№ 12155
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря ........
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20221110100462 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от ....... срещу Н. Н. Б. искове с правна
квалификация чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че
ответникът дължи следните суми: сумата от 3237.99 лв. – главница за ползвана
топлолоенергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот,
находящ се в ......, ведно със законната лихва от 14.01.2020г. – датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането; сумата от 393.88 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за ползвана топлолоенергия за периода от 15.09.2017г. до
06.01.2020г.; сумата от 40.45 лв. – главница за дялово разпределение за периода от
01.12.2016г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 14.01.2020г. – датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането; сумата от 7.51 лв. – обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017г. до
06.01.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение от 17.01.2020г. по ч. гр. д. №
1339/2020г. по описа на СРС, 34 състав.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответника, които съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45- дневен срок след изтичане на
периода за който се дължат. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника. Оспорва исковете като неоснователни като в тази
връзка са релевирани следните възражения: оспорва наличието на валидно
1
облигационно правоотношение между страните по делото; заявява, че претендираните
вземания са незаконосъобразно начислени; ОУ са недействителни. Направено е
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – ...... не излага становище по
предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 1339/2020г. по описа на СРС, 34-ти
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на
вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват
допустими.
Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.150 ЗЕ.
В тежест на ищцовата страна – ......... е да установи основанието и размера на
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а
именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на
топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответника –
собственик или ползвател, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия
за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената
услуга в посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по тези
факти.
Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно – валидно
възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна
енергия за процесния апартамент и качеството потребител за ответника – собственик,
следва да се посочи следното: от представения по делото нотариален акт за замяна на
недвижим имот с № ......./05.04.1993г. /л. 18 и сл./ се установява, че процесният имот е
собственост на ...... Б.. От представеното по делото удостоверение за наследници /л. 17/
се установява, че ...... Б. е починал на 22.07.2002г. като е оставил за свой единствен
наследник ответника Н. Н. Б.. С протоколно определение от 06.10.2022г. /л. 129, стр. 2/
съдът е отделил като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните обстоятелството, че ответникът е приел наследството на
починалия си наследодател като аргументът на ответника, че го е приел след
процесния период е несъстоятелен, доколкото в разпоредбата на чл. 48 ЗНасл. е
2
предвидено, че наследството се придобИ. с приемането му, а приемането произвежда
действие от открИ.нето на наследството.
Въз основа на трайната и непротиворечИ. практика на ВКС, отразена в решения
№ 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение № 504 от
26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от 28.05.2014
г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС, е прието, че облигационното отношение с предмет
продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител
и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или
титулярят на вещното право на ползване върху имота. С оглед изложеното, съдът
намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответника, поради което възражението на последния в тази насока е изцяло
несъстоятелно.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по
което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер,
следва да се посочи, че
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по
което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер,
следва да се изложи следното: според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г./. По отношение на
доводите на ответника за недължимост на сумата за дялово разпределение
разпределение, съдът намира следното: съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 6
април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1
ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал.1
ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от съответната ФДР и се обявява по подходящ начин на
потребителя. По силата на договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице
помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца,
извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал.1, т.1 от Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на
заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата
дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
3
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4
ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително
независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По
едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение,
а по второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на 139в, ал.3, т.4
ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този
по чл. 140, ал.5, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение
само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят
страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се
определят от закона.
С оглед гореизложените съображения, съдът приема, че законът установява
задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество
суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като
няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително,
впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия
за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни ОУ за продажба на топлинна енергия от ....... на потребители за битови
нужди, които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
абонатите. По делото няма данни за заявено възражение от ответника по чл.150, ал.3
ЗЕ, поради което съдът намира приетите ОУ да са обвързващи и за ответника.
Съгласно действащите към релевантния период ОУ е предвидено, че
месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. В настоящия случай е налице
следното специфично обстоятелство: за процесния период начислените суми за ТЕ са
по прогнозно потребление като в края на отоплителния сезон се изчислява реалното
потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума:
връщане или доплащане. След изтичането на посочения срок купувачът по договора –
4
потребител изпада в забава, поради което дължи обезщетение за забава съобразно
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Задължението е срочно, така че, за да изпадне в забава длъжникът,
не е необходима покана от кредитора.
От заключението на СТЕ /л. 81 и сл./, кредитирано от настоящия състав като
компетентно изготвено се установява, че за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. за
абонатен № ..... сумите са начислявани на база стойности на потребена ТЕ, като
дължимата сума за доставената топлинна енергия е опредЕ. на 3237.91 лева /л. 86/
От заключението на ССчЕ /л. 89 и сл./ се установява, че за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2019г. за абонатен № ..... сумите са начислявани на база
стойности на потребена ТЕ, като дължимата сума за доставената топлинна енергия е
опредЕ. на 3237.99 лева /л. 99/, а дължимата сума за дялово разпределение възлиза на
40.45 лева /л. 99/.
В тази връзка следва да бъде обсъдено възражението за погасяване на
процесната сума по давност, направено от ответника с отговора на исковата молба, с
оглед което следва да се изложат следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на
абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал
услугите, като му е било начислено съответното задължение.
Задълженията за плащане на доставяните топлинни услуги представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в", пр. 3 ЗЗД и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните постановки в цитираното Тълкувателно решение, понятието
„периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Ето защо този извод се налага от еднородния и периодичен характер на
задълженията, които независимо че имат в основанието си доставка на топлинни
услуги, се дължат на месечни вноски. Изводът следва и от характера на насрещното
задължение на ....... – задължението на това дружество е да осигури постоянно
топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да
достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително опредЕ. цена
с разсрочено плащане на месечни падежи.
Доколкото в настоящия случай заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на
5
14.01.2020г., то погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2016г. до
13.01.2017г. От приетата по делото ССчЕ се установява, че вземането за непогасеното
по давност вземане за периода от 14.01.2017г. до 30.04.2019г. възлиза на сумата от
2659.46 лева /л. 97/. С оглед изложеното искът се явява основателен и доказан за
сумата от 2659.46 лева и за периода от 14.01.2017г. до 30.04.2019г. като за разликата до
пълния предявен размер от 3237.99 лв. и за периода от 01.05.2016г. до 13.01.2017г.
следва да се отхвърли.
По отношение на вземането за главница за дялово разпределение, следва да се
посочи, че от приетата ССчЕ се установява, че размерът на непогасената част от
вземането за периода от 14.01.2017г. до 30.04.2019г. възлиза на сумата от 38.41 лева /л.
97/.
Следователно искът за главница за дялово разпределение следва да се уважи
сумата от 38.41 лева и за периода от 14.01.2017г. до 30.04.2019г., а за разликата над
сумата от 38.41 лева до пълния предявен размер от 40.45 лв. и за периода от
01.12.2016г. до 13.01.2017г. следва да се отхвърли.
Основателно е и искането за присъждане на законни лихви върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението – 14.01.2020г. до окончателното
изплащане на вземането.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ размерът на
обезщетението за забава върху непогасената по давност главница за топлинна енергия
възлиза на сумата от 255.45 лева /л. 97/, поради което искът следва да се уважи за
сумата от 255.45 лева, а за разликата над сумата от 255.45 лева до пълния предявен
размер от 393.88 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ размерът на
обезщетението за забава върху непогасената по давност главница за дялово
разпределение възлиза на сумата от 6.87 лева /л. 97/. Искът за обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло, доколкото
ищецът не е доказал обстоятелството, че е поканил ответника да заплати главницата за
6
дялово разпределение.
По отговорността за разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски възниква и за двете страни. На
основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 616.00
лева, съразмерно с уважената част от исковете, от които 107.54 лева – държавна такса;
580.00 лева – депозит за вещо лице и сумата от 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 59.07 лева по гр. д. №
1339/2020г. по описа на СРС, 34 състав.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата
от 98.72 лева – разноски по съразмерност за производството пред СРС.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД от ........, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ...... срещу Н. Н. Б., с
ЕГН **********, с адрес: ......, че Н. Н. Б. дължи следните суми: сумата от 2659.46
лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 14.01.2017г. до 30.04.2019г. за
топлоснабден имот, находящ се в ......, ведно със законната лихва от 14.01.2020г. –
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; сумата от 255.45 лева –
обезщетение за забава върху главницата за ползвана топлоенергия за периода от
15.09.2017г. до 06.01.2020г.; сумата от 38.41 лева – главница за дялово разпределение
за периода от 14.01.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 14.01.2020г. –
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение от 17.01.2020г. по ч. гр. д. № 1339/2020г. по описа на СРС, 34
състав като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: искът за главница за
доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 2659.46 лева до пълния
предявен размер от 3237.99 лв. и за периода от 01.05.2016г. до 13.01.2017г.; искът за
главница за дялово разпределение за разликата над сумата от 38.41 лева до пълния
предявен размер от 40.45 лв. и за периода от 01.12.2016г. до 13.01.2017г.; искът за
обезщетението за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за разликата
над сумата от 255.45 лева до пълния предявен размер от 393.88 лв.; искът за
обезщетението за забава върху главницата за дялово разпределение за сумата от 7.51
7
лв. за периода от 31.01.2017г. до 06.01.2020г.
ОСЪЖДА Н. Н. Б., с ЕГН **********, с адрес: ...... да заплати на ........, с ЕИК
......., със седалище и адрес на управление ...... сума в размер на 616.00 лева – заплатени
разноски за исковото производство пред СРС и сума в общ размер на 59.07 лева –
разноски по гр. д. № 1339/2020г. по описа на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА ........, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ...... да
заплати на Н. Н. Б., с ЕГН **********, с адрес: ......, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 98.72 лева – разноски по съразмерност за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – .......
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8