 год. и
за периода от 17.06.2018 год. до 10.03.2019 год. в размер на 236,25 лева
заповедният съд е счел, че липсват доказателства тази клауза да е индивидуално
уговорена, поради което се явява нищожна на осн. чл. 146, ал. 4, вр. ал. 1 от
ЗЗПотр. Приел е, че доколкото
се твърди, че потребителят е извършвал плащане на сумата от 60 лв., която е разнесена за погасяване на нищожна клауза (такса за извънсъдебно събиране в размер на 245 лева,) то е налице формална нередност на
заявлението и тъй като последното не може да бъде уважено частично
е приел, че следва да бъде постановен цялостен отказ.
С оглед така
установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни
изводи:
С новата
редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ бр. 100 от
2019 г.), влязла в сила от 24.12.2019 год., законодателят задължи заповедния
съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя
произтича от потребителски договор, какъвто несъмнено е и настоящият случай.
Целта на новата императивна норма е да се предостави възможност на съда още на
фаза заповедно производство да осъществи защита на по-слабата страна в
договорните правоотношения – потребителя, а чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване
заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави
като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като
прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в
осъдително исково производство.
Действително, спрямо процесния договор за паричен
заем е приложим Законът
за потребителския кредит /ЗПК/. Правилно заповедният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, която
задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и на добрите нрави и дали не съдържа неравноправни клаузи.
Настоящият съдебен състав намира, че изводът на ШРС
за нищожност на клаузите, с които са уговорени неустойка за неизпълнение на
задължението, такса за експресно разглеждане на документи и такса за
извънсъдебно събиране е правилен и обоснован по следните съображения:
Съгласно чл.1, ал. 3 от процесния договор за паричен
кредит заемателят се задължава да заплати на заемодателя такса за допълнителна
услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 236,25 лева. В ал. 4 е уговорена, че таксата се разделя на равни
части и се включва в размера на всяка от погасителните вноски.
На първо място, определеното
като „допълнителна услуга“ експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем по съществото си не
представлява реално предоставена допълнителна
възможност или преференциално условие, от което
кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него,
за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Отделно от
това основно задължение на кредитора
по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т.е.
разглеждането на
документи и изплащането на кредита е
дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за
която да се дължи допълнително възнаграждение. На второ
място, посочената
допълнителна услуга всъщност
изобщо не е
„допълнителна“. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК
допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски
кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните - например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Услугата, описана в чл.1, ал. 3 от процесния договор, има характер на действие, свързано с усвояването на
кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси. Предвид гореизложеното, клаузата за заплащане на такса за
експресно разглеждане на документите противоречи на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което е нищожна
съгласно чл.21, ал.1 ЗПК.
Вземането за сумата от 245 лева, дължима за такси и разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, също е уговорено в противоречие с
нормата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на
кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение
за последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма,
електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността
по събиране на вземането, са типични действия по управление на лош кредит и
съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. Освен това, при
положение, че търсеното допълнително плащане е свързано изцяло със забавата на
длъжника, би могло да се приеме, че чрез същото се заобикаля забраната, установена
в чл.
33 от ЗПК. Цитираната норма гласи, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съгласно чл. 4 от Договора за паричен заем
заемателят се задължава
в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) поръчител – физическо лице, който да отговаря на
конкретни материални условия посочени в договора и който следва да поиска да
сключи договор за поръчителство за обезпечение на предоставения кредит; или 2) предоставяне на банкова гаранция, издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение. В случай на
непредоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в общ размер на 236,25 лв., заплащана разсрочено, на
равни части към всяка от погасителните вноски.
В случая
клаузата за неустойка е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и се явява нищожна, поради противоречие с
добрите нрави (ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., ОСTK). На първо
място, така уговорената клауза стои изцяло извън главното задължение за връщане
на заетата сума, поради което губи характера си на обезпечение на главното
вземане, обезщетение на вредите от неизпълнението му и санкция за поведението
на длъжника. Освен това, тя не обезпечава главното задължение, а акцесорно
задължение за предоставяне на обезпечение от заемателя, поради което не може да
се приеме, че има обезпечителен характер. По този начин се прекъсва връзката
между неустойката и главния дълг. От тук следва и изводът, че процесната клауза за неустойка
води до неправомерно оскъпяване на кредита и по същество до неоснователно
обогатяване. Ето защо неустойката се явява нищожна, поради противоречие с добрите
нрави, на основание чл.26 ЗЗД.
По отношение на претенцията в размер на 87,61 лева,
представляваща неплатено договорно възнаграждение,
дължимо за период от 13.07.2018
год. до 10.03.2019
год., настоящият
съдебен състав намира следното:
В представения
Договор за паричен заем е договорен фиксиран годишен лихвен процент от 40,28%
и ГПР 49,44 %. Така уговорената възнаградителната лихва
надвишава 4 пъти законната лихва по
просрочени задължения. Трайно е прието, че няма пречка
страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера
на законната лихва, която е
определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014
г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта
Максималният размер на договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е
ограничен винаги от чл.
9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Прието е, че ако договорната лихва
надвишава трикратно размера на законната лихва,
а по обезпечен заем - двукратния размер
на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай така определеният
размер на възнаградителната лихва съществено
превишава нейната обезщетителна функция по повод предоставеното ползване на
заемната сума (Решение № 906/30.12.2004 г. по Г. д. 1106/2003 г. на
ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по Г. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 г.
о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по Г. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.;
Определение № 901/10.07.2015 г. по Г. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о.).
Размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426
на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс
10 процентни пункта. Към момента на сключване на договора основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0, 00 % и до
настоящия момент е в същия процент. Поради това най-високата стойност, която е
имала законната лихва за периода на
действие на договора от момента на сключването му е 10, 00%.
С клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва,
надвишаваща 4 пъти законната лихва по
просрочени задължения се нарушават изискванията за еквивалентност на престациите, поради което тя не отговаря на изискванията за добросъвестност и се явява неравноправна съгл. чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП.
Дори да се приеме, че в съответствие с чл.
26, ал. 4 от ЗЗД следва да бъде заместена по
право от повелителни правила на закона, като се приеме дължимост на лихвата до
размера на законната лихва - 10%, то
искането за издаване на заповед за изпълнение в тази част следва да бъде изцяло
отхвърлено, доколкото в настоящия случай заявителят твърди, че е налице плащане
в размер на общо 60 лв., с което на практика се погасява изцяло вземането за
договорна лихва (в случая намалена на 10%) - с оглед недействителността на
клаузата за такса за извънсъдебно събиране на вземането, със сочената сума не
са се погасява уговорената сума по това
перо.
Следва да издаде заповед за
главница в размер на 500 лв., законна лихва в размер на 19.48 лв. за периода от
11.03.2019 г. до 28.01.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането.
На заявителя следва да се
присъдят и разноски за заповедното производство (на база следваща се държавна
такса – 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
минимален размер от 50 лв.), които съразмерно уважената част на заявлението възлизат общо на сумата
от 30,81лв.
Предвид гореизложеното, следва да
бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 500 лева - главница
по договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5447021/ 13.06.2018 год., за сумата от 19,48 лв., законна лихва за забава върху непогасената
главница за периода от 11.03.2019 год. до 28.01.2020 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането и 30,81 лв. разноски за заповедното производство,
съразмерно уважената част от заявлението.
Така мотивиран Шуменски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 498/10.02.2020 г. по ч.гр.д. №
296/2020 г., по описа на ШРС
В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление рег. № 2454/07.02.2020 г. от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу З.С.С., за сумата от 500 лева - главница по договор за паричен
заем „Вивакредит План“ № 5447021/
13.06.2018 год., за сумата
от 19,48 лв., законна лихва за забава върху непогасената главница за периода от 11.03.2019 год. до
28.01.2020 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
изплащане на вземането и 30,81 лв. разноски за заповедното
производство, съразмерно уважената част от заявлението, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. Панайот Волов № 29, ет.3, представлявано от управителя Я.Б.Я., заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу З.С.С., ЕГН: **********, с адрес *** за сумите от 500 лева -
главница по договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5447021/ 13.06.2018
год., за сумата от 19,48 лв., законна лихва за забава върху непогасената
главница за периода от 11.03.2019 год. до 28.01.2020 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и за сумата от 30,81 лв. разноски по заповедното производство,
съразмерно уважената част от заявлението.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана
част.
ВРЪЩА делото на Районен съд гр. Шумен за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.