Р Е Ш Е Н И Е
№839
гр. Х.,18.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Хасково., в публично заседание
на двадесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Мазгалова, постави
за разглеждане докладваното от съдия П.Костова адм.д. №696/2020г. по описа на
Административен съд - Х. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 166, ал. 3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба от ЕТ „ЧЗП-Г.С.“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление с. С., община С., обл. Х., представлявано от Г.Ф.С., чрез
адв. М.Г., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №26/311/01159/3/01/04/01
от 23.07.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" град София, с който на жалбоподателя е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
36 770.46 лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения
акт, като постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, в нарушение на материалния закон и при необоснованост. За неправилни
се приемат изводите на административния орган за допуснато от страна на
жалбоподателя нарушение на бизнес плана. Сочи се, че приложеният към проекта
бизнес план, имал прогнозен, а не задължителен характер, тъй като навсякъде в
Приложение №3 към чл.16, ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. „Образец на
бизнес плана за разнообразяване на дейността, годините от 1 до 10 са цитирани
като „прогнозни години““. В тази връзка за неправилни се намират и изводите на
административния орган, че разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба
№30/11.08.2020г. създавала задължителност на бизнес плана в частта на
прогнозните приходи, тъй като задължението посочено в цитираната разпоредба се
отнасяло за целия десетгодишен период, за който е разработен бизнес плана и
поради това нямало как да бъде приложен за първите две години от него, защото
преценката за ефективност на инвестицията, следвала да се направи след изтичане
на 10 годишния период. Според жалбоподателя това се потвърждавало и от факта,
че преценката за икономическата жизнеспособност на инвестицията, следвало да
бъде направена, с оглед постигане целите по чл.2 от Наредбата, което
административният орган не бил изследвал и посочил. Правилната преценка на
административния орган за изпълнение на задължението по чл.16, ал.2 от Наредба
№30/2008г. се предопределяла от предварително извършен анализ на реализираните
приходи за 2016г., 2017г. и 2018г., с оглед преценка на тяхната тенденция към
повишаване за всяка следваща година, което безспорно сочило на устойчивост на
проекта и неговата икономическа жизнеспособност. Като при този анализ е
следвало да бъде отчетено и обстоятелството, че през 2016 - 2017г. достъпа до
обекта е бил затруднен, поради извършване на основен ремонт и разширяване на
пътя, включен в републиканската пътна мрежа, който води до обекта. През този
период достъпа до обекта се осъществявал само по обиколни пътища от 3-то
класната пътна мрежа и това се проявило в невъзможност да бъдат достигнати
изцяло или в по-голяма степен прогнозните приходи заложени в бизнес плана за
2016г. и 2017г.. Сочи се, че в тази връзка следвало да се разгледа и
разпоредбата на §1, т.6 от ДР на Наредба №30/2008г., която давала тълкуване на
понятието „икономическа жизнеспособност“. На следващо място за необосновано се
приема и становището на органа, че бизнес плана в частта на прогнозните приходи,
попадал в разпоредбата на чл.4.4, б.“б“ от договора за финансова помощ, тъй
като жалбоподателя счита, че бизнес плана не е сред документите, които са
свързани с изпълнение на задълженията по договора за финансова помощ. В жалбата
се развиват и съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.46 от Наредба
№30/2008г. в разглеждания случай. Сочи се, че дори да се приеме, санкцията, че
е наложена на основание чл.46, ал.2 от Наредба №30/2008г., в какъвто смисъл са
изложени съображения в оспорения акт, то жалбоподателя, счита, че
административния орган не е обосновал размера на наложената корекция с вида,
степента и продължителността на изпълнението. В заключение в жалбата се обръща
внимание и на Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитите на селските райони
2007-2013г., на които се е позовал административния орган при определяне на
санкцията за констатираното нарушение, като се настоява за тяхната неприложимост,
тъй като същите не са съществували към датата на извършване на проверката
18.06.2019г. – 21.06.2019г., а са в сила от 30.08.2019г. По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на оспорения в настоящото производство
акт.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен
списък на разноските.
Ответната страна Изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие", чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Сочи,
че оспореният акт е мотивиран, издаден при преценка на всички факти и
обстоятелства относими към случая. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата
и да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представен списък на
разноските. Подробни съображения излага и в представени по делото писмени
бележки.
Административен съд – Хасково, след като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.11.2014 г. между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „ ЧЗП- Г.С.“ е сключен
договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от програма за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Предмет на договора е
безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално
извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект №
26/311/01159 от 28.05.2013г. – „Изграждане на жилищна сграда с помещение за
отдих, спорт и настаняване“ в имот № 000219 по КВС, землище с. Д. Ч., общ. С.,
обл. Х., по който на ЕТ „ЧЗП- Г.С.“ на 16.12.2015г. е изплатена субсидия в
размер на 367 704.58 лева.
След извършеното плащане по проект № 26/311/01159 в периода от
18.06.2019г. до 21.06.2019г. от служители на ДФ“Земеделие“ е извършена проверка
на място. В посочения период са извършени и допълнителни административни
проверки, при които от страна на ЕТ „ ЧЗП- Г.С.“ е констатирано неизпълнение на
задължения, съгласно одобрения бизнес план с договор № 26/311/01159 от
12.11.2014г.. От проверяващите лица е прието, че в представения и одобрен
договор за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели на базата,
на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и
е изплатена субсидия по него. Но при проверката на място от представените
документи за 3 пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и за
периода от 1.01.219г. до 31.05.2019 г. е установено изпълнение на бизнес плана
средно аритметично за 2016, 2017г и 2018г. в размер на 33.09% от заложените
приходи. Обосновано е, че за финансовата 2016 г. в одобрения бизнес план са
залегнали приходи от субсидираната дейност / нощувки договорени с
туроператорска фирма и нощувки свободно настаняване / за първата прогнозна
година 142 131.00 лева, а съгласно представените документи при извършената
проверка на място е установено, че за посочената година реализираните приходи
възлизат в размер на 20 425.70 лева, представляващо в процентно изражение
14.37% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. За финансовата 2017г.
са залегнали в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност / нощувки
договорени с туроператорска фирма и нощувки свободно настаняване/ за втора
прогнозна година 158 556.00 лева, а съгласно представените документи при
извършената проверка на място е установено, че за посочената година
реализираните приходи възлизат в размер на 42 098.00 лева, представляващо
в процентно изражение 26.55% изпълнение на одобрения бизнес план за годината.
За финансовата 2018г. са залегнали в одобрения бизнес план приходи от
субсидираната дейност / нощувки договорени с туроператорска фирма и нощувки
свободно настаняване/ за втора прогнозна година 175 857.00 лева, а
съгласно представените документи при извършената проверка на място е
установено, че за посочената година реализираните приходи възлизат в размер на
95 186.84 лева, представляващо в процентно изражение 54.13% изпълнение на
одобрения бизнес план за годината. За периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2019 г.
общия приход е в размер на 45 220.20 лева, но поради това, че към дата на
проверката не е изтекла цялата финансова 2019 година, този резултат не е взет
под внимание при оценка на изпълнение на финансовите показатели на бизнес
плана. След анализ на получените приходи, реалното изпълнение на приходната
част от одобрения към сключения договор № 26/311/01159/12.11.2014 г. бизнес
план и нормите на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. е преценено, че е налице
неизпълнение на нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата
помощ, тъй като реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени
средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и
над 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план, изчислени
средноаритметично за същия период като това е продължило две финансови години, поради
което е прието, че от страна на ползвателя на помощта следва да бъде
възстановена сумата в размер на 36 770.46 лева.
С
уведомително писмо, изх.№ 01-6500/8426 от 23.10.2019г. (л.781-784, приложение 2
от делото), на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.34, ал.3 от АПК,
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е уведомил ЕТ „ЧЗП-Г.С.“, че Фондът открива производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане. В писмото е посочено, че производството се открива във връзка с констатации,
направени след проверка на изпълнението на договора и подадена от едноличния
търговец заявка за плащане № 26/311/01159//01 от 14.10.2015г. по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските
райони 2007-2013г. Търговецът е
уведомен още, че за
констатираното нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект (не
постигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за три пълни
финансови години 2016г., 2017г. и 2018г., съгласно точка 30, Предложение I от
Приложение към раздел I „Общи положения“ от „Правила за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013 г.“, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени
средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и
над 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план, изчислени
средно аритметично за същия период и това е продължило две финансови година
(2016г. и 2017г.), размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е
10% от предоставената финансова помощ по договора, който в случая е определен
на 36 770.46 лв. Уведомителното
писмо е получено от жалбоподателя на 25.10.2019г.
В дадения срок ЕТ е депозирал възражение срещу изложеното в
уведомителното писмо (л.786-789 от приложение 2), в което е изразил несъгласие
с посоченото правно основание и приложимия нормативен акт. Изтъкнал е, че
цитираните правила не са приложими, тъй като същите са приети след извършване
на проверката. В заключение е помолил инициираното производство по издаване на АУПДВ да бъде
прекратено. Към възражението не са представени доказателства.
На 23.07.2020 г. от Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" е издаден Акт за установяване на публично държавно
вземане № 26/311/01159/3/01/04/01, с който на основание т.4.4 б."б" и
т.8.1 във вр. с неизпълнението на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 26/311/01159
от 12.11.2014 г., както и на основание чл.46, ал.1
и ал.2 във вр. с чл.16, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г., чл.59, ал.1 и
ал.2 от АПК, вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, на
едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 36 770.46 лв. за установено неизпълнение на приходите,
заложени в бизнес плана, съгласно т.30 от „Правила за определяне на размера на
подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на
селските райони 2007 – 2013г.“ В мотивите на Акта, изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“ изцяло е възприел и възпроизвел, изложените в уведомителното
писмо констатации и изводи, въз основа, на които е определил подлежащото на
възстановяване публично държавно вземане. Обсъдени са и депозираните писмени
възражения. Същите са преценени като неоснователни, за което са изложени
подробни мотиви.
Актът
е връчен на ЕТ на 28.07.2020г., видно от отбелязването направено в известие за
доставяне - л.807, приложение 2 от делото, а жалбата против същия пред
Административен съд Хасково
е подадена на 10.08.2020г.
На
27.07.2020г. до дирекция „Финансова“ от отдел „Методология и мониторинг“,
дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на
селските райони“ е изготвен доклад за нередности. Нередността е описана, както
следва: реалното изпълнение на приходната част от одобрения към Договор №
26/311/01159 от 12.11.2014г. бизнес план средно за три последователни пълни
финансови години /2016г, 2017г. и 2018г./ е в размер на 33.09% което е под 50%
и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план. Анализът
показва, че изчислено за три пълни финансови години / 2016г., 2017г. и 2018г./
от страна на ЕТ „ЧЗП – Г.С.“ са реализирани приходи на обща стойност
157 710.54 лева, вместо заложените в бизнес плана приходи за същия период
в общ размер на 475 544.00 лева.
За
пълното изясняване на спора от фактическа страна по делото по искане на
ответника е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която
съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице
установява приходите за трите проверявани години, както и че те не съответстват
на заложените в бизнес плана, като изчислява и съответния процент на изпълнение
спрямо заложеното по бизнес плана. С оглед тези данни приема, че от страна на
административния орган правилно е определена и наложената санкция която е 10%
от предоставената финансова помощ, а именно 36 770.46 лева / в открито
съдебно заседание проведено на 20.11.2020г. от страна на вещото лице е
направена корекция във връзка с допуснатата техническа грешка при изготвяне на
експертизата, относно процента и сумата върху която следва да се приложи
санкцията/.
По
делото по искане на жалбоподателя са ангажирани и
гласни доказателства. В качеството на свидетели са изслушани Р. Х. и Т. Н. И
двата свидетели сочат, че поради
извършваните ремонтни дейности по пътя, по който се е осъществявал достъп до
комплекс „П.“, намиращ се в с. Д. Ч., общ. С., започнали още през 2008г., но
продължил твърде дълго и приключил едва през 2016г.- 2017г. пътуването до
комплекса било значително затруднено. Поради това посещаемостта била
ограничена, а потока от туристи значително намалял.
Във
връзка с тезата на жалбоподателя, че до обекта се е стигало трудно,
първоначално поради лошия път, а в последствие и поради продължилият дълго
време ремонт на пътя, което пък от своя страна го е препятствало да запълни
капацитета на комплекса, съответно да изпълни в цялост заложените приходи от
субсидираната дейност в бизнес плана са представени писмени доказателства,
удостоверяващи периода на започване на ремонта на път III-593 Д. Ч.-С.-Д. Б.-Г. И. – от лист 30 до
л. 36 по делото.
Въз основа на така установените факти, съдът направи
следните правни изводи:
Оспорването е направено в регламентирания от закона
срок и от лице, което има правен интерес, поради което същото е допустимо.
Разгледано по същество, оспорването се явява неоснователно.
Съгласно
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен
контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите
основания, посочени в оспорвания ИАА.
Оспореният
АУПДВ е издаден от компетентен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Закона за
подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК ако в съответен закон не
е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината,
съответно от ръководителя на съответната администрация. Ръководител на
администрацията е изпълнителния директор на РА, който по силата на чл. 20 а ал. 1 от ЗПЗП е изпълнителен директор
на ДФ "Земеделие".
В настоящия случай с АУПДВ административния орган е констатирал
неизпълнение на нормативно определено задължение, в резултат на което е постановил
възстановяване на 10% от предоставената финансова помощ. Това е разписано в
нормата на чл. 46, ал.1 и ал.2 от Наредба №30/11.08.2008 г., съгласно която в
случай че ползвателя на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на
вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В случаите по ал.1 РА
определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя, като вземе предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици от дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин.
Именно неизпълнението на нормативно определено задължение е
послужило като основание за административния орган да започне производство по
издаване на АУПДВ. Неизпълнението на нормативно предвидено задължение е
основание да се приеме, че се касае за публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съгласно този текст
публични са държавните и общински вземания за недължимо платени и надплатени
суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по
проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти,
оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския
съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарство,
Инструмента Шенген, и Преходния финансов инструмент, вкл. от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени от националното
законодателство и в правото на Европейски съюз. Съгласно чл. 27, ал.7 от ЗПЗП -
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна
на ползвателите на помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт
за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Оспореният акт е издаден в предвидената писмена форма, налице са
необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително са посочени
фактически и правни основания за издаването му. Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая
жалбоподателят е уведомен за започване на производството по издаване на акта,
същия е депозирал възражения в дадения му срок, които в последствие са обсъдени
от ответника. Следва да бъде отбелязано и това, че проверката е започнала преди изтичане
на мониторинговия период, който съгласно §1, т.2,б.“а“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките
от Програмата за развитите на селските райони 2007-2013г., за договори, сключени преди 1 януари 2015
г. е пет години считано от датата на
сключването им. В случая договора за подпомагане между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „Г.С.“
е сключен на 12.11.2014г. и към дата на откриване на производството по издаване
на АУПДВ – писмо от 23.10.2019г. този срок все още не е бил изтекъл.
Съдът приема, че оспореният акт е издаден при правилно приложение
на материалния закон.
С оспорения в настоящото производство акт административният орган
е приел, че жалбоподателя не е спазил разпоредбите на чл. 46 ал.2, вр. чл. 16
ал.2 от Наредба № 30/2008 г., както и т.4.4 б."б" и т. 8.1 във вр. с
т.4.12 и т 4.18 от Договор № 26/311/01159 от 12.11.2014 г. В хода на проверката
извършена на място, при преглед на представената от търговеца счетоводна
документация е установено, че съгласно бизнес плана за 2016 г. е предвиден общ
приход от нощувки в размер на 142 131.00 лева, установено е 14.37%
изпълнение на одобрения бизнес план за годината. За 2017 г. е предвиден общ
приход от нощувки в размер на 158 556.00 лв., установено е 26.55%
изпълнение на одобрения бизнес план. За 2018 г. е предвиден общ приход от
нощувки в размер на 175 857.00, установено е 54.13% изпълнение на
одобрения бизнес план. Тези данни не са оспорени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 16 ал.2 от Наредба
№30/2008 г. бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва
икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в
случаите на СМР - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2. Съгласно
§1 т.6 от ДР на Наредбата „икономическа жизнеспособност“ е генериране на доходи
от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес
плана.
Видно от приложения по делото
договор от 12.11.2014 г. в т.4.12 е посочено, че ползвателя е длъжен да извърши
изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения
проект и Таблица за одобрите инвестиционни разходи. В т.4.18 е посочено, че
ползвателя е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване
на договора. Съгласно договора фондът има право да откаже плащане на цялата или
на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя
на цялата или част от изплатената помощ, когато ползвателя не е изпълнил някое
от задълженията си по договора или по Наредба №30/2008 г. В раздела VІІІ
"Отговорност" е посочено, че в случай, че ползвателя на помощта не
изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на каквато и
да е част от договорената финансова помощ, фондът може да поиска връщане на
вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията на чл. 46
и чл. 47 от Наредба № 30/2008г.
Жалбоподателя поддържа, че бизнес
плана е изготвен при подготовка на проекта и заложените в него показатели са
прогнозни, съответно същият не е със задължителен характер. Отделно от това
счита, че правилната преценка на административния орган за изпълнение на задължението
по чл.16, ал.2 от Наредба № 30/2008г. е налагало да бъде извършен анализ на
реализираните приходи за 2016г., 2017г. и 2018г., с оглед преценка на тяхната
тенденция за повишаване за всяка следваща година, което безспорно сочи на
устойчивост на проекта и неговата икономическа жизнеспособност. При този анализ
е следвало да бъде отчетено и обстоятелството, че още от 2008г. до
2016г.-2017г. е бил затруднен достъпа до обекта, поради извършване на основен
ремонт и разширяване на пътя, включен в републиканската пътна мрежа, като това
е препятствало да бъдат достигнати изцяло или в по-голяма степен прогнозните
приходи заложени в бизнес плана за 2016г. и 2017г.
Съдът не споделя тези доводи.
Видно от Наредба №30/2008 г. преценката на всяко едно заявление за подпомагане
се извършва не само съгласно целите, дейностите и изискванията посочени в
Наредбата, а въз основа на предложената от кандидата дейност, както и въз
основа на доказана жизнеспособност на инвестицията. В самия административен договор сключен между фонда и
търговеца, в т.9.1 "г" е посочено, че одобрен проект е подаденото от
ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда
заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 30/2008
г. документи, включително и представения от ползвателя и одобрен от фонда
бизнес план, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по
мярка 311. Факта, че е налице изграден и функциониращ обект – жилищна сграда с
помещения за отдих, спорт и настаняване, за което е отпусната помощта, не е
спорен, от друга страна със сключване на договора търговеца се е задължил да
използва актива за постигане на целите по мярката, като освен заявлението за
подпомагане, част от изискуемите документи е и бизнес планът, който
доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до
реализиране на целите по мярка 311. Бизнес планът е част от документите въз
основа, на които е извършена преценка за подпомагане. За да бъде одобрено
финансиране за конкретен проект е необходимо да се установи и обоснове неговата
икономическа жизнеспособност и осигуряване на устойчива заетост, а това
безспорно е свързано с генериране на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието. В приложения от ЕТ при кандидатстването бизнес
план, са заявени очаквани годишни приходи от дейността. От събраните по делото
доказателства се установява, че дружеството не е изпълнило заложените в бизнес
плана показатели, свързани с размера на годишните приходи, което налага извод
за неизпълнение на заложения ангажимент за изпълнение на предвидената при
кандидатстването икономическа жизнеспособност на инвестицията, а от там и на
преследваните със осигуряване на финансирането цели. Съобразно трайно установената
практика на ВАС - решения по адм.д № 13050/2018 год., адм.д. № 14648/2018 год.
на ВАС, адм.д. № 139/2019 год. на ВАС и др., изготвянето на бизнес плана и
предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на
подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била
основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Несъмнено в случая е
налице нарушение на сключения договор. Представения пред административния орган
бизнес план е относим към преценката, свързана с постигане на целите на
мярката, тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива
заетост на проекта за съответния период. Безспорно е, че търговецът е следвало
да използва отпуснатите му средства като извърши инвестициите, описани в
договора, но заложените в чл. 2 от Наредба № 30 цели не биха били постигнати
единствено с това действие. Недостигането на заложените в бизнес плана приходни
нива неможе да бъде обвързано и с лошата пътна мрежа, която е в това състояние
от 2008г. и е била такава към датата на изготвяне на бизнес плана и сключване
на договора.
Изслушаните
по делото свидетелски показания, ангажирани по искане на жалбоподателя, както и
представените писмени доказателства по никакъв начин не могат да оборят
констатациите, че показателите съдържащи се в одобрения проект, които както
стана ясно са част от поетите договорни задължения, не са могли да бъдат
изпълнени, поради лошото състояние на пътя.
Наведените още с възражението до административния орган доводи от
жалбоподателя относно причините, поради които се е стигнало до неизпълнението
категорично не попадат в хипотезата на форсмажорни обстоятелства, изчерпателно
изброени в §1, т.27 от ДР на Наредбата от 11.08.2008г., а именно: „а) смърт на
ползвателя на помощта; б) продължителна професионална нетрудоспособност на
ползвателя на помощта;в) експроприация на голяма част от
стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан
договорът за отпускане на финансова помощ; г) тежко природно бедствие,
въздействало сериозно върху земята в имота;д) разрушаване на животновъдните
постройки в имота в резултат на инцидент;е) епизоотично заболяване, засегнало
изцяло или частично животните на земеделския производител.“ В този смисъл, не
са налице основания за неизпълнение на заложеното в договора, с което
ползвателят се е задължил и което е било основание за отпускане на средствата
по договора. При наличие на претендираните от жалбоподателя обстоятелства
същият е разполагал с възможността да заяви пред фонда, че са налице
затруднения в изпълнението на бизнес плана му, които са в следствие на
независещи от него причини. Това съответно би довело до преразглеждане на
заложените в бизнес плана приходи за процесните години.
С
разпоредбата на чл.46, ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. е предвидено „В
случай, че ползвателя на помощта не изпълни свои нормативни или договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на
вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта“. Алинея 2 на чл.46 определя,
че в случаите по ал.1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени
от ползвателя на помощта, като се вземе предвидвид, степента и
продължителността на неизпълнението.
Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за
дейността като цяло, а продължителността на неизпълнението зависи от времето,
през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин.
Съгласно
т.30, от Приложение към раздел І “Общи положения“ от Правила за определяне
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27, ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.,
когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно
аритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 50% и над 20 %
от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, както е в случая и с
оглед констатации на приетата по делото експертиза, и това е продължило две
финансови години се налага санкция, която е 10% от предоставената финансова
помощ. След като безспорно предоставената финансова помощ е в размер на
367 704.58 лева, то правилно е определен и размерът на подлежащото на
възстановяване публично държавно вземане, предмет на издадения АУПДВ, който е
36 770.46 лева, за което и според упоменатото в договора се дължи законна
лихва върху тази сума, начислявана от изтичане на срока за доброволно
изпълнение.
В случая не се спори, че административното
производство е започнало на 23.10.2019г., когато до ЕТ „ЧЗП-Г.С.“ от
ДФ“Земеделие“ е изпратено уведомително писмо, с което е уведомен, че е открито
производство по издаване на АУПДВ, а не през месец юни 2019г. когато е
извършена проверката на място, поради което публикуваните в Държавен вестник
бр.69 от 30 август 2019г. Правила очевидно са приложими в това производство.
С прилагането на Правилата, съдът
намира, че не са нарушени и принципите на предвидимост, тъй като жалбоподателя е
имал яснота за дължимото си поведение още при подписване на договора за
финансова помощ. Както в действащите наредби, така и в самия договор
изчерпателно са уредени задълженията на бенефициерите и е установена ясно
отговорността при неизпълнението на тези задължения. В случая правилата
определят само размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения и същите нямат обратно действие. При издаване на акта
органа се е позовал и на нормата на чл. 46 ал.1 от Наредба № 30/2008 г., която
дава самостоятелно основание за налагане на финансова корекция, от друга страна
критериите за налагане на санкцията са разписани в ал.2 от същия член. Липсва
нарушение на принципа на равнопоставеност, както и на принципите за
последователност и предвидимост.
По
изложените съображения съдът приема, че АУПДВ е издаден поради неспазване на
изискванията на Наредба № 30/2008 г. и задълженията на ползвателя поети с
договора за предоставяне на финансова помощ, като посочените от ответника
основания са доказани.
Съдът
констатира и липса на отменително основание по чл. 146, ал. 5 от АПК – несъответствие с целта
на закона.
При този изход на спора и във връзка
с направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски следва в
полза на ДФ “Земеделие“ да се присъдят направените по делото разноски,
съобразно представения списък на разноските, включващи платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1633.11 лева и възнаграждение за вещо лице в размер
на 300 лева или общо разноски в размер на 1933.11 лева, които да бъдат
заплатени от жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд Х., в настоящия състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на ЕТ „ЧЗП-Г.С.“, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление с. С., община С., обл. Х.,
представлявано от Г.Ф.С., против Акт за установяване на публично държавно
вземане №26/311/01159/3/01/04/01 от 23.07.2020 г., издаден от Изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие" град София.
ОСЪЖДА на ЕТ „ЧЗП-Г.С.“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с. С., община С., обл. Х., представлявано от
Г.Ф.С., да заплати в полза на ДФ „Земеделие“ сумата в размер на 1933.11 лева / хиляда деветстотин тридесет и три лева
и единадесет стотинки/, разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: