№ 609
гр. ***, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20224430201580 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0938-000659 от
02.03.2022 година на **** Сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ към ОД МВР ***,
издадено на Д. М. **** с ЕГН ********** от гр.***, с което на
жалбоподателя за нарушение на: чл. 40,ал.1от ЗДвП и на основание чл.
183,ал.2 т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 20.00 лева; чл. 123 ал. 1 т. 3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.175 ал. 1 т.5
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДИН месец ;чл. 100 ал. 1
т. 1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал. 1 т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10.00 лева.
Твърди се, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения, като се моли
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв.М.,която изразява становище относно
незаконосъобразността на атакуваното Наказателно постановление
1
Ответникът по жалбата – С-р ПП към ОД на МВР ***, редовно
призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото
на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по
делото доказателства и Закона, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима - като подадена от засегнатото от НП
лице в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
АУАН-ът и НП са издадени за това, че жалбоподателят на 21.02.2022г.
около 13.59 часа в гр. ***, ж.к. *** с посока на движение към ул. *** като
водач на л.а. *** извършвайки движение на заден ход не се убедил, че пътя
зад превозното средство е свободен като удря паркирания зад него л.а. Х***
в лявата част, в резултат на което реализира ПТП с материални щети по двата
автомобила. Напуска мястото на произшествието без да уведоми
компетентните органи на МВР. Не носи КТ към СУМПС или заместващ го
АУАН.
Така изложената фактическа обстановка била установена въз основа на
обаждане от другия участник в ПТП-то, вследствие на което дежурният от
ОДЧ уведомил по телефона патрулен автомобил на сектор „Пътна полиция,
който се отзовава на посочения от дежурния служител адрес.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
а именно нарушена е разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Действително не
всяко нарушение на изискванията за съставяне на АУАН или издаване на НП
е съществено и води до незаконосъобразност на НП, като съгласно
препращащата норма на чл.84 от ЗАНН във връзка с НПК, съществено е само
това нарушение, което би довело до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя, съществени са и онези нарушения на процесуалните правила,
които биха могли да доведат до различни констатации относно това кой е
нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение, т.е. следва да се
преценява с оглед на това, доколко тези нарушения са пречка чрез надлежна
проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
В конкретния случай е налице нарушение на изискванията за съставяне
на акта и НП и тези нарушения са от категорията на съществените и това е
така, защото с допускането им се променят крайните констатации на
2
наказващия орган, респ. крайния извод за начина на извършеното деяние и за
самоличността на дееца.
В настоящият случай полицейските служители се отзовали на сигнал от
ОД МВР. На мястото установили, че се намира удареният автомобил.
Прегледали записи на камерите наблизо и от тях забелязали автомобила на
жалбоподателя, който излизал от паркинга. Обадили се на собственика .
Автомобилът не бил там. ПТП-то не било запазено. Изводите за това как е
настъпило ПТП-то изградили от това, което видели на записа и от другият
участник в ПТП-то. В този смисъл са показанията и на свидетелят по
съставянето на акта. Според показанията на полицейските органи, същите не
установили свидетели на инцидента, от които да се снемат обяснения за
начина, по който е настъпило произшествието.
В качеството на свидетел в съдебното заседание е разпитан
полицейският служител С. К., който е и актосъставител по АУАН. Същият
твърди, че жалбоподателят при маневра на заден ход, блъснал бронята но
другия автомобил. След покана на водачът същият се явил на място , но
отказал да подпише съставеният му АУАН. Водачът твърдял, че не е разбрал
за съприкосновението с другият автомобил. В тази насока са и показанията на
свидетеля на АУАН Ц. Х.. Пред полицаите жалбоподателят заявил, че не е
усетил да блъска автомобила, това твърди и пред съда. За установените
нарушения актосъставителят вменил на жалбоподателя в съставения АУАН
нарушения на чл. 40,ал.1 от ЗДвП , чл. 123 ал. 1 т. 3, б. “в“ от ЗДвП и чл. 100
ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността
на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно-наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП, поради което при цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав, констатира следното: Административно
наказващия орган при съставянето на НП е приел правна квалификация от
акта , по първото сочено в акта нарушение и го е определил като такова по
ал.1 на чл.40 от ЗДВП, която норма предписва две форми на изпълнително
деяние при които може да бъде осъществено нарушението - преди започване
движението назад и след като е започнато движението назад.
3
При първата хипотеза водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, а при втората, по време
на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
НП гласи : не се убедил, че пътя зад превозното средство е свободен
като удря …
Сочената правна квалификация по т.1 в АУАН и следващото го НП,
съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като е налице
неяснота по отношение на това, за коя от възможните хипотези на
нарушението по чл.40 от ЗДВП е обвинен и наказан. Словесното описание на
нарушението както в акта, така и в НП, е недостатъчно и неясно до степен,
която не позволява, да бъде отнесено, към нито една от възможните форми на
изпълнително деяние на това нарушение, предложени от законодателя.
От друга страна, актосъставителят и наказващият орган, не са
приложили правилно закона при квалифициране на нарушението по т.1 от
АУАН и НП. На жалбоподателя е вменено и е наказан за нарушение по чл.40
от ЗДВП. В случая се касае за инцидент осъществен на паркинг, при което
следва да се съобрази разпоредбата на чл.25 от ЗДВП, а именно, че водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра , / като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, /преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Респективно, за
нарушаване на правилата при паркиране, водачът подлежи на санкциониране
с наказанието по друг текст от ЗДВП.
Необосновано и незаконосъобразно е и обжалваното НП и в частта на
наложената санкция за нарушението по чл.123 ал.1 т.З б."в" от ЗДВП. На
жалбоподателя е вменено виновно поведение, за това, че при наличие на
4
разногласия относно обстоятелствата за ПТП, го напуснал и не уведомил
службата за контрол, както и не изпълнил указанията й. От събраните в хода
на производство доказателства, няма такива, че между водачите се е явило
разногласие, налагащо уведомяване на контролните органи. По делото е ясно,
че при настъпване на ПТП-то не е имало водач на паркираният автомобил.
Няма описани щети нито в акта , нито в наказателното постановление, нито
има протокол за ПТП.
Самият жалбоподател, не е усетил удар, разбира едва когато го викат на
паркинга за да му съставят акт. Разногласия и противоречия между двамата
водачи, категорично не са били налице, не само в момента на процесната
маневра, но и в момента на съставяне на АУАН, поради което не може да се
приеме, че е била в ход хипотеза, кореспондираща с чл.123 ал.1 т.З б."в" от
ЗДвП. Поради което НП следва да бъде отменено и в тази му част като
незаконосъобразно.
По отношение на третото нарушение наказателното постановление е
необосновано. Не се твърди от свидетелите по делото, че контролния талон
към свидетелството за управление на МПС е бил поискан от жалбоподателя.
Не е установено в момент на управление на МПС-то той да не е носил КТ .
Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП регламентира задължение на
определена категория субекти да носят свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него. Тази категория субекти са водачите на моторни
превозни средства. Не всяко лице обаче притежаващо свидетелство за
управление следва да се счита за водач на МПС. Според разпоредбата на §6
т.25 от ДР към ЗДвП която дава легална дефиниция на тази категория субекти
водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. В тази връзка едва когато едно лице
притежаващо свидетелство за управление на МПС управлява МПС, за него
възникват задълженията за водача регламентирани в разпоредбата на чл.100
от ЗДвП. Предвид приетото за установено, съдът намира, че не е доказано, че
в момента на управление на МПС жалбоподателя не е носил КТ.
При тези фактически данни, според съда приобщените по делото
писмени доказателства и свидетелските показания не установяват по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
5
жалбоподателят нарушение, като ответникът не ангажира доказателства в
подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. НП е издадено при
неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. За да направи този
извод, съдът отчита факта, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания
като свидетел по акта свидетел също не е очевидец /в акта е отбелязано че
той е очевидец, но пред съда той не твърди подобно нещо, напротив - заявява,
че не е очевидец на нарушението/ , а е само свидетел по съставяне на акта. В
АУАН няма вписан втори свидетел.
Според разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, съгласно който АУАН
следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при
извършването или констатирането на нарушението, а когато липсват такива
свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да
бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това
обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично
в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е
необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено
въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква
още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и
техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. Според съда
при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Тъй като в случая и *** по акта не са очевидци на нарушението,
актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели,
което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е
сторено. Липсата на втори свидетел се явява съществено нарушение на
административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП,
като незаконосъобразно. НП по същество е необосновано, тъй като от
събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че
жалбоподателя е извършил нарушенията, за които е ангажирана
административно-наказателната му отговорност по начина, описан в НП.
Актът за установяване на административно нарушение е официален
документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица по
установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който
очертава една необходима и незаменима фаза от развитието на
административно наказателното производство. До съставянето на акта се
6
стига чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на основните
въпроси на производството: наличие на деяние, съставлява ли същото
нарушение, кой е неговия автор и дали е извършено виновно. Тази
предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на
допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти. Под
доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за
установяване на обстоятелствата по административно наказателното
производство в съответствие с принципа на обективната истина. В зависимост
от характера на източника, от който постъпва доказателствената информация,
доказателствата се подразделят на първоначални и производни.
Първоначални са тези, които се явяват първоизточник на информация за
установяване на обстоятелства по административно наказателното
производство. В случая такива годни първоначални доказателства по
административно наказателната преписка не са събрани. От всички материали
по преписката и от показанията на полицейските органи в съдебно заседание
се установява, че механизма на настъпване на ПТП е установен от прегледан
запис, а вероятно и въз основа на данните на собственика на пострадалият от
ПТП-то автомобил . Не са установени други лица на място на инцидента. Ето
защо АУАН-ът е съставен само и единствено въз основа на субективната
преценка за евентуалните причини за ПТП, което поставя под съмнение
тяхната доказателствена стойност. Протоколът за ПТП не е съставен.
От друга страна, нито актосъставителят, нито свидетелят по съставяне
на акта, са очевидци на настъпилото ПТП и не са имал преки и
непосредствени впечатления за деянието. Същевременно АУАН-ът не е
съставен в условията на запазено местопроизшествие тъй като по данните от
делото автомобилът, за който се твърди, че е бил управляван от **** е бил
напуснал мястото на произшествието преди да бъде посетено от
полицейските служители. НП е издадено, без да се изяснят в пълнота всички
факти и обстоятелства, относими за отговорността на наказаното лице.
Следователно, когато контролните органи на полицията са посетили мястото
на произшествието, разположението на автомобилите не е било запазено,
поради което и при липса на свидетели очевидци, не са могли да бъдат
направени категорични изводи за механизма на неговото настъпване.
Ето защо съдът намира, че липсват годни, събрани по надлежния ред
7
доказателства за обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, които
да послужат за съставяне на акта. Самото съставяне на акта представлява
единствено официална констатация за извършеното нарушение, за неговия
автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява
така наречената констативна функция на акта. Самият акт , обаче, не може да
бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на
първични такива, които да носят достоверна информация за релевантните за
спора факти.
В този смисъл актосъставителят е процесуален орган на
административното обвинение, чиято основна функция е да разследва
нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да
създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано
наказателно постановление. От своя страна, преди да издаде НП, наказващият
орган е трябвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по
случая Нарушението е съществено и съставлява самостоятелно основание за
отмяна на издаденото НП, поради обстоятелството, че е било привлечено към
отговорност и наказано за нарушение лице, без да е доказано по несъмнен
начин извършеното нарушение.
При тези данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при
неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата. ***
на съставяне на акта не са очевидци, и при не запазено местопроизшествие.
Други писмени доказателства не са приобщени по административно
наказателната преписка, а свидетели-очевидци не са разпитвани и няма данни
такива да са присъствали.
Липсата на безспорни доказателства за деянието не означава само по
себе си, че не е извършено това нарушение, но е основание за повишена
процесуална активност от страна на АНО с цел обективно, всестранно и
пълно установяване на фактическата обстановка. Липсата на първични
доказателства, установяващи извършеното нарушение, прави издаденото НП
необосновано, което е основание за неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0938-000659 от
02.03.2022 година на **** Сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ към ОД МВР ***,
издадено на Д. М. **** с ЕГН ********** от гр.***, с което на
жалбоподателя за нарушение на: чл. 40,ал.1от ЗДвП и на основание чл.
183,ал.2 т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 20.00 лева; чл. 123 ал. 1 т. 3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.175 ал. 1 т.5
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДИН месец ;чл. 100 ал. 1
т. 1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал. 1 т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10.00 лева, като
НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. *** в
14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
9