Решение по дело №535/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 86 - чл. 92 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) вр. чл. 145–чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс АПК).

Образувано е по жалбата на О. Е. С., роден на [дата]., в Беларус, гражданин на Беларус, [ЛНЧ], срещу Решение № 2561/14.02.2024 г., издадено от Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ - МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправините разпоредби и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят сочи, че органът не е обсъдил всички правно релевантни факти и обстоятелства, които установяват обективната истина и които имат съществено значение за личното положение и бежанска история. Излага, че членството му в политическа партия „Беларуски народен фронт“ е действително и тази партия е забранена със закон, но това не означава, че нейните членове или симпатизанти не са положени на преследване и тормоз от службите на страната и нейните правоохранителни органи. Твърди, че именно такъв тормоз е упражнен и спрямо него чрез административни арести. Напуснал е страната, когато техният брой е започнал да нараства, но тормозът не е престанал дори и извън Беларус, тъй като е преминал върху съпругата му и родителите му. Счита, че в неговия случай са налице основанията, предвидени за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, тъй като дейността му в полза на Украйна, приятелството му с В. Ш., съдействието за организацията „Беларуски дом в Украйна“ и гражданската му позиция да се включи в белоруския полк са основания да получи закрила по други хуманитарни причини. Твърди, че при разглеждане на молбата му за международна закрила не са спазени разпоредбите на глава II от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съюза от 13.12.2011 г. за оценка на относимите факти и обстоятелства в молбата за международна закрила. Според жалбоподателя административният орган не е обсъдил обстановката в Беларус, а именно задължение на интервюиращия орган е да събере всички доказателства, необходими за изясняване на причините, поради които молителят не желае да се върне в държавата си по произход. На изложените основания моли за отмяна на решението и да се постанови друго, с което да се дадат указания на административния орган за ново произнасяне за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като чрез преводач подържа жалбата на посочените в нея основания. Заявява, че не желае да ползва услугите на адвокат.

Ответникът - Председателят на ДАБ при МС, в писмени становища, чрез упълномощени представители главен юриск. Е. Х. и юриск. З. Т., оспорва жалбата с подробно развити доводи за неоснователност на същата. Твърди се, че решението е постановено от компетентен орган при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Административният орган е обсъдил предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и на статут на бежанец и с оглед събраните доказателства правилно е достигнал до извод, че не са налице условия за предоставянето им. Моли се на основания, изложени в писмените бележки, решението да бъде потвърдено, като жалбата бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за недоказаност, респективно неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

С молба вх.№ 130/30.05.2023 г. (л.45 от преписката), подадена до ДАБ - МС, О. С., гражданин на Беларус, е поискал от властите в Република България международна закрила. Молбата е продиктувана лично от този чужденец, след като му е преведена на разбираем от него руски език, без да има възражения по написаното в нея.

С регистрационен лист рег.№ УП3368/30.05.2023г. чужденецът е регистриран в ДАБ с имена – О. С., от мъжки пол, роден на [дата]. в Беларус, гражданство - Беларус, етническа принадлежност – други, семейно положение - женен, религиозна принадлежност – православен християнин, образование – средно специално, професия – мениджър (л.44).

На 30.05.2023 г. О. С. е получил срещу подпис копие от Указания рег.№ УП3368/30.05.2023 г. (л.48-50) относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, в превод на езика –"руски", ведно с приложен Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС.

С молба-декларация от 30.05.2023г. (л.41) О. С. е помолил да му бъде разрешено по време на производството по ЗУБ да пребивава за своя сметка на адрес: гр. Варна, [улица], ап. 16, което с Решение № 37/07.06.2023 г. на Директора на РПЦ – с.Баня му е разрешено.

Съставена е ЕВРОДАК дактилоскопна карта с референтен номер AFIS BR107С2305300002 (рег.№ УП3368/30.05.2023г.) на чужденец с имена О. С.; дата на раждане: [дата]., пол – мъж; дата на снемане на дактилоскопните отпечатъци - 03.05.2023г. (л.38).

С декларация рег.№ УП3368/30.05.2023г. (л.46) О. С. e декларирал, че е съгласен да бъде обработвана информация относно личните му данни, които са необходими в производството за предоставяне на международна закрила и администраторът на лични данни има право на достъп до тях. Декларацията му е преведена на руски език, разбрал е съдържанието й и я е подписал доброволно.

С протокол рег.№ УП3368/14.09.2023 г. е удостоверено провеждане на интервю с О. С., от интервюиращия орган на ДАБ–МС-Й. Н. на 14.09.2023 г. от 14:00 ч. до 17:00 ч. Разяснено му е, че основната цел на това интервю е да се изяснят причините, поради които е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България, като на същото ще бъде направен аудиозапис. Уведомен е, че за представянето на неверни данни или умишлено заблуждаване на служебно лице носи наказателна отговорност по чл. 313, ал. 1 от НК. С. е изразил съгласие в интервюто да участва като преводач от руски език руски И. Г. и е заявил, че разбира добре смисъла на думите в превод от този преводач. Потвърдил е данните, съобщени при попълване на регистрационния лист, като е уточнил, че е роден в гр. Содак, Украйна, а не в Беларус, и че към него момент е вече разведен. Заявява, че е напуснал Беларус през 2009г. легално за Руска федерация. Там останал до 2014 г., след това отишъл в Украйна, където пребивал до 2020 г. През 2020г. отишъл в Турция и живял там до 02.02.2023 г., навсякъде бил легално, за Турция имал работна виза. На 02.02.2023г., влезнал в Република България, легално. Чужденецът твърди, че е завършил висше образование - медицина в Мински държавен университет и в Московска открита юридическа академия. След като завършил института разбрал, че медицината не била неговото признание и през 2001 г., заедно с негови приятели създали собствена компания „Гранд Ком". Бизнеса им се състоял от това да изкупуват стара техника, която подготвяли за изпращане към вторични суровини, всичко било легално и си плащали данъците. Споделя, че бил член на партия „Беларуски народен фронт", която била опозиция на президента Л., от 1996 г. - 2007 г., и като редови член участвал в акции за протести и финансова поддръжка - например плащане за озвучаването на протеста. Посочва, че е имал партийна книжка, но в момента вече не е член, а партията не е била регистрирана. Негов съученик на име Б. О., който работил в КГБ, получил анонимен сигнал за него, че участвал в политическа дейност, като в доноса било описано подробно за него и неговата работа. Предполага, че доносът бил направен от конкурент в бизнеса, но казва, че нямал врагове. Неговият приятел го посъветвал да не се занимава повече с политика и да не участва в политическия живот в страната. Послушал съвета на съученика си и се опитал да прехвърли бизнеса си в Русия. Така неговата политическа активност приключила до 2020 г. и повече не е участвал в протести, защото се бил изплашил. След този анонимен сигнал не си изказвал повече мнението, не бил публична личност, защото баща му бил на ръководна длъжност, не афиширал възгледите си. Неговите възгледи били, че искал децата му да живеят в нормална демократична страна, където да има свобода на словото и журналистиката. Беларус била полицейска държава, където не работили законите, конституцията и съдилищата. Чуждият гражданин споделя, че имал около 10 административни ареста от 2000 г. до 2007 г., заради участието му в протести с партията против Л.. През 2010 г. също участвал в протест против избора на Л.. Също така споделя, че бил арестуван през 2007 г. за изфабрикувано дело. Конфискували му имуществото и го осъдили на 4 г. затвор. Съгласно делото, той бил дал подкуп на длъжностно лице и ощетявал държавата. От 2007 г. до 2009 г. бил в затвора в гр. Гомел и с. Видба в Беларус. Първо имал замяна на наказателно с по-леко, но после изтекъл срокът на присъдата и го пуснали. В затвора се запознал с братовчед на В. Ш., а после се запознал лично с него в Украйна. Той бил ръководител на „Беларуски дом в Украйна", като тази организация се занимавала със заплащане на глоби за протестите, търсене и плащане на адвокати. Бил се свързал с В. Ш., за да окаже финансова помощ на организацията, като дал повече от 20 хиляди долара. През 2021г. В. Ш. бил убит в Киев, като разследването още не било приключило, но се говорило, че са го убили беларуските тайни служби. Две, три седмици преди това чуждият гражданин се е срещнал с него в Киев, като просто са си говорили. По негови думи, много беларуси оказвали помощ на украинци. От медиите разбрал, че на В. Ш. са му изчезнали личният компютър, флаш паметта и носителя на информация. Чуждият гражданин споделя, че си е мислил тази година да отиде да посети родителите си в Беларус, но негов приятел, който бил в Германия му казал, че неговия бивш тъст - пенсионер, бил на високо ниво в службите в Беларус, и му казал, че имало база данни за протестиращите. Посочва, че се съмнява данните за финансирането на организацията на В. Ш. да са попаднали в службите, но той бил финансирал тази организация и неговите данни също са били там. Твърди, че имало член 342 за екстремистка дейност, по който можело да получи до 15 г. затвор в Беларус. В началото на войната бил подал онлайн документи за приемане в беларуски полк, който воювал в Украйна против Русия, а това също било наказуемо. Одобри ли го от украинските специални служби, но неговият приятел М. Б. му взел документите, за да не отиде да воюва, взел му паспорта и му казал, че няма да му го върне докато не се откажел от това да отиде да воюва и след два месеца му го върнал. Чужденецът заявява, че не разговарял с родителите си по телефона, защото се подслушвало. За него и за неговите родители нападението на Русия над Украйна било много лично, защото имали роднини в Северодонецк, но вече половината град бил унищожен и под руини. Имало отправяни заплахи към него и неговите родители. Сътрудници на КГБ ходили до дома на родителите му, като ги заплашвали, че като се върне в Беларус, щели да го вкарат в затвора. През 2020 г. имало избори за президент, които спечелила С. Т., която в момента също била извън страната, защото Л. отказал да признае победата й и фалшифицирал изборите въпреки масовите протести. В този момент чуждият гражданин се намирал в Украйна и неговият съученик в КГБ му казал, че ако се върне в Беларус отново ще го вкарат в затвора. Посочва, че от 3 години не комуникира с него, защото не иска и той да отиде в затвора. Твърди, че през последните две години имало заплахи към жена му и родителите му след периодични посещения от службите в дома на родителите му и в неговото лично жилище, което давал под наем. Казвали им, че ако не се върне, щели да имат проблеми. Чуждият гражданин споделя, че по време на регистрацията бил женен, но после се развел, като развода с жена му бил фиктивен и по документи, защото през юни 2023 г. жена му и децата му отишли на гости при родителите им в Беларус за лятната ваканция, но докато били там при неговите родители отишли сътрудници от разузнаването в Беларус, които се интересували от него, във връзка с оказаната от него и приятелите му помощ на Украйна. Затова, за да нямала проблеми, съпругата му им казала, че не знае къде се намира той, защото били разведени. И така решили да се разведат за безопасност на семейството им. Заявява, че в първите месеци от войната между Русия и Украйна дошли много бежанци от Украйна в гр. Анталия, Турция, и той ги настанявал в хотели, плащал им сметките и им купувал всичко необходимо. От легални пазари в гр. Истанбул, в промишлени количества купувал военна екипировка, като бронежилетки и оптика и ги изпращал в Украйна по автобуси или по някой негов познат. Това всичко го е правил заедно с неговия приятел Б. М., който също е регистриран в ДАБ с отделна молба за закрила. Неговият приятел е бил задържан на границата от Интерпол за 4 месеца. Чуждият гражданин допълва, че бил дал интервю пред „Флагман", по повод задържането на Б. М. и политическите дела в Русия. Посочва, че се е чувствал добре в Турция, но един негов познат бил екстрадиран от там, заради участие в протести, тъй като в Турция не било проблем да екстрадират, когото си поискали. Страхувал се да се върне в Турция, България му харесвала като държава. Бил разговарял с юристи и счетоводители, че можел да прави бизнес в България.

Протокол рег.№ УП3368/14.09.2023 г. е подписан с това съдържание от интервюиращия орган на ДАБ-МС, участвалия преводач и чужденецът, който е потвърдил, че текстът му е бил преведен на разбираем от него език – руски, не са съществували комуникативни пречки по време на интервюто, добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него.

С оспореното Решение № 2561/14.02.2024 г. на Председателя на ДАБ на О. С., на основание чл. 8 и чл. 9, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Органът е изложил мотиви, че за О. С. не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ, тъй като от една страна от наведените факти не може да се направи извод за основателни опасения за преследване, като липсват заявени опасения за сигурността и правата му, изброени в чл.8 ал.1 от ЗУБ. От друга страна чужденецът, на когото изрично е разяснена доказателствената тежест, не е ангажирал никакви доказателства, а такива не са установени и в хода на административното производство.

Ответникът е приел, че изложените от С. твърдения в своята преобладаваща част не са ясни и правдоподобни, а в една част са и противоречиви, поради което в случая не може да се приложи принципът на съмнение в полза на кандидата /да се кредитират твърденията му при липса на доказателства/.

Във връзка с искането на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут, ответникът се е запознал и се е позовал на приобщена към преписката Справка вх.№ ЦУ-9/03.01.2024 г. от Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ–МС, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Беларус (л.13-22 от преписката). Съгласно същата Беларус е авторитарна държавна, като властта /фактически и законово/ е съсредоточена в президентството. Към момента, с шести мандат президент на Беларус е А. Л., като освен МВР и редица други органи изпълняват полицейски функции. Властите на всички нива като цяло действат безнаказано, като са налице съобщения, че членове на силите за сигурност агресивно, систематично и умишлено са извършвали многобройни злоупотреби, за да се задуши политическо несъгласие, което е довело до потискане на човешки права, без да се предприемат действия за преследване или наказване на такива служители. Отчетено е, че въведената на 05.09.2023г. забрана за белоруските граждани да подновяват паспортите си докато са в чужбина, е прийом използван от авторитарни режими за да се упражни контрол над гражданите и да се ограничат техните права на свободно движение и пътуване. Журналистите и активистите в Беларус са изправени пред широкомащабни репресии, след поредното преизбиране на Л..

След анализ на данните от справката органът е изложил мотиви, че на територията на Беларус не е налице въоръжен конфликт; нивото на общото насилие не е изключително; кандидатът не е изложен на реална опасност от тежки посегателства, доколкото няма данни същият да е напуснал страната поради политически преследвания и репресии. По изложените съображения, Председателят на ДАБ е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, по смисъла на чл.9 от ЗУБ.

В хода на съдебното производство е представена нова Справка вх.№ ЦУ2112/14.10.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ – ДАБ, в която е посочено, че не са открити съществени промени от дадената с предходната справка информация, поради което последната продължава да бъде валидна и към настоящия момент.

В съдебно заседание жалбоподателят твърди, че е напуснал своята собствена родина и пристигнал в България, тъй като се опасявал за своята свобода, здраве и за живота си. Твърди, че е имал около 15 административни ареста, т.е. е бил задържан за 15, 30, 45 денонощия, но не разполага с писмени документи за тези задържания. Изтъква, че на 14.09.2023г. Л. е забранил замяна на всякакви документи и получаване на всякакви справки от тези, които се намират в чужбина чрез посолствата, поради което сега 90% от беларусите, които се връщат в Беларус за замяна на документи и преминават много строга проверка. Разказва, че преди две седмици синът на негови приятели, който никога не се е занимавал с политическа дейност и е живял в Чехия от 2017 г., се е върнал в Беларус за подмяна на документи и е арестуван, като срещу него е образувано наказателно производство, което предвижда наказание от 5 до 15 години затвор.

Представя за сведение статии от Интернет, които свидетелстват: за планирано закриване на партия „Беларуски народен фронт“ – най-старото политическо движение, организиращо демонстрации за независимост в края на 80-те години /14.08.2023г./; за намерен обесен беларуски активист от организацията „Беларуси дом в Украйна“ /03.08.2021г./; за продължаващи репресии срещу политически опоненти на режима и десиденти, като значително се е увеличил броя на политическите затворници /04.05.2024г./; за представен в ООН доклад за ситуацията в Беларус с твърдения за закриване на неправителствени организации, промени в законодателството, репресии срещу медиите, обиски и произволни арести, политически затворници /повече от 5500 души след 2020г./, с данни за физическо малтретиране /15.03.3024г./ и за създадена от СПЧ на ООН специална група за разследване престъпленията на режима на Л..

Жалбоподателят представя и Решение от 14.09.2023г. на Копилски районен съд на Минска област, за прекратяване на брака му с О. С.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Решението е издадено от компетентен административен орган, съобразно правомощието на председателя на ДАБ по чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, да предоставя, отказва, отнема или прекратява статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Същото е постановено в регламентираната от закона, в т.ч. и в чл. 9, ал. 1 от Директива 2013/32/ЕС, писмена форма.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорения акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното производство и при издаване на акта съществени процесуални нарушения. Оспореното решение е издадено в производство по общия ред по глава шеста, раздел ІІІ ЗУБ. Последното е образувано с регистриране на подадената от О. С. молба от 30.05.2023г. до ДАБ при МС, с искане по чл. 59, ал. 2 от ЗУБ към властите на Република България да му се предостави международна закрила. На същия е осигурена възможност да кандидатства за международна закрила, като на достъпен за него език са разяснени правата и задълженията му в това производство.

Решението, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ на О. С. е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, съдържа фактически и правни основания – чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК, вр. чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Директива 2013/32/ЕС. Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗУБ са обсъдени, както личното положение на кандидата за международна закрила, така и ситуацията в държавата му по произход по § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ.

Твърденията, изложени в жалбата за допуснати нарушения на процесуалните правила, поради необсъждане от органа на всички правно- релевантни факти и обстоятелства, които установяват обективната истина и които имат съществено значение за личното положение и бежанска история, са неоснователни. В мотивите на решението са обсъдени в достатъчна степен данните за обстановката в Беларус, в това число от сигурни източници и конкретно тези, на които е извършено позоваване в справките на Дирекцията към ДАБ. Обсъдени са всички изложени от жалбоподателя факти, извършена е преценка на тяхната достоверност. Формираните изводи са въпрос на правилна преценка на доказателствата и относими към материалната законосъобразност на решението.

По законосъобразността на преценката на органа на молбата за закрила по същество, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ международната закрила включва предоставянето на статут на бежанец или на хуманитарен статут. Нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ определя предпоставките, при наличието, на които може и следва да се предостави статут на бежанец, а именно „Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Предпоставките включват: основателни опасения от преследване въз основа на някои от признаците – раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група; въз основа на това да се намира извън държавата си по произход и най-накрая да не може или да не желае да се ползва от закрилата на държавата по произход.

Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Според ал. 5 на чл. 8 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3; действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Начинът на оценяване на фактите и предоставените от търсещия закрила доказателства, е регламентиран в § 3 на чл. 4 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. „относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила“. Нормите на § 1 и § 2, чл. 4 определят начините за оценяване на фактите и обстоятелствата, изложени в молбите за международна закрила. Дадена е възможност на държавата да прецени, че задължение на молителя е да обоснове своята молба, а компетентният орган следва да оцени, в сътрудничество с молителя елементите, свързани с молбата му: информациите на молителя и всички документи, с които разполага за своята възраст, минало, включително и на свързаните с него роднини, за своята самоличност, за своето или своите гражданство/а, за страната или страните, както и за мястото или местата на предишно пребиваване, за маршрут на пътуване, документи за самоличност и за пътуване, както и причините за молбата за международна закрила.

Според правилото на § 5, чл. 4, „когато държавите-членки прилагат принципа, съгласно който молителят трябва да обоснове своята молба, и когато определени аспекти на неговите декларации не се подкрепят от документни или други доказателства, тези аспекти не изискват потвърждение, когато са изпълнени следните условия: а) молителят реално е положил усилия да обоснове своята молба; б) всички относими елементи, с които молителят разполага са били представени и е било дадено задоволително обяснение за липсата на останалите доказателствени елементи; в) декларациите на молителя са преценени за свързани и достоверни и те не противоречат на известните и относими към неговия случай общи и конкретни информации; г) молителят е представил молбата си за международна закрила във възможно най-ранния момент, освен ако молителят може да посочи определени причини за това, че не го е направил, и д) общата достоверност на твърденията на молителя е могла да бъде установена“.

В контекста на мотивите за оценяване доказателствената стойност на изложените от молителя твърдения, съдът намира, че не са изпълнени в кумулативна съвкупност условията, по смисъла на чл. 4, § 5, б. „в“ и „д“. Макар жалбоподателят да е положил усилия за обосноваване молбата за закрила, твърденията му са неаргументирани. Въпреки че съответстват на известните и относими към неговия случай общи и конкретни информации за политическата обстановка в Беларус, ноторно известните факти за авторитаризма на президента на Република Беларус и за протестите там, вкл. срещу войната в Украйна, са удобен повод за излагане на твърдения за „преследване, основано на политическо мнение“, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, които твърдения обаче подлежат на доказване. В случая такова доказване изобщо не беше проведено.

Във връзка с гореописаната законодателна рамка и събраните по делото доказателства, включително изнесената лична история на жалбоподателя при проведеното интервю, съдът намира, че административният орган законосъобразно е достигнал до извод за липса на предпоставките за предоставяне статут на бежанец.

От проведеното интервю и от събраните доказателства не се установяват материалноправните предпоставки по чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец по отношение на жалбоподателя, тъй като изнесените от него факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение.

Заявленията на О. С. пред ДАБ - МС във връзка с политическите му убеждения не сочат, че е напуснал Беларус, защото е бил преследван - чл. 4, ал. 3, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС. В проведеното интервю самият жалбоподател не сочи конкретен повод като причина да напусне страната си. Заявява общо, че не е искал да прекара живота си в затвора, разбрал е, че не може да работи, тъй като всеки един момент ако каже нещо, пак може да го задържат. Както правилно е приел административният орган в решението си, макар кандидатът да прави опит да обоснове политическо преследване, спрямо него в страната му на произход такова няма данни да е било осъществено. Същият не представя нито едно доказателство в подкрепа на твърденията си, а заявените обстоятелства от бежанската история съдържат редица противоречия. Заявява, че бил член на политическа партия „Беларуски народен фронт“ от 1996 г. до 2007 г. и е участвал в редица протести против властта, за което имал около 10 административни ареста, а в съдебно заседание заявява, че тези арести са около 15. Въпреки това, тези негови изявления не обосновават извод за политическо преследване. Не се установяват нито едно конкретно действие на преследване спрямо него поради участието му в тази политическа партия , която според думите му вече дори не е регистрирана. Дори да се приеме, че това, че чуждият гражданин е бил задържан около 10 пъти за участие в протести, се касае за административни арести, за извършвано от него административно правонарушение и същите не могат да бъдат определени като действия на престъпление, за да могат дадени действия да бъдат определени като престъпление по смисъл на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, претърпените от кандидата събития или тези представляващи заплаха за него, трябва да са достатъчно тежки според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство върху правата му. В случая, според разказа му се касае за временни административни задържания, след което е бил освобождаван и не е заявил да са му били налагани наказания. Освен това се касае за деяние на органите на полицията, в най-близкия случай, от преди повече от 17 години.

Твърдението му, че е бил в затвора от 2007 г. до 2009 г., след като е бил осъден също не може да бъде определено като извършен акт на преследване спрямо него. Това негово твърдение не е подкрепено с доказателства, но дори действително да е бил осъден, според думите му, съгласно обвинението присъдата е била за даден от него подкуп на длъжностно лице и ощетяване на държавата, което само по себе си представлява криминално деяние и е извън предметният обхват на ЗУБ. Също така наложеното му наказание не следва да се счита за прекалено тежко. Сам заявява, че първо е имал замяна на наказанието с по-леко, а след изтичане на срока на присъдата е бил освободен. Освен това отново се касае за твърдение в отдалечен във времето случай - от преди повече от 14 години.

В случая не се установява на оспорващия да са били нарушени основни човешки права до такава степен тежки по своето естество или повторяемост за да се приеме, че е налице преследване по смисъла на относимите правни норми. Освен това, принадлежността към определена политическа партия (за периода 1996-2007г.), каквито доказателства, както беше посочено и по-горе липсват, сама по себе си не е достатъчно основание, за да се приеме, че е налице преследване на дадено лице, а оттам и да се предостави статут на бежанец на това лице, още повече, че тази партия към настоящия момент не съществува.

Недоказани останаха твърденията на кандидата, че бил търсен от службите в Беларус, и че ако се завърне в страната си ще бъде вкаран в затвора. Твърденията му в тази насока са непоследователни и противоречиви. Няма данни и не се установява молителят да е бил обявен за издирване или срещу него да е предприемано наказателно преследване в Беларус.

В проведеното интервю жалбоподателят в един момент е посочил, че през месец юни 2023 г. сътрудници на разузнаване в Беларус са ходили в дома на родителите му, когато жена му и децата му били там, като се интересували от това, че с негови приятели оказвали помощ на Украйна. После е казал, че когато посетили родители му са предложили да се свържат с него и, че ако се върне и се покаже публично можело да го осъдят на 3 години, но не става ясна причината за какво точно са го търсили и в какво е обвинен. Малко по долу е посочил, че през този период съпругата му също е била в Турция. Заявил е също така, че майка му и баща му били заплашвани, че ще имат проблеми, ако той не се върне в Беларус и че последните две години е имало периодични посещения в дома им, но те продължават да живеят там и няма данни срещу тях да са предприети никакви действия.

Жалбоподателят не представя нито едно доказателство в подкрепа на своите изявления за финансова подпомагане организацията „Беларуски дом в Украйна“ със сума от над 20 хиляди долара; за подадени от него документи за приемане в беларуски полк, който воюва в Украйна срещу Русия; за оказвана помощ на Украйна от Турция. Дори горните твърдения да се приемат за истина, то няма данни същият да е претърпял негативни последствия от тези свои действия. О. С. е напуснал доброволно и легално Беларус и то още през 2020г.

За липса на мотив за търсената закрила говори и фактът, че по думите на чужденеца, той е влезнал в България на 02.02.2023г., а е подал молба за закрила близо 4 месеца по-късно - на 30.05.2023 г. Споделят се мотивите на органа, че ако в действителност той се е страхувал за живота си и че може да бъде вкаран в затвора, и затова е дошъл, с цел да получи международна закрила, е следвало да подаде молба веднага след влизането си в страната или в разумен срок след това, което той не го е направил. Жалбоподателят също така е заявил, че се е консултирал с юристи и счетоводители в България, които са му казали, че може да развие законен бизнес тук, поради което съдът намира за правилен изводът на АО, че с подаването на молба за международна закрила чуждият гражданин цели да удължи и узакони престоя си в Република България и да развие бизнес в страната.

Съдът намира, че в случая не се установява да са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Посочените предпоставки за хуманитарен статут са идентични с условията за субсидиарна закрила по чл. 2, б. „е“ вр. чл. 15, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2011/95/ЕС. Такава международна закрила може да се предостави на чужденец, за който има сериозни основания да се смята, че ако бъде изпратен обратно в държавата му на произход, или при лице без гражданство – в държавата на предишното обичайно местопребиваване, то той би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като: 1) смъртно наказание или екзекуция; 2) изтезание, нечовешко или унизително отношение, или наказание; или 3) тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, и които не могат или поради такава опасност не желаят да получат закрила от тази държава. Понятието „реална опасност“ (‘real risk’) не е дефинирано, нито има трайно възприето негово тълкуване в юриспруденцията на СЕС. Смята се, че то определя стандарта на доказване при субсидиарната закрила, като по правило изключва рискове, свързани единствено с общата ситуация в държавата, тези, чието настъпване е само възможно или е така далечно, че е нереално. С понятието „тежки посегателства“ („serious harm“) се означава естеството и интензивността на засягане на правата на човека, като трябва то да е с достатъчна сериозност (суровост). Извън изброените по-горе три вида посегателства, субсидиарна закрила не може да се признае за никакъв друг вид вреда, дискриминация и/или нарушение на човешки права. В решението си административният орган е приел, че за жалбоподателят не се доказва специфичен риск по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на административния орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията в ЗУБ. В разглеждания случай търсещият закрила въобще не е навел като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия. Нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07 (Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie), по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.); Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Административният орган, на основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на ДАБ при МС, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в описаната по-горе Справка относно Беларус на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. Същата е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. Следва да се има предвид, че решаващият орган няма задължение да изследва всички възможни източници на информация, съдържащи данни за страната на произход на търсещо закрила лице.

Разрешенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности по тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15 б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

При подробен анализ на Справка с вх.№ вх.№ ЦУ-9/03.01.2024 г. съдът намира, че на територията на Беларус не е налице въоръжен конфликт. Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай. От актуалната справка за положението в Беларус става ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, АО правилно е отхвърлил молбата за закрила като неоснователна.

В допълнение следва да се посочи, е представените от жалбоподателя и приети по делото за сведение извадки от интернет публикации, според настоящия съдебен състав не следва да бъдат кредитирани като доказателства, подкрепящи „бежанската история“ на С.. Същите свидетелстват за ситуацията и режима в страната, но не установяват и не доказват твърденията му за причините, поради които я е напуснал. Съдът приема, че тези статии се представят от жалбоподателя с цел да легитимира бежанската му история, но не способства за установяване нейната достоверност лично спрямо него.

Съдът приема, че предвид събраните по делото доказателства, в т.ч. и установената бежанска история на жалбоподателят, в своята съвкупност обуславят извода, че при постановяване на оспореното решение материалният закон правилно е приложен -отхвърлянето на молбата на О. С. за предоставяне на международна закрила, не противоречи на чл. 8, ал. 1 и 9, чл. 9, ал. 1, 6 и 8, чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 12 и т. 14 от ЗУБ.

Предвид гореизложеното съдът приема оспореното Решение 2561/14.02.2024 г. за законосъобразно издадено, без отменителни основания по чл. 146, т. 1 – 5 от АПК, вр. чл. 91 от ЗУБ. Жалбата срещу него се явява неоснователна и такава следва да се отхвърли, съгласно чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, вр. чл. 91 от ЗУБ.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. С., роден на [дата]., в Беларус, гражданин на Беларус, [ЛНЧ], срещу Решение № 2561/14.02.2024 г., издадено от председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.