О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № 505
Гр.Тополовград,
17.12.2019 г.
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ
районен съд в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА
При секретаря:К.П.
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
331 по описа за 2019 год. и за да се произнесе на основание чл.140, във
вр.с чл.146 ал.1 от ГПК взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна
и допустима искова молба на С.А.С. ***, чрез пълномощник адв.Б.Д.К. от САК, ПРОТИВ
Б.Д.В. ***.
Обстоятелствата, на които ищецът
основава претендираните права и предявения иск, са следните:
Твърди се в исковата молба, че на 22.09.2019 г. ищеца е посетил с приятели заведение – бар,
находящо се в гр.Тополовград, ул.“О.“ № 2, в което Б.В. е служител – барман. На
същата дата около 03:30 ч. – 4:00 часа сутринта, В. е изблъскал с ръце ищеца
като клиент на заведението и в следствие на това действие последният е паднал и
си е ударил главата в монетника на билярдната маса, която се намирала
непосредствено зад него. При удара ищеца е получил порезна рана на главата.
Оказана му е спешна медицинска помощ, за което представя фиш от 22.09.2019 г. В
исковата молба се сочи, че видно от съдебномедицинско удостоверение № 1127/2019
г. в тилната област, срединно се установява травматичен оток и разкъсно-контузна
ивица. Констатирана е хоризонтално ориентирана рана с неравни охлузени ръбове с
дължина
Поради което се претендира на основание чл.45 от ЗЗД да
бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 1000 лв., представляваща частична претенция от 5000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от получени
наранявания в следствие на виновното поведени на ответника /нападение в нощно
заведение/ и последващи заплахи и обиди в социалните мрежи, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба. Претендират се и направените по делото
разноски.
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.
45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени вреди от непозволено
увреждане.
Препис от исковата молба и приложенията
към нея са редовно връчени на ответника на 18.11.2019 г. В законоустановения
едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор чрез
адв.И. Г. от АК – Ямбол в който оспорва изцяло предявеният иск, както по
основание, така и по размер и претендира същия да бъде отхвърлен със всички
законни последици, както и да му се присъдят направените по делото разноски. В
писмения отговор ответника отрича да е причинил виновно телесна повреда и
твърди, че не са налице основанията за ангажиране на гражданската му
отговорност, като подробно описва в отговора фактическата обстановка и станалия
инцидент. В писменият отговор ответникът посочва, че той е действал в рамките и
обема на задълженията си в качеството си на служител във фирма „Б.“ ЕООД и с
оглед изложената фактическа обстановка твърди, че е налице класическата
хипотеза на чл.12, ал.1 респ. ал.4 от НК, а предвид данните по делото досежно
опазването на повереното му чуждо имущество и алкохолното опиянение на ищеца,
следва да бъдат обсъдени и други хипотези по чл.13 и по чл.15 от НК. Във връзка
с горните твърдения претендира съда да постанови решение с което да отхвърли
предявеният иск като неоснователен и недоказан.
По доказателствените искания на
страните:
Към исковата молба са приложени: фиш за спешна медицинска помощ,
съдебномедицинско удостоверение, разпечатка на кореспонденция от социалните
мрежи – фейсбук месинджър и покана за доброволно заплащане на обезщетение,
ведно с обратна разписка.
Приложените
документи са относими, допустими и необходими и следва да бъдат допуснат като
доказателства по делото с изключение на представената така наречена „разпечатка
на кореспонденция от социалните мрежи“ – фейсбук месинджър, тъй като не е ясно
какво всъщност представлява приложеното от ищеца, за да се прецени какъв вид
доказателство е по смисъла на глава 14 от ГПК и съответно да се прецени начина
на възпроизвеждането и събирането му по съответния ред. Ясно е, че се касае за
профил на Б.В., без да се знае дали е достоверен и автентичен, посочени са
часове на съобщенията без дата, съществуват и съответни отговори незнайно от
кого, т.е. не е ясно кореспонденцията ако изобщо е направена от автентичен
профил с кого е водена и на коя дата. Тези т.нар. разпечатки не съставляват нито
официални документи по смисъла на ГПК, нито частни такива, нито електронни
документи по смисъла на ЗЕДЕУУ и чл.3, т.35 от Регламент/ЕС/ № 910/2014 г. Дори
и да се приеме, че представените от ищеца „разпечатки“ съставляват електронно
доказателство и отразяват факти или връзки между факти в електронна форма, то
не е спазен начина за възпроизвеждането и събирането им в гражданския процес.
Не е ясен какъв е носителя на информацията дали е смартфон, компютър и прочие
за да бъде приобщен към доказателствата по делото и съответно да се изведе
и анализира информацията от носителя по законовия ред, поради което е и недопустимо
при това положение да се ползват приложените „разпечатки“ като годни
доказателствени средства.
В исковата молба са направени доказателствени искания
за допускане на разпит на трима свидетели при режим на довеждане, за
назначаване на медицинска експертиза с поставени задачи и за изискване служебно
за справка от ГРАО за установяване на ЕГН на ответника. Направените
доказателствени искания са допустими и относими към правния спор и следва да се
уважат. Съдът не възприема възражението на ответника в писмения отговор, че
искането за допускането до разпит на свидетелите на ищеца не следва да се
уважава, тъй като не били установени фактите за които ще бъдат разпитвани,
трите им имена и адресите. В случая съдът намира, че това възражение е
неоснователно. Доказателственото искане на ищеца отговаря на изискванията на
чл.156 от ГПК, посочено е за кои факти и обстоятелства ще бъдат разпитвани
свидетелите и в случая не се изискват трите им имена и адресите, тъй като е
посочено, че същите ще бъдат доведени. Чл.156, ал.2 от ГПК визира изисквания за
имена и адреси, когато се иска призоваването им. Относно исканата медицинска
експертиза няма пречка да се уважи и направеното доказателствено искане от
ответника да се постави допълнителен въпрос на вещото лице, посочен в писмения
отговор.
Относно доказателствените искания на ответника в
писмения отговор:
Направени са такива за изискване и приемане като
доказателства по делото на записите от охранителните камери на процесното
заведение, като същите да бъдат предоставени от трето лице при условията на
чл.192 от ГПК; за назначаване и извършване на експертиза по тях; за изискване
на преписки от РУ – Тополовград, РП – Тополовград и Кмета на Община Тополовград;
за допускане до разпит на трима свидетели и за приложение на чл.176 от ГПК по
отношение на ищеца.
По първото искане за изискване и приемане на записите
от охранителните камери съдът счита, че на този етап от производството същото е
недопустимо така както е направено на основание чл.192 от ГПК, поради следните
съображения: По принцип разпоредбата на горепосочения член регламентира
задължението на трето лице да представи намиращ се у него документ.
Видеозаписът не е документ. В практиката на ВКС се приема, че видеозаписът като
доказателствено средство не е уреден от законодателя и ГПК не регламентира
използването на технически средства – видеозапис, поради което подобни средства
не може да се използват за възпроизвеждане и проверка достоверността на факти,
правилата на НПК в това отношение са неприложими.
Установяването на спорните обстоятелства в гражданския
процес се извършва с помощта на описаните в ГПК доказателствени средства, а
именно писмени и гласни доказателства, обяснения на страните, оглед и
освидетелстване, експертизи. Доказателствата следва да бъдат представени по
начин, по който или да се възприемат непосредствено от съда и страните, или във
вид, в който да могат да бъдат разтълкувани чрез средствата на специалните
знания и при явно наличие на логическа връзка и взаимосвързаност между
твърдяното обстоятелство, отразената картина и сторения коментар.
Законът не урежда нарочно и отделно веществените
доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че
те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото
доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от
който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет
може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи
спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо от липсата на
изрично посочване на видеоносителите като веществено доказателство, след като
съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред,
дори с използването на специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът
може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес.
Физическото възпроизвеждане на доказателствени факти,
каквото е по естеството си видеозаписът, следва да отговаря на общото изискване
– да е достоверно. Видеозаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда
след приемането на видеоносителя по делото като веществено доказателство и чрез
специфичния способ за възприемането му оглед. Огледът се осъществява по реда,
определен в чл. 204 ГПК с
участието на двете страни. Установените факти следва да се разгледат от съда
ведно с останалите такива по спора, освен ако при огледа не се удостовери такъв
факт, който пряко да води до извода за наличието на правнорелевантния факт. Но
за да бъде допуснато това веществено доказателство в гражданското производство
и за да се приеме като годно доказателство е необходимо да са спазени
определени условия, а именно видеозаписът да е направен със знанието на лицето
и съответно на обекта, да има обозначение че обекта се наблюдава чрез
видеонаблюдение, т.е. по някакъв начин лицата да са информирани, че заведението
е под видеонаблюдение за да се приеме че е налице предвиденото отклонение от
правилото на чл.32, ал.2 от Конституцията на РБ. В случая няма данни дали това
е спазено, дори не е уточнено кое е третото лице от което да се изискат
записите от охранителните камери, тъй като в писмения отговор на места се
посочва, че нощното заведение е на дружеството „Б.“ ЕООД, а на места се посочва
„К.“ ЕООД. При това положение, след като няма как да бъдат приобщени като веществени
доказателства записите от охранителните камери, не може да бъде назначена и
извършена исканата експертиза по тях.
Относно другите направени доказателствени искания от ответника,
съдът счита, че те са допустими и относими към правния спор и следва да се
уважат.
Приложените към писмения отговор молби от ответника до
трети лица нямат отношение и не са необходими нито като доказателства, нито
като други средства в процеса.
По делото не са въведени неподлежащи на
доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и чл.155 от ГПК.
На основание чл.146 ал.1 т.5 от ГПК,
съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154 ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзката между тези факти.
С оглед разпоредбата на чл.140 ал.3 от ГПК следва да се укаже на
страните, че могат да подпишат спогодба, да уредят спора си по пътя на
медиацията или чрез друг способ за доброволно уреждане на спора.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.140 от ГПК , съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 15.01.2020
г. от 10.00 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ДА
СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящето определение, а на ищеца препис
от писмения отговор.
СЪОБЩАВА
на страните доклада си по делото, съобразно мотивите на настоящето
определение.
ПРИКАНВА
страните към спогодба, медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА
като доказателства по делото приложените документи: фиш за спешна
медицинска помощ № 19354/22.09.2019 г.; съдебномедицинско удостоверение №
1127/2019 г.; покана за доброволно заплащане на обезщетение, ведно с обратна
разписка от 25.10.2019 г.
НЕ
ДОПУСКА като доказателства „разпечатки от кореспонденция в социални мрежи“.
НЕ
УВАЖАВА направените доказателствени искания от ответника в писмения отговор
за изискване и приемане като доказателства по делото при условията на чл.192 от ГПК записите от охранителните камери на кафе-клуб „К.” ЕООД и за назначаване и
извършване на видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза.
ДА
СЕ ИЗВЪРШИ справка по Наредба № 14/2009 г. относно трите имена на ответника
и ЕГН, предвид различието на презимето в исковата молба и в писмения отговор.
ДА
СЕ ИЗИСКА от РУ – Тополовград преписката, ведно със снетите сведения и
съставените АУАН на участниците в инцидента на 22.09.2019 г. – преписка №
358р11399/24.09.2019 г.
ДА
СЕ ИЗИСКА от РП Ямбол, ТО Тополовград – материалите от ДП във връзка с
преписка № 358р11399/24.09.2019 г.
ДА
СЕ ИЗИСКА от Кмета на Община Тополовград писмена справка, издавани ли са и
връчвани ли са наказателни постановления по Наредбата на Община Тополовград за
опазване на обществения ред, във връзка с инцидент възникнал между Б. М. В. и С.А.С.
на 22.09.2019 г., в заведение стопанисвано от „Б.“ЕООД, находящо се в
гр.Тополовград, пл.“О.“ № 2; на кои лица, както и да се предоставят в заверен
препис при условията на чл.192 от ГПК издадените документи, ако има такива,
като се изпрати на третото лице препис – извлечение от доказателственото искане
на ответника в писмения отговор и му се определя едноседмичен срок за
представяне на документите.
На основание чл.176 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца С.А.С. да се яви лично в съдебно заседание и да
отговори на следните въпроси: 1.В
колко часа и на коя дата, както и с кои лица е посетил заведение, находящо се в
гр.Тополовград, пл.”О.” № 2 по повод на депозираната му искова претенция? 2.Употребил ли е алкохол преди влизане
в заведението, както и консумирал ли е такъв в заведението, какъв и в какво
количество? 3.Отправял ли е заплахи
и закани към личността, живота и здравето на ответника? 4.Правил ли е опити за активация на СОТ-системата, както и навлизал
ли е зад бара на заведението, без присъствието на бармана и пускал ли е музика
без знанието и съгласието на бармана или управител, както и пускал ли е музика
от собственото си мобилно устройство? 5.Избутвал
и изблъсквал ли е ответника, при които действия да се е стигало до разтърваване
от страна на другите посетители? 6.Навлизал
ли е зад бара на заведението посягайки към ответника с цел причиняване на
телесна повреда? 7.Ангажиран ли е по
трудов договор и ползвал ли е обезщетение за временна неработоспособност в
следствие на твърдения инцидент?
ДОПУСКА до разпит по искане на ищеца трима свидетели при
режим на довеждане и по искане на ответника свидетелите: Л. В. В.и К. М. Б. при
режим на призоваване по месторабота в РУ - Тополовград и К. Л. М. – при режим
на довеждане.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195 от ГПК съдебномедицинска експертиза
с вещо лице А. П. С. - специалист съдебномедицински експертизи за телесното
здраве, който след като се запознае с материалите по делото да даде заключение
по следните въпроси: 1.Възможно ли е
описаните травми и увреждания да настъпят при изблъскване на ищеца, падане и
удряне в билярдната маса? 2.Каква е
степента на болезненост на получените увреждания? 3.Каква е продължителността на периода за пълно възстановяване от
получените травми/увреждания? 4.Възможно
ли е в случай на алкохолно опиянение пострадалия да загуби равновесие и дори
при най-малкото съприкосновение да падне от собствен ръст и да получи описаните
травматични увреждания, както и в случай на нападение с по-силен интензитет
биха ли настъпили значително по-тежки увреждания?
Вещото лице да се призове при депозит 140,00 лева,
вносим от двете страни по равно в 3-дневен срок от получаване на препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: