Р Е Ш
Е Н И Е № 21
гр.В**, 30.07.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС гражданска колегия в
публичното заседание на 18 май
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: АН* П*
при секретаря Н* К* и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия АН* П*
гражданско дело № 98 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД
Делото е образувано по искова молба от И.Л.И. , с ЕГН **********, К*Л.И. , с ЕГН ********** и В.С.М. *** чрез адв.
В* М*, от АК –П* срещу ЗД „Б* И*"
АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С*, район Л*, бул. „Д* Б*"
№ *, размер на исковете: по 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева) -
обезщетение за неимуществени вреди ) – от настъпило ПТП на 27.10.2020г.
Подържа се в исковата молба, че на
27.10.2020 г. около 11:30 часа в гр.Б* на ул.“Х* О*“№* е настъпил инцидент, при
който л.а. „Р* М*“ с рег.№ВН ***, управляван от водача С. Й* Ф. е нарушил
правилата за движение по пътищата, като при заобикаляне е блъснал пешеходеца Л*
И. М*, в резултат на което е настъпило ПТП. Вследствие на инцидента са
причинени телесни увреждания на пострадалият Любен Маринов, който по спешност е
транспортирано в МБАЛ „Св.П*“АД-В*, където почива впоследствие.
По
случая е образувано ДП ЗМ 368 ЗМ 265/27.10.2020г. по описа на ОДМВР-В*,
пр.пр.№2032/2020г. по описа на ОП-В*. Към настоящия момент воденото наказателно
производство е висящо и не е приключило с окончателен съдебен акт. Причина за
настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а.“Р* М*“ С. Й* Ф.
нарушения на правилата за движението по пътищата. С оглед на изложеното, в
случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача С. Й* Ф. и
настъпилите общественоопасни последици - смъртта на пешеходеца Л* И. М*.
За
увреждащия л.а „Р* Модус” с per. №*** АК, управляван от водача С. Й* Ф., има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, със срок на валидност една година,
считано от 30.11.2019 г. до 29.11.2020 г. със ЗД „Б* И*” АД, гр. С*. По силата
на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица
за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани
с притежаването и използването на МПС в размер на 10 420 000 лв., която сума
представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020
г.
В
конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищците са предявили
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД„Б* И*“АД, като са
представили всички документи, с които разполагат. По случая са образувани
застрахователни преписки №********** и №**********, по които застрахователят е
отказал изплащането на застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното, се
пжддържа , че в случая били налице предпоставките за ангажиране отговорността
на ЗД „Бул Инс“АД за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищците.
В
резултат на инцидента бил загинал Л* И. М*, на 65 години, баща на И. Л* д И. и К.Л.И.
и съпруг на В.С.М.. Същият бил получил тежки и несъвместими с живота телесни
увреждания, довели до смъртта му.
В.С.М. е съпруга на починалия Л* И.
М* и изключително тежко приема смъртта му. Двамата са имали съвместен семеен
живот повече от 30 години, изградили са дълга и хармонична връзка, създали са и
са отгледали две деца. Ищците И.Л.И. и К.Л.И. са деца на
пострадалия, които изключително тежко преживявали смъртта на своя баща.
Починалият е бил стожер
на семейството, който го е крепял и свързвал, всички разчитали на него и се
радвали на неговите грижи и морална подкрепа. Л* бил в добро здравословно
състояние, бил деен, активен мъж, грижил
се за семейството си и за ежедневните си задължения. Всички в семейството са
поддържали много близки отношения, разбирали са се, обичали и подкрепяли,
взаимно са си помагали. Никой не очаквал смъртта му и несвоевременната загуба бил
огромен шок и трагедия за семейството. Независимо, че И.И. и К.И. са пълнолетни
и самостоятелни хора, те са живели в едно домакинство със своя баща, имали са
постоянен контакт с него, помагали са си постоянно, имало е общи грижи в
семейството. Връзката по между им е била изключително силна. С причинената
смърт ищците И. и К. загубват моралната и физическа подкрепа на своя баща,
която винаги са имали и на която са разчитали през цели си живот. Децата,
независимо от възрастта си, винаги имат нужда от грижите и подкрепата на
родителите си. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са
огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Загубата на техния
бащата се отразява изключително негативно на здравословното и емоционалното им
състояние, търпят много болки и страдания във връзка с причинената смърт. В.
загубва съпруга си във възраст, в която най-много се нуждае от неговата
подкрепа и опора, починалият й липсва много, той е нейният най-близък човек. С
причинената загуба тя остава без опората, подкрепата и любовта на мъжа до себе
си, живота й се променя изцяло. Моралните страдания, търпяната скръб от
невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й
живот.
В
резултат на процесното ПТП и настъпилата смърт на баща й К.Л.И. претърпяла и
имуществените вреди в размер на 50.00 лв., които също следва да й бъдат
възстановени. Посоченият разход е направен за посещение при психолог.
В
резултат на процесното ПТП и настъпилата смърт на баща му И.Л.И. е претърпял и
имуществените вреди в размер на 66.20 лв., които също следва да му бъдат
възстановени. Посоченият разход е направен във връзка е погребението на
починалият и закупуването на погребални стоки.
В
резултат на процесното ПТП и настъпилата смърт на съпруга й В.С.М. претърпяла и
имуществените вреди в размер на 50.00 лв., които също следва да й бъдат
възстановени. Посоченият разход е направен за посещение при психолог.
Поддържа
се в исковата молба , че с оглед на изложеното, причинените болки и страдания
на ищците следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат
по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не
може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени
и имуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици
от извършеното деяние. Вредите на ищците са в резултат на виновното поведение
на водача на увреждащия автомобил С. Й* Ф., а за причинените от него вреди
отговаря ответникът по делото ЗД “Б* И*”АД, гр. С*. Съгласно чл.432 от КЗ
увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците е
налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на
обезщетението за причинените им неимуществени и имуществени вреди.
Претендираната сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с
оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на
нейният съпруг, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната
компания по ЗГО за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от
този вид.
Искат от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника ЗД „Б* И*“ АД да заплати
на ищците обезщетение за причинените им вреди, както следва:
-
на И.Л.И.- сумата от 150 000 лв., за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Л* И. М*, както и сумата от 66.20
лв., за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи
за погребението на починалия.
-
на К.Л. И*- сумата от 150 000 лева, за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Л* И. М*, както и сумата от 50.00
лв., за причинените й имуществени вреди, представляващи заплатен разход за
посещение при психолог;
-на В.С.М.- сумата от 150 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Л*
И. М*, както и сумата от 50.00 лв., за причинените й имуществени вреди,
представляващи заплатен разход
за посещение при
психолог.
Претендира
се законна лихва върху сумите, считано от 04.11.2020 г.- съгласно чл.429, ал.З
от КЗ, вре.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.
Молят да бъдат присъдени
направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА.
Постъпил е
писмен отговор от ЗД „БУЛ ИНС" АД със седалище и адрес на управление гр. С*,
бул. Б*" № 87, ЕИК ***, представявано от С* С* П* и К* Д* Крумов; с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва се механизма на ПТП,
като считат , че представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Сочи се, че единственото
доказателство за механизма е протокола за ПТП, който обаче не се ползва с
материална доказателствена сила, доколкото няма данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента. Посочва, че обезщетението, което се претендира от ищците
не отговаря на действително претърпените вреди, същото е прекомерно. Прави се
възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия Л* М* , който
като пешеходец не е пресичал на обозначено за целта място, като не се
съобразява с посоката и скоростта на приближаващото се МПС и не сигнализира с
ръка за намерението си да предприеме
пресичане, и по този начинс се бил поставил в превишен спрямо нормалния
риск, който бил реализиран. Оспорват се имуществените вреди ,представляващи
разходи за преглед. Оспорва се и претенцията за лихва и началния момент, от
който се претендира.
ВОС, като взе
предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и
съобразявайки всички данни по делото в тяхната съвкупност, прие за установено
следното: По делото не се спори относно факта на настъпило ПТП.
По делото безспорно се доказа наличието на валиден
застрахователен договор, сключен с ответника за процесния автомобил.
Безспорно се установи по
делото от СМЕ на труп, която по съществото си представлява протокол за аутопсия, че смъртта на пострадалия Л*И. М**е пряка и
непосредствена последица от получените в резултат на процесното ПТП травматични
увреждания.
За установяване механизма на процесното ПТП и във
връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалият в хода на делото е допусната и приета АТЕ, изготвена
от вещото лице инж.О. Б*, а също така беше разпитан като свидетел виновния
водач С.Ф..
Установява
се от заключението на АТЕ, че механизмът за настъпване на ПТП е следният:
Произшествието
е настъпило в гр.Б*, в населено място, където допустимата скорост на движение е
до 50 км/ч. В условията на произшествието водачът на лекия автомобил се е
движил със скорост от 72 км/ч, която надвишава допустимата за населено място.
В
участъка на произшествието пътното платно на ул.“Х* О*“ се състои от две
еднопосочни пътни платна, с по две еднопосочни пътни ленти за всяка посока,
като всяка пътна лента е с ширина от 3,70 м.
Участъкът
на произшествието на ул.“Хан Омуртаг“ е прав, хоризонтален, а пътната настилка
е била суха.
Произшествието
е настъпило около 11,30ч., в светлата част на денонощието, при добра видимост и
без да са установени климатични условия, които биха ограничили или намалили
видимостта в участъка на произшествието.
Лекият
автомобил се е движил по ул.“Х* О*“ в посока от началото на гр.Б* към центъра
на града. Автомобилът се е движил в дясната пътна лента от 4-лентовата улица.
Пешеходецът
И. *** в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия
автомобил. За да достигне мястото на удара, от левия тротоар до мястото на
удара е изминал разстоянието от 11,10 метра.
Видно
от заключението, пешеходецът не е пресичал на обозначена пешеходна пътека, но не е навлязъл внезапно на платното за
движение.
Водачът
на лекия автомобил в полезрението си в посока напред в хоризонтален прав пътен
участък, при липса на препятствия за ограниаване или намаляване на видимостта
му, е имал възможност да възприеме
пешеходеца от разстояние 300 м, при управление със скорост от 72 км/ч.
Според
експерта, от това разстояние пешеходеца не е възприет като опасност за
движението.
Видно
от експертизата, поради неупражнен
достатъчен и адекватен контрол при управление на лекия автомобил и закъсняла
реакция, водачът е възприел пешеходеца като опасност в последния момент и на
разстояние, на което не е било възможно да предприеме адекватни действия за
аварийно спиране с цел да предотврати удара.
Според
заклюението при възникналата опасност водачът не е реагирал своевременно и от
автомобила не са оставени спирачни
следи от влачене на гумите върху асфалта. Водачът на лекия
автомобил е предприел действия за
спиране след удара на пешеходеца.
Посочено
е, че ударът с пешеходеца е настъпил в областта на предна дясна странична част
на лекия автомобил.
Скоростта
на движението на лекия автомобил в условията на произшествието е била 72 км/ч,
а опасната зона за спиране при движение с тази скорост е 58 метра.
Според
експерта, причината за настъпването на ПТП
е движението на лекия автомобил със скорост от 72 км/ч. която е над
допустимата за населено място от 50 км/ч: липсата на адекватен и достатъчен
контрол върху автомобила, в резултат на което е закъснялата реакция на водача
при възникването на опасност за движението; при наличие на значителна видимост
за възприемане на пешеходеца от разстояние от около 300 м, същият не е бил
внимателен и предпазлив към пешеходеца, като уязвим участник в пътното
движение.
Посочено
е също, че видимостта за водача на л.а. при скорост на движение от 72 км/ч, е
била в посока напред и в страни в условията на произшествието, като водачът на лекия автомобил е имал
техническата възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране.
В проведеното осз. на
18.05.2021г. вещото лице инж.В. уточни, че мястото на удара, където
е настъпил инцидента е между разделителната линия на третата и четвъртата пътна
лента, две в посока от центъра
към изхода на Б* и една в посока движение на автомобила, при което като пешеходеца е бил изминал три
пътни ленти, всяка една от по
3-3.70 метра или общо е бил изминал 11.10 метра.
С оглед на изложеното, възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалият е неоснователно и недоказано.
Ответника не можа при пълно и главно доказване да докаже, че пострадалия е
извършил нарушения, които са в пряка причинно-следствена връзка и са довели до
настъпване на вредоносния резултат. Безспорно се установи по делото от
заключението на АТЕ и останалите доказателства по делото, че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача на л.а. ,, Р* М*“ С.Ф., който е управлявал лекия
автомобил в населено място със скорост от 72 км/ч„ която е над допустимата от
50 км/ч; при липсата на адекватен и достатъчен контрол върху автомобила, в
резултат на което е закъснялата му реакция при възникналата опасност за
движението в случая; при наличие на значителна видимост за възприемане на
пешеходеца от разстояние от около 300 м, същият не е бил внимателен и
предпазлив към пешеходеца, като уязвим участник в пътното движение. В случая е
нарушено основното правило на чл.5, ал.2 от ЗДвП, съгласно което водачът на ППС
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците, както и правилото на чл.116 от ЗДвП, съгласно което
водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, в потвърждение на които е факта, че пострадалият е бил видим за
виновния водач на лекия автомобил от разстояние от около 300 метра преди
мястото на удара. Налице е и нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като
категорично е установено, че виновния водач С.Ф. е управлявал лекия автомобил
със скорост от 72 км/ч, която е значително по-висока от допустимата за населено
място скорост от 50 км/ч. С това си поведение водача на лек автомобил „Р* М*“ С.
Йончиков Ф. виновно е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата и
е причинил смъртта на пострадалия Л* И. М*. Поради всичко горепосочено, в
случая не може да се приеме съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като не
са установени нарушения извършени от него, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.
С
отговора на исковата молба ответникът е въвел общо възражение, че пострадалият
е съпричинил вредоносния резултат, без да се сочи в какво се изразява приноса
му за настъпване на вредоносния резултат. Посочени са бланкетно разпоредбите на
чл.32 ЗДвП, чл.113 ЗДвП и чл.114 ЗДвП, без да се сочи конкретно в какво се
изразява приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат. Така
общо формулирано възражението е неоснователно и недоказано, а съгласно
константната съдебна практика на съдилищата у нас, възражението трябва да е
конкретно и да съдържа фактически положения / Въпросите са решени в
противоречие с Решение № 259 от 8.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 63/2012 г., I
г. о., ГК,Решение № 83 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1463/2013 г., III г.
о., ГК; Решение № 27/15.04.2015г., по т.д. № 457/2014г., II т.о. ВКС, по реда на
чл. 290 ГПК и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на
правото - касационно основание по чл. 280, ал.1, т.1 и т.З ГПК/.
В тази връзка
възражението за съпричиняване е неоснователно, предвид на следното: 1/ видно от
изготвената АТЕ, произшествието е настъпило на прав пътен участък, при добра видимост и липса на условия, които
биха ограничили или намалили видимостта в участъка на произшествието; 2/
при наличието на така посочената видимост, видно от АТЕ, водачът на лекия автомобил е имал възможността
да възприеме пешеходеца от разстояние 300 м при управление на автомобила със
скорост от 72 км/ч. Въпреки това, от това разстояние пешеходеца не е
възприет като опасност за движението; 3/ пешеходеца не е навлязъл внезапно на платното за движение и
към момента на удара е бил изминал три пътни ленти, като мястото на удара е на
разделителната линия между третата и четвъртата пътна лента, при което е бил
изминал разстояние от 11.10 метра от левия тротоар преди момента на удара, т.е.
пешеходеца е бил видимо забележим за водача на лекия автомобил от посоченото в
АТЕ разстояние и при определената в нея скорост на движение; 4/ въпреки това водачът на автомобила не е предприел никакви
действия за аварийно спиране с цел да предотврати удара, липсват
спирачни следи от влачене на гуми върху асфалта, като предприетите от шофьора
действия за спиране са след удара на пешеходеца; 5/ по делото не се установи в участъка на произшествието
наличието на пешеходна пътека, при което в случа са приложими правилата
на чл.113, ал.2 ЗДвП, както и правилата на чл.113, ал.1, т. 1 от ЗДвП, и не
може да се възприеме, че в случая загиналият е извършил нерегламентирано
пресичане на пътното платно; 5/ дори и да се приеме, че загиналият е нарушил
законовоустановени задължения, съгласно ЗДвП, то следва да се има в предвид, че
отговорността му е в по-малък обем в сравнение с отговорността на водача на
лекия автомобил, тъй като видно от доказателствата по делото и съгласно
трайната практика на съдилищата у нас, при подобен род случаи, следва да се вземе предвид засилената
отговорност на водачите на моторни превозни средства в сравнение с тази на
пешеходците / Решение № 1427 от 27.02.2015 г. по гр. д. № 15668/2013 г.
на СГС; Решение №1363 от 31.05.2018г. по вгрд.№5344/2017г. на Софийски
апелативен съд, ГО, 1 с-в; Решение № 2015 от 27.07.2018 г. по в.г.д. №
6463/2017 г. на САС, Гражданска колегия/. Поради всичко горепосочено, в случая
не може да се приеме съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като не се
установиха нарушения извършени от него, които да са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпване на вредоносния резултат.
За да е налице принос на увреденият е необходимо не
само извършените от пострадалият действия да нарушават предписаните правила, но
и нарушенията да са в пряка причина връзка с настъпилият вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие.
За установяване на причинените неимуществени вреди на ищците
ми в хода на делото са разпитани свидетелите М* А* и Л* Г*.
Видно
от разпита на свидетелката М* А*, същата е сестра на ищцата В.М. и познава
загиналия Л* М* от 35 години. Свидетелката дава показания, че семейството на
загиналия е четиричленно, много добро и сплотено били, заедно живеели в дома си
в Б*. Свидетелката научила за инцидента веднага след настъпването му, тъй като
пострадалият бил транспортиран до болницата в гр.В*, където свидетелката работи
и тя го пресрещнала в спешният център. Пострадалият бил в много тежко
състояние, с много травми и почти в безсъзнание. Свидетелката установява също,
че загиналият Любен бил много добър съпруг и баща, уважавал съпругата си, с
която имал брак от 36-37 години и децата си, с които живеели заедно в едно домакинство,
отношенията им били много добри, подкрепяли се взаимно и си помагали във
всичко, а Любен се гордеел с постиженията на децата си. Свидетелката каза, че
хората в града ги познавали като добри съседи, добри граждани, помагали на
съседите си, взаимно се подкрепяли. Загиналият Любен винаги помагал в
домакинските работи, грижил се за градината в дома им. Преди инцидента
загиналият нямал заболявания, бил работоспособен човек, работел към борсата и
обработвал градината в дома си, тъй като ищцата В. имала здравословни проблеми
и той я съжалявал и предпазвал от натоварване. Свидетелката установява също, че
съпругата и децата на Л* приели много тежко смъртта му, скърбят непрекъснато.
При всяка тяхна среща плачат, не могат да приемат смъртта на загиналия. Той бил
блъснат на рождения ден на дъщеря му К. и дъщеря му понесла много тежко смъртта
на баща си, тъй като се приготвили да празнуват заедно рождения й ден, а вместо
това направили погребение. Това се отразило много зле на психиката на ищцата К.,
както и на майка й В., които се наложило да пият антидепресанти. Близките на Л*
спазвали всички традиции, свързани със смъртта му, всяка неделя посещавали
гроба му, положили му 40 дни, както и половин година.
От
разпита на свидетеля Л* Г* се установява, че познавал починалия Любен от 80-те
години, били далечни роднини, а също така работили заедно в завода за помпи в
гр.Б*, били. много добри приятели. Свидетелят депозира показания, че познава и
жена му Веска, която също работила с тях в завода, както и децата от малки. Към
момента работили заедно с дъщерята К. в частна фирма. Свидетелят каза, че в
деня на инцидента имал намерение да поздрави К. за рождения й ден, но вместо
това тя го изпреварила с новината за смъртта на баща й. Казала му, че до тук бил
рождения й ден и че нямало да го празнува повече никога и плачела. Свидетелят установява
също, че познавал загиналия Л* като кротък, тих и добър човек, поддържали
близки отношения помежду си, събирали се често на рождени дни, по сборове и
постоянно били заедно. Л* живеел със съпругата си В*, с която се разбирали
много добре, помагали си взаимно, работели заедно градината си. С тях живеели и
децата им, които много помагали на родителите си. Свидетелят устянавьвя, че
семейството на Любен имало авторитет сред хората в Б*, познавали Л* като добър
човек, скромен, тих, работлив човек. Той постоянно се грижел за семейството си,
не позволявал на съпругата си да работи много, отношенията му с децата били
много добри, помагали си взаимно, заедно обработвали градината в дома им.
Свидетелят разказва, че семейството приело много тежко вестта за смъртта на Л*,
продължават да тъгуват, променили се. Посдтоянно посещавали гроба на починалия,
направили му панихида на 40 дни, на шест месеца, а сега подготвяли да поставят
паметник на годишнината от смъртта му, каквито са обичаите в гр.Б*.
При така установеното от
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното :
От събраните по делото писмени
доказателства, заключението на вещото лице автоинженер
по изготвената САТЕ, беше установен следният механизъм на ПТП:
По делото са представени
и приети писмени доказателства, от които е видно, че вследствие на преживяния
стрес от неочакваната загуба на Л*, съпругата му В* и дъщерята К. са потърсили
терапевтична психиатрична и психологически помощ, тъй като трудно са
преживявали загубата на техния близък, като и към момента съпругата му Веска не
е преодоляла мъката си и продължава да посещава психиатър.
По делото са ангажирани
доказателства, от които е видно, че в резултат на процесното ПТП и настъпилата
смърт доверителките ми В.С.М. и К.Л.И. са претърпяли и имуществените вреди в
размер на по 50.00 лв. за всяка от тях, които също следва да им бъдат
възстановени. Посоченият разход е направен за посещение при психолог.
Доверителят ми И.Л.И. е претърпял и имуществените вреди в размер на 66.20 лв.,
които също следва да му бъдат възстановени. Посоченият разход е направен във
връзка с погребението на починалият и закупуването на погребални стоки.
В резултат на инцидента
е загинал Л* И. М*, на 65 години, съпруг на доверителката ми. Същият е получил
тежки и несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта му.
Доверителката ми В.С.М.
е съпруга на починалия Л* И. М* и изключително тежко приема смъртта му. Двамата
са имали съвместен семеен живот повече от 30 години, изградили са дълга и
хармонична връзка, създали са и са отгледали две деца. Починалият е бил стожер
на семейството, който го е крепял и свързвал, всички са разчитали на него и са
се радвали на неговите грижи и морална подкрепа. Л* е бил в добро здравословно
състояние, бил е деен, активен мъж, грижил се е за семейството си и за
ежедневните си задължения. Всички в семейството са поддържали много близки
отношения, разбирали са се, обичали и подкрепяли, взаимно са си помагали. Никой
не е очаквал смъртта му и несвоевременната загуба е огромен шок и трагедия за
семейството. В. и загиналият Л* са живеели в много обич и разбирателство,
подкрепяли са се много, били са познати като добро и образцово семейство, и
отговорни родители. В. загубва съпруга си във възраст, в която най-много се
нуждае от неговата подкрепа и опора, починалият й липсва много, той е нейният
най-близък човек. С причинената загуба тя остава без опората, подкрепата и
любовта на мъжа до себе си, живота й се променя изцяло. Моралните страдания,
търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я
съпътстват през целия й живот.
Доверителите ми И.Л.И. и
К.Л.И. са деца на пострадалия, изключително тежко преживяват смъртта на своя
баща. Починалият е бил стожер на семейството, който го е крепял и свързвал,
всички са разчитали на него и са се радвали на неговите грижи и морална
подкрепа. Л* е бил в добро здравословно състояние, бил е деен, активен мъж,
грижил се е за семейството си и за ежедневните си задължения. Всички в
семейството са поддържали много близки отношения, разбирали са се, обичали и
подкрепяли, взаимно са си помагали. Никой не е очаквал смъртта му и
несвоевременната загуба е огромен шок и трагедия за семейството. Независимо, че
доверителите ми са пълнолетни и самостоятелни хора, те са живели в едно
домакинство със своя баща, имали са постоянен контакт с него, помагали са си
постоянно, имало е общи грижи в семейството. Връзката по между им е била
изключително силна. С причинената смърт доверителите ми загубват моралната и физическа
подкрепа на своя баща, която винаги са имали и на която са разчитали през цели
си живот. Децата, независимо от възрастта си, винаги имат нужда от грижите и
подкрепата на родителите си. Моралните страдания, търпяната скръб от
невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им
живот. Загубата на техния бащата се отразява изключително негативно на
здравословното и емоционалното им състояние, търпят много болки и страдания във
връзка с причинената смърт.Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба
на Любен е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на
семейството му. Мъката е огромна и не може да бъде компенсирана с нищо.
Съгласно
съдебната практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла
начл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при
телесните увреждания, са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Физическите
болки и страдания не могат да бъдат съизмерими с пари, но все пак пълното
обезщетяване на всички неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с
болките и страданията, претърпени от ищците. По силата на закона, то би
следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети.
Съгласно
съдебната практика определеното от съда застрахователно обезщетение винаги
трябва да бъде съобразено с икономическата обстановка в страната, като съдът
следва да присъди в полза на пострадалия застрахователно обезщетение, адекватно
на инфлацията в страната, обезценяването на лева и нарастването на цените. Това
становище е застъпено в редица актове на ВКС, като например Решение №
749/05.12.2008 г.. постановено по т. д. № 387/2008 г„ ВКС, II ТО.
Спорен в случая е единствено въпросът какъв е размерът на неимуществените
вреди, Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г.,
при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид
всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им,
но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на
справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди при причиняване на
смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата,
при които е настъпил вредоносния резултат, както и други обстоятелства, които
решаващият съд следва да прецени, за да изведе обоснован и законосъобразен
извод за точния, конкретен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
Съдът, предвид събраните
свидетелски показания приема, че ищците са били в близки и хармонични отношения
с починалия и тежко са понесли настъпилата загуба. В случая пострадалият е
на възраст от 69 години, но данните по делото сочат, че е
бил жизнен, адекватен, трудолюбив. С положението си в семейството е внасял
подкрепа за своите съпруга, син и дъщеря, ищци в производството. Връзката между
тях и пострадалия е била силна, обоснована на взаимно уважение и грижа. При
тези данни обезщетението следва да бъде определено в равен за всеки от ищците
размер, доколкото не може и не следва да бъде правена разлика в интензивността
на претърпяната от всеки от ищците мъка, съотнесена към еднаквата родствена
връзка с починалия. При определяне размера на обезщетението следва да се
съобрази възрастта на ищците и тяхната еманципираност.
Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания, справедливите
обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване и на конкретните
икономически условия към правнорелевантния момент – датата на увреждане, чийто
обективен белег са и лимитите на застраховане. Съдът намира, че
сумата от по 100 000 лв., представлява справедливо, съобразно с критерия на чл. 52 ЗЗД
и с конкретно доказаната по делото фактическа обстановка, обезщетение за
претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди.
По делото не се установи наличието на съпричиняване от пострадалия на
вредоносния резултат от деянието на водача на лек автомобил .
Заключението на автотехническата експертиза в тази насока е категорично и
не е оспорено от ответника. По тази причина обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъдено в цялост, без да бъде намалявано.
За
разликата до претендираните по 450 000
лв. от всеки от ищците, исковете следва
да се отхвърлят.
Относно предявения от ищците иск за дължима лихва, начислена върху претенцията им за
неимуществени вреди.
Правото
на увреденото лице да претендира обезщетение от застрахователя възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от
него. Лихвата за забава при непозволеното увреждане започва да тече от датата
на увреждането и се дължи без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
При
деликтното увреждане правото на увреденото лице да претендира лихва за забава
възниква от датата на настъпване на самото увреждане. Застрахователят отговаря
при същите условия както застрахования, т.е. както деликвента. Иначе казано -
правилата и практиката по отношение на непозволеното увреждане следва да се
прилагат и при преките искове срещу застрахователите за присъждане за
застрахователни обезщетения по застраховката „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, която отговорност възниква по силата на закона и е деликтна по
своя характер.
В
исковата молба се претендира лихвата да бъде присъдена от датата на завеждане
на претенцията на пострадалите пред ответното дружество, подробно описана за
всеки един от тях в депозираната искова молба, до окончателното плащане на
дължимата сума. Ответното дружество не оспори това обстоятелство, а от своя страна
то не е изплатило на пострадалите извънсъдебно диреното обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, въпреки заведената пред него като отговорен
застраховател претенция, поради което съдът приема , че е доказано изпълнението
на процедурата на рекламационно производство по КЗ и претенцията им за лихва
следва да бъде уважена, тъй като Длъжникът - застраховател
е в забава.
Ищците
претендират лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Такава следва да се присъди, съобразно претендираното в исковата молба.
По
иска за имуществени вреди - По делото са представени писмени доказателства за
всички направени разходи на ищците, поради което исковете като основателни и
доказани следва да се уважат в пълния претендиран размер.
По разноските Ищците са освободени от д.т., поради което ответникът
по иска следва да бъде осъден да заплати
по сметката на ВОС сумата 12006 лева , д.т. върху размера на обезщетенията,
както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ответната страна също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, поради което ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на застрахователното дружество сума от 658 лева всеки един от тях.
Ответникът следва да заплати на процесуалният
представител на ищците адв.В* М* дължимото адв. възнаграждение за един адвокат
предвид чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. съразмерно с уважената част от иска, а именно 7533,32
лева.
Водим от
горното, ВОС,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД „Б* И*" АД, с
Е ИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С*, район Л*, бул. „Д* Б*"
№ 87, представлявано от С* С* П* и К* Д* К* ДА ЗАПЛАТИ както следва :
-
на И.Л.И., с ЕГН **********,*** - сумата от 100 000/сто
хиляди лева/ лв., за причинените му неимуществени вреди от смъртта на
неговия баща Л* И. М* при ПТП, настъпило на 27.10.2021 г., както и сумата от 66.20
лв., за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи
за погребението на починалия, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 04.11.2020 г.- съгласно чл.429, ал.З от КЗ,
врс.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата, като в останалата
част до пълния предявен размер от 150 000 лева ОТХВЪРЛЯ
иска.
-
на К.Л.И., с ЕГН **********,***
- сумата от 100 000/сто
хиляди лева/ лева, за причинените й неимуществени вреди от смъртта на
нейния баща Л* И. М*, при ПТП, настъпило на 27.10.2021 г., както и сумата от 50.00
лв., за причинените й имуществени вреди, представляващи заплатен разход за
посещение при психолог; ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 04.11.2020 г.- съгласно чл.429, ал.З от КЗ,
врс.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата, като в останалата
част до пълния предявен размер от 150 000 лева ОТХВЪРЛЯ
иска.
-
на В.С.М., с ЕГН **********,*** - сумата от 100 000/сто
хиляди лева/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Л*
И. М*, при ПТП, настъпило на 27.10.2021 г., както и сумата от 50.00 лв., за
причинените й имуществени вреди, представляващи заплатен разход за посещение
при психолог, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 04.11.2020 г.- съгласно чл.429, ал.З от КЗ,
врс.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата, като в останалата
част до пълния предявен размер от 150 000 лева ОТХВЪРЛЯ
иска.
ОСЪЖДА ЗД
„Б* И*“ АД град С*, бул.“Д* Б*“ № *, с ЕИК *** да заплати по сметката на ВОС сумата 12 006 лева , д.т.
върху размера на обезщетенията, както и 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЗД „Б* И*“ АД град С*, бул.“Д* Б*“ № *, с
ЕИК * да заплати на процесуалният представител на ищеца
адв.В* М* от АК П* дължимото адв.
възнаграждение за един адвокат предвид чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. съразмерно с
уважената част от иска, а именно 7533,32 лева.
ОСЪЖДА И.Л.И. , с ЕГН **********, К.Л.И., с ЕГН ********** и В.С.М.,
с ЕГН ********** *** да заплатят на ЗД
„Б* И*“ АД град С*, бул.“Д* Б*“ № *, с ЕИК *сума
от 658 лева всеки един от тях
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: