№ 66
гр. Ямбол, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242300600143 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. К.
В., депозирана чрез защитника си адв.Г. К., против присъда №
30/22.02.2024г., постановена по нохд № 1076/2023г. по описа на РС- Ямбол.
С процесната присъда подсъдимият В. В. е признат за виновен в това,
че на ***** г., около 15.00 ч. в с. ***** обл. Ямбол, от частен имот, находящ
се на ул. „******” № 33, отнел чужди движими вещи - пари в банкноти на
стойност 1486,01лева от владението на собственика им П. Д. П. от с. *****
обл. Ямбол, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила - нанесъл удари с ръце в областта на главата и тялото, поради което
и на основание чл.198, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, му е наложено
наказание 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
общ режим.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, е приспаднато времето, през
което подсъдимият В. В. е задържан под стража, считано от ***** г. до
привеждане на настоящата присъда в изпълнение.
Подсъдимият В. В. е осъден да заплати на П. Д. П., обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната
1
лихва, считано от ***** г. до окончателно изплащане на сумата.
Веществените доказателства по делото: 6 броя тампони обтривки,
приложени на л. 128 по делото са отнети в полза на държавата и е
разпоредено, като вещи без стойност да се унищожат.
Веществените доказателства ключ с надпис 2 и 1 тениска с къс ръкав
в черно и бял цвят да се върнат на П. П..
Веществените доказателства синя чанта с надпис NIKE със зацапване
от засъхнала червеникавокафява течност, черна тениска с орнаменти отпред в
бежов цвят и чифт маратонки марка „Адидас“, черни на цвят, с бели
подметки, без връзки е разпоредено да се върнат на подсъдимия В. В..
Подсъдимият В. В. е осъден да заплати направените по делото
разноски общо в размер на 374 лв., вносими в приход на Републиканския
бюджет по сметката на ОД на МВР – гр. Ямбол, сумата от 3500 лв. на
гражданския ищец и частен обвинител П. П., както и 600 лв. държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, в приход на бюджета на
съдебната власт по сметката на ЯРС.
В жалбата се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното
наказание, като се иска на подсъдимия да му бъде определено наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, което на основание чл.66, ал.1 от НК да
бъде отложено за изтърпяване. Иска се и намаляване размера на присъденото
обезщетение по гражданския ищец.
Депозирано е допълнение към въззивната жалба, в което се излагат
подробни съображения за наличието на основания за намаляване размера на
наложеното наказание, за прилагане разпоредбата на чл.55, ал., т.1 от НК и
чл.66, ал.1 от НК. В тази връзка се сочи, че при определяне размера на
наказанието районният съд недопустимо е взел предвид не самото извършено
деяние, а последиците от него спрямо личността на пострадалия. Искането за
намаляване размера на гражданският иск се конкретизира същия да бъде
намален от 15 000лв.на 4 000лв., тъй като обезщетение в този размер би
репарирал напълно причинените от престъплението неимуществени вреди.
Въззивникът- подсъдим участва в съдебно заседание лично и с адв.Д.
С., преупълномощен от защитника на подсъдимия адв.Г. К., чрез който
поддържа жалбата и допълнението към нея. Прави се и алтернативно искане
в случай, че се приеме, че не са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК да
се намали размера на наложеното наказание, с приложение на чл.66, ал.1 от
НК.
2
Гражданският ищец и частен обвинител участва в съдебно заседание,
чрез повереника си адв.Б., чрез който се оспорва въззивната жалба. Иска се
проверяващата съдебна инстанция да потвърди присъдата на районния съд,
като правилна и законосъобразна, а наложеното наказание и присъденото
обезщетение са справедливи.
Участващият по делото прокурор пледира за неоснователност на
жалбата и прави искане да се потвърди присъдата на районния съд.
ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбата, пледоариите на
защитника на подсъдимия и повереника на гражданския ищец и частен
обвинител, както и заключението на прокурора, съгласно правомощията си
по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по
чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК. Подсъдимият
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Решаващият съд е приел обосновано и законосъобразно, че самопризнанието
на подсъдимия се подкрепя изцяло от събраните на досъдебното
производство доказателства и е постановил да не се събират доказателства по
отношение на фактите изложени в обстоятелствената част обвинителния акт.
Правилно и обосновано е приета от първоинстанционния съд следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият В. К. В. е роден на 13 декември 2002г.в гр.Ямбол. Със
средно образование и не работи. Осъждан е на основание чл.197, т.3 от НК на
пробация, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца и задължителни срещи с пробационен
служител за срок от 6 месеца. Наказанието е изтърпяно на 5.10.2022г.
Подсъдимият В. В. живеел с родителите си в с.***** общ.*****. На
9.08.2023г.решил да отиде до дома на св.П. П. /на 88 години/, за който знаел,
че живее сам и е възрастен. Целта на посещението му била да отнеме от дома
му пари. Дома на св.П. находящ се на ул. „******“ №33, с.Лозенец бил
отключен, по това време той лежал в една от стаите и гледал телевизор.
Около 15 часа подсъдимият влязъл в стаята където се намирал св.П. и
започнал да вика „парите, парите“, след което се приближил до леглото и го
3
обърнал, заедно с лежащия в него свидетел. Докато свидетеля се намирал на
пода между стената и обърнатото легло, подсъдимият започнал да тършува в
шкафчетата и вещите му с цел да открие наличните пари. Св.П. направил
опит да стане, като виждайки това подсъдимият му нанесъл няколко удара в
областта на главата и тялото и отново викал „ парите, парите“. Свидетелят
бил уплашен за живота си и затова казал на подсъдимия мястото където
съхранявал парите си. Подсъдимият бързо ги намерил, взел сумата от
1486,01лева и си тръгнал. Св.П. успял макар и трудно да се изправи, излязъл
навън и потърсил помощ при съседа си св.Х.Х.. Виждайки състоянието му
св.Х. се обадил по телефона на племенника на пострадалия св.Й.Й., който
подал сигнал до полицията и повикал медицинска помощ. Екип на ЦСМП
откарал пострадалия МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД- гр.Ямбол където бил
лекуван до 15.08.2023г.
Същият ден е направен оглед на местопроизшествието, за което е
съставен протокол.
След деянието подсъдимият се укрил, което наложило неговото
издирване. Открит е на 10.08.2023г.и е задържан, първоначално за 24 часа, а
след това и с мярка за неотклонение задържане под стража.
От заключението на изготвената по досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза е видно, че в резултат на нанесения побой на
П. П. са причинени следните увреждания: лекостепенно сътресение на
мозъка, протекло без изпадане в безсъзнателно състояние, довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на лявата
зигоматична /скулна/ кост без дислокация на костните фрагменти, водело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на носните
костици без дислокация на костните фрагменти, довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и разкъсно - контузни рани /на
лявата ушна мида и зад тази ушна мида, по лицето/, множество
кръвонасядания по лицето, контузия на гръдния кош, множество
кръвонасядания и болезнени травматични отоци в областта на шията и
предмишниците на двете ръце, които довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
До приключване на производството пред първата инстанция
подсъдимият е възстановил на св.П. отнетите му парични средства в размер
на 1486,01лева.
Горната фактическа обстановка е приета за установена от обясненията
4
на подсъдимия, който подробно обяснява времето, мястото и начина по който
е извършил инкриминираното му деяние, което се кредитира от съда.
Правилно и обосновано съдът не е кредитирал единствено неговите
твърдения, че е ударил пострадалия само два пъти и че е отнел 125лева, тъй
като това се опровергава от показанията на св.П. и заключението на
съдебномедицинската експертиза. Опровергава се и от показанията на
свидетелите Х. и Й., които са видели пострадалия непосредствено след
инцидента и сочат, че по същия е имало следи от побой. По отношение
отнетата сума съдът кредитира показанията и на св.С.Й., която сочи, че един
ден преди инцидента е дала пенсията на свидетеля, която е в размер на
1016лв. Авторството на инкриминираното деяние е установено по безспорен и
несъмнен начин както от самопризнанията на подсъдимия, така и от
показанията на св.П., който го е разпознал, тъй като живеят в едно село.
Установено е и от показанията на св.Й. Х.,който видял подсъдимия по същото
време да отива и след това да се връща в посоката където се намира дома на
пострадалия.
Правилно решаващият съд е кредитирал събраните писмени
доказателства, като и заключението на съдебномедицинската експертиза,
която е изготвена на база приложените медицински документи от ИЗ на
пострадалия.
Всички посочени доказателства са непротиворечиви и напълно си
кореспондират помежду си, поради което правилно районния съд ги е
кредитирал при постановяването на присъдата.
При така установена фактическа обстановка районният съд е направил
правилни правни изводи, като е приел ,че подс.В. В. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл.198 ал.1 от
НК, тъй като на ***** г., около 15.00 ч. в с. ***** обл. Ямбол, от частен
имот, находящ се на ул. „******” № 33, отнел чужди движими вещи - пари в
банкноти на стойност 1486,01лева от владението на собственика им П. Д. П.
от с. ***** обл. Ямбол, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила - нанесъл удари с ръце в областта на главата и тялото.
От обективна страна грабежът е сложно съставно престъпление,
характеризиращо се с два предмета – чужда движима вещ с определена
стойност и пострадал владелец на тази вещ, по отношение на който се
упражнява принуда. Изпълнителното деяние също има две фази – употреба на
някаква принуда, която е насочена с цел да се прекъсне владението на вещта,
5
след което е налице и отнемане на набелязаната движима вещ.
Подсъдимият е осъществил деянието грабеж от обективна страна, тъй
като употребената от него сила е с цел да отнеме от пострадалия процесните
движими вещи. Употребата на сила се изразява в нанесения му побой в
областта на главата и тялото. Чрез тези действия подсъдимият е целял да
парират съпротивата от страна пострадалия, да все у него страх, с цел да има
възможност да открие, а след това и да отнеме намиращите се в дома му пари.
Крайната цел е след като отнеме парите да ги присвои и да се разпореди с
тях.
Доказан е безспорно имуществения предмет на грабежа, тъй като
отнетите пари имат стойност, която е установена по безспорен и несъмнен
начин.
Деянието е осъществено и от субективна страна, като подсъдимият е
действал с пряк умисъл, тъй като е имал за цел да отнеме наличните у П.
пари, съзнавал е, че те не му ги дават доброволно и именно с цел да ги
отнеме е употребил сила.
По отношение на наложеното наказание :
При определяне вида и размера на наложеното наказание районният съд
е отчел всички смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и е наложил
едно справедливо наказание съответстващо както на степента на
обществената опастност на подсъдимия така и на деянието. Извършеното от
подсъдимия престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като
със същото се засяга не само собствеността на гражданите, но и тяхната
телесна неприкосновеност. Правилно е отчетено като отегчаващо вината
обстоятелство, че жертвата на престъплението е възрастен човек на 88
години, лишен от възможност да окаже каквато й да е съпротива и е напълно
нелогична и необяснима проявената изключителна агресия спрямо него.
Личността на подсъдимия също е с висока степен на обществена опасност,
тъй като по отношение на него е налице градация на престъпленията, през
2022г.е осъден и изтърпял наказание пробация за кражба, което наказание не
му е оказало, нито възпиращо, нито превъзпитателно въздействие, тъй като на
следващата година същия извършва по- тежко престъпление- грабеж. Като
смегчаващо вината обстоятелство се приема възстановяването на предмета на
престъплението. Следва обаче да се отчете, че показанията на майката на
подсъдимия св.М. е видно, че възстановяването на предмета на
6
престъплението е по- скоро в резултат на критичното отношение на
родителите на подсъдимия към това което е извършил сина им. Направените
самопризнания на подсъдимия са елемент от провеждането на съкратеното
съдебно следствие, заради което се прилага разпоредбата на чл.58а, ал.1 от
НК и не следва да се приема като допълнително смегчаващо вината
обстоятелство. Районният съд правилно и обосновано е приел, че не са
налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства, нито е налице
изключително такова даващо основание за определяне на наказание при
условията на чл.55, ал.1 от НК. Проверяващият съд споделя доводите първата
инстанция за определяне на наказание на подсъдимия в размер на 6 години,
което с приложението на чл.58а, ал.1 от НК, се намалява с една трета. С
наложеното наказание 4 години от свобода напълно биха се постигнали
целите на наказанието визирани в чл.36 от НК и най- вече същото би оказало
възпиращо въздействие по отношение на подсъдимия.
В предвид размера на наказанието законосъобразно е определен
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
Тъй като е налице материално правна пречка за прилагане разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК / наказанието е по- голямо от три години/ е ненужно да се
излагат допълнителни аргументи в тази насока.
По отношение на гражданският иск:
При горния изход на делото признавайки подсъдимият за виновен в
извършване на престъпление по чл.198, ал.1 от НК, предявения от П. П.
граждански иск, против подсъдимия за репариране на причинените му от
престъплението неимуществени вреди е основателен. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Отчитайки броя, характера на
причинените телесни увреждания, продължителния период на възстановяване
на пострадалия, неговата преклонна възраст, съдът намира, че уважаването
на гражданския иск в пълния му размер на 15 000лева е справедлив и
съразмерен на причинените увреждания, на болките, страданията,
физическото неудобство на пострадалия да се храни, страха, който изпитва
това да не се повтори и не на последно място на унижението да бъде пребит
от младо момче в собствения му дом. В тази насока съдът споделя всички
аргументи на районния съд и е ненужно да ги преповтаря и съответно не
приема доводите във въззивната жалба за прекомерност на размера на
гражданския иск. Не е недопустимо при определяне размера на
7
обезщетението съдът да вземе предвид последствията за пострадалия от
причинените му телесни увреждания, както се сочи в допълнението към
въззивната жалба.
Всички направени по делото разноски законосъобразно са възложени на
подсъдимия, при горния изход на делото, както и е присъдена държавна такса
съобразно размера на гражданския иск.
Разпореждането с приложените по делото веществени доказателства е
правилно и не се налага присъдата да бъде изменяна в тази част.
По изложените съображения въззивният съд в настоящия съдебен състав
намира жалбата за неоснователна, а процесната присъда за правилна,
обоснована и законосъобразна и като такава следва да бъде изцяло
потвърдена.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец и
частен обвинител и неправените от него разноски на въззивната инстанция, за
заплащане хонорар на неговия повереник в размер на 1500лева.
Водим от горното и на основание чл.338 НПК , Окръжен съд - Ямбол,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 30/22.02.2024г., постановена по нохд №
1076/2023г. по описа на РС- Ямбол.
ОСЪЖДА подсъдимият В. К. В. да заплати на П. Д. П. направените от
него разноски на въззивната инстанция в размер на 1 500лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8