№ 116
гр. София , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000503832 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение №5083/24.08.2020г, постановено по гр.д.№ 13994/2018г, по описа на СГС,
I-во ГО, 11 с-в, е отхвърлен предявеният иск от М. Я. Т. с ЕГН **********, срещу ЗД „Бул
Инс” АД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 30 000лв.,
предявен частично от сумата от 70 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените от реализирано на 30.03.2018г., в гр. София ПТП, в следствие
противоправното поведение на водача на л.а. „Хюндай Соната“, с ДК № ********,
неимуществени вреди /болки и страдания/, свързани с увреждане на здравето, изразяващо се
в счупване на лява подбедрица с открита рана и кървене, охлузвания и наранявания по
главата, долните, горните крайници и снагата, и преживян стрес, както и за сумата от
3915,70 лева – обезщетение за имуществени вреди, свързани с разходи за лечение, както и с
правно основание чл.86 ЗЗД за лихва за забава на горните главници от 16.10.2018 г. до
окончателното плащане. Осъден е М. Я. Т. да заплати на ЗД „Бул Инс” АД на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 3180,00 лева разноски по делото.
Решението е обжалвано от М. Я. Т., представляван от адв.М.Н. от САК, с доводи, че е
неправилно и необосновано. Възразява срещу приетото от съда, че по делото не е
установено противоправно и виновно поведение на водача, застрахован в ответното
дружество за настъпване на процесния инцидент, като същото е настъпило по изключителна
вина на пострадалото лице, предприело пресичане на червен светофар. Счита, че неправилно
съдът е кредитирал допълнителното заключение на САТЕ, изградено при съобразяване на
свидетелските показания на водача на процесния лек автомобил, които следва да се ценят
критично съгл. чл.172 ГПК и при отчитане на противоречията в тях относно видимостта му
към пешеходците поради спрели автомобили в двете пътни платна. Поддържа, че
посоченият от вещото лице механизъм на удара не съответства на вида на причинените
телесни увреждания, че водачът е възприел опасността, но не е реагирал. Претендира да се
1
отмени обжалваното решение и да се уважат исковите претенции.
Ответната страна-ЗД „Бул Инс” АД, представлявана от адв.Ал.И. от САК, е оспорила
въззивната жалба. Поддържа, че са правилни изводите на съда, че няма противоправно
поведение на застрахования водач на лекия автомобил, тъй като е преминал през
пешеходната пътека на зелен сигнал на светофарната уредба, управлявал е автомобила с
разрешена скорост, процесното ПТП е настъпило в „опасната зона” и е случайно деяние по
смисъла на чл.15 НК. Поддържа, че правилно е прието от съда, че произшествието е
настъпило по вина на пострадалия, който е пресичал булеварда на червен за него сигнал на
светофарната уредба, като е тичал, за да хване намиращия се на отстрещната страна автобус.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество e
неоснователна.
Ищецът по делото-М. Я. Т., със съгласието на законния си представител В. Т., е
посочил, че на 30.03.2018г, около 13.50часа, в гр.София, водачът на т.а. „Хюндай Соната”, с
рег. № ********-В. В. В, при движение по бул. „Ал.Малинов”, в посока от
бул.”Цариградско шосе” към бул.”Околовръстен път”, срещу № 23, е реализирал ПТП с него
като пресичащ на пешеходна пътека на зелен сигнал на светофарна уредба, от дясно на ляво
спрямо посоката на движение на автомобила. Причината за настъпване на ПТП са
неправомерните действия на водача на автомобила, който не е съобразил поведението си с
конкретните правила на ЗДвП- да не поставя в опасност живота и здравето на хората, да е
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците,
да управлява МПС със скорост, съобразена с конкретната пътна обстановка. От удара е
получил счупване на лява подбедрица с открита рана и кървене, охлузвания и наранявания
на главата, долни и горни крайници и снагата. Бил е транспортиран в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов”, в клиника по детска ортопедия и травматология, със силни болки,
деформация и открита фрактура в областта на лява подбедрица без способност за
самостоятелно движение на левия крак. На 31.03.2018г му е била извършена операция, като
костните фрагменти са репонирани и фиксирани с интрамедуларен пирон. След проведеното
лечение е бил изписан на 6.04.2018г за продължително домашно лечение, с препоръка да не
натоварва крайниците и да се яви на преглед за сваляне на оперативните конци и контролно
рентгенографско изследване. Изпитвал е болки и страдания със значителен интензитет,
които продължават, бил е принуден да спазва строг постелен режим, имал е нужда от чужда
помощ. Наложило се е да ползва помощни средства за придвижване. От травмата са
останали загрозяващи белези, мускулатурата му е отслабнала и крайникът му е видимо по-
слаб. Кракът му отича при продължително стоене и го боли при промяна на времето, като
прогнозите за пълно възстановяване са неблагоприятни. Настъпила е промяна в живота му,
като преди инцидента е спортувал активно. Бил е потиснат, отчаян, притеснява се от
последваща операция, имал е кошмари, стряска се от автомобилен шум, чувства се
безполезен и нервен.
По отношение на лекия автомобил към момента на ПТП е била налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в ответното застрахователно
дружество, поради което следва да се ангажира отговорността на същото. Претендирал е да
бъде осъден ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди за претърпените
болки и страдания в размер на 70 000,00 лева, от които предявява в настоящия процес част-
в размер на 30 000лв. , обезщетение за имуществени вреди- 3915,70 лева , ведно със
законната лихва от 16.10.2018 г. до окончателното плащане.
Ответникът по делото- ЗД „Бул Инс” АД, представляван от адв.Ал.И. от САК, е
2
оспорил исковите претенции като неоснователни, тъй като не е налице деликт от страна на
В. В., като водач на лекия автомобил „Хюндай” с рег. № ********, с доводи, че се касае за
случайно деяние и застрахователят не носи отговорност. Възразил е срещу твърденията за
вида на телесните увреждания. Направил е евентуално възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия, който не е пресичал на обозначено за целта място, не е направил
необходимото, за да избегне удара, като е имал възможност за това. Не се е съобразил със
скоростта на приближаващото МПС, не е изпълнил задълженията си по чл.113 ЗДвП, като
се е поставил в превишен риск спрямо нормалния.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции като е
приел, че поведението на водача на лекия автомобил не е виновно и противоправно, тъй
като не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на последиците, а
произшествието е настъпило изключително в следствие на противоправното поведение на
пешеходеца, който е нарушил правилата за движение чл.113, ал.1, т.4 ЗДвП, като е
предприел пресичане на платното за движение при забранителен, червен пътен сигнал на
светофарната уредба.
По делото е предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, по който
застрахователят отговаря за причинените вреди от застрахования, поради наличието на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за застрахования лек автомобил.
Фактическият състав включва виновно противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между деликта и вредите,
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между прекия причинител и застрахователя.
Не се спори между страните по делото, че лекият автомобил е имал застраховка
„Гражданска отговорност” към ответното застрахователно дружество към датата на ПТП.
Относно наличието на противоправно поведение на водача на лекия автомобил по
делото въззивният съд съобрази представените по делото констативен протокол, протокол за
оглед на местопроизшествие, ангажираните по делото свидетелски показания чрез разпит на
свидетелите и заключенията по САТЕ.
Наказателно производство от 17.02.2020г/ досъдебно производство №11119/19г по
описа на СРТР-ОР-СДВР, образувано за осъществен състав на престъпление по чл.343, ал.1,
б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 НК е прекратено с доводи, че виновен за настъпването на ПТП е
пострадалият.
Установява се от констативен протокол № К-215 от 30.03.2018 г., че на същата дата,
около 13,50 ч., в гр. София, на бул. „Ал.Малинов”, на пешеходния светофар, е настъпило
ПТП с участник 1 - л.а. Хюндай Соната, с рег. № ********-В. В. В и участник 2 – пешеходец
– М. Я. Т.. В протокола е посочено, че пострадал от произшествието е пешеходецът, който е
с работна диагноза фрактура на лява подбедрица и е настанен в болница „Пирогов“.
В Протокол № 25-Ф/2019г на МВР –СДВР, е отразено описателно запис на камера, с
посочване, че светофарът е зелен за автомобилите и червен за пешеходците, че автомобилите
се движат бавно заради задръстване. Не се наблюдава ПТП, но след преминаването на
сребристия автомобил се очертават три човешки фигури, едно от които пада на земята и
след това автомобилите спират.
От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. В. се
установява, че същият е дал показания, че е управлявал процесния лек автомобил по бул.
„Ал.Маринов” в посока от бул.”Цариградско шосе” към планината. След светофара на
„ХМС” е завил в най-лявата лента, тъй като на следващия светофар е следвало да завие
3
наляво, карал е в неговата лента за движение, като в съседните ленти са били спрели коли
тъй като е имало голямо задръстване. На самата пешеходна пътека е станал удар, като в
огледалото за обратно виждане и видял, че има хора на платното. Това, което му се е
сторило, е, че са тичали някакви деца, което е било непосредствено преди удара. Управлявал
е автомобила на зелен сигнал от светофара , не е удрял детето, а децата са се ударили в него,
като впоследствие при разговор с пострадалото дете му е казало, че са тичали през
пешеходната пътека, за да хванат автобуса, който е бил от другата страна на булеварда. На
пешеходната пътека е имало светофар за регулиране на движението на пешеходците.
Управлявал е автомобила с около 40-50км/ч. В съседните пътни ленти е имало голям
трафик. На пешеходната пътека е имало голяма кола, поради което не е имал видимост към
нея. На задна дясна врата и на задния стълб на колата му е имало вдлъбнатини. Преди удара
с периферното си зрение е видял детето, малко след като е преминал предното кръстовище.
Свидетелят К. В. А. е дал показания, че е приятел на ищеца М. Т. и е присъствал на
инцидента, като не си спомня къде се е случил. Тръгнали да пресичат пешеходната пътека
на булевард, имало е светофар, който е бил със зелен сигнал, като целта е била да хванат
автобуса. И други пешеходци са тръгнали да пресичат. Пресекли са две от лентите на
пътното платно, а на третата лента ищецът е бил ударен от лек автомобил със задната си
част. Заявил е, че не знае точно как е станало произшествието.
От заключението на вещото лице инж.А. А. по САТЕ се установява, че уврежданията
по лекия автомобил са предна и задна десни врати и заден десен калник. Посочил е, че не
може да се определи скоростта на движение на автомобила, в коя лента се е движил, че е
намерено петно кръв след пешеходната пътека върху затревения остров, като вероятно
ударът е настъпил в най-лявата пътна лента. Не са намерени спирачни следи и вероятно
водачът на автомобила не е предприел спиране преди удара, тъй като е намерен на 55 метра
след пешеходната пътека в уширението на автобусната спирка. Пешеходецът също не е
спрял и е настъпил страничен удар на пешеходеца в предната дясна врата на автомобила.
След протриване, а вероятно и превъртане на пешеходеца, той е паднал в дясно от
автомобила в близост до пешеходната пътека със счупена подбедрица на лекия крак. След
това е бил преместен на междинния остров, където са петната от кръв. Няма данни кой
участник на какъв сигнал на светофара е преминал през пешеходната пътека. Приел е, че
няма данни за ограничаване на видимостта за двамата участници в ПТП. При неограничена
видимост за водача на процесния автомобил към момента, в който пешеходецът е предприел
пресичане на платното за движение от десния тротоар, водачът на автомобила е имал
възможност да предотврати удара и ПТП, ако пешеходецът е вървял с бавен, спокоен и бърз
ход. При спокойно тичане на пешеходеца, ударът е бил предотвратим при скорост на
автомобила до 48км/ч, над 48км/ч ударът е бил непредотвратим. При бързо тичане ударът е
бил непредотвратим за водача.
Допълнителното заключение на автотехническата експертиза е изготвено въз основа на
свидетелските показания, събрани в процеса, протокола за оглед и фотоалбум към него,
както и въз основа на протокола за оглед на камера, заснела част от пътната ситуация на
движението в конкретния пътен участък.
Според заключението на допълнителната автотехническа експертиза л.а. „Хюндай
Соната“, е бил управляван от свидетеля В., с посока Околовръстен път, със скорост около
40-50 км.ч., в най-лява пътна лента. В същото време от десния тротоар 17 годишният
пешеходец М. Т. и приятелят му свидетелят К. А., виждайки спрените автомобили в дясната
и средната пътна лента, са предприели пресичане на платното за движение, по пешеходната
пътека. Пострадалият пешеходец се е движил две крачки напред, като целта им е била да
хванат автобуса, движещ се в платното за насрещно движение. Пешеходецът не е огледал и
е продължил да пресича, поради което се е ударил в задната част на дясната страна
4
автомобила, в момента, когато този автомобил е преминал край него. Инициалният контакт е
настъпил с крайник на пешеходеца, или левият крак се е протрил със забърсване в задната
дясна врата, като забърсването е станало с ръка на пешеходеца. В следващия момент
пешеходецът е стъпил с левия си крак върху асфалта, като го е подврял частично под
автомобила, или пред, или зад задната дясна гума на процесния автомобил. Кракът е затънал
и е бил ударен, или от гумата, или от долния заден край на веждата на задния десен калник
и са счупени костите на подбедрицата. Водачът е възприел пешеходеца като опасност и е
реагирал с аварийно спиране, когато лекият автомобил е бил на не повече от 17-18метра
преди да настъпи удара с пешеходеца, но не е имал възможност да предотврати удара.
Относно на какъв сигнал на светофара се е движил лекият автомобил, въз основа на
протокола на МВР-СДВР, е направен извод, че тъй като превозните средства в насрещното
платно се движат, а пешеходците изчакват, се предполага, че светофарът е бил зелен за
автомобилите и червен за пешеходците. Като причина за настъпването на ПТП е изведено
пресичането на платното за движение от страна на пешеходеца, по пешеходната пътека,
най-вероятно по време на червен сигнал за него. Водачът на автомобила не е виждал
пешеходеца, тъй като в средната и в най-дясната лента е имало колони от спрени или бавно
движещи се автомобили, а когато пешеходецът е станал видим за него, преминавайки пред
спрения в средната лента преди пешеходната пътека автомобил, не е имал възможност да
спре и не е могъл да предотврати удара и ПТП. Пешеходецът е имал възможност да се
огледа в ляво и да види процесния автомобил, да спре преди да навлезе в най-лявата пътна
лента. При изслушване в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че е приел, че е имало
спрени автомобили, тъй като децата са казали, че са минали пред тях, поради което е приел,
че е била налице ограничена видимост. За удара, че е в областта на задната гума, е посочил,
че е направил извод въз основа на деформацията на края на калника и движението на тялото
на пострадалия.
Въз основа на заключението на вещото лице, показанията на свидетеля и обсъдените
протоколи от ПТП, следва да се приеме, че автомобилът е преминал на светещ за него зелен
сигнал, като в останалите две пътни ленти автомобилите са били спрели, поради
съществуващото задръстване. В същото време ищецът е предприел пресичане на пътното
платно при светещ за него червен сигнал, тичайки – обстоятелства, което се установява,
както от показанията на свидетеля В. и се подкрепя от констатацията и заключението на
вещото лице, че ударът в автомобила е областта на задната му част, конкретно на левия крак
– в областта на задния калник, както и показанията на свидетелите-деца, заявили, че са
бързали да хванат автобуса. Следва да се кредитира заключението на вещото лице, че
останалите две десни ленти на пътното платно са били заети от леки автомобила, намиращи
се в задръстване, ударът за лекия автомобил е бил непредотвратим, тъй като той не е имал
видимост към пешеходната пътека в дясно от своята пътна лента, независимо от начина на
движение на пешеходеца.
Възраженията, че допълнителното заключение по САТЕ е изготвено въз основа на
свидетелските показания на свидетеля В., управлявал застрахования лек автомобил, са
неоснователни, тъй по-горе е посочено, че същото е при съобразяване на всички събрани по
делото доказателства. Свидетелските показания на свидетеля В., независимо, че е участник в
ПТП, следва да се кредитират, тъй като същите са непротиворечиви и съответстват на
изводите на вещото лице, изготвено и въз основа на другите писмени доказателства за ПТП,
а показанията на свидетеля А. са непълни, колебливи, без ясен спомен за мястото и
механизма на ПТП.
Следва да се приеме, че ударът между автомобила и пешеходеца е бил
непредотвратим, поради това, че опасната зона е 23 метра и пострадалият е попадал в нея,
като внезапно и тичайки е изскочил на платното за движение. Водачът е управлявал лекия
5
автомобил със скорост-36км/ч, при разрешена до 50км/ч., като произшествието е било
предотвратимо при скорост 25км/ч. Появата на детето на пътното платно внезапно, на
червен светофар, не може да се вмени в отговорност на водача на лекия автомобил, за да
избере и се движи със скорост, при която е можел да предотврати настъпването на ПТП.
От значение за отговорността на водача е дали той своевременно е възприел
пострадалия (от момента, когато това е било възможно) и дали е изпълнил задължението си
да намали скоростта или да спре. Случайно деяние при пътнотранспортно произшествие е
възможно, когато деецът е направил всичко зависещо от него за избягване на опасността,
реагирал е своевременно и адекватно на възникналата опасност, но вредоносният резултат е
настъпил по независещи от него причини. По делото се установи, че такава възможност
водачът на лекия автомобил не е имал. Наличието на обстоятелства, при които водачът да е
бил поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати обществено
опасните последици, е основание за приложението на чл.15 НК. Константна е съдебната
практика, че деецът не носи отговорност за настъпилите общественоопасни последици,
когато опасността за движението възникне внезапно и непредвидено в опасната зона за
спиране на управлявания от него автомобил.
Съгласно чл.15 НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен
или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно
деяние). Според т. 5б от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР №
106/31.Х.1983 г. на ОСНК на ВС /до 1996 г./ по н. д. № 90/1982 г., ако в опасната зона за
спиране на МПС бъде увредено лицето, което е "създало опасността със своето
неправомерно поведение", налице е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
Преминаването на зелен сигнал на светофарната уредба, както и управлението на
автомобила с разрешена скорост на движение, попадането на пострадалия в опасната зона,
водят до извод, че водачът на автомобила не носи отговорност за настъпилите вредни
последици и в случай, когато пострадалият е попаднал в опасната зона за спиране на
превозното средство.
Доколкото няма противоправно поведение на застрахования водач, а в хипотезата на
чл.432, ал.1 КЗ отговорността на застрахователя към увреденото от застрахования лице е
равна по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД, искът за
претендираното обезщетение следва да се отхвърли като неоснователен. В т. 9 от ППВС №
7/77 г. ВС се произнесъл, че отговорността на застрахователя е функционална, като е
обусловена от основанията за отговорността на самия застрахован. Затова в случаите, при
които застрахованият не следва да отговаря пред пострадалия, не дължи обезщетение и
застрахователят.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден М. Я.
Т. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* сумата от 1800лв.
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Възражението за прекомерност по
чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като минималният размер, изчислен по Наредба № 1 да
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1547.47лв., а с ДДС е 1856.96лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №5083/24.08.2020г, постановено по гр.д.№ 13994/2018г, по
описа на СГС, I-во ГО, 11 с-в, с което е отхвърлена исковите претенции от М. Я. Т. с ЕГН
**********, срещу ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК *********, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за сумата от 30 000лв., предявен частично от сумата от 70 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 30.03.2018г., в гр. София
ПТП, в следствие противоправното поведение на водача на л.а. „Хюндай Соната“, с ДК №
********, неимуществени вреди /болки и страдания/, свързани с увреждане на здравето,
изразяващо се в счупване на лява подбедрица с открита рана и кървене, охлузвания и
наранявания по главата, долните, горните крайници и снагата, и преживян стрес, както и за
сумата от 3915,70 лева – обезщетение за имуществени вреди, свързани с разходи за лечение,
както и с правно основание чл.86 ЗЗД за лихва за забава на горните главници от 16.10.2018
г. до окончателното плащане и е осъден е М. Я. Т. да заплати на ЗД „Бул Инс” АД на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 3180,00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М. Я. Т. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Бул Инс” АД, с ЕИК ********* сумата от 1800лв. за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7