РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Бургас, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х.а Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Х.а Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500357 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в. гр. дело № 357/2022 г. по описа на Апелативен
съд - Бургас е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ЗАД „ОЗК-Застраховане“, чрез
пълномощника адв. Ш., против решение №643/30.06.2022 г. по гр.дело
№2170/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е осъдено да
заплати на С. Х. К. сумата от 51 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и
постановяването на друго, с което искът над размера от 15 000 лв. да бъде
отхвърлен.
Поддържа приетите от съда за безспорни факти и обстоятелства по
делото, но счита, че неправилно е определен размера на съпричиняване от
страна на пострадалия предвид значителната степен, в която е допринесъл за
вредоносния резултат. Сочи, че ищецът е допуснал множество нарушения на
Закона за движение по пътищата – управлявал е мотоциклета без да е
правоспособен и без да притежава валидно свидетелство за управление на
съответната категория МПС както и изискването на чл.147, ал.1 ЗДвП за
преминат задължителен технически преглед за проверка на техническата
изправност на превозното средство. Оспорва констатациите на БОС, че
1
липсата на правоспособност сочи не следва и не сочи минимално
съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат, тъй като такъв водач
не следва да бъде участник в движението по пътищата.
Поддържа констатациите на съда, че ищецът е поел необоснован риск и
неоправдано е игнорирал възможността за настъпване на ПТП, с което е
допринесъл за настъпилите вреди, но счита, че не е отчетено обстоятелството,
че действията на пострадалия се различават по форма на вината от тези за
виновния за настъпване на ПТП, тъй като той е бил наясно, че управлява
МПС без да притежава необходимата правоспособност от една страна, а от
друга – е предвиждал и допускал настъпването на вредоносните последици.
Допуснатото съзнателно нарушение на забраната за участие в движението по
пътищата без съответната квалификация в значителна степен е допринесло
за настъпване на вредоносния резултат. Не е отчетено и умишленото
нарушение от страна на ищеца - управление на МПС, което не е преминало
задължителния технически преглед.
По делото е постъпила насрещна въззивна жалба против решението,
подадена от С. Х. К., чрез пълномощника адв. К.. Счита решението за
правилно и законосъобразно с изключение на частта, с която е прието
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 15 %.
Твърди, че от назначената съдебна автотехническа е установено, че ищецът
не е очаквал неправомерни действия от страна на водача на лекия автомобил,
който с включен ляв мигач е не е представлявал опасност за него с оглед
движението му в насрещната лента. Според вещото лице произшествието е
станало непредотвратимо, тъй като водачът на автомобила не е изчакал
движещия се мотоциклет, който не е могъл да спре преди настъпване на
удара.
Цитира съдебна практика относно предпоставките за приемане на
наличие на съпричиняване. Счита, че липсата на свидетелство за
правоуправление на МПС от съответната категория не може да обоснове
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако поведението на пострадалия
не е във връзка с вредоносния резултат. Счита, че извършването на
административно – правни нарушения, които не са във връзка с настъпилото
ПТП, не могат и не следва да бъдат отчитани като съпричиняване от страна
на пострадалия .
Не оспорва, че не притежава свидетелство за управление категория „А“,
но сочи, че е правоспособен водач на МПС, включително на мотоциклет. Не
споделя становището, че ищецът е поел риск и неоправдано е игнорирал
възможността за настъпване на ПТП.
Моли да бъде уважен предявеният иск в пълния заявен размер.
С определение № 423/06.10.2022 г. по делото въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба са приети за допустими и внесени за разглеждане
в открито съдебно заседание.
2
Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни
оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото
доказателства приема следното:
Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по
исковата молба на С. Х. К., гр. А., против „ОЗК – Застраховане“ АД за
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 80 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.07.2018 г. ,
причинено от С. Т. Н. и сумата от 984, 60 лв. – имуществени вреди от същото
ПТП.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е намерил иска за
неимуществени вреди за частично основателен до размера от 60 000 лв. и е
осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 51 000 лв. като е
приел, че е налице от страна на С. Х. К. съпричиняване в размер на 15 %.
Претенцията за имуществени вреди е приета за основателна до
доказания размер на претендираните разноски за медицински разходи на
стойност 971, 20 лв. и съобразно приетия размер на съпричиняване от страна
на пострадалия, е уважена до размера от 874,08 лв.
По делото е установено, че с решение № 247/16.10.2020 г. по НОХД
743/2020 г. по описа на НРС, частично изменено с решение № 62/18.06.2021 г.
по ВНОХД №137/2021 г. по описа на БОС застрахованият водач С. Н. е
признат за виновен, че на 27.07.2018г. около 08:45 часа, в община Несебър,
на главен път I-9, около 201,5 км, срещу магазин за мебели „Виденов“, в
посока на движение гр.Варна - гр.Бургас, при управление на МПС- лек
автомобил марка „БМВ 320Д“, с рег. № А **** КР, е нарушил правилата за
движение и допуснал настъпването на пътно транспортно произшествие, с
движещия се в посока гр.Бургас за гр.Варна мотоциклет марка „Кавазаки ГПЗ
500С“ с рег. № А **** В, управляван от С. Х. К., ЕГН *********, и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на водача на
мотоциклета травма, изразяваща се в счупване на малеола на големия пищял
на левия крак, както и причинил разкъсно- контузни рани в областта на
глезена и охлузване по гърба. На основание чл.300 ГПК присъда на
наказателния съд е обвързваща по отношение на деянието и неговата
противоправност, дееца и неговата вина. Установеното по делото валидно
застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на
вредата мотивира въззивния съд да приеме исковете за доказани по
основание.
Спорни в производството са размерът на дължимото от застрахователя
обезщетение за претърпените вреди, наличието на основание за приложение
на чл. 51, ал.2 ЗЗД и относителния дял на пострадалия за приетото
съпричиняване от негова страна на вредите.
За определяне на размера на неимуществените вреди съдът отчита
събраните по делото показания на свидетелите В. Ж. К. и В. Г. В. относно
3
преживяванията, физическите страдания и промените в ежедневния живот на
ищеца. За определяне на причинените травматични увреждания по делото,
техния интензитет, продължителност, последвалото непълно възстановяване
и прогноза съдът се съобразява със заключението на назначената по делото
съдебно – медицинска експертиза, неоспорена от страните.
Направеното от ответния застраховател възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия по отношение установеното по делото
обстоятелство, че С. Х. К. е управлявал при настъпилото ПТП мотоциклета,
без да притежава необходимата по ЗДвП категория „А“, с което е поел риск и
неоправдано е игнорирал възможността за настъпване на ПТП, не е
установено при условията на пълно доказване от страна на застрахователя да
е в непосредствена и пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
Напротив по този въпрос следва да се отчита категоричното становище
на вещото лице ,че единствената техническа причина за удара на двете
превозни средства е навлизането на автомобила в лентата за движение на
мотоциклета и то в зоната, в която водачът на мотоциклета не е имал
възможност за никаква маневра, която би предотвратила удара. Вещото лице,
въз основа на техническите данни - скорост и местоположение на превозните
средства, е дало категоричен отговор , че ищецът се е движел с предимство в
своята лента за движение и не е очаквал, нито е бил длъжен да очаква и да се
съобрази с внезапното и неправомерно действие от страна на застрахования
при ответника водач и е нямал техническа възможност да спре преди мястото
на удара. Ищецът се е движел с допустимата скорост от около 50км.ч., като
преди удара е намалил на около 30 кв.ч., но въпреки това автомобилът вече се
е намирал в опасната зона за спиране и ударът е бил непредотвратим.
Действията, които е извършил водачът на мотоциклета не биха могли да
бъдат по-различни дори и да е притежавал свидетелство за правоуправление
от различна категория от притежаваната от него.
От правна страна при така установената фактическа обстановка съдът
приема следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, имуществени вреди и лихва за забава.
По оплакването за размера на дължимото обезщетение.
По делото установената от първостепенния съд фактическа обстановка
не е спорна и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите в обжалваното решение по отношение на механизма на
произшествието, получените от ищеца травматични увреждания и
установените вреди.
Спорни са правните последици, които страните свързват с така
установените факти.
Застрахованият водач е причинил средна телесна повреда на водача на
4
мотоциклета и ищец по делото, изразяваща се в счупване малеола на големия
пищял на левия крак, което се квалифицира като трайно затруднение
движението на левия крак, за срок от около 2,5-4,5 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес, както и причинил разкъсно контузни рани в областта
на глезена и охлузване по гърба.
Според вещото лице по СМЕ, към момента на прегледа (пет години
след ПТП) ищецът продължава да изпитва болки, които са вследствие от
получените увреждания, особено на хондралните лезии на табията и талус на
лява глезенна става. Възстановяването след подобни травми е около 4-6
месеца при нормално протичане на оздравителния процес, което води до
извода, че увреждането има траен характер и е довело до „болезнена походка
и скъсена опорна фаза(накуцване), т.е. не се прогнозира пълно
възстановяване. Ищецът е следвал предписаното му лечение и е извършил
необходимата рехабилитация. Така описаното увреждане, продължителността
на оздравителния процес,който в случая надвишава обичайното време,
остатъчния дискомфорт при движение дълго след произшествието, лошата
прогноза за един мъж на ** години, мотивират съда да приеме, наред с
доказаните по делото интензивни болки и страдания за един продължителен
период от време, че вследствие на настъпване на застрахователното събитие
ищецът е понесъл значителни болки и страдания, към които следва да се
добави и постоянното затруднение в движението на левия крайник.
Допълнително съдът отчита и професионалната дейност на ищеца като
барман – работа изискваща непрекъснато движение.
Обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се
присъжда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД, като съдебната практика
е установила значимите обстоятелства, въз основа на които съдът следва да
извърши оценъчната си дейност. В този смисъл е задължителната практика на
ВКС, съгласно която при приложение на чл.52 от ЗЗД, приложима и по
отношение на отговорността на застрахователя като функционална на
отговорността на делинквента, решение № 749/05.12.2008г. по т.д.№
387/2008г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011г. на І ТО на
ВКС, решение 103/2.11.2020г. по т.д.2181/2019г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от
15.01.2019г. по т.д.№ 518/2019г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в
цитираните актове на обезщетяване на посоченото основание подлежат
всички „неимуществени вреди“, включващи всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, намиращи отражение върху психиката, и/или създаващи социален
дискомфорт за определен период от време. За да се определи справедлив
размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при
телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии:
характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, получени
физически и психически последици от уврежданията, както и общественото
5
разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество,
отчитане на конкретните икономически условия в страната, като помощен
критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждането. За надлежното обосноваване на размера на
обезщетението е необходимо не само изброяване на релевантните факти, а
извършване на анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за
прилагане на принципа за справедливост.
Въззивният съд, в своя анализ на събраните по делото доказателства,
извършен при съпоставката им с така очертаните в практиката критерии
съобрази, че причинената травма на долен крайник, свързана с
продължително лечение, оперативна намеса, болезненост, както в хода на
оздравителния процес, така и при обикновено движение след това, на млад
човек, в активна трудова възраст, упражняващ работа, свързана с
непрекъснато движение, е причинила на ищеца болки и страдания, за които
сумата от 60 000 лв. е справедлив паричен еквивалент като обезщетение.
По възражението за наличие на основание по чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Направеното от ответния застраховател възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия е неоснователно по отношение установеното по
делото обстоятелство, че С. Х. К. е управлявал при настъпилото ПТП
мотоциклета без да притежава необходимата по ЗДвП категория „А“ , с което
е поел риск и неоправдано е игнорирал възможността за настъпване на ПТП.
Това е така защото по делото не е установена причинно следствена връзка
между това обстоятелство и поведението на пострадалия като участник в
ПТП.
В ППВС № 17/63г. т. 7 е разяснено, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. За подобен извод е от значение наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Обективният характер на съпричиняването е признат в множество
последващи съдебни актове, напр. в решение № 165 от 26.10.2010г. по т.д.
№93/2010г. на ВКС, ІІ т. о. В същото е посочено, че вината на пострадалия не
е елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД и с оглед на това
способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните
негативни последици от своите действия и бездействия са правно
ирелевантни за института на съпричиняването, а принос по смисъла на чл.51,
ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
В множество решения на ВКС, напр. по т.д.№1879/2019г. на ВКС, ТК,
т.д.№2722 по описа за 2019г., т.дело № 3252/2015 година, т.дело № 598 по
описа за 2016г. и т.д.№1879 по описа за 2019г. е посочено, че обезщетението
за неимуществени вреди, определено според указаното в ППВС №4/68г. след
6
обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, се намалява съответно
на приноса на пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването.
Съдебната практика съобразява, при отчитане на относителния дял на всеки
от участниците в увреждащото събитие, тежестта на противоправните прояви
на всеки от тях, имащи непосредствено въздействие за възникване на
увреждането и вредите.
В настоящия случай съобразно установения механизъм на пътно-
транспортното произшествие, за което не се спори, не са доказани
нарушения на правилата за движение и от страна на ищеца, нито на негово
конкретно поведение като водач на превозно средство, което да може да
обоснове принос на пострадалия.
Застрахованият водач е допуснал повече и по-тежки нарушения, които
вещото лице по АТЕ определя като основна и единствена причина за
настъпване на произшествието. Въведеното от ответната страна възражение
за приложение на чл. 51, ал.2 ЗЗД подлежи на пълно главно доказване от
страна на застрахователя и то в посоката, която съдебната практика е
установила като правно значима - като елемент от причинно-следствената
връзка между соченото обстоятелство и увреждането. След като не се
установява такава зависимост, въззивният съд намира направеното
възражение за неоснователно.
При отсъствието на основание за приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД
въззивният съд приема, че обезщетението се дължи в определения размер ,
както за неимуществените, така и за имуществените вреди, а обжалваното
решение, поради неправилното приложение на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва да
бъде отменено и постановено ново, с което обезщетението за
неимуществените вреди и за доказаните имуществени да бъде присъдено в
пълен размер, съобразно приетото в настоящото съдебно решение.
Съобразно крайния резултат, решението следва да бъде изменено и в
частта за начислената лихва за забава върху главницата за неимуществени
вреди от приетата от предходната инстанция начална дата - 02.08.2021 г. до
датата на подаване на исковата молба, като вместо приета сума от 1912,50 лв.
следва да бъде начислена лихва в размер на 2266,67 лв. съобразно уважената
част от иска.
При горните констатации следва да бъде осъден ответният
застраховател да заплати на адв. К., процесуален представител на С. Х. К. по
реда на чл. 38 ЗА вр. чл.7, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения сумата от 2330 лв. разноски за предходната инстанция
вместо присъдената там сума от 2 145 лв. съобразно уважената част от иска.
За настоящата инстанция сумата от 1906 лв. за процесуално
представителство по делото следва да бъде възложена в тежест на ЗАД „ОЗК-
Застраховане”.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 643/30.06.2022 г. по гр. дело № 2170/2021 г. по
описа на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на С.
Х. К., ЕГН **********, с адрес гр. А, ул. "Ш." № ** против ЗАД „ОЗК-
Застраховане” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Св. София“ № 7 за сумата над 51 000 лв. до размера на 60 000 лв.
по отношение на неимуществените вреди и в частта над 874 лв. до 984 лв. за
имуществените вреди, за съответната част от лихвите и разноските, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Св. София“ № 7, представлявано от
изпълнителните директори А. Л. и Р. Д. да заплати на С. Х. К., с ЕГН
**********, с адрес гр. А, ул. "Ш." № **, сумата от още 9 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от още 110 лв. обезщетение за
имуществени вреди, както и допълнително 354 лв. лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от 02.08.2021 г. до датата на подаване
на исковата молба.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Св. София“ №7, представлявано от
изпълнителните директори А. Л. и Р. Д. да заплати на адв. С. К.,
пълномощник на С. Х. К., с ЕГН **********, с адрес гр. А, ул. "Ш." № **,
сумата от още 185 лв. разноски за първоинстанционното производство и
сумата от 1906 лв. разноскки за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8