Присъда по дело №74/2022 на Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към присъда № 4/13.04.2022 г. по НОХ дело № 74/2022 г. по описа на
РС-Белоградчик, І-ви наказателен състав.

Срещу подсъдимия Н. Д. М. от гр. Б., обл. М. е повдигнато обвинение
затова, че на 31.03.2022 г. в с. Т. по ул. ”В.“, срещу дом № ..., с посока на
движение към с. Д., управлявал МПС: л.а. "Ауди 80", с рег.№ М 1897 ВН, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1,27 на хиляда,
установено по надлежния ред - престъпление по чл.343 Б ал.1 от НК.
В с.з. прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е
доказано по безспорен начин извършването на деянието и пледира на подс. М.
да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" в минимален размер, като
се отчетат смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно
минало и направеното самопризнание. Пледира още, за приложение на чл.66
ал.1 от НК, за минимална глоба и наказание „лишаване от правоуправление“
за срок от шест месеца.
Подсъдимият М. дава подробни обяснения по обвинението, признава
обстоятелствата , изложени в обвинителния акт, твърди, че работи, но
получава минимално трудово възнаграждение, моли съда за по-малко
наказание “лишаване от свобода”, както и по-малък срок на лишаването от
правоуправление, тъй като се придвижва с автомобил до работното си място.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Н. Д. М. е роден на .................г. в гр. Л., обл. М., живее в гр. Б.,
обл. М., българин, български гражданин, със средно образование, разведен,
не осъждан, работи, с ЕГН **********.
На 31.03.2022 г., на обед, в у дома си в гр. Б., обл. М. подс. Н. Д. М. бил
употребил алкохол – една ракия и чаша вино. Въпреки това, към 17.00ч. в
същият ден, тъй като следвало да отиде на работа, и то с МПС – в друго
населено място, потеглил с автомобил, собственост на друго лице, но който
той управлявал – л.а. м.“ Ауди 80“ с рег. № М 1897 ВН. В същото време в с.
Д., обл. В., имало полицейски служители – на РУ-Белоградчик, като наряд
били разпределени там свид. В. В. – мл. автоконтрольор и друг служител – св.
М. В.. В хода на своята рутинна проверка св. В. спрял МПС, управлявано от
подсъдимия. В. В. извършил проверка за наличие на алкохол в кръвта но
водача, на което той не отказал, с техническо средство – „ Алкотест Дрегер
7510 “. То отчело 1,27 промила. М. признал пред проверяващите го, че е пил
по една чаша ракия и вино. Не се държал неприлично и съдействал на
проверката, не оспорил и приел показания му резултат за алкохола. След това,
на М.бил даден талон за медицинско изследване на кръвта и подсъдимия бил
1

придружен от служителите на полицията до ФСМП в гр.Белоградчик. Там
обаче, той отказал да предостави кръвна проба за изследване, поради което и
такова не било преведено и съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, контролният орган приел за
определящ резултата от „Алкотест Дрегер“ – а. Св. В. съставил на М. АУАН
№ 552944/31.03.2022 г. за нарушение по чл.5 ал.3 т. ЗДвП. Така образуваното
админ. нак. производство обаче, било прекратено то Началник РУ-
Белоградчик и след това и отпочнато БП № 130/22 г. по описа на РУ-
Белоградчик – за деяние по чл.343 Б ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от: обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите В. В. и М. В., дадени в с.з., от
писмените доказателства, събрани на досъдебното и в последствие приети в
съдебното производство.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради
което изцяло основа на тях фактическите си изводи.
По безспорен начин се доказа авторството на деянието, а именно, че на
инкриминираните дата и място, подс. М. е управлявал МПС, не негова
собственост, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно
1,27 на хиляда, установено по надлежния ред.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че
подсъдимият Миланов от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.343 Б ал.1 от НК.
От обективна страна - подс. Н. М. на 31.03.2022 г. в с. Т., по ул. ”В.“,
срещу дом № ..., с посока на движение към с. Д., управлявал МПС: л.а. "Ауди
80", с рег.№ М 1897 ВН, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда, а именно 1,27 на хиляда.
Съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия е установено по
надлежния ред, съгл. Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. По реда на този нормативен акт, М. е бил
изпробван първоначално с техническо средство – „Алкотест Дрегер“ за
евентуално наличие на алкохол в кръвта. Средството е отчело такова наличие
, в количество над допустимото по см. на чл.343 Б ал.1 от НК – макар и
минимално. Провереният водач не е оспорил този резултат и е отказал да бъде
извършено и медицинско изследване – чрез даване на кръвна проба, но това е
негово право. В тези случаи , съгласно цитираната Наредба – за достоверен се
приема резултатът , отчетен от техническото средство, а той обуславя и
наказателната отговорност за проявата.
От субективна страна - подс. М. е действал при условията на
2

евентуален умисъл, като е съзнавал, че управлява автомобил след като в
същият ден е употребил алкохол, знаейки, че това не е разрешено, съзнавал е
и общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването
на обществено опасните последици от него и е допускал настъпването им.
Причина за извършване на престъплението е ниското правно съзнание
на подсъдимия и незачитането на установения в страната ред за движение
/управляване на МПС/ по пътищата, несъобразяване въздействието на
алкохол върху способността да се шофира, с оглед време и количество на
употреба на алкохола.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подс. Н. М. престъпление е предвидено наказание
"лишаване от свобода" за срок от една до три години, както и „глоба“ в
размер от 200,00 до 1000,00 лв.
Съдът счете, с оглед обстоятелствата в конкретния случай, че са налице
предпоставките на чл.55 ал.1 т.1 от НК за определяне на наказанието
"лишаване от свобода" под най-ниския предвиден в конкретния състав
размер. Налице са многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, при което според настоящия съдебен състав, при определяне
наказанието “лишаване от свобода” под този минимален предвиден размер
биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция. Като
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът приема
самопризнанията подсъдимия, чистото му съдебно минало, липсата на
причинени с деянието материални щети, ниската концентрация на алкохол в
кръвта – минимална над определената от закона граница за понасяне на
наказателна отговорност. Ето защо, прилагайки чл.55 ал.1 т.1 от НК, съдът
намира, че подсъдимия следва да бъде осъден на "лишаване от свобода" в
размер от шест месеца, като така именно биха се постигнали целите на
генералната и специалната превенция.
Съдът намери на следващо място, че по отношение на подс. М. са
налице условията на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на
наложеното наказание "лишаване от свобода". Подсъдимият към момента на
извършване на деянието не е осъждан на "лишаване от свобода" за
престъпление от общ характер, наложеното му с настоящата присъда
наказание е в размер под три години, и след като съдът прецени, че за целите
на наказанието, установени в чл.36 от НК, не е необходимо ефективното
изтърпяване на наказанието, определено му с настоящата присъда.
Съобразявайки се с чл.66ал.1 от НК и все пак чистото съдебно минало на
извършителя и поведението му в хода на проведеното наказателно
производство като цяло, съдът определи 3 - годишен изпитателен срок, като
намери, че срок в този размер, ще укаже необходимото общо възпиращо
въздействие върху останалите членове на обществото, както и въздействие
върху подсъдимия да се въздържа от извършването на противообществени
деяния, обявени от закона за наказуеми.
3

Предвид изложеното от подъсдимия, че работи, но получава
възнаграждение в размер на МРЗ, което не се оспори от прокурора, не са и
сърбани доказателства за други източници на доходи у М., нито за имотното
му положение – съдът приема последното за затруднето и на осн. чл.55 ал.3
от НК – не налага втората санкция предвидена в чл.343 Б ал.1 от НК – а
именно «глоба».
Задължително обаче съдът, след като нимира за осъществено деяние по
чл.343 Б ал.1 от НК, следва да приложи разпоредбата на чл.343 Г от НК –
подсъдимият е правоспособен водач на МПС. Отчитайки законовото
изискване и молбата на подсъдимия, че въпреки вината му към извършеното
сега деяние, все пак правоспособността му на водач на МПС е необходимост
за посещение на работото му място, съдът определя тази санкция в размер на
шест месеца «лишаване от правото» да се управлява МПС.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	4
Дата:	13 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия:	Анна Иванова Кайтазка

Дело:	20221310200074
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 април 2022 г.

Присъда по дело №74/2022 на Районен съд - Белоградчик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите