Р Е
Ш Е Н
И Е №260086
гр.Шумен 21.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на тринадесети април,
две
хиляди двадесет и първа година , в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1.Теодора Димитрова
2.мл.с.Соня Стефанова
при
секретаря Силвия Методиева и като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№15 по
описа за 2021г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260039/21.10.2020г. по гр.д.№599/2019г.
по описа на ВПРС, съдът е отхвърлил
предявените субективно съединени искове от всеки от ищците А.А.А., Б.Х.Х., Р.А.А.,
С.А.А., М.А.А. и В.А.А. срещу ответника
„Застрахователна компания „Лев инс““ АД гр. С.с правно основание чл. 432, ал. 1
от Кодекса за застраховането, за заплащане на всеки един от тях на сума в
размер на 5000,00 лева (пет хиляди лева) – частичен иск от целия за сума в
размер на 100 000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания на ищците, в резултат от смъртта
на А.Б.А., починала на 14.08.2017 г. в
резултат на ПТП, настъпило на 27.06.2017 г. на път III-7602 км 33 между с. Г.И.и
с. Р., обл. Я., по вина на водача Р.С.А., управлявал МПС – товарен автомобил
марка „Ленд Ровър“ модел „Дискавъри“ с рег. № *, за което бил сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ №
BG/22/116001979117/26.07.2016 г. със „Застрахователна компания „Лев инс““ АД
гр. С., като неоснователни , осъдил е
ищците да заплатят на ответното дружество сумата от 400лв. за разноски по
делото.
Решението е обжалвано от ищците А.А.А., Б.Х.Х.,
Р.А.А., С.А.А., М.А.А. и В.А.А. , всички действащи ,чрез пълномощника си адв.Б.Б.К. , като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде
отменено и вместо това съдът да
постанови ново с което да уважи
предявените искове.
Въззиваемият
„Застрахователна компания „Лев инс““ АД
гр. С., действащ, чрез пълномощника си юрисконсулт М.В.е депозирал отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и моли съдът да потвърди решението и да се присъдят разноските по
делото.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259
ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
След
проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо,
като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени
от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК
препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от съжденията
на настоящия съдебен състав.
Независимо
от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо
да се добави и следното :
Ищците са предявили срещу ответното дружество
субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за
застраховането за заплащане на всеки един от тях на сумата от 5000лв. частичен иск от целия за сума в размер на 100 000,00
лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ищците , в резултат от
смъртта на тяхната съпруга и майка А.Б.А.,
починала на 14.08.2017 г. в резултат на ПТП, настъпило на 27.06.2017 г. на път
III-7602 км 33 между с. Г.И.и с. Р., обл. Я., по вина на водача Р.С.А.,
управлявал МПС – товарен автомобил марка „Ленд Ровър“ модел „Дискавъри“ с рег.
№ *, за което бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ № BG/22/116001979117/26.07.2016 г. със „Застрахователна компания
„Лев инс““ АД гр. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
Ищците
във въззивната си жалба твърдят ,че основната причина за смъртта на А.А.е
обусловена от установените по делото и претърпени от нея травми вследствие на
процесното ПТП , способствали за настъпването на леталния изход , основно
предпоставен от настъпилите в организма на пострадалата морфологични промени ,
непозволили на организма да преодолее травмите. Това е спорният въпрос по
делото , а именно дали е налице причинно-следствена връзка между причинените на
ищцата травматични увреждания от процесното ПТП и настъпилата смърт на А.А.в
следствие от остър инфаркт на миокарда .
За установяване на тези обстоятелства пред ШРС е била изслушана и приета СМЕ
изготвена от вещото лице др.В В., лекар, специалист
по клинична патология и по съдебна медицина , който в експертизата си е отговорил на
поставените въпроси и от отговорите се установява , че при претърпяното ПТП-травма
в автомобила на 27.06.2017 г. А.Б.А.е
получила следните травматични увреждания: съчетана травма: глава, гръден кош,
крайници. Контузия на главата – мекотъканна травма; контузия на гръдния кош –
счупване на V и VI ребра вляво, без
данни за съществени размествания и плевропулмонални усложнения. Контузия на
крайниците – счупване на тялото на лявата раменна кост. Тези травми, по вид,
тежест и анатомично разположение отговарят на получени в условията на
претърпяно ПТП. Касае се за високоенергийна травма, каквато може да бъде
получена в автомобила при ПТП. В конкретния случай, възможните методи на
лечение са оперативно и неоперативно
(консервативно). Взето е решение за
провеждане на оперативно лечение при висок оперативен риск. Оперативната намеса
се състояла в достигане до счупването, наместване на фрагментите и вътрешната
им фиксация с метален пирон, преминаващ през тялото на костта, който е бил
фиксиран с 2 винта над фрактурата и един винт под нея. Не са налице данни за
регистрирани усложнения, които да са свързани с травмите, получени при
настъпилото ПТП. На практика, между датата на изписването на пострадалата от
болнично заведение – 02.07.2017 г. до
момента на смъртта й на 15.08.2017 г. са налице данни само за два прегледа: на
17.07. от д-р Я.С.– личен лекар, като се касае за диспансерен преглед по повод
хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност и на 25.07. – от личния
лекар, диспансерен със същата диагноза. За това заболяване пострадалата е била
диспансеризирана на 17.02.2015 г. От съобщение за смърт № 353/15.08.2017 г.
като причина за смъртта на А.е посочено остър инфаркт на миокарда, със
способстваща причина – състояние след счупване на ребра и ляв хумерус. Вещото
лице описва механизма на острия миокарден инфаркт, наричан още сърдечен удар.
Излага, че в случая, при липса на регистрирани усложнения, счупените ребра
зарастват до 3-4 седмици, тоест, към датата на смъртта се очаква същите да са
задоволително зарастнали. Счупването на мишничната кост също би трябвало да е с
напредваща, но незавършена консолидация, поради което обоснована пряка връзка
между острия инфаркт и получените фрактури не може да бъде направена. Няма
данни състоянието на пострадалата да е било проследявано, липсват данни същата
да се е явила на полагащите й се два контролни
прегледа, не е посещавала медицински прегледи, подлежащи на заплащане от РЗОК,
с изключение на диспансерните. Основното заболяване, довело до смъртта на А.А.е
остър инфаркт на миокарда, а непосредствена причина – остра сърдечна и
дихателна недостатъчност. Приживе, пострадалата страдала от редица хронични
заболявания. Установените травматични увреждания не могат да повлияят пряко
върху развитието на патологични изменения във венечните съдове на сърцето, за
което са необходими години. Вещото лице заключава, че не е налице пряка
причинно-следствена връзка между претърпяната на 27.06.2017 г. травма в
настъпилото ПТП и настъпилата смърт на пострадалата.
В показанията си разпитаният като
свидетел Я.С.излага, че бил личен лекар на А.А.. Сочи, че пациентката не го е
посещавал във връзка с претърпяна катастрофа, а единствено във връзка с
хроничните й заболявания.
Свидетелят А.Б.излага, че работи като
медицински фелдшер в гр. В.,обл. Ш., като познавал пострадалата, тъй като бил
приятел с един от синовете й. След настъпилото ПТП и претърпяната операция, Б.посещавал
дома на А., за да й сменя превръзките на раните. Същата се оплаквала от силни
болки в областта на счупванията, като приемала болкоуспокояващи и по този начин
болките започнали да намаляват. Свидетелят участвал в транспортирането на
пострадалата от гр. В.до гр. Ш. при
получения от нея инфаркт.
Разпитаният като свидетел А.А. (внук на
починалата и на ищеца А.А.) описва, че след претърпяната катастрофа, баба му
изпитвала силни болки в областта на рамото и тялото.
От заключението на двете вещи лица по СМЕ –
доктор Д.Л.К., лекар специалист по
кардиология и инвазивна кардиология и
доктор Р.Д.Н. лекар ,специалист ортопед-травматолог назначена и приета от ШОС се установява ,че при
претърпяно ПТП - травма в автомобила, на 27.06.2017 г. на път Ш-7602, км - 33 в
посока от с.Г.И.към с.Р., община Т., област Я. лицето А.Б.А., ЕГН ********** е
получила следните травматични увреждания: СЪЧЕТАНА ТРАВМА - ГЛАВА, ГРЪДЕН КОШ,
КРАЙНИЦИ:Контузия на главата - мекотъканна травма.Контузия
на гръдния кош - травма на костите - счупване на V и VI ребра вляво, без данни
за съществени размествания и плевропулмонални усложнения. Контузия на крайниците - травма на костите -
закрито (без нарушаване целостта на кожата), напречно счупване, в средна трета
на тялото на лявата раменна кост, без данни в медицинската документация за
увреждане на мускули и лъчевия нерв, което го прави като степен на увреждане
при тази фрактура - средна. По механизъм на получаване напречното счупване на
тялото на раменната кост е характерно за зряла възраст, причинено от директен,
пряк удар или при падане върху ръката или лакътя. Установените
травматични увреждания по вид, тежест и анатомично разположение отговарят да са
получени в условията на претърпяното от А.ПТП - травма в автомобила, при
непоставен или технически неизправен предпазен колан. Предвид сърдечно-съдовите
и ендокринологични заболявания, наднорменото тегло, възрастта и евентуални
усложнения - увреждане на радиалния нерв, а както и ранната вертикализация,
обща рехабилитация и ранно раздвижване на раменна и лакътна става, профилактика
на тромбоемболичните усложнения, оперативното лечение - репозиция на фрактурата
под рентгенов контрол, обща анестезия и стабилна фиксация с хумерален заключващ
пирон е метод на избор. Консервативното лечение — наместване под рентгенов
контрол и гипсова имобилизация за срок не по-малък от два месеца е трудно
поносимо за пациента с наднормено тегло и травма на гръден кош, тъй като
манипулацията принципно се извършва в седнало положение, с местна упойка и
пълно съдействие от страна на пациента, като гипсовата имобилизация е тежка и
ангажира целия раменен пояс и гръдния кош. Тази имобилизация ограничава и
затруднява дишането. При спадане на отока около фрактурата почти винаги се
получава вторично разместване на фрагментите в неблагоприятно положение,
забавящо консолидацията и налагащо нов опит за наместване. Гореописаното прави подходящ изборът на
оперативен метод на лечение от лекуващия лекар с оглед дефинитивното,
еднократно, в спешен порядък стабилизиране на фрактурата. По същество
консервативното лечение представлява имобилизация (обездвижване) на фрактурата,
а стабилизацията на фрактурата,
чрез оперативното лечение е необходимо условие за първично костно срастване. Видно от
оперативния протокол в конкретния случай оперативната намеса се състои в
наместването на фрагментите под обща анестезия, рентгенов контрол и
стабилизация със заключващ, хумерален пирон, преминаващ през тялото на хумерус
и е бил заключен проксимално (над фрактурата) с два винта и един дистално (под
фрактурата), което прави възможно ликвидиране на възможността за ротационни
движения възпрепятстващи срастването. В материалите по делото не са на лице
регистрирани усложнения, които да са свързани с травмите, получени при
настъпилото ПТП.
На
практика, между датата на изписване на пациентката А.от МБАЛ-Я. на 02.07.2017
г.до момента на смъртта й на 14.08.2017 г в електронните масиви на РЗОК са
налице данни само на два прегледа:
На
17.07.2017 г. от д-р Я.С.- личен лекар. Като вид преглед е отразен диспансерен
преглед по повод хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност.
На
25.07.2017 г. от д-р Я.С.- личен лекар. Като вид преглед е отразен диспансерен
преглед със същата диагноза.
За
това заболяване А.Б.А.диспансеризирана като хронично
болна на 17.02.2015 г.
По
делото липсват консултации със специалисти ортопед- травматолог и кардиолог
след датата на изписване от МБАЛ-Я., регистриращи евентуални усложнения.
Причината за смъртта на А.Б.А.е Миокарден инфаркт на предната стена с настъпили
усложнения от кардиогенен шок с дихателна и респираторна недостатъчност. Миокардният
инфаркт е остра изява на исхемична болест на сърцето или по точно
атеросклеротично засягане на една или повече коронарни артерии. Изразява се в
тромбоза и запушване на коронарен съд, при което се развива исхемия на миокарда
с последваща некР.. Клиничната картина при миокарден инфаркт зависи от
засегнатия участък сърдечен мускул. Развива се остра помпена недостатъчност с
полиорганна хипоксия и поява на камерни аритмии, които могат да бъдат
смъртоносни. На кратко това са изявите на кардиогенен шок поради остро
настъпила левостранна сърдечна недостатъчност. Пораженията върху засегнатия
участък са толкова големи, колкото повече коронарния съд остава оклудиран. В
ерата на ангиографското лечение на миокардния инфакт, обикновено пациентите
достигат до реканализиране от първи до 4ти час след началото на симптомите. При
забавяне от 01:15 до 09:40, в порядъка от 8 часа и 30 мин закъснение, добавено
към характера на масивния инфаркт на болната, се е стигнало до кардиогенен шок
с последващ екзитус леталис.
Поради
наднормено тегло и сумарно всички изброени хронични заболявания, описани от
Справка на НЗОК, болната е била с много висок риск от изява на сърдечно-съдови
инциденти, като по своя характер нямат общо с претърпяното ПТП. Високият риск е
един и същ при всички ситуации и не се променя при травматични инциденти, т.е.
вероятността за настъпване на тромботичен инцидент остава висока във всяко едно
отношение. В медицинската документация по делото липсват регистрирани данни: Пациентката
да се е явявала на двата контролни прегледа в ортопедично отделение на МБАЛ - Я.
АД в рамките на 30 дни след изписването й на 02.07.2017 г. Изпълнявала ли е назначената в епикризата
терапия, включваща профилактика на евентуални тромбоемболични усложнения,
активна рехабилитация, стерилни превръзки, сваляне на конци след 13 оперативен
ден от ортопед. Извършени
ли са , назначените в епикризата прегледи от ортопед с контролна рентгенография
след 45 ден, ендокринолог и нефролог , проследяващи състоянието на пациентката
във връзка с хроничните заболявания, оперирания крайник и съмнение за хронична
бъбречна недостатъчност 1 ст.установена при приемането в МБАЛ- Я.. По данни на РЗОК са проведени само два
диспансерни прегледа при д-р Я.С.- личен лекар по повод хипертонично сърце със
застойна сърдечна недостатъчност. Диспансерните
прегледи се извършват регулярно два пъти годишно на определен период от време.
Не са представени амбулаторни листи и изследвания по повод на оплаквания на
болната.
В
материалите по делото няма данни получените травми пряко да са влошили
хроничните заболявания на пострадалата. Видно и от издаденото съобщение за
смърт основното заболяване довело да смъртта на А.Б.А.е Остър инфаркт на
миокарда, а непосредствената причина за смъртта й е остра
сърдечна и дихателна недостатъчност.
От
материалите по делото става ясно, че пострадалата А.приживе е страдала от
редица хронични заболявания. Установените трайни нарушения на сърдечния ритъм
(предсърдно мъждене и абсолютна сърдечна аритмия) самостоятелно могат да
доведат до кардиогене шок и смърт. Затлъстяването, захарния диабет, високото
кръвно налягане също са рискови фактори за развитието на сърдечни увреждания и
настъпване на смъртен изход.
В
конкретния случай е налице голямо забавяне на лечението на пострадалата при
наличието на обширен преден миокарден инфаркт. При навременно лечение на
настъпилото състояние до третия час от началото на симптомите, въпреки
наличните придружаващи хронични заболявания е имало по-голям процент за
благоприятна прогноза. Поради забавянето на лечение при миокарден инфаркт
сумарно с хроничните заболявания шансът за благоприятна прогноза рязко намалява
и настъпва неблагоприятно развитие на ситуацията със смърт на пациента.
Относно
установените травматични увреждания същите не могат да повлияят пряко върху
развитието на патологични
изменения във венечните съдове на сърцето, за което са необходими години.Рискът
от развитие на миокарден инфаркт остава висок без значение от допълнителни
травматични увреди. Смъртта на А.Б.А.не е настъпила в ранния период след
инцидента - ПТП, а в реконвалесцентия период на фрактурите. Времевият интервал
между инцидентите е почти месец и половина. Смъртта на пациентката е в резултат
от забавяне на лечение на миокарден инфаркт, който е в резултат на много висок
сърдечно-съдов риск при болната. Не
е налице пряка причинно-следствена връзка между получените травматични
увреждания при претърпяното на 27.06.2017 г. ПТП - травма в автомобила и
настъпилата смърт на пострадалата А.Б.А.на 14.08.2017г. в резултат на остър
миокарден инфаркт и кардиогенен шок.
При
така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи : Съгласно чл.429 ал.1 т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява ,чрез заплащането на
обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди ,които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането.
С чл.432 ал.1 от КЗ е уредена правната възможност
пострадалото лице ,спрямо което застрахователят е отговорен да предяви пряк иск
срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” .Отговорността
на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице
отговорност на застрахователя по чл.432
ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение по
застраховка “Гражданска отговорност” между прекият причинител на вредата и
застрахователят. На осн.чл.477
ал.1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди ,свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства ,за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата ,в която е настъпила
вредата.
Установи
се по делото ,че Между „ЗК
„Лев инс““ АД и собственика на товарен автомобил „Ленд Роувър“ с рег. № е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Заедно с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическият
състав на чл.45 от ЗЗД ,пораждащи основание за отговорност на прекият
причинител ,спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди. Установи се, че на 27.06.2017 г. е настъпило ПТП, при което са причинени травматични увреждания на А.А.. Чрез
заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза се
установи, че причина за настъпилото ПТП е неизбирането на подходяща скорост от
свид. Радостин Аврамов – застрахования по договора за задължителна застраховка.
В тази насока, възражението на ответната страна за наличие на съпричиняване от
страна на водача на лек автомобил марка „Рено Еспейс“ с рег. № , управляван от
ищеца А.А., се явява неоснователно. Вещото лице по изготвената СТЕ, изцяло
възприета от настоящия състав заключава, че същият не е имал техническа
възможност да предотврати произшествието. Доказа се, че на 14.08.2017 г. е настъпила смъртта на А.А., както и че ищците са нейни
законни наследници. В случаят е налице спор относно обстоятелството налице ли е
причинно-следствена връзка между настъпилото на 27.06.2017 г. ПТП и смъртта на
пострадалата. Вещите лица и по двете СМЕ експертиза заключават,
че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и
претърпяното произшествие. Съгласно становището на
вещите лица по СМЕ приета от ШОС в материалите по делото не са на лице
регистрирани усложнения, които да са свързани с травмите, получени при
настъпилото ПТП , като на практика, между датата на изписване
на пациентката А.от МБАЛ-Я. на 02.07.2017 г.до момента на смъртта й на
14.08.2017 г в електронните масиви на РЗОК са налице данни само на два
прегледа: На
17.07.2017 г. от д-р Я.С.- личен лекар. Като вид преглед е отразен диспансерен
преглед по повод хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност. На 25.07.2017 г. от д-р Я.С.- личен лекар.
Като вид преглед е отразен диспансерен преглед със същата диагноза. За това заболяване А.Б.А.диспансеризирана
като хронично болна на 17.02.2015 г. По делото липсват консултации със специалисти
ортопед- травматолог и кардиолог след датата на изписване от МБАЛ-Я.,
регистриращи евентуални усложнения. Причината за смъртта на А.Б.А.е Миокарден
инфаркт на предната стена с настъпили усложнения от кардиогенен шок с дихателна
и респираторна недостатъчност. Поради наднормено тегло и сумарно всички
изброени хронични заболявания, описани от Справка на НЗОК, болната е била с
много висок риск от изява на сърдечно-съдови инциденти, като по своя характер
нямат общо с претърпяното ПТП. Високият риск е един и същ при всички ситуации и
не се променя при травматични инциденти, т.е. вероятността за настъпване на
тромботичен инцидент остава висока във всяко едно отношение. В медицинската
документация по делото липсват регистрирани данни: Пациентката да се е явявала на двата контролни
прегледа в ортопедично отделение на МБАЛ - Я. АД в рамките на 30 дни след
изписването й на 02.07.2017 г.;.Изпълнявала ли е назначената в епикризата
терапия, включваща профилактика на евентуални тромбоемболични усложнения,
активна рехабилитация, стерилни превръзки, сваляне на конци след 13 оперативен
ден от ортопед. Извършени
ли са , назначените в епикризата прегледи от ортопед с контролна рентгенография
след 45 ден, ендокринолог и нефролог , проследяващи състоянието на пациентката
във връзка с хроничните заболявания, оперирания крайник и съмнение за хронична
бъбречна недостатъчност 1 ст.установена при приемането в МБАЛ- Я.. Не са
представени амбулаторни листи и изследвания по повод на оплаквания на болната. В материалите по делото няма данни получените
травми пряко да са влошили хроничните заболявания на пострадалата. Видно и от
издаденото съобщение за смърт основното заболяване довело да смъртта на А.Б.А.е
Остър инфаркт на миокарда, а непосредствената
причина за смъртта й е остра сърдечна и дихателна недостатъчност. Относно
установените травматични увреждания същите не могат да повлияят пряко върху
развитието на патологични
изменения във венечните съдове на сърцето, за което са необходими години.Рискът
от развитие на миокарден инфаркт остава висок без значение от допълнителни
травматични увреди. Смъртта на А.Б.А.не е настъпила в ранния период след
инцидента - ПТП, а в реконвалесцентия период на фрактурите. Времевият интервал
между инцидентите е почти месец и половина. Смъртта на пациентката е в резултат
от забавяне на лечение на миокарден инфаркт, който е в резултат на много висок
сърдечно-съдов риск при болната. Не
е налице пряка причинно-следствена връзка между получените травматични
увреждания при претърпяното на 27.06.2017 г. ПТП - травма в автомобила и
настъпилата смърт на пострадалата А.Б.А.на 14.08.2017г. в резултат на остър
миокарден инфаркт и кардиогенен шок. В съдебно заседание вещите лица поясняват ,че на пострадалата след смъртта
й не е била правена аутопсия и след операцията й не е била налице причина тя да
не става от леглото и да не се движи, като пострадалата не е изпълнила
предписанията дадени й в епикризата. Провеждането на рехабилитация след
операцията е било необходимо, но липсват
данни тя да е била проведена от пострадалата, както и предписаните в епикризата
прегледи от специалисти и поради това
съдът заключава , че това поведение е било
личен избор на пострадалата и поемане
на риск от евентуални усложнения по нейна собствена воля.
В
подкрепа на изложеното от вещите лица е и медицинската документация по делото,
сочеща наличието на хронични заболявания у А., довели до настъпването на
инфаркт на миокарда – непосредствената причина за смъртта на наследодателката
на ищците.
Предвид гореизложеното , съдът приема ,че настъпилата
смърт на А.А.произтича от заболявания и тази смърт не
се намира във причинно-следствена връзка с травматичните увреждания, които тя
е получила
при процесното ПТП на 27.06.2017 г. и предвид и липсата на проведена аутопсия на починалата, такава връзка
остава недоказана от събраните по делото доказателства.
Поради
това и предявените от ищците частични искове за получаване на
застрахователно обезщетение за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени
вреди в следствие на смъртта на пострадалата
А.А.се явяват изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед
на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора следва жалбоподателите да се осъдят да заплатят на ответното дружество разноските му по делото
за въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение . На осн.чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ал.1 от ЗПП, вр. с чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ , съдът определя
юрисконсултското възнаграждение в полза на ответното дружество в размер на
300лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260039/21.10.2020г. по
гр.д.№599/2019г. по описа на ВПРС.
ОСЪЖДА А.А.А.,
Б.Х.Х., Р.А.А., С.А.А., М.А.А. и В.А.А. да заплатят на „ЗК Лев инс“ АД гр.С.направените деловодни
разноски за въззивната инстанция в
размер на 300лв. за юрисконсултско
възнаграждение .
Решението подлежи
на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател:
Членове: 1. 2.