РЕШЕНИЕ
№ 146 12.04.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и осми март две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 169 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „РОБОТЕКС” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ж.к.”Лазур” бл.50, вх.2, ет.4, представляван от
управителя Стоян Симеонов Стоянов, със съдебен адрес *** – партер – адвокат Н.А.,***
с ЕИК *********, представлявана от кмета Димитър Германов Германов, с адрес
гр.Приморско, област Бургас, ул.“Трети март“ № 56. Предявява обективно
кумулативно съединени искове за неизпълнени парични задължения по договори за наем
от 16.05.2008г. – на автобус, от 20.05.2008г. – на мотометачка и от 01.11.2008г.
– на микробус и по договор за доставка на авточасти. Претендира осъждане на
ответника да му заплати следните суми : 1. 63 549,60
лв. - общ сбор на дължими цени по 9 фактури, издадени в периода
01.07.2008г. - 20.02.2009г.; ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на иска на 30.03.2018г. до окончателното й изплащане; 2. 19 377,89 лв. - общ сбор на
дължими мораторни лихви върху стойността на всички фактури за периода
01.04.2015г. - 01.04.2018г.
Ищецът твърди, че сключил с
ответната община три договора за наем, с които й предоставил за временно и
възмездно ползване движими вещи : на 16.05.2008г. - автобус марка „SETRA S215
HR“ срещу наемна цена от 45 лв. на ден; на 20.05.2008г. - мотометачка марка „Mercedes
814“ /специален автомобил/ срещу наемна цена от 80 лв. на ден; на 01.11.2008г.
- микробус марка „Mercedes 711 D“ срещу наемна цена от 60 лв. на ден. През периода
юли 2008г. - февруари 2009г. ищецът доставил на общината и авточасти за
отдадените под наем вещи. За предоставянето на автомобилите и авточастите
ищецът издал следните фактури на обща стойност 63 549,60 лв. : № 51/ 02.07.2008
г. – резервни части на стойност 1 874,40 лв. с ДДС; № 52/ 02.07.2008г. –
резервни части на стойност 4 200 лв. с ДДС; № 54/ 22.07.2008г. – резервни части
на стойност 2 550 лв. с ДДС; № 56/ 20.08.2008г. - наем мотометачка на стойност 8 928 лв. с ДДС;
№ 59/ 28.10.2008г. – наем мотометачка на стойност 6 816 лв. с ДДС; № 60/ 28.10.2008г.
наем автобус на стойност 3 834 лв. с ДДС; № 70/ 22.12.2008г. – резервни части
на стойност 1 381,20 лв. с ДДС; № 71/ 05.01.2009г. – наем автобус на стойност
13 542 лв. с ДДС; № 163/ 21.09.2011г. /първоначално с № 84/ 20.02.2009г. -
изгубена и анулирана с протокол № 1/ 21.09.2011г./ - наем мотометачка на
стойност 20 424 лв. с ДДС. На 15.05.2014г. ищецът отправил до ответника писмо с
напомняне на задължението да плати, но изпълнение не последвало.
В преклузивния
срок по чл.367 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва исковете.
Твърди, че договорите са изцяло нищожни - сключени са в противоречие с
действащите тогава норми на Закона за обществените поръчки, представените
фактури са изцяло неверни и не установяват задълженията, като същите не са
подписани и нямат дата на плащане. Сочи, че ищецът е водил нередовно
търговските си книги. Прави и евентуално
възражение за погасяване на вземанията по давност на основание чл.110 и чл.111,
б.„б“ ЗЗД.
С представената
допълнителна искова молба ищецът оспорва възражението за давност. Твърди, че
страните не са прекъсвали контактите си по повод дължимите суми по издадените
фактури, като през целия период ответната община е осъществявала плащания по
договорите. Счита, че с подписването на документи и приемане на анулираната
фактура давността е била прекъсната, а общината е признала задължението си по
договорите, като вземанията по фактурите са били надлежно осчетоводени.
С представения
допълнителен отговор ответникът твърди, че посочените във фактурите лица не са
от кръга на лицата, които представляват общината и на същите не са били
възлагани задължения по сключване на договори и действия по изпълнението им за
сметка на общината. Сочи, че нито една фактура не е била връчена на общината,
като всички фактури са неистински и не удостоверяват вземанията. Оспорва
представените счетоводни извлечения и писма като частни документи, създадени за
целите на процеса. Счита, че представеното уведомително писмо за неизпълнено
задължение по договорите ведно с обратна разписка без данни за връчване на
ответника, не е основание за прекъсване на давността. Твърди, че дори и да са
налице плащания, то съгласно фактурите плащането е в брой и задълженията са
изпълнени.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Предявените
обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.79,
ал.1, предл.1 във връзка с чл.232, ал.2, чл.200, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Страните
не спорят по сключването и съдържанието на представените по делото три договора
за наем от 16.05.2008г., от 20.05.2008г. и от 01.11.2008г. Съгласно тези
договори ищецът „Роботекс“ ООД е предоставил на ответната Община Приморско за
временно и възмездно ползване собствените си описани автомобили – съответно
автобус, мотометачка и микробус. Всеки от договорите е сключен за срок от една
година с уговорка за продължаване на този срок при продължаване на ползването
от страна на наемателя без
противопоставяне от страна на наемодателя. По договора от 16.05.2008г. е
договорена наемна цена 45 лв. на ден, по договора от 20.05.2008г. – 80 лв. на ден,
а по този от 01.11.2008г. – 60 лв. на ден, всички наемни цени платими до 20-о
число на съответния месец в брой или по банков път. Съгласно договорите наетите
автобус и микробус ще се ползват за извършване на превози по транспортната
схема на Община Приморско, а наетата мотометачка – за извършване на почистване
на Община Приморско.
Не
се представя писмен договор за доставка на резервни части за описаните
автомобили и не се установява с други доказателствени средства сключването на
такъв между страните.
Ищецът е издал представените по делото в копие
фактури на обща стойност 63 549,60 лв. с ДДС :
-
№ 51/ 02.07.2008 г. – за резервни части на стойност 1 874,40 лв.;
-
№ 52/ 02.07.2008г. – резервни части на стойност 4 200 лв.;
-
№ 54/ 22.07.2008г. – резервни части на стойност 2 550 лв.;
-
№ 56/ 20.08.2008г. - наем на мотометачка за периода 20.05. – 20.08.2008г. на
стойност 8 928 лв.;
-
№ 59/ 28.10.2008г. – наем на мотометачка за периода 21.08. - 31.10.2008г. на
стойност 6 816 лв.;
-
№ 60/ 28.10.2008г. наем на автобус за периода 21.08. - 31.10.2008г. на стойност
3 834 лв.;
-
№ 70/ 22.12.2008г. – резервни части на стойност 1 381,20 лв.;
-
№ 71/ 05.01.2009г. – наеми на автобус, на мотометачка и на микробус за периода
01.11. – 31.12.2008г. на стойност 13 542 лв. ;
-
№ 84/ 20.02.2009г. - наеми на автобус, на мотометачка и на микробус за периода 01.03.
– 31.05.2009г. на стойност 20 424 лв. Съгласно представени писмени обяснения на
управителя на ищцовото дружество този данъчен документ е бил изгубен от Община
Приморско, поради което е издаден протокол за анулиране на фактура № 1/
21.09.2011г. и нова фактура за същите услуги - № 163/ 21.09.2011г.
Описаните
фактури, представени в копие по делото, носят подпис за издател на управителя
на ищцовото дружество – Стоян Стоянов, а за получатели част от фактурите са
подписани от лицата Иван Христов и Катя Божинова /представените неоспорени
копия на фактури № 56, 59, 60, 70 и 71, приложени по нохд 262/ 2017г. по описа
на РС – Царево/. По делото не са събрани доказателства за качеството на тези
лица и за надлежната им представителна власт за ответника. Останалите
представени в копие процесни фактури не носят подпис на получател на стоките и
услугите
На
03.09.2009г. ищецът е връчил на ответника уведомително писмо за неизплатени
задължения в размер на 74 309,60 лв. за наем на транспортни средства.
Липсва индивидуализация на наемните договори или на транспортните средства,
поради което не може да се направи извод за идентичност с процесните. Ищецът
представя и молба за потвърждение на процесните вземания от 14.12.2009г., за
която не се сочат доказателства за връчването й на ответника. Представя и
искане за погасяване на процесните задължения, съдържащо резолюция на служител
на ответната община от 2012г. По делото е представено и писмено искане за
заплащане на задълженията по процесните фактури, входирано в Община Приморско
на 15.05.2014г.
От
приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената
съдебна счетоводна експертиза се установява, че описаните фактури са
осчетоводени от ищцовото дружество и участват в резултатите по справките –
декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. С изключение на фактури №
51, 52 и 54, всички останали процесни фактури са включени и в дневниците за
покупки по ЗДДС на ответната Община Приморско, но по тях не е ползван данъчен
кредит поради неизползването на стоките и услугите за последващи облагаеми
доставки. Вещото лице установява, че счетоводствата на страните са редовно
водени по отношение на процесните фактури. Оригиналите на процесните фактури не
са налични в счетоводството на ответника, тъй като са предоставени на РПУ –
Приморско във връзка с водено наказателно производство. В Община Приморско са
входирани уведомително писмо от ищеца от 07.07.2011г. за вземания от общо
78 340,40 лв. по приложен списък, сред които и процесните. С представено
на експерта писмо без изходящ номер и дата общината е заявила, че при нея не са
представени описаните фактури № 51, 52, 54/ 2008г. и № 84/ 2009г. и по тях не
се водят задължения, а останалите описани фактури са изплатени, като по
отношение на процесните се сочат следните дати на плащане : за № 56/ 20.08.2008г.
- на 30.09.2008г. – 8 928 лв.; за № 59/ 28.10.2008г. – на 29.12.2018г. - 6 816
лв., за № 60/ 28.10.2008г. – на 29.12.2018г. - 3 834 лв.; за № 70/ 22.12.2008г.
– на 29.12.2008г. - 1 384 лв.; и за № 71/ 05.01.2009г. – на 10.03.2009г. –
13 542 лв. Съгласно експертизата в счетоводството на ответната община са
отразени плащания в брой по тези фактури, за които на ищцовото дружество са
издадени разходни касови ордери /РКО/, с изключение на РКО по фактура№ 70,
който е издаден на Иван Митков – на длъжност механик в Община Приморско.
За
всички процесни вземания е представено и писмо от ищеца, входирано в Община
Приморско на 15.05.2014г.
И
в двете счетоводства вземанията по фактури № 56, 59, 60, 70/ 2008г. и № 71/
2009г. се водят платени. Вземането от 20 424 лв. по фактура № 84/ 2009г.
/съответно № 163/ 2011г./ се води неплатено в счетоводството на Община
Приморско към 31.12.2017г., а към 31.12.2018г. е отписано по давност и е
отразена съответната счетоводна операция. В счетоводството на ищцовото
дружество към 31.12.2018г. като неплатени се водят вземания в размер на общо
29 048,40 лв. по фактури № 51, 52 и 54/ 2008г. и № 163/ 2011г.
Не
се спори и се установява от влязлата в сила присъда по нохд № 262/ 2017г. по
описа на РС – Царево, че двама служители на ответната община – Катя Димитрова
Божинова – секретар на общината и Иван Митков Христов – механик по транспорта са
признати за виновни за противозаконно присвояване на парични средства на
„Роботекс“ ЕООД, получени както следва : от Катя Божинова с РКО № 3198/
30.09.2008г. – 8 928 лв., с РКО № 4004/ 29.12.2008г. – 1 381,20 лв.,
с РКО № 426/ 10.03.2009г. и от Иван Христов с РКО 4021/ 29.12.2008г. –
6 816 лв. – 13 542 лв. и с РКО № 4022/ 29.12.2008г. – 3 864 лв.
Не се спори също, че това са РКО, издадени към процесните фактури № 56, 59, 60,
70/ 2008г. и № 71/ 2009г. Гражданските искове на ищцовото
дружество, предявени срещу посочените лица за претърпени вреди от
престъпленията в размер на задълженията по описаните фактури, не са приети за
разглеждане в наказателното производство.
При така събраните по делото
доказателства и установените въз основа на тях факти съдът прави следните
изводи :
Ищецът
е основал предявените осъдителни претенции за дължими от ответника парични
вземания на твърдение за наличие на облигационни отношения между страните по
наем на автомобили и по продажба на резервни части за тях. На основание чл.79,
ал.1, предл.1 от ЗЗД в настоящото производство ищецът следва да установи
наличието на валидни договори, изпълнението на задълженията си по тях и
възникването и изискуемостта на насрещните претендирани задължения на
контрагента му.
В
производството по делото ищецът не проведе доказване на твърдението си за
наличие на договорно основание за доставка на резервните части, описани в
представените фактури № 51, 52, 54 и 70/ 2008г. Не се установява постигнато
съглашение между страните, нито реална доставка на описаните резервни части и
предоставянето им в собственост на ответната община. Липсват доказателства за
правоотношение по повод на тези стоки, като съставените от ищеца счетоводни
документи сами по себе си не са в състояние да удостоверят надлежно
облигационното правоотношение и реалната доставка на стоките на ответника.
Следва да се отбележи, че съгласно описаните фактури твърдяните доставки на
стоките са извършени на двама служители на Община Приморско, като по делото
липсват доказателства за представителна власт на тези лица да сключват договори
и да приемат изпълнение по тях от името и за сметка на Община Приморско. Тъй
като по отношение на ответната община, която не е търговец, е приложима общата
норма на чл.42, ал.2 от ЗЗД, при липсата на доказателства техните действия да
са надлежно потвърдени от представител на общината, то сочените сделки не биха
могли да породят правно действие, тъй като са във висяща недействителност. По
тези съображения съдът приема, че ищецът не установи валидно възникнало
правоотношение между страните по продажба на резервни части.
Към
моментите на сключване на процесните договори за наем в сила е Законът за
обществените поръчки /ЗОП/ - обн., ДВ, бр.28/ 06.04.2004г., в сила от 01.10.2004г.,
отменен, бр.13/ 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г. Прилага се и Наредбата за
възлагане на малки обществени поръчки /НВМОП/ в сила от 01.10.2004г., отменена
от 26.02.2012г.
На
основание разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от приложимата редакция на ЗОП – отм.
процесните договори за наем на автомобили, какот и тези за продажба на резервни
части, са обект на обществена поръчка, а съгласно чл.7 от закона общината,
действаща чрез законния си представител – кмет, е публичен възложител по този
закон. В зависимост от стойността на съответния договор, обществените поръчки
се възлагат по процедурите, предвидени в ЗОП-отм. или в НВМОП-отм. Тъй като
процесните договори за наем са сключени без да са проведени задължителните
установени в закона процедури за обществени поръчки, на основание чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД тези договори са нищожни поради противоречие на императивни
разпоредби на закона. Тази недействителност е абсолютна, сделките не обвързват
валидно страните и наемодателят по тях няма право да получи изпълнение
насрещните парични задължения на наемателя. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика, изразена в решение № 183/ 02.11.2011г. по т. д. № 209/ 2011г.
на II т.о. и решение № 19/ 23.02.2009г. по т. д. № 474/ 2008г.
на I т.о. на ВКС. Тъй като този порок на процесните сделки
не се отнася до тяхната форма, не е приложимо ограничението по чл.293, ал.3 вр.
ал.1 от ТЗ.
За
пълнота следва да се отбележи, че от представената в настоящото производство
молба на ищеца от 18.05.2017г. за конституиране като граждански ищец по
воденото пред РС – Царево наказателно производство против посочените по-горе
физически лица, получили част от плащанията по фактурите за наем на
автомобилите, се установява, че ищецът е узнал за факта на тези плащания още в
хода на досъдебното производство – т.е. преди внасянето на обвинителния акт от
29.03.2017г. Несъмнено при получаването на установените суми с описаните
по-горе РКО тези трети лица са действали от името и за сметка на ищеца, т.е.
като негови представители, но без валидна представителна власт. Тъй като
липсват доказателства веднага след узнаването за тези получени плащания, ищецът
да се е противопоставил на така извършените без представителна власт действия,
съдът приема, че е налице хипотезата на чл.301 от ТЗ – извършените от лицата
действия за сметка на търговеца – ищец го обвързват. Т.е. по отношение на него
плащанията имат погасителен ефект, а полученото неоснователно разместване на
блага е елемент на отделно правоотношение с тези трети на настоящия спор лица.
Освен
това всички претендирани от ответника парични задължения са погасени поради
изтекла преди предявяването на иска погасителна давност. Последният падеж на
претендирано задължение е 20.05.2009г., поради което на основание чл.110 от ЗЗД
най-късно на 21.05.2014г. е погасено правото на ищеца да търси изпълнение на претендираните
парични задължения. Не е осъществено нито едно от изчерпателно установените в
нормата на чл.116 от ЗЗД основания за прекъсване на давността. Не е налице
признание на дълга от страна на ответника, като липсва нарочно едностранно
волеизявление, направено преди изтичането на давността, с което длъжникът пряко
и недвусмислено да заявява, че е задължен към кредитора /решение № 100/
20.06.2011г. по т. д. № 194/ 2010г., II т. о., ТК на ВКС/. За такова признание
не се приемат и счетоводните записвания и отписвания на паричните задължения,
тъй като същите са за нуждите на финансовата отчетност на общината и не представляват
изявления, отправени до кредитора или негов представител /решение № 87/ 24.07.2015г.
по т. д. № 1171/ 2014 г. и решение № 98/ 26.07.2013г. по т. д. № 851/ 2012г., I
т. о., ТК на ВКС/. Предявяването в наказателното производство на граждански иск
за същите парични задължения към трети лица и отправянето на писмени уведомления
за дълга не представляват юридически факти по чл.116 ЗЗД, прекъсващи
погасителната давност. Поради това съдът приема, че евентуалните претендирани парични
вземания са погасени значително по-рано от предявяването на исковата молба на
30.03.2018г. – още към 21.05.2014г.
По
изложените съображения съдът приема, че по делото не се установи твърдяното от
ищеца основание на предявените искове, които са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Претърпените от ищцовото дружество вреди или неоснователното
разместване на блага не са в предмета на настоящото производство и същите
подлежат на защита на различно правно основание.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото
разноски в размер на 3 605 лв. съгласно представения списък, включващи заплатено
адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие
и държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „РОБОТЕКС” ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.”Лазур” бл.50, вх.2, ет.4, за осъждане на ОБЩИНА ПРИМОРСКО с ЕИК
********* да заплати следните неизпълнени парични задължения по договори за
наем на автомобили от 16.05.2008г., 20.05.2008г. и 01.11.2008г. и за доставка
на авточасти : 63 549,60 лв. -
дължими цени по фактури № 51/ 02.07.2008 г., № 52/ 02.07.2008г., № 54/
22.07.2008г., № 56/ 20.08.2008г, № 59/ 28.10.2008г., № 60/ 28.10.2008г., № 70/
22.12.2008г., № 71/ 05.01.2009г., № 163/ 21.09.2011г. /първоначално с № 84/ 20.02.2009г./;
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на
30.03.2018г. до окончателното й изплащане; и 19 377,89 лв. - общ сбор на дължими мораторни лихви върху
стойността на всички фактури за периода 01.04.2015г. - 01.04.2018г.
ОСЪЖДА „РОБОТЕКС” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ж.к.”Лазур” бл.50, вх.2, ет.4, представлявано от
управителя Стоян Симеонов Стоянов, със съдебен адрес *** – партер – адвокат Н.А.,***
с ЕИК *********, представлявана от кмета Димитър Германов Германов, с адрес
гр.Приморско, област Бургас, ул.“Трети март“ № 56, направените по делото
разноски в размер на 3 605 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :