Определение по дело №194/2020 на Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Габрово 17.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд  в закрито заседание на седемнадесети  юли през  две хиляди и  двадесета   година в състав:

                                                              Председател: В.Топалова

                                                                     Членове: В. Генжова

                                                                                        Г.Косева

като разгледа докладваното от  съдията  Косева В. ч.гр.д. № 194 по описа за   2020   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

    Образувано е по частна жалба на "Изи Финанс" ЕООД- София против разпореждане № 2279 /28.05.2020г.  по ч.гр.д. №640/2020г. по описа на РС- Габрово.

С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане сумата:  300 лева главница по договор за предоставяне на паричен кредит от разстояние, ведно със законната лихва от датата на  подаване на заявлението в съда; 14,85 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода 30.09.2019г.- 29.11.2019г.; 55,58 лева неустойка по чл.3 от договора; 8,33 лева лихва за забава за периода 29.11.2019г.- 13.03.2020г., както и направените разноски 125 лева, на осн. чл. 411 ал.2 т.2 ГПК.

    Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

    Производството по ч. гр. д.№ 6406/2020г. по описа на Районен съд– Габрово е образувано по  заявление по чл.410 ГПК от "Изи Финанс" ЕООД- София срещу В.К.В. ***, за парични вземания по договор за предоставяне на паричен кредит от разстояние  №267452/30.09.2019г.

            С обжалваното разпореждане  е отхвърлено заявлението за всички претендирани суми с мотив, че  искането противоречи на закона- чл. 411 ал.2 т.2 ГПК. Посочено е, че са приложими  разпоредбите на Закона за потребителския кредит, а представеният по делото кредит и общи условия не съдържат подписи на страните и заявителя не е представил доказателства, че същия е подписан- с електронно изявление по смисъла на ЗЕДЕП и ЗЕДЕУУ; в заявлението не се твърди, че на кредитополучателя е предадена претендираната сума за главница, за да се търси връщането й.

            В частната жалба се възразява, че процесният договор е подписан съгласно изискванията на ЗПФУР и волеизявлението по него е дадено чрез техническо средство, като това се доказва в исков процес, със съответните технически експертизи, но не и в заповедното производство. Предаването на сумата също не е обстоятелство, за което следва да се представят доказателства в настоящото производство- представя се само договора и Общите условия, съгласно чл. 410 ал.3 ГПК, което в случая е направено. Съдът следвало да следи само за посочените в чл.411 ГПК обстоятелства- неравноправност, противоречие със закона  или с добрите нрави.

Въззивният съд счита, че  не е налице хипотезата на чл. 411 ал.2 т.2  ГПК и заявлението следва да бъде уважено досежно претендираните суми за:  300 лева главница по договор за предоставяне на паричен кредит от разстояние, ведно със законната лихва от датата на  подаване на заявлението в съда; 14,85 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода 30.09.2019г.- 29.11.2019г.; 8,33 лева лихва за забава за периода 29.11.2019г.- 13.03.2020г., както и съответните направени разноски.

Налице е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние договор за предоставяне на кредит, съобразно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР. При този вид договор  контакта между страните и  волеизявленията  от тях се правят  чрез средства за комуникация от разстояние, както и подписването е съгласно специални законови текстове- чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и  чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Налице са предпоставките на чл. 410 ГПК, както и чл.411 ал.1 ГПК, като по отношение на претендираните суми за главница, договорна лихва и лихва за забава не  може да се направи обоснована вероятност  за неравноправност на клаузите  или противоречие със закона. Видно от представеният договор дадената в заем сума е 300 лева; срока на договора, сключен на 30.09.2019г., е 60  дни;  ГПР е съобразен с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК; посочени са размерите на месечните вноски и падежните дати; договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора не е едностранно изменяна от страната, предоставила кредита. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно  договора и клаузите от същия, включително процедурата и волеизявленията по същия, предвид факта, че е сключен от разстояние, за което е налице специална законова разпоредба.

Неоснователна се явява обаче претенцията за неустойка,  възникнала въз основа на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, видно от разпоредбата на чл. 3 от договора. Това  води до извода, че тя излиза извън присъщата  обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което  води до  нищожност на клаузата и  недължимост на вземането в тази му част.

Поради изложеното въззивният съд намира, че следва претендираните суми: 300 лева главница по договор за предоставяне на паричен кредит от разстояние, ведно със законната лихва от датата на  подаване на заявлението в съда; 14,85 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода 30.09.2019г.- 29.11.2019г.; 8,33 лева лихва за забава за периода 29.11.2019г.- 13.03.2020г., както и направените разноски съобразно уважената част- в размер на сумата 106,51 лева, да бъдат присъдени на заявителя, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в тази част. В останалата част, досежно сумата 55,58 лева неустойка по чл.3 от договора, обжалваното разпореждане следва да се потвърди като резултат.

Водим от гореизложеното съдът 

О П Р Е Д Е Л И :

    ОТМЕНЯ разпореждане № 2279 /28.05.2020г. по ч.гр.д. №640/2020г. по описа на РС- Габрово в частта, в която  е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В.К.В. ЕГН:**********,***, за сумите: 300 лева главница по договор за предоставяне на кредит, ведно със законната лихва от датата на  подаване на заявлението в съда; 14,85 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода 30.09.2019г.- 29.11.2019г.; 8,33 лева лихва за забава за периода 29.11.2019г.- 13.03.2020г., както и съответните разноски, вместо което ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на "Изи Финанс" ЕООД- София, ЕИК:*********, със седалище гр. София, ул. Балша №17, партер, срещу В.К.В., ЕГН:**********,***, за сумите: 300 лева главница, ведно със законната лихва от датата на  подаване на заявлението в съда- 26.05.2020г.; 14,85 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода 30.09.2019г.- 29.11.2019г.; 8,33 лева лихва за забава за периода 29.11.2019г.- 13.03.2020г., дължими по договор за предоставяне на кредит №267452/30.09.2019г.,  както и направените разноски в размер на 106,51 лева.

    ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2279 /28.05.2020г. по ч.гр.д. №640/2020г. по описа на РС- Габрово в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: