Мотиви кьм Пр.№ 23/16.02.2017 г. по НОХД № 1638/2016 г.:
ЯРП е
предявила обвинение против подс.А.А.И.
*** за извършено престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
При насрочване
на делото съдът е разпоредил, същото да се гледа по реда на Гл.27 от НПК. Защитникът
на подсъдимия и социалният работник, на основание чл.371,т.2 от НПК, сьс съгласието на подсъдимия поискаха производството да
приключи по Гл.27 от НПК-Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция. Прокурорът изрази становище, че делото може да се разгледа по реда
поискан от защитата.
Сьдьт, след
като изслуша страните, прие, че може делото да бьде
разгледано по реда на Гл.27 от НПК и откри Съкратеното съдебно следствие/СССл/. На основание чл.372,ал.1 и ал.4 от НПК, разясни на подсъдимия,
че няма да му бьде провеждан разпит. Разясни му също,
че всички гласни и писмени доказателствени средства, както и заключение на в.л.,
ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Подсъдимият и
защитата заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в обвинителния
акт и не желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.
Сьдьт, след
като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в
досьдебното производство доказателства, с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият
по делото прокурор заяви, че поддържа обвинението предявено против подсъдимия
като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, съобразно събраните
по делото доказателства. Държавният обвинител пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен като му бъде наложено наказание ЛС при условията на
чл.54,ал.1 от НК, което да бъде намалено с 1/3 и отложено от изтърпяване по
чл.69,ал.1,вр.чл.66,ал.1 от НК.
Социалният
работник заяви че поддържа становището на прокурора за налагане на наказание
ЛС, което да бъде отложено от изтърпяване по чл.69 и чл.66 от НК.
Подсъдимият
участва лично в с.з. със служебно назначен от съда адвокат. Признава се за
виновен по предявеното обвинение без да оспорва фактите изложени в обвинителния
акт. При последната си дума изразява съжаление за извършеното деяние. Чрез защитника
си пледира за налагане на минимално наказание пробация
или обществено порицание, поради това, че вече спрямо подсъдимия, който е
непълнолетен са взети мерки за поправянето и превъзпитанието му в ВУИ-гр.Р..
Сьдьт, за да
постанови присъдата си приема за установена следната фактическа обстановка:
На 04.08.2016 г. след обяд подс. А.А.И. бил заедно
със свид. Д. В. А.. Около 14.00 часа същия ден те
минали по ***. Подсъдимият забелязал паркиран
пред № 42 лек автомобил „Ф.Ш.“ с per. № У 65 71 AC, собственост
на свид. И.Д.Б.
***, който Б. не бил заключил и бил оставил със
свалени прозорци. В автомобила се
намирала мъжката чантичка на свид.
Б., черна на цвят, в която
той бил оставил
парична сума в размер на 950 евро.
Свид. А. минал покрай автомобила
и продължил пътя си напред. Подс. И. се
доближил до лекия автомобил, видял оставената вътре черна чанта
и решил да открадне от нея
пари. Без да влиза в автомобила той пресегнал с ръката си през прозореца
и взел от чантата парична сума в размер на
950 евро —на стойност 1,95583 лв. за 1
евро, на обща стойност 1858,04 лв. Подсъдимият настигнал свид. А. и му показал
парите, като му казал, че
са от лекия
автомобил. Двамата отишли при свид. Я. А. А. като му показали паричната
сума, но не му казали
за техния произход. Свид Я. А. завел подсъдимия в заложна
къща, находяща се в гр. Я., ж.к.
Р. ,***където работел свид. Д. Р. Р.. Там обменили
еврото за български левове. С част от парите свид. Я. А. откупил заложен от него телевизор.
Част от парите подс. И. дал на свид. Д. А., а останалата сума похарчил с приятели.
Ha 15.08.2016 г. след обяд подс. И. отново
бил със свидетеля
А., като минали покрай сградата на поликлиниката в гр. Я. Вътре в сградата се намирала
книжарница на „Т.“ ЕООД. Продавач-консултантката свид. Г. К. К. била затворила обекта в 14.30 часа на 15.08.2016 г., като в 2 бр.
монетници и в картонена кутия оставила сумата от 61 лв. в
различни монети от 1 ст. до 2 лв. и
банкноти от по 2 лв. За времето
от 14.30
часа до 15.45 часа на 15.08.2016 г. подс. И. решил да извърши кражба от книжарницата на „Т.“ ЕООД, находяща
се на ***в гр. Я. Подс. И. влязъл в сградата на поликлиниката и се приближил до
прозорчето за продажба на книжарницата,
което не било заключено. Отворил го, пресегнал се
с ръка и взел 2 бр. монетници
на стойност 11 лв. за брой, двата на
обща стойност 22 лв. и парична
сума в размер на 65 лв., всичко
на обща стойност
87 лв., собственост на „Т.“ ЕООД, с управител Д.Т.Д.. В оградата на поликлиниката бил влязъл и свид.
А., които видял, че подс. И. взел
монетниците и парична сума от книжарницата
на „Т.“ ЕООД. След това двамата излезли от сградата.
Подсъдимият изхвърлил
двата монетника зад сградата. Малко след
това подс. И. и
свид. А. седнали
на пейка в парк Б. като И. дал на А. част
от парите, а останалата сума похарчил с приятели.
От заключението на извършената по делото съдебно-оценителна експертиза/СОЕ/ се установило, че отнетите пари в евро, собственост на И.Б., били 950 евро - на стойност
1,95583 лв. за
1 евро, на обща стойност 1858,04 лв. и че
общата стойност на отнетите вещи,
собственост на „Т.“ ЕООД, възлиза на 87 лв.,
както следва: 2 бр. монетници
- на стойност 11 лв. за брой, двата на
обща стойност 22 лв. и пари
в български левове 65 лв., като общата стойност на всички отнети вещи била
1945,04лв.
Към момента на осъществяване
на инкриминираното деяние по чл.26,ал.1
от НК А.А.И.
е бил в непълнолетен/на 14 год./, но е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Същият се водил на
отчет в детска педагогическа стая и многократно са му били налагани
възпитателни мерки по ЗБППМН за
извършени престъпления от общ характер. Не
е бил в ПД „Б.“ или
осъждан.
С решение на ЯРС №
1158/12.04.2016 г., потвърдено
с решение на Министерство на образованието и науката № 0603-121/22.06.2016
г. подс.А.И. ***, от 30.06.2016 г.
Изложената
обстановка се установява отчасти от самопризнанията на подсъдимия А.И. от ДП и
изцяло от показанията на свидетелите Д.Д., И.Б., Г. К.,
Д. А., Я. А. и Д. Р., дадени също в хода на досьдебното производство. Обясненията
и показанията в кретидираната им част са логични, последователни
и безпротиворечиви, кореспондиращи с кредитираните от съда писмени
доказателствени средства, както и протокол за следствен експеримент с фотоалбум
към него, приложени по делото, с които страните са запознати и със заключението
на в.л. по оценителната експертиза на основание чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3
от НПК.
Фактическата
обстановка се установява и от всички събрани в досьдебното производство писмени
доказателства, кореспондиращи с приетите за достоверни обяснения и показания на
подсъдимия и свидетелите. Посочените доказателствени средства бяха ползвани при
постановяване на присъдата на основание чл.373,ал.3 от НПК.
Съдът не
приема за достоверни само онази част от обясненията на подс.А.И.
от ДП, в които се сочи, че при второто деяние на 15.08.2016г. е извършил
престъплението с помощта на св.Д.А. и е отнел само сумата от 48лв., като св.Д.А.
го държал за краката, докато той отнемал вещите, собственост на „Т.“ ЕООД, гр.Я.,
т.к. в тази част обясненията на подсъдимия се оборват от показанията на
свидетелите Д.А., Г.К. и Д.Д.. От показанията на
посочените свидетели се установява, че подсъдимият сам е извършил процесната втора кражба и отнетата сума в лева, собственост
на „Т.“ ЕООД, гр.Я., с управител Д.Д., е 65лв.
В
останалата част съдът приема за достоверни обясненията на подсъдимия, защото
същите кореспондират с показанията на свидетелите от ДП, както и със
самопризнанията на подсъдимия от с.з.
От
така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Подс.А.А.И. *** с
деянието си от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, т.к. в периода 04.08.2016
г. до 15.08.2016 г. в гр. Я., от лек автомобил
и от книжарница, при условията на
продължавано престъпление,
е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 1945.04 лв., от владението
на собствениците им, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
макар и непълнолетен, е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, както следва:
-
Около 14.00 часа
на 04.08.2016 г. в гр. Я., на ул. В., от
паркиран пред № ** незаключен лек автомобил „Ф.Ш.“ с peг. № У 6571 АС, е отнел чужди движими вещи
- парична сума в размер на 950 евро
- на стойност 1,95583 лв. за 1 евро, на обща стойност
1858.04 лв., от владението на собственика
им И.Д.Б. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
-
За времето от 14.30 часа до 15.45 часа на 15.08.2016 г. в гр. Я., ул. Х. от книжарница на „Т.“
ЕООД, е отнел чужди движими вещи
- 2 бр. монетници
на стойност 11 лв. за брой, на обща
стойност 22 лв. и парична сума
в размер на 65 лв., всичко на
обща стойност 87 лв. от владението на Г. К. К. от гр. Я., собственост на „Т.“ ЕООД, с управител Д.Т.Д.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
макар и непълнолетен, е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
От обективна
страна предмет на престъпно посегателство са движими вещи/посочени по-горе/, с
определена стойност, годни да бъдат употребявани по предназначението си. Налице
е престъпление кражба по чл.194,ал.1 при условията на чл.26,ал.1 от НК/продължавано престъпление/, т.к. всяко едно от деянията осъществява състава
на чл.194,ал.1 от НК, извършено е през непродължителен период от време, при
сходна фактическа обстановка и еднородност на вината и второто деяние от
обективна и субективна страна се явява продължение на предходното. Изпълнителното
деяние по чл.26,ал.1 от НК е започнало с отнемането на парите от автомобила и
след това е приключило с отнемането на вещите на търговеца или тогава деянието е
довършено. С напускане на местопрестьпението от подсъдимия с всяка от
визираните вещи той е успял да установи трайна фактическа власт върху отнетото,
като инкриминираното деяние е окончателно довършено с кражбата на парите и монетниците на ЕООД. В настоящият казус не се касае за „маловажен
случай“ по чл.26,ал.1 от НК, имайки предвид времето, мястото, механизма на осъществяване
на престъплението, както и високата степен на обществена опасност на деянието и
дееца, който е извършител на множество престъпления от общ характер, макар да
не е осъждан към момента на постановяване на настоящата присъда.
Подсъдимият не е имал правно
основание да владее процесните вещи или основание, което го прави или е годно
да го направи собственик на тези вещи. Не е давано съгласие от собствениците на
вещите същите да бъдат отнемани от дееца. В хода на съдебното следствие не се
установи подсъдимият да е имал съучастници при осъществяване на престъплението -
сьизвьршители, подбудители, помагачи.
От субективна
страна кражбата е извършена от подсъдимия с пряк умисъл, т.к. е искал настъпването
на инкриминирания резултат, воден от користна цел, а решението да се извърши
всяко едно от деянията от състава на престъплението по чл.26,ал.1 от НК е взето
непосредствено преди неговото извършване.
Подсъдимият е
разбирал противоправния и общественоопасен х-р на деянието,
както и свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, въпреки че е бил непълнолетен/14год./. Той е съзнавал всички елементи от състава
на престъплението по чл.26,ал.1 от НК, стремейки се към постигането на престъпните
последици. От събраните гласни и писмени доказателствени средства се
установява, че той е съзнавал, че с положените от него усилия ще осъществи престъпната
си цел - ще прекъсне владението на собствениците на вещите и ще установи свое
владение върху тях. Действал е с намерение противозаконно да присвои процесните
вещи предмет на кражбата по чл.26,ал.1 от НК. След извършване на всяко от
деянията, като елемент от продължаваното престъпление се е разпоредил юридически
и фактически с вещите. По делото не бе установено деянието да е извършено
поради увлечение или лекомислие и същото да не представлява голяма обществена
опасност, както и да е осъществено поради негативното влияние на пълнолетни
лица.
Желанието на подсъдимия да
се облагодетелства по неправомерен начин са го подтикнали кьм
извършване на престъплението.
Съобразно гореизложеното,
сьдьт прие, че подсьдимият е извършил кражбата и го
призна за виновни по предявеното му от ЯРП обвинение.
При определяне на вида и
размера на наложените наказания, сьдьт взе предвид
следното:
Извършеното
престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като с него се
засягат пряко обществените отношения свързани с упражняване правото на
собственост и този вид престъпления бележат висок ръст през последните години в
нашето общество.
Личността на подсъдимия е с невисока степен на обществена
опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието, начина
на неговото извършване и това, че подсъдимият все още не е осьждан
за престъпления от общ характер.
Сьдьт, след
като взе предвид изложеното и това, че към момента на осъществяване на престъплението
стойността на процесните вещи, предмет на кражбата е висока, предназначението на вещите и това, че
същите не са върнати на собствениците им, многобройните инкриминирани деяния,
извършени от подсъдимия, за които има вече образувани дела от общ характер, направените
самопризнания в ДП и в с.з. и младата му възраст, наложи на подс.А.И.
при условията на чл.58а,ал.1 и чл.54 от НК наказание от 1/една/год. и 6/шест/мес. ЛС, което редуцира с 1/3 до размер на 1/една/год. ЛС.
Така
определеното наказание от 1/една/год. ЛС съдът отложи от изтърпяване за
изпитателен срок от 3/три/год. по чл.69,ал.1,вр.чл.66,ал.1
от НК, защото прие, че са налице основанията за приложение на института на
условното осъждане и не е наложително ЛС да бъде изтърпявано ефективно от
дееца.
Сьдьт не приложи разпоредбата на чл.55 и чл.58а,ал.4 от НК,
т.к. не счита, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства и най-лекото наказание би било
несъразмерно тежко. Поради това съдът не прие доводите на защитата за налагане
на по-леко наказание на подсъдимия, а прие аргументацията на прокурора за
определяне на наказание ЛС.
Сьдьт счита, че с така определеното наказание
ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 и чл.60 от НК и върху
личността на подсъдимия ще се окаже необходимото поправително и превъзпитателно
въздействие.
Граждански
иск по делото не бе предявен.
Причини за
извършване на престъплението са незачитането на установения в страната
обществен ред, както и недоброто социално и семейно положение на подсъдимия.
На
основание чл.189,ал.3 от НПК, сьдьт осъди подсъдимия да заплати направените по
делото разноски в р-р на 57,96лв. по сметката на ОД на МВР-Ямбол в полза на
републиканския бюджет.
По тези съображения
сьдьт постанови присъдата си.
Районен съдия: