Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 27.05.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Д.Шостак
от ШОП
като разгледа докладваното
от съдия Б.Бойн КАНД № 72 по описа за 2022г.
на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от М.А.,
гражданин на Република Турция, с ЕГН: ********** *** Константинов № 20, ет.3,
ап.8 чрез адв.Д.М. от САК против Решение № 88/17.02.2022г., постановено по АНД
№ 1688/2021г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0869-002367/13.08.2021год. на Началник група към ОДМВР сектор
ПП– гр. Шумен. В жалбата се твърди, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати процесуални нарушения, свързани с липсата на назначен
заклет преводач на нарушителя по реда на чл.21 от НПК, който не било установено
от административно-наказващия орган, че разбира български език. Освен това, от
събраните по делото доказателства се установявало безспорно, че жалбоподателя
не е комуникирал с никой по време на произшествието и съответно нямало
разногласия по смисъла на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, поради което липсвал
елемент на нарушението, за които е санкциониран. С оглед на тези съображения се
иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение, както и да отмени потвърденото с него наказателно постановление. В
открито съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се явява и не се
представлява от процесуален представител.
Ответникът по касация- ОД на
МВР-гр.Шумен изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание-
главен юрисконсулт С., която изразява становище по жалбата, намирайки я за
неоснователна. Претендира разноски.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна. Съображенията
за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0869-002367/13.08.2021год. на Началник група към ОДМВР
сектор ПП– гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, на М.А. са наложени административни
наказания на основание чл.179 ал.2, вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на
чл.25 ал.1 от ЗДвП- “глоба” в размер на
200лв. /двеста лева/ и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП- „глоба“ в размер на 80лв. /осемдесет лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 месеца.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,
че жалбоподателят А. на 15.07.2021г. в 17.00 часа управлявал собственият си т.а.
„Ф.Т.“с рег. № ******* в Шумен, като при извършване на маневра за излизане от
реда на паркираните МПС, не се е убедил, че ще извърши маневрата безопасно и се
сблъскал с преминаващият от лявата му страна товарен автомобил „Ф.К.“ с рег. №*********,
с което става причина за ПТП с минимални материални щети и като участник в ПТП
напуска местопроизшествието и не уведомява съответната служба за контрол на
МВР. Другият участник в произшествието се обадил на телефон 112, от където бил
изпратен патрул. При пристигането си, полицейските служители, разпитани в хода
на въззивното производство, установили, че на мястото се намира единствено пострадалият
автомобил, а впоследствие констатирали, чия собственост е автомобилът
предизвикал произшествието. Жалбоподателят бил призован да се яви в сектор ПП,
където бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА №455077,
в който като нарушени били посочени разпоредбите на чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.123
ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без възражение, като в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН също не било
депозирано такова. Бил изготвен протокол за ПТП № 1792469, в който били
посочени участниците и механизма на произшествието, който бил подписан без
възражения от тях. Въз основа на така съставения акт и материалите в
административно-наказателната преписка било издадено процесното Наказателно Постановление,
с което водачът бил санкциониран в два пункта за всяко нарушение.
Въззивният съд установил, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към сектор ПП при
ОД МВР Шумен, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министър на
вътрешните работи. Видно от свидетелските показания, нарушителят владеел в
задоволителна степен български език, разбрал в какво се изразява нарушението и
подписал АУАН без възражения и без искания за назначаване на преводач. Същият е
бил придружен от своята съпруга- българска гражданка, която съдействала където
е необходимо с превод в процедурата по съставянето и връчването на акта.
Настоящият съдебен състав споделя,
установената от съда фактическа обстановка, за която са били събрани всички
относими доказателства, като са разпитани множество свидетели. В решението си
съдът е направил обстоен и аргументиран анализ на доказателствения материал,
като е обсъдил кои факти приема за безспорно установени и въз основа на кое
доказателство. Правилни и обосновани са направените от въззивна инстанция правни
изводи, включително относно липсата на предпоставките на чл.28 от ЗАНН в настоящия
казус, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл.25
ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Правилно е издирена и приложимата за нарушението санкционна разпоредба на
чл.179 ал.2 от ЗДвП, във вр.
с ал.1 т.5 от ЗДвП, съгласно която водач, който поради неспазване на дистанция и правилата за заобикаляне, причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв. От
събраните по делото доказателства се установява също така, че след като е
причинил ПТП, А. не спрял, за да установи какви са последиците от
произшествието. Като участник в ПТП, при което са причинени материални щети, водачът
е бил длъжен да спре и да окаже съдействие за установяване на щетите, съответно
да изчака органите на ПП на място и след като не е направил това, той е нарушил
разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Неоснователно е твърдението, че
не са били налице разногласия между участниците в произшествието относно обстоятелствата,
свързани с него, понеже между тях фактически не била осъществена комуникация.
Именно напускането на нарушителя на мястото на произшествие и оставането
единствено на другия участник, представлява несъгласие с обстоятелствата по
нарушението. В противен случай, ако между участниците в произшествието има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те следва да преместят
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и да попълнят
своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие, което е тяхното дължимо поведение по силата на чл.123 ал.1 т.3
б.“б“ от ЗДвП. В настоящия казус, протоколът за ПТП е бил съставен от служител
на ПП, посетил произшествието.
Констатациите в Акта за установяване на
административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното, а същите се подкрепят от събрания доказателствен
материал. В производството пред въззивна инстанция, както и в настоящото
производство, жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи тази
презумпция.
Твърденията направени за първи път в
касационната жалба, че са налице процесуални нарушения, свързани с липсата на
назначен заклет преводач на нарушителя по реда на чл.21 от НПК, съдът намира за
неоснователни, доколкото не се подкрепят от никакви доказателства. Съгласно
чл.21 ал.2 от НПК, лицата, които не владеят български език, могат да се ползват
от родния си или от друг език, като в тези случаи се назначава преводач.
В самото оспорено възизвно решение
липсват мотиви за подобно нарушение, защото аргументи за незаконосъобразност в
тази връзка не са правени на нито един етап от съдебното производство. Видно от
протоколите на проведените открити съдебни заседания, нарушителят се е явил
лично и без преводач, като такъв не е бил поискан и в
административно-наказателното производство. В самата касационна жалба не се
съдържат твърдения, че водачът не разбира български език и не става ясно защо е
следвало задължително да бъде назначен преводач. Видно от показанията на
свидетелите, А. владее в достатъчна степен български език и е разбирал, в какво
се изразява нарушението. Освен това, съдът констатира от приложените
доказателства- Справка за нарушител на стр.10 по въззивното дело, че водачът е
положил изпит за придобиване на правоспособност кат.В в Република България на
30.04.1991г. и видно от множеството нарушения- 7 Наказателни постановления и 11
електронни фиша, трайно управлява МПС на територията на страната. Не се сочат
никакви доказателства, че касаторът не владее български език и е имал нужда от
преводач, за да упражни правото си на защита в проведеното
административно-наказателно производство.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна
за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на
чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 100 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от
горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88 от 17.02.2022г., постановено
по АНД № 1688/2021г. по описа на Районен съд- гр.Шумен.
ОСЪЖДА М.А., гражданин на Република
Турция, с ЕГН: ********** *** Константинов № 20, ет.3, ап.8 да заплати на ОД на
МВР- гр.Шумен, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто лева/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 27.05.2022 г.