№ 328
гр. Сливен, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230105834 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за паричен заем А1 Бърз
кредит № 11012755/16.06.2022 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, съгласно който същата
получава заемната сума от 900 лева, при срок на кредита 12 вноски. Във връзка с Договора
за паричен заем, ищцата сключва Договор за предоставяне на гаранция № 11012755 с
„Файненшъл България“ ЕООД, по който същата дължи възнаграждение в размер на 464,88
лева, платимо на 12 вноски, всяка от които е размер на 38.74 лева.
Твърди се, че Договор за предоставяне на гаранция №11012755, сключен с
„Файненшъл България“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл. 143,
ал.1 от ЗЗП поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД,
вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК.
Твърди се на първо място, че същият е нищожен, поради противоречието му с
добрите нрави, като се излагат аргументи в тази насока и се цитира съдебна практика.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3
от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитния ми с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Когато е налице явна не еквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения. В настоящият случай, такава не еквивалентност
между престациите е налице, тъй като сумата, която се претендира чрез него е в размер на
464.88 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над ½ от сумата на
отпуснатия кредит от 900.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на
1
добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата.
Отделно от това, тази сума от 464.88 лева, се заплаща без ищцата да получава нищо
насреща. Напротив, същата е принудена да сключи Договор за предоставяне на
поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да й бъде отпуснат
заем, т.е. чрез Договора за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до
увеличаване на дължимата сума с над 50%, без каквато и да е насрещна престация.
Твърди се на следващо място, че Договор за предоставяне на поръчителство, сключен
с „Файненнгьл България“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал. 1
пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.
В настоящия случай възнаграждението, което следва да се заплати по Договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 464.88 лв., е следвало да бъде отразено в
определения ГПР. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Видно от чл.2 от Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Файненшъл
България“ ЕООД, на падежа за плащане на всяка вноска, съгласно ал.1 от настоящия член,
дължимото възнаграждение става незабавно дължимо и платимо, без да е необходимо
изпращането на писмено уведомление от Гаранта до Потребителя за настъпването на
падежа.
Дължимото възнаграждение за издаване на гаранцията, както и всички други
плащания по този договор, дължими от Потребителя на Гаранта, се заплашат но начините,
установени в Договора за кредит за плащане на задълженията на Потребителя по същия.
С подписване на този договор Гарантът декларира, че „Аксес Файнанс“ ООД е
овластено да приема вместо Гаранта изпълнение на задължението на Потребителя за
плащане на възнаграждението по този Договор по ал. 1 на настоящия член и всички други
вземания на Гаранта по този Договор. В случай, че платената сума е недостатъчна за
погасяване на изискуемите задължения на Потребителя към „Аксес Файнанс“ ООД и на
задължението на Потребителя към Гаранта по този Договор, страните се съгласяват, че
задължението по настоящия договор се погасява след погасяване на всички суми и разходи,
дължими вследствие на допусната забава и/или неизпълнение по Договора за кредит от
страна на Потребителя, т.е. от съдържанието на чл.2 от Договор за предоставяне на
поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, излиза, че сумата дължима за
поръчителство се заплаща директно на „Аксес Файнанс“ ООД.
С оглед това обстоятелство се счита, че със сключване на договора за поръчителство
се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство
2
се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на
„Аксес Файнанс“ ООД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за кредит, сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, а се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на
чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за
поръчителство.
Твърди се на следващо място, че Договор за предоставяне на поръчителство, сключен
с „Файненшъл България“ ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от
ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност
и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в
ущърб на ищцата като потребител.
В настоящият случай, такава не еквивалентност между престациите е налице, тъй
като сумата която се претендира чрез него е в размер на 464.88 лева и съставлява
допълнителна сума, която е в размер на над ½ от сумата на отпуснатия кредит от 900 лева.
По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения,
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Предвид изложеното се моли съда да приеме, че Договор за предоставяне на
гаранция № 11012755 сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл. 143, ал.1 от ЗЗП и поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, в
който се твърди, че така предявения иск е процесуално допустим, но изцяло неоснователен,
поради което и се оспорва.
Възразява се срещу искането на ищеца целият Договор за предоставяне на гаранция
да бъде обявен за недействителен, както и срещу исканията отделни негови клаузи да се
обявят за нищожни. Счита се, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва
да бъдат изцяло отхвърлени. Допълнително, доколкото се твърди нищожност на отделни
договорни клаузи, то дори да бъдат уважени аргументите на ищеца, тяхната
недействителност не следва да влече нищожност на целия договор, доколкото неговото
изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание. Твърденията за недействителност
на договора за предоставяне на гаранция са напълно неоснователни и недоказани.
Сочи се, че „Файненшъл България“ ЕООД е търговско дружество, вписано като
финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.За ЗКИ, с
основен предмет на дейност - предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в
това си качество - на търговец, Дружеството следва да получава съответно възнаграждение
3
по всяка сключена от него гаранционна сделка, с цел гарантиране изпълнението на всички
парични задължения на Потребителя, възникнали съгласно сключен от последния Договор
за паричен заем с трето лице, различно от „Файненшъл България“ ЕООД. С оглед на
изложеното следва да се преценяват приложимите към това правоотношение законови
разпоредби, а именно тези на Търговския закон.
Твърди се, че насрещната страна, имайки интерес да изпълни точно задълженията си
по договора за паричен заем, сключен с „Аксес Файнанс“ АД, с което да избегне
неблагоприятни последици (търсене на обезщетение за неизпълнение на задълженията по
чл. 3 от Договора за заем или разваляне на договора поради неизпълнението) е потърсила
услугите на Дружеството да издаде гаранция с цел гарантиране изпълнението на
задълженията й по Договора за заем. Именно изпълнението на договорното задължение на
Заемателя за обезпечаване на вземанията по Договора за заем е породило сключването на
Договора за предоставяне на гаранция, а Дружеството е сключило Договора поради
възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга.
Твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен в противоречие на
добрите нрави е неоснователно поради това, че в българското действащо право в
отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от
ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако
желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на
създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието
свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват
кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива.
Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. Добрите нрави са критерии там, където обществените отношения не са
уредени с императивни правни норми. В този смисъл се счита, че процесният договор се
явява действителен, като се сочи съдебна практика.
Не се счита, че престациите са явно нееквивалентни, тъй като с Договора за
предоставяне на гаранция, „Файненшъл България“ ЕООД поема задължение, което
изпълнява издавайки гаранцията, предмет на Договора в полза на „Аксес Файнанс“ АД с
реквизити, съобразно чл.1, ал.2 от Договора. Дружеството, издавайки гаранция, не получава
нещо в повече от това, което предоставя, а дори напротив. Длъжникът, срещу
възнаграждение в не голям размер, получава сигурност, че ако не изпълни в срок
задълженията към Заемодателя, последният ще ангажира отговорността на Гаранта по
издадената от него гаранция. От своя страна издадената гаранция гарантира и всички
последици от неизпълнението на задълженията на г-жа Ж. по сключения между нея и
„Аксес Файнанс“ АД Договор за кредит, включително и разноските по събиране на
вземането, с оглед на което престациите може да бъдат разглеждани като нееквивалентни,
но не в полза на ищцовата страна, а в полза на Гаранта, чиято отговорност може да бъде
ангажирана в размер, надвишаващ с много полученото възнаграждение. Възнаграждението
4
на Гаранта е определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е
считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би следвало да е сключила Договора.
С предоставяне на гаранция, „Файненшъл България“ ЕООД извършва възмездна
услуга в полза на Заемодателя. Видно от договора за паричен заем и по-точно от чл. 3 от
същия, Заемодателят не е поставил изискване към Заемателят да обезпечи вземането по
договора единствено чрез сключване на договор с дружество-гарант. Дори напротив,
действайки добросъвестно и отчитайки индивидуалните предпочитания и възможности на
всеки заемател, заемодателят му е предоставил възможност да избере един от три възможни
начина за обезпечаване на договора, а ако прецени да не изпълни задълженията си,
отговорността на заемателя би била реализирана по общия ред.
По отношение на твърдението за нищожност на Договора за предоставяне на
гаранция на основание чл. 143. ал.2, т.19 ЗЗП като сключен при неспазване на нормата на
чл.19. ал.4 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК, се сочи, че следва да се има предвид, че в исковата
молба не е наведена никаква конкретна обосновка в тази връзка и твърденията на ищеца се
явяват напълно голословни и неподкрепени от аргументи или доказателствен материал.
Твърди се, че искането на ищеца за обявяване на нищожност на Договора за
предоставяне на гаранция на основание чл. 143, ал.2, т.19 ЗЗП във връзка с неспазване на чл.
19, ал. 4 ЗПК е напълно неотносимо към процесния договор, поради факта, че разпоредбата
на чл. 19 ЗПК и последниците от неприлагането й са относими единствено и само за
договори за потребителски кредит, какъвто процесният договор категорично не е.
В чл. 1 - 4 от Закона за потребителския кредит ясно са посочени за кои лица се
прилага цитираният закон и по отношение на какви договори за кредит. В тази връзка
договорът за предоставяне на гаранция не се регулира от ЗПК, а от ТЗ и в тази връзка
всякакви твърдения за нищожност на основание ЗПК са напълно иррелевантни.
Оспорват се всички фактическите твърдения, обосновали претенциите на ищеца
досежно обявяване нищожността на процесния Договор и заплащане на сумата от 464.88
лева.
Предвид изложеното се моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция, като
неоснователна и недоказана.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява. Постъпило е
становище от процесуалния й представител, в което моли съда да постанови решение, с
което да уважи исковата претенции. Претендира разноските по делото. Прави възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение за представител на ответната страна и
моли същто да бъде редуцирано до минималния размер.
В с.з. ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
5
На 16.06.2022 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и С. И. Ж., е сключен Договор за
паричен заем А1 Бърз кредит № 11012755, съгласно който същата получава заемната сума
от 900 лева, при срок на кредита 12 вноски. Във връзка с Договора за паричен заем, ищцата
сключва Договор за предоставяне на гаранция № 11012755 с „Файненшъл България“ ЕООД,
по който същата дължи възнаграждение в размер на 464,88 лева, платимо на 12 вноски,
всяка от които е размер на 38.74 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявения иск е с правно чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД за обявяване на нищожност на
Договор за предоставяне на гаранция № 11012755, сключен с ответното дружество.
Установи се , че ищцата на 16.06.2022 г. е сключила договор за паричен заем Бърз
кредит № 11012755, съгласно който същата е получила сума в размер на 900 лева, при срок
на кредита 12 вноски.
На същата дата е сключен между С. И. Ж. и „Файненшъл България“ ЕООД Договор
за предоставяне на гаранция № 11012755 , съгласно който се е задължила да заплати
възнаграждение в размер на 464,88 лева, платимо на 12 вноски, всяка от които е размер на
38.74 лева.
Страните са във валидно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между
тях Договор за предоставяне на гаранция .
Ответното дружество - гарант е вписано като финансова институция в Регистъра на
БНБ по чл. 3а от ЗКИ, с основен предмет на дейност – предоставяне на гаранционни сделки
по занятие, което е изрично посочено и в т. 1 от договора за гаранция. Процесният договор е
сключен от ищцата в качеството й на потребител и спрямо него са приложими разпоредбите
на Закона за защита на потребителите, Закона за задълженията и договорите. Освен това
трябва да се държи сметка за взаимната свързаност на Договора за предоставяне на гаранция
№ № 11012755 от 16.06.2022 г. с Договора за паричен заем А1 бърз кредит от същата дата,
който е основанието за сключването на договора за гаранция - чл. 3 от договора за заем и
задълженията на ответното дружество са свързани именно с отпуснатия на ищцата заем и
задължението за неговото плащане.
Между двата договора е налице обвързаност, която се установява от редица
обстоятелства сключване на договора за предоставяне на гаранция с посочено от
заемодателя ЮЛ, сключване на договорите в един и същи ден, с един и същи номер ,
включително сключване на процесния договор за гаранция от името и чрез посредника на
ответното дружество, който всъщност е заемодателят "Аксес Файнанс" ООД , изрично
посочено в абзац 1 от договора като страна – гарант, сключващ договора за гаранция.
Налице е и еднакъв период на дължимост на сумите по двата договора, с едни и същи
начален период и краен срок на погасяване, дължимост на заема и възнаграждението за
гаранта по една и съща банкова сметка с титуляр заемодателят "Аксес Файнанс" ООД, както
и прилагане към договора за заем на обединен погасителен план за погасяване на всички
6
задължения по двата договора, в който заемодателят "Аксес Файнанс" ООД е включило в
месечната вноска на ищцата и дължимото в "полза на ответното дружество" възнаграждение
в размер на 464.88 лв.
Заемодателят "Аксес Файнанс" ООД съгл. чл. 2, ал. 4, вр. с ал. 1 от договора за
предоставяне на гаранция е овластено да приема вместо ответното дружество
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Всички изложени факти
потвърждават извода на съда, че разходът за възнаграждение "в полза на гаранта" от 464.88
лв. е известен на заемодателя "Аксес Файнанс" ООД и се явява допълнително
възнаграждение именно за него, като прикрит разход по отпуснатия заем, което значително
го оскъпява и макар, че е уговорено по друго правоотношение, то целта е била единствено
да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , т.е.годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В случая претендираното възнаграждение не е включено в посочения в договора
за заем ГПР и по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно размера на
дължимите за заема допълнителни разходи.
Предвид изложеното, съдът намира, че със сключването на договора за предоставяне
на гаранция се цели именно заобикаляне н а императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, даваща защита на потребителя чрез ограничение на максималния размер на ГПР по
кредита и осигуряване допълнително възнаграждение за кредитора - т. нар. скрита
възнаградителна лихва, което противоречи на добрите нрави.
Процесният договор за гаранция е сключен едновременно с договора за кредит на
дата 16.06.2022 г. и то преди ищцата да е направила избор за предоставяне на описаните в
чл. 3 от договора за заем обезпечения. Именно затова се явяват и неоснователни
твърденията на ответника, че ищцата сама е избрала един от трите възможни начина за
обезпечаване на заема си, посочени в чл. 3 от договора за заем.. В случая предоставянето на
обезпечение по чл. 3 от сключения договор за заем чрез ЮЛ гарант е било задължително
условие за сключване на договора за заем.
Процесният Договор за предоставяне на гаранция е сключен от ищцата с посоченото
от "Аксес Файнанс" ООД лице на което е и посредник, видно от самия договор и при
условия, които ищцата не може да предоговори и измени, освен ако не предостави в рамките
на 5 дни поръчител, отговарящ на редица изисквания по чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора за заем
или банкова гаранция. Тези изисквания за физическо лице поръчител или банкова гаранция
са практически неизпълними от страна на ищцата, имайки предвид кандидатстването й за
кредит от небанкова институция, поради което и процесният договор за гаранция се
генерира и сключва от ищцата без изрично заявена воля за това от нейна страна заедно с
договора за заем на 16.06.2022 г. от системата на "Аксес Файнанс" ООД, още преди ищцата
да е направила какъвто и да е избор по формално дадената й "възможност" да предостави
едно от описаните три възможности за обезпечение на заема, за който е кандидатствала. На
7
практика това превръща сключването на договора за предоставяне на гаранция в
задължително условие и за получаването на заема, което съставлява неравноправно
третиране на потребителите и липса на доброволност при избора на обезпечение – т. е за да
получи заявената парична сума, от която се нуждае, ищцата е следвало да сключи процесния
Договор за предоставяне на гаранция с посоченото от заемодателя юридическо лице – гарант
и настоящ ответник - "Файненшъл България" ЕООД.
Поради изложеното съдът намира, че сключването на процесния договор на практика
се явява допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с договора за заем,
потребителят дължи възнаграждение за нея , независимо дали ще се стигне до ангажиране
на отговорността на гаранта или не и този разход е известен на кредитора– т. е съдът
намира, че безспорно следва да бъде включен в общите разходи по отпуснатия заем при
изчисляване на ГПР, имайки предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК за същността на "общ разход по кредита за потребителя".
Освен това редица клаузи от процесния договор за гаранция и най-вече чл. 1, ал. 2,
абзац последен и чл. 2, ал. 1 и ал. 4 се явяват неравноправни по смисъла на ЗЗП, респ. са
нищожни, тъй като не са индивидуално уговорени, били са изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат
предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи
на договора или на друг договор, от който той зависи.
Въз основа на изложеното съдът намира, че процесният Договор за предоставяне на
гаранция № 11012755/16.06.2022 г., сключен с "Файненшъл България" ЕООД е нищожен
поради накърняване на добрите нрави, имайки предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че
нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и
договорите, които накърняват добрите нрави, както и противоречи на принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Също
така води до нееквивалентност на насрещните престации, както между ищцата и ответното
дружество, така и между нея и заемодателя "Аксес Файнанс" ООД , който получава
уговореното възнаграждение от 464.88 лв., независимо дали ищцата ще изпълни или не
задълженията си по договора за заем и представлява сума, която допълнително оскъпява
получения заем.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК предвид изхода на спора, ответното дружество дължи на
ищцата разноски в размер на 50 лева д.т. и адв. възнаграждение на адв. Д. М. на осн. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА в размер на 400 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на гаранция №
11012755/16.06.2022 г., сключен между С. И. Ж. с ЕГН ********** от ****** и
"Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, жк. Люлин, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, Силвър център, ет. 2, офис. 40-46,
представлявано от управителя си П.Б.Д.., като противоречащ на добрите нрави - на осн. чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. София, жк. Люлин, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, Силвър
център, ет. 2, офис. 40-46, ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж. с ЕГН ********** от ****** разноски
в размер на 50 лева заплатена д.т.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, жк. Люлин, бул. "Джавахарлал Неру" №
28, Силвър център, ет. 2, офис. 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. от АК Пловдив, с адрес
в ***** сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9