Р
Е Ш Е Н И Е
№
260246 / 9.10.2020г.
гр.
П., 09.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8475
по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу С.Т.Д. с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 511,74
лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „“, бл. ,
вх. , ап. , за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 07.03.2019
г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 45,49 лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните задължения за периода 08.01.2018 г. до 19.02.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1736/2019
г. по описа на Районен съд П..
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Сочи, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна
енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Твърди, че
от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1
от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
така предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа така изложеното
в исковата молба.
В законоустановения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна. Няма подадено
възражение от ответника по ч.гр.д. № 1736/2019 г. по описа на РС П.. В открито
съдебно заседание, редовно призован, същият не се явява, не се представлява.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в
случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си
ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата
молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените
предпоставки, обуславящи възможността за постановяване на неприсъствено
решение, са налице: ищцовото дружество е направило изрично искане в този
смисъл; ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането на съда,
редовно е призован за първото по делото съдебно заседание, не се явява и не
изпраща представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в
негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице
предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от представените от
ищцовата страна документи предявеният иск вероятно основателен, тъй като
недвусмислено се установи наличие на облигационна връзка, между ищеца и
ответника както и размера на исковата претенция.
Предвид изложеното, съдът намира, че
следва да се постанови решение по реда на
чл. 238 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 25 лева, като е
претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 150,00
лева, което обаче на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът намира, че следва да
бъде уважено в минимален размер от 100,00 лева и което следва да бъде
присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора на
ищецът се дължат разноски в размер на 125 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75,00 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, вр. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к.
Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу С.Т.Д.,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата в размер на 511,74
лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „“, бл. ,
вх., ап. , за периода от 01.11.2017
г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК - 07.03.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 45,49 лева, представляваща законна лихва за
забава върху месечните задължения за периода 08.01.2018 г. до 19.02.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1736/2019 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 С.Т.Д., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 125 лева
– разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Т.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 75 лева –
разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване, а
ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________