Определение по дело №22/2020 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№40 /16.01.2020г.

 

гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно гр. дело № 22/2020г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е възивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на „ФЗ П. и Щерев“ ООД, ЕИК *********, чрез процесуален представител адв.С. против решение № 1172/17.10.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2701/2018г., с което е отхвърлен предявения от въззивника против Н.А.Д., ЕГН ********** частичен иск за заплащане на сумата от 25 100 лева, съставляваща част от 82 500 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие пренасочване на електронен банков превод без основание на 05.11.2018г. и изтегляне от ответника на сумата, предназначена за другиго, на 06.11.2018г., на основание чл.59 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.

            В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът е дал погрешна правна квалификация, като се поддържа, че същата е чл.55 ал.1 предл. 1 ЗЗД, вместо възприетата с решението чл.59 ал.1 ЗЗД. Сочи се още, че съдът не е съобразил направените от въззивника възражения по разпределението на доказателствената тежест, не е изложил мотиви, в частност въз основа на какво е формирал правните си изводи за неоснователност на иска, неправилно е отказал да кредитира представеното доказателство, установяващо часа на изключване на компютъра, от който е извършено банкирането. Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и вместо него постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендират се и направените в двете инстанции разноски.

            В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ответникът Н.А.Д., действащ чрез назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.П., в който се излага становище за неоснователност на жалбата.   

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.

Отчитайки въведените с исковата молба фактически твърдения, настоящият състав намира, че не са налице основания за даване на указания относно правната квалификация на иска и направеното от първоинстанционния съд разпределение на доказателствената тежест.

На основание чл.195 ГПК вр. т.3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК обаче и с оглед наведените в жалбата оплаквания, както и с оглед липсата на писмено заключение на назначеното от окръжния съд в.л. по въпросите, поставени с допуснатата от него СТЕ, респ. формирани изводи от съда на база дадени устни обяснения от вещото лице, както и поради необходимостта от специални знания вр. разчитането на процесната справка на л.56 от делото и извлеченията от създадените от въззивното дружество on line платежни нареждания, съставът на съда намира, че следва да бъде назначена СТЕ с вещо лице – компютърен специалист, която да отговори на въпросите: Какви данни удостоверява приложената на л.56 от първоинстанционното дело справка от лог файл, в частност относно обстоятелството за изключване на компютъра; в кой момент се отразява в сървъра на обслужващата банка създаденото on line нареждане за превод; налице ли са данни за промяна в платежно нареждане, съставено на 05.11.2018г. в полза на „Агрея“ ЕООД; възможно ли е извършването на on line банкиране от друг компютър и при какви условия, с оглед данните в справка на л.103.

Разноските за възнаграждението на вещото лице следва да бъдат възложени в тежест на въззивното дружество.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

НАЗНАЧАВА Съдебно-техническа експертиза със задача на вещото лице - компютърен специалист, което след запознаване с материалите по делото и при необходимост извършването на справки в ищцовото дружество и Уникредит Булбанк да отговори на въпросите: Какви данни удостоверява приложената на л.56 от първоинстанционното дело справка от лог файл, в частност относно обстоятелството за изключване на компютъра; в кой момент се отразява в сървъра на обслужващата банка създаденото on line нареждане за превод; налице ли са данни за промяна в платежно нареждане, съставено на 05.11.2018г. в полза на „Агрея“ ЕООД; възможно ли е извършването на on line банкиране от друг компютър и при какви условия, предвид данните в справка на л.103.

 

            ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, вносими от въззивника „ФЗ П. и Щерев“ ООД в 1-седмичен срок от съобщението, ведно с представяне на доказателства за това в същия срок.

 

            НАЗНАЧАВА за вещо лице Иван Милчев Попжелев – специалист по съдебно компютърно-технически експертизи, вписан под № 444 в списъка на вещите лица към ОС-Варна.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в с.з. на 26.02.2020г.от 09:30ч. часа, за което да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение. Вещото лице да се уведоми за задачата на СТЕ и призове за с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.