Решение по дело №10069/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3361
Дата: 10 май 2019 г.
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20171100110069
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

град София, 10.05.2019 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                           СЪДИЯ: НЕВЕНА  ЧЕУЗ

          при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 10 069 по описа на 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК.

Ищецът „П.и.б.” АД твърди, че в нейна полза е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 67248/2016 г. на РС – София срещу Б.С.Д. за заплащане на сумата от 13 350 евро – главница по договор за банков кредит, сумата от 3 581, 78 евро – договорна лихва за периода 31.08.2014 г. – 07.11.2016 г., сумата от 1 809, 23 евро – наказателна лихва за периода 30.09.2014 г. – 23.11.2016 г., сумата от 162, 36 евро – застрахователна премия, сумата от 200, 25 лв. – такса управление и сумата от 57, 60 лв. – разноски. Присъдени били и разноските в заповедното производство, както и законна лихва върху главницата.   Твърди се, че страните са в договорни отношения по повод договор за кредит, който бил нередовно обслужван от кредитополучателя, поради което бил обявен за предсрочно изискуем и това обстоятелство било съобщено на кредитополучателя. Твърди се, че след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист било депозирано възражение, а съдът указал на ищеца за заяви искове в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК.

При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да признае за установено по отношение на ответника, че дължи посочените по-горе суми.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. З.. Претендират се разноските, сторени в настоящото производство.

Ответникът Б.С.Д.  оспорва исковете в отговор в срока по чл. 367 от ГПК. Заявено е възражение за неоснователност на заявените претенции.

Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание лично и от процесуален представител, негова низходяща от първа степен.

Депозирана е допълнителна искова молба респ. в срока за допълнителен отговор е депозиран такъв.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр. д. 67248/16 г. на СРС, 38 състав е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК от заявител „П.и.б.” АД. В заявлението е отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Б.С.Д. за сумата от 13 350 евро – главница по договор за банков кредит, сумата от 3 581, 78 евро – договорна лихва за периода 31.08.2014 г. – 07.11.2016 г., сумата от 1 809, 23 евро – наказателна лихва за периода 30.09.2014 г. – 23.11.2016 г., сумата от 162, 36 евро – застрахователна премия, сумата от 200, 25 лв. – такса управление и сумата от 57, 60 лв. – разноски. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от 24.11.2016 г. и съдебните разноски, сторени в производството.

На 02.12.2016 г. СРС, 38 състав е издал по горецитираното дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за описаните по-горе суми респ. изпълнителен лист за същите, както и за сумите от 748, 42 лв. – разноски за ДТ и сумата от 1 099, 84 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представен е и договор за банков кредит в лева № 000OD-R-009952/14.10.2013 г., от съдържанието, на който се установява, че на същата дата „П.и.б.” АД е сключила с Б.С.Д. като кредитополучател, същият с предмет предоставяне на кредит в размер на 13 350 евро при условията на овърдрафт като срокът за ползване на същия е до 29.10.2018 г., а крайният срок за погасяване на кредита е  01.11.2021 г.

По делото е представена нотариална покана рег. № 12160, том IV-п, № 169 на нотариус 271 – В.И., с район на действие – СРС, от която се установява, че „ПИБ” АД  е обявила на основание т.10.1.2”а” от ОУ към договора за предсрочно изискуем с оглед неизпълнение на договорно задължение на кредитополучателя. Нотариалната покана е връчена на 20.09.2016 г. при условията на чл. 47 ал.1 от ГПК, видно от стореното отбелязване.

По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В.М..

При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Видно от ангажираните по делото доказателства исковете са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковите претенции, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в заявленията по чл. 417 от ГПК. Депозираните възражения от страна на длъжниците – физически лица в заповедното производство са в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът намира, че заявените искове в настоящото производство са процесуално допустими.

Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът – длъжник не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по договора, размера и периода на претенцията си.

От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата изискуемост.

С оглед на представените писмени доказателства –договор за кредит съдът приема, че между страните по настоящия спор са възникнали облигационни отношения по повод сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в уговорения размер, при условията на многократно усвояване срещу насрещното му задължение да погасява задълженията си по начина и в сроковете, уговорени в договора.

Страните не са формирали спор относно фактът, че паричната сума, предмет на договора е усвоена от кредитополучателя. Това обстоятелство е установено и от приетата по делото ССчЕ.

При тези установени по делото факти ищецът твърди, че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно и в срок да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем, от което мотивира и претенцията си спрямо него. Такава клауза за предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в т.10.1.2 б.”а” от ОУ към договора. С оглед задължителното разрешение за настоящия съдебен състав, установено в ТР 4/2013 г. на ВКС за настъпването на предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е необходимо кредиторът да уведоми длъжника за нея и уведомлението да достигне до адресата си. По настоящото дело доказателства в тази насока са ангажирани – депозирана нотариална покана, надлежно получена от ответника. Датата на връчване на нотариалната покана е в момент, предхождащ датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда и след срока, предоставен на длъжника – настоящ ответник за доброволно изпълнение, визиран в нотариалната покана.

Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В настоящото производство ищецът е уведомил надлежно длъжника за наличието на предсрочна изискуемост на кредитните му задължения. С оглед приетото и неоспорено заключение на ССчЕ към момента на получаване на нотариалната покана ответникът не е заплатил нито една от дължимите месечни погасителни вноски, въпреки, че е достигнал уговорения кредитен лимит на 30.08.2016 г.  т.е. налице са предпоставките на предвидената в ОУ към договора възможност кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем.

Съобразно заключението на ССчЕ по делото е установена дължимостта на паричните вземания, предмет на настоящото производство с оглед липсата на данни по делото същите да са платени, изцяло или отчасти, или погасени по друг предвиден от закона способ.

          При проведено насрещно доказване ответниците е противопоставил възражение за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Заявените възражения за неравноправни договорни клаузи са правноирелевантни за крайния изход на спора, доколкото вземанията, предмет на настоящото производство не са основани на сочените в писмения отговор на ответника клаузи.

С оглед на горните съображения за ищеца е възникнало изискуемо вземане към ответника за плащане на дължимите по договора суми на соченото основание. С оглед заключението на вещото лице по ССчЕ претенциите са изцяло основателни и доказани по размер.

С оглед разясненията, дадени с ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящият съдебен състав дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство. В заповедното производство е присъдена сумата от 748, 42 лв. – разноски за ДТ и сумата от 1 099, 84 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се следват на общо основание на ищеца.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва сумата от 1 648, 42 лв. – разноски в настоящото производство.

Водим от горното, СГС, I -19 състав

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "П.И.Б." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. с чл. 451 ал.1 от ГПК срещу Б.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че Б.С.Д. дължи на „П.и.б.” АД сумата 13 350 евро – главница по договор за банков кредит № 000OD-R-009952/14.10.2013 г., сумата от 3 581, 78 евро – договорна лихва за периода 31.08.2014 г. – 07.11.2016 г., сумата от 1 809, 23 евро – наказателна лихва за периода 30.09.2014 г. – 23.11.2016 г., сумата от 162, 36 евро – застрахователна премия, сумата от 200, 25 лв. – такса управление и сумата от 57, 60 лв. – разноски, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.11.2016 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение от 02.12.2016г. на СРС, 38 състав  по гр.д. 67 248/2016 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК Б.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на "П.И.Б." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 748, 42 лв. – разноски за ДТ и сумата от 1 099, 84 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в заповедното производство, както и сумата от 1 648, 42 лв. – разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок, считано от връчване на препис от същото на страните.

При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по гр.д. 67 248/2016 г., СРС, 38 състав.

 

            СЪДИЯ: