М О Т И В И

към присъда №78 /28.06.2010 година  по

НОХД № 445/2010 година по описа на ХРС

            Районна прокуратура /РП/ – Хасково е повдигнала обвинение против подсъдимия М.С.К. живущ ***, за това, че през месец декември 2005 г. в с. Александрово, обл. Хасково, при условията на повторност и след предварителен сговор с И.Е.Й. от с. Д, общ. Х, обл. Х, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /разбиване на катинар/ и чрез използване на техническо средство /винкел/, отнели чужди движими вещи /13 броя обикновени джанти, втора употреба за Опел Астра 1999 г.; колянов вал за Опел Астра 1999 г., нов за бензинов двигател; 1 брой метален плуг за впрягане от 1998 г.; оригинален лост за вдигане на тежести и 4 броя 10 килограмови тежести към него; меден проводник тип СВТ 4х10 с дължина 20 метра; 40 кг медни проводници неупотребявани и един хамут за конски впряг/, всичко на обща стойност 701 лева от владението на Т.Я.С. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.І, т.4 пр.ІІ, т.5 и т.7, вр. чл. 194 ал.1 от НК.

             РП-Хасково, чрез свой представител, поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия обвинение , което се доказвало по категоричен начин от събраните по делото доказателства. В подкрепа на обвинителната теза били не само самопризнанията на подсъдимия , а и показанията на разпитаните свидетели и оценъчната експертиза.Затова следвало подс.К. да се признае за виновен , като му се наложи наказание „лишаване от свобода” около средния размер  под установения от закона минимум , чието изтърпяване  бъде  отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл.66 ал.1 от НК. Според РП, предявеният граждански иск бил основателен и доказан и следвало да се уважи в пълния предявен размер.

            Като  граждански ищец по делото бе конституирана пострадалата от престъплението Т.Я.С. с ЕГН ********** ***.При повторното разглеждане на делото  пострадалата  поддържа  депозираната  първоначална  молба  по делото. По нейно искане е приет  граждански иск за съвместно разглеждане в  наказателното  производство против  подс. К. и подс. Й, които  да й заплатят солидарно сумата от общо 701 лв., представляваща обезщетение за нанесените й от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от м.12.2005 г. до окончателното изплащане.

Подс. К. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и вината си. Същият е съгласен, да не се събират доказателства за тези факти. Служебният защитник на подс. К. адв.Р. счита повдигнатото против него обвинение за безспорно,но от извършване на процесното деяние до момента в живота му настъпили сериозни промени – подс. К. сключил граждански брак и имал две деца , за които се грижел. Семейството му живеело самостоятелно на квартира. Направеното от него пълно самопризнание следвало да се има предвид при постановяване на присъдата. Защитникът на подс. К. пледира, да му се наложи едно справедливо наказание, съобразено с личната и генералната превенция на закона. Предявеният граждански иск бил основателен и доказан и следвало да бъде уважен.

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка със самопризнанията на подсъдимите, приема за установено от фактическа страна следното:

            От лятото на 2005 година до м. януари 2006 г.  И= Й/подсъдим по приключилото с влязла в сила спрямо него присъда по НОХД №358/2009 год. на РС-Хасково/ живеел при леля си и братовчед си  - св. Т Й в с. А. На неустановена дата през месец декември 2005 г.,  Й и подс. К., които се познавали и често се срещали, решили да извършат кражба на вещи. Отишли около 21 часа до къща, в близост до автобусната спирка в с. Александрово, до Дядо-Гочовата чешма, която къща била собствена на пострадалата Т.Я.С.. Там по-рано подс. К. забелязал, че имало стари железа, които двамата решили, да вземат. За целта прескочили оградата от телена мрежа и влезли в двора на къщата. След това отишли до прилежащите помещения към къщата и видели, че на всички врати имало катинари. Подс. К. отишъл до една от вратите на постройките и с метален къс – винкел - изкъртил катинара й. След това двамата  влезли вътре и с помощта на запалка огледали, какви вещи се съхраняват там. Забелязали наличието на метални предмети - колянов вал за Опел Астра 1999 г., нов за бензинов двигател; 1 брой метален плуг за впрягане от 1998 г.; оригинален лост за вдигане на тежести и 4 броя 10 килограмови тежести към него; меден проводник тип СВТ 4х10 с дължина 20 метра; 40 кг медни проводници неупотребявани и един хамут за конски впряг. Решили да вземат тези вещи. След като ги изнесли, сложили катинара на вратата, който си бил в заключено положение, а извадена била само халката му. От навеса до къщата, двамата взели и оставените там 13 броя обикновени джанти, втора употреба за Опел Астра 1999 г. След това двамата заедно започнали, да прехвърлят всички откраднати вещи през оградата, като докато правели това, от тежестта огънали мрежата на оградата. Двамата последователно преместили всички изброени вещи на поляна в близост до къщата. След това те отишли и помолили св. ТЙ да им помогне, да пренесат вещите с притежавания от него лек автомобил марка ВАЗ 2101 с рег. № СТ 7105 АА. С автомобила тримата отишли до посочената  поляна, където последните натоварили в колата отнетите вещи и се прибрали. На следващия ден отишли, да предадат откраднатото за отпадъци на неустановен изкупвателен пункт в гр. Симеоновград, където според обясненията им получили сумата от 40 лв. Назначената по делото оценъчна експертиза установява, че общата стойност на инкриминарите вещи възлиза на 701 лева /л.16/.

            Подс. К. до момента на извършване на процесното деяние е осъждан  /ДП №154/2009 год. на ОДМВР-Хасково/. Със споразумение от 13.05.2003 г. по НОХД № 219/2002 г. по описа на РС-Хасково за престъпление по чл.197 т.3,вр. чл.195 ал.1 т.3 и  т.5  , вр. чл.194 ал.1 от НК, извършено на 05.04.2001 г., му е наложено наказание „глоба ”  в размер на 300лв. Представена по делото характеристична справка за същия /л.23/, сочи на добри личностни качества за К., но и на негови криминални регистрации. Това му осъждане квалифицира извършеното от подс. К. процесно деяние, като извършено при условията на повторност, по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението на назначената експертиза, писмените документи, приобщени към доказателствения материал, на основание чл. 283 от НПК.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият К. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав по чл.195 ал.1 т.3 пр.І, т.4 пр.ІІ, т.5 и т.7, вр. чл. 194 ал.1 от НК, като през месец декември 2005 г. в с. Александрово, обл. Хасково, при условията на повторност и след предварителен сговор с И.Е.Й. от с. Д, общ. Х, обл. Х, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /разбиване на катинар/ и чрез използване на техническо средство /винкел/, отнели чужди движими вещи /13 броя обикновени джанти, втора употреба за Опел Астра 1999 г.; колянов вал за Опел Астра 1999 г., нов за бензинов двигател; 1 брой метален плуг за впрягане от 1998 г.; оригинален лост за вдигане на тежести и 4 броя 10 килограмови тежести към него; меден проводник тип СВТ 4х10 с дължина 20 метра; 40 кг медни проводници неупотребявани и един хамут за конски впряг/, всичко на обща стойност 701 лева от владението на Т.Я.С. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай. Деянието му не представлява маловажен случай, поради наличието на квалифициращите белези по чл.195 ал.1 т.3 пр.І, т.4 пр.ІІ и т.5 от НК; поради относително високата стойност на предмета на престъплението; поради завишената обществена опасност на дееца К..

От субективна страна, при осъществяването на процесното престъпление подс. е действал при пряк умисъл, като е  съзнавал, че деянието му е насочено към лишаване от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял , да установи  тази власт върху предмета на престъплението, като е съзнавал, че без разрушаването на преградата, достъпът до вещите би бил невъзможен. Подс. К. и И Й са   съзнавали задружното извършване на престъплението и са  искал това, като решението за извършване на деянието е взето предварително, в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, при обсъждане на въпросите „за” и „против” деянието. Причините за извършване на деянието са ниската правна култура и самосъзнание на извършителите, както и желанието им за бързо облагодетелстване по престъпен начин, и за подс. К. трайно установените престъпни навици.

При определяне размера на наказанието за подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието, както и подбудите за извършването на деянието, смекчаващи и отегчаващи вината им обстоятелства.

 Видно от приложената  по делото  справка за съдимост  подс.К.      към момента на извършване на деянието  е   бил осъждан   един   път  за  квалифицирана кражба на наказание „глоба”,  което   съдът отчете като  отегчаващо    наказателната му   отговорност обстоятелство. Отегчаващи вината обстоятелства наред с обремененото съдебно минало  са и лошите характеристични данни за подсъдимия. Смекчаващи отговорността обстоятелства са изминалия продължителен период от време от извършването на деянието през 2005 год. ,  затруднено  материално и социално положение.  Акцентирайки  върху  процесуално поведение на подсъдимия,в рамките на реализираната процедура по Глава ХХVII от НПК (съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция в предвидената алтернативна форма на чл. 371, т. 2 НПК ) обосновава    снизходителност при определяне размера на наказанието,но не и  към  минималния такъв. При индивидуализацията на наказателната отговорност в очертаните от нормите на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 371, т. 2 НПК предели, действително се наблюдават  процесуални  изяви на подсъдимия в хода на наказателния процес, в обхвата на които е и депозираното признание на фактите от обвинителния акт . Още от започване на наказателното преследване  подсъдимия   е  съдействал на органите на разследвание   при установяване на обективната истина,като с процесуалното си поведение  е  спомогнал своевременно  за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител в хода на досъдебното производство,което не  е само и единствено  следствие от ефективната дейност на компетентните органи и затова  трябва да се третира като смекчаващо вината му обстоятелство . Без да се пренебрегват степента на обществена опасност на деянието и останалите факти, свързани с личността на подсъдимия )предходни осъждания, характеристични данни),в конкретния случай  самопризнанията на подс.К.    могат да мотивират определяне на наказание под законовия минимум.Съгласно предписанието на  чл.373 ал.2 от НПК  наказанието на  подсъдимия следва да  бъде  определено   при условията  на чл.58а от НК.  Действащата норма на чл. 58а от НК /обв.ДВ бр.26 от 06.04.2010 год./ установява различно от предходната й редакция /ДВ бр.27 от 2009 год./ утежняващо  редициране на наказанието, поради което се явява по-неблагоприятен закон. Съгласно чл. 2, ал. 1 от НК, за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. Възможността за обратно действие на наказателния закон е прогласена в ал. 2 от същата разпоредба. Тя е относима в случаите, когато от извършване на деянието до влизане в сила на присъдата последват различни закони, с императивното предписание към правораздавателните органи да приложат този от тях, който е най-благоприятен за дееца. От изложените съображения може да се направи извод, че с оглед характера на разпоредбата на чл. 58а  от НК и принадлежността й към материалното право, при прилагането й следва да се спазва нормата на чл. 2, ал. 2 от НК. Затова   преценявайки  поотделно и съвкупно смегчаващите и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, в контекста на целите на чл.36 от НК  и на основание чл.2 ал.2 от НК   съдът определи наказанието за подсъдимия К.  ,според придвиденото  от разпоредбата на  чл.58 а от НК  / ДВ бр.27 от 2009 год./, като по реда на   чл.55 ал.1 т.1 от НК  слезе под  минимума ,предвиден в  чл.195 ал.1 от НК   и  наложи наказание  ”лишаване от свобода “ за срок от 4 /четири  / месеца,при известен превес на смегчаващите вината обстоятелства. С оглед размера на така определеното наказание , обстоятелството че  първото осъждане на К. не е на наказание “лишаване от свобода”, и тъй като за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия  не е наложително изтърпяването на наказанието, съдът счете, че са налице условията за приложение на чл.66 ал.1 от НК, по отношение на подс. К., поради което отложи изпълнението на така наложеното му наказание за срок от 3/три/ години, считано от влизане в сила на присъдата.Така индивидуализираното по вид и размер на подс. К. наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото – чл.36 ал.1 от НК.   

 Постановената спрямо подс.К.  присъда по НОХД №358/2009 год. по описа на РС-Хасково е отменена  по реда на възобновяване на наказателното производството  с решение №210 от 26.04.2010 год. на ВКС-София . Наложеното с нея наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца и приведеното  по реда чл.68 ал.1 от НК условно наказание от 5 месеца лишаване от свобода са приведени  в изпълнение на 10.08.2009 год.,като с  постановление №2864/2009 год. на Окръжен прокурор  на ОП-Стара Загора  е прекъснато изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”  на 24.08.2009 год.,когато подс. К. е освободен от Затвора- Стара Загора .По тези съображения и на основание чл.59 ал.2  от НК съдът  приспадна   времето, през което подсъдимия М.С.К.  е  търпял наказание „лишаване от свобода” по  НОХД №358/2009 год. по  описа на РС-Хасково, считано  от 10.08.2009 год.  до 24.08.2009  год.

Предявеният от Т.Я.С. солидарно против двамата подсъдими граждански иск е за сумата от общо 701 лв., представляваща обезщетение за нанесените й от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от м.12.2005 г. до окончателното изплащане. Исковата претенция лежи на плоскостта на института на непозволено увреждане, като в случая се явява изцяло основателна. В хода на съдебното следствие се установи, че по отношение на имуществените вреди е осъществен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД – налице е виновно противоправно поведение на двамата подсъдими и същото е в причинна връзка с вредоносния резултат. Безспорно, по гореизложените съображения, се доказа, че подсъдимия  К. и Й са извършили като съизвършители, след предварително сговаряне, процесното престъпление, както и това, че от това съставомерно деяние, като пряка и непосредствена последица са настъпили имуществените вреди за гражданския ищец С.. Що се касае до размера на обезщетението, което следва да получи увреденото лице за нанесените му имуществени вреди, съдът взе предвид заключението на назначената по делото експертиза – л.16.  Същата установи, че стойността на инкриминираните вещи /13 броя обикновени джанти, втора употреба за Опел Астра 1999 г.; колянов вал за Опел Астра 1999 г., нов за бензинов двигател; 1 брой метален плуг за впрягане от 1998 г.; оригинален лост за вдигане на тежести и 4 броя 10 килограмови тежести към него; меден проводник тип СВТ 4х10 с дължина 20 метра; 40 кг медни проводници неупотребявани и един хамут за конски впряг/, възлиза на общата сума от 701 лева, каквато е и претенцията на ищцата. Ето защо, съдът осъди М.С.К. и И.Е.Й.  да заплатят солидарно на Т.Я.С. сумата от общо 701 лв., представляваща обезщетение за нанесените й от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.12.2005 г. /доколкото по делото не е установена точната дата от месец декември 2005 г. на деянието/ до окончателното изплащане.

С оглед така постановената присъда и на основание чл.189 ал.3, вр. ал.1 от НПК, съдът осъди подсъдимия К. и Й солидарно   да заплатят по сметка на ХРС деловодни разноски в общ размер на 42 лв.; както и сумата от общо 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

            Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

Съдия:п

Вярно с оригинала! Секретар: М.К.