МОТИВИ към НОХД 2178/14г..
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против А.В.Ш.-***, за
това, че на 29.08.2014 г., в с. С., обл. Пазарджишка, е отнел чужди движими
вещи- меден котел, медна пръскачка и 30 метра електрически кабел, на обща
стойност 134 лева, от владението на А.И.Т. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен
рецидив - Престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29
ал.1 бук. „а" и бук. „б" от НК.
Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК.
Приет за съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес бе граждански иск от пострадалия А.И.Т. против
подсъдимия за сума в размер на 134 лева като обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане.
Като граждански ищец и частен
обвинител се конституира А.И.Т. *** твърди, че обвинението
е доказано като настоява подсъдимият да получи наказание лишаване от свобода , което изтърпи ефективно
и при първоначален строг режим в затвор.
Повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител настоява да бъде признат за виновен подсъдимия и се уважи в пълен
размер гражданската претенция с присъждане на разноски.
Защитникът не оспорва квалификацията
на деянието и обосноваността му, предвид събраните в ДСП доказателства и
направеното самопризнание, като настоява, предвид последното и процесуалното
поведение на подсъдимия в хода на цялото разследване, да се определи наказание
при превес на смекчаващите обстоятелства.
Подсъдимият признава фактите в
обстоятелствената част на ОА.
Районният съд, като обсъди и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства
, потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
Подсъдимият А.Ш. е с трайно
установен престъпен стериотип. Има множество криминалистически регистрации и
присъда, с основната част от които са му налагани ефективни наказания ЛС,
въпреки изтърпяването на които обаче не бил постигнат предупредителен ефект.
Постр. А.Т. притежава наследствен
имот, къща с двор и прилежащи постройки /навес, гараж/ в с. С., обл.
Пазарджишка, на ул. „*****" № **. Имотът е ограден с дувар и метална мрежа
с изключение на южната му страна. Под навес в двора пострадалият държал
30-литров меден котел и медна гръбна пръскачка, а на стената на гаража закачен
навит 30 метра електрически двужилен кабел. През летния сезон Т. посещавал
имота си всеки ден, като за последно бил там на 29.08.2014 г.
След като пострадалият си
тръгнал, Ш.,*** в селото, видял, че дворът на къщата на Т. не е ограден от
южната си страна и влязъл от там в имота. Отишъл при навеса, от където взел
котела и медната пръскачка, а от гаражната стена- ел. кабел. Изнесъл и скрил
вещите в един затревен канал.
На следващия ден, 30.08.2014 г.
постр. Т. отново отишъл в наследствената си къща и забелязал липсата на
посочените вещи, за което веднага подал сигнал в полицията.
Същевременно Ш. отишъл до
мястото, където бил скрил предния ден отнетите вещи. Обгорил кабела, след което
сложил в чувал, който носел със себе си, медния проводник, както и котела и
пръскачката, като преди това ги смачкал. След това качил чувала на велосипеда,
с който бил и тръгнал към пункт за изкупуване на вторични суровини, за да ги
предаде. По пътя бил спрян от св. ИВАН ДРЕЧЕВ, служител при РУП- Пазарджик,
който след като бил уведомен за случая, започнал работа по него. Ш. признал
пред св. ДРЕЧЕВ, че е откраднал вещите от имота на постр. Т.. С Протокол за
доброволно предаване от 30.08.2014 г. обвиняемият предал на полицейския
служител отнетите вещи. По-късно същите били върнати на пострадалия с разписка.
Експертната оценка на отнетите
вещи възлиза общо на 134 лева, по пазарни цени към инкриминираната дата, като е
било приспаднато овехтяване.
Визираните в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти, по отношение на които подсъдимия депозира
самопризнание се установяват и от
събраните в ДСП. Последните са напълно непротиворечиви, взаимнодопълващи се,
хронологични и достатъчно детайлни относно релевентните по делото факти, респ.
по отношение на всяко едно от инкриминираните престъпни деяния. Основният
доказателствен източник се явяват показанията на пострадалия и лицето, което е възприело
непосредствено обяснението на дееца след
деянието - св. Т. и Дречев. Визираните
източници дават информация относно начина на извършване на престъпното
посегателство, времето - дата на извършването му и неговият предмет, очертан по
вид и съответни индивидуализиращи го характеристики. Напълно синхронни и допълващи тази информация
са и декларативните по смисъла на чл. 371т.2 НПК признания на подсъдимия.
Експертно установена е стойността
на вещите, предмет на престъплението 134 лева.( виж заключение на л. 26-27)
Към датата на деянието Ш. е бил
многократно осъждан , като последните му осъждания са : с присъда по НОХД №
481/10 г. по описа на PC- Пазарджик влязла в сила на 27.04.2010 г. - на „ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" при първоначален „строг"
режим за извършено престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 от НК; с присъда по НОХД №
770/12 г. по описа на ПРС влязла в сила на 29.06.2012 г. - на „ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" при „строг" режим в затвор за извършено
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК. Наказанията и по двете присъди са
изтърпени и Ш. е бил освободен от затвора съответно на 01.07.2011 г. и на 17.08.2012 г. така правилно
се явява решението на автора на обвинението и представителя на РП в с.з., че настоящето
деяние се явява извършено в срока по чл.30 ал.1 от НК.
Основателно е и решението за
неговата съставомерност в обективно отношение по чл. 196, ал.1 т.1 вр. чл. 194,
ал.1 от НК и чл. 29, ал.1 б. А и Б от НК.
Деянието е и субективно
съставомерно, тъй като подсъдимият е съзнавал противоправния му характер.
Предвиждал е и е целял настъпването на обществено-опасните последици. Съзнавал
е, че върши деянието след като многократно е осъждан и е търпял ефективно
наказания за извършени престъпления от общ характер, включително и тежки, като
наказанията са били и повече от една година лишаване от свобода с ефективно
изтърпяване.
При установена обективна и
субективна съставоремност Съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което бе предаден на съд.
За същото му бе наложено
наказание след отчитане на обществена
опасност на деянието и тази на дееца. Последната се прецени на база на
негативните характеристични данни, обусловения и от втория рефлектиращ върху
степента й фактор - престъпния му стериотип.
Ниската стойност на предмета на посегателството
( по-малко от 1/2та от установената за страната МРЗ) се възприе като
изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК,което
променя съществено характеристиката на извършеното престъпно деяние, правейки го различно при съпоставката му с
обичайните престъпения от същия вид. Именно поради тази специфика на деянието в
случая и най-лекото, предвидено за него наказание ( две години ЛС) се явява
несъразмерно тежко, съпоставено с тежестта на деянието - тоест несправедливо.
Поради това наказанието бе
определено под фиксирания минимум след обоснованото приложение и на чл. 55,
ал.1 т.1 от НК с оглед нормата на чл. 58а, ал.4 НК , а конкретният му размер - една година лишаване от свобода, бе съобразен с
данните за личността на подсъдимия ( липсата на поправително въздействие от
предходните осъждания дава основание за преценка, че липсва на необходимата
корекция в съзнанието на дееца ) и очакванията налаганото наказание да
допринесе за целеното превъзпитателно и особено възпиращо въздействие и
общопревантивен ефект.
Предопределен,
предвид нормите на чл. 61 т.2 вр. Чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС се оказа първоначалният режим за изтърпяване на
наказанието строг и в затвор, който Съдът постанови.
Установи се, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на подсъдимия са били причинени имуществени
вреди на пострадалия в размер на равностойността на отнетите му вещи - 134
лева, поради което и предявеният от него против подсъдимия иск за обезщетение
за причинени имуществени вреди бе уважен в този размер. Уважен бе и акцесорният
иск за лихви.
Подсъдимия бе осъден да заплати
на частния обвинител и граждански ищец сторените от последния съдебно-деловодни
разноски в размер на 500 лева.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка
на ОД на МВР - Пазарджик сторените по
делото разноски в размер на по 50. 00 лева,
и 50 лева - държавна такса върху уважения граждански иск в полза на РС
Пазарджик ,както и такса при евентуално
издаване на ИЛ - 10 лева.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: