Р Е Ш Е Н И Е
№ 1020
гр.
Хасково, 23.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на четвърти декември, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при секретаря Диана Динкова и в присъствието на
прокурор Елеонора Иванова
от ОП- Хасково, като
разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 1132
по
описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на С.Д.С. ***, против Решение №178 от 12.08.2019г.,
постановено по АНД №337 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019г.
Касационният
жалбоподател счита атакуваното решение за неправилно и необосновано. Твърди, че
районният съд неправилно ценил голяма част от доказателствата, като мотивите му
не съответствали на фактите по случая. Съдът възприел, че нарушението било
описано достатъчно точно, а посочените географски координати в ЕФ били
непонятни за наказаното лице. На следващо място се навеждат твърдения, че в решението
се обсъждало местоположението на пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта
от 60 км/ч, на разстояние 150 метра от техническото средство, а нямало
приложено доказателство за местоположението на техническото средство, нито
такова, че подобен пътен знак има поставен въобще. Излагат се съображения, че
били налице съмнения за точността на измерване на уреда. Навеждат се и доводи
за опорочена процедура по използване на АТСС. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и на електронния фиш.
Ответникът, в
представен чрез процесуален представител писмен отговор изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Становището на
представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на
оспореното решение.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №178
от 12.08.2019г. по АНД №337/2019г., Районен съд – Димитровград е потвърдил
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство Серия К № ….. издаден от ОДМВР-Хасково, с който за
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3
от ЗДвП, на С.Д.С. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
100 лева.
За да потвърди
обжалвания електронен фиш, районният съд приел, че в конкретния случай се
установява извършването на описаното в него административно нарушение, като е
мотивирал изводите си. Констатирал е, че атакуваният електронен фиш съдържа
всички реквизити, изискуеми по закон – чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът е обсъдил
наведените от жалбоподателя доводи и е изложил съображения защо приема същите
за неоснователни.
Настоящата
инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния
съд и не следва да се излага повторно. Видно от събраните по делото
доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21,
ал.2 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M №…, което
безспорно представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение и същата към дата на нарушението е преминала задължителна
техническа проверка, съгласно приложения протокол за това.
Член 189, ал.4
от ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. В §6, т.65 (нова – ДВ, бр.19 от
2015г.) от ДР на ЗДвП се определя, че „Автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание
чл.165, ал.3 от ЗДвП, от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредбата), с която се уреждат условията
и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата.
В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС,
като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система.
В следствие
анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния
момент на нарушението на правилата за движение по пътищата изцяло законът
допуска да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш
нарушенията за скорост и то не само при използване на стационарни АТСС,
обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин,
а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол.
Настоящата
инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният
електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. В допълнение към изложеното от съда следва да се посочи, че електронният
фиш се отличава, както от административните актове по смисъла на АПК, така и от
актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по
отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание
извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП реквизити,
т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не
може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата
по съставянето им. В случая изискуемите реквизити са налице, като процесният
фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното ѝ
заплащане. С оглед горното, безспорно са налице всички изискуеми елементи от
съдържанието.
В случая се
установява, както се сочи по-горе, че контролните органи изпълняват и изискванията
на чл.4 от Наредбата, удостоверено с представени по административната преписка Протокол
№4-53-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M от 04.04.2019г.
и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, валидно до 24.02.2020г.
Ето защо, пред
въззивния съд не се установява друго, освен обстоятелството, че АТСС, с което е
извършено измерването на скоростта на движение на управлявания от С.Д.С. автомобил
на дата 25.05.2019 г. в 09:47 часа, е преминал през съответните проверки и те
са надлежно удостоверени с документи – протокол от проверка на мобилна система
за видеоконтрол.
Най -
същественото за спора е, че в преписката се съдържа и задължителният Протокол
за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система, за дата на
използване 25.05.2019 г. (задължително изискване на чл.10 от Наредбата) и на
която дата е извършено и коментираното нарушение от страна на касатора. Видно
от Протокола по чл.10 от Наредбата, в него изрично се отбелязва обстоятелството,
че ограничението на скоростта е в следствие на пътен знак, определящ
ограничение на скоростта за въпросното място от 60 км/ч. При така попълнените
данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава визираната от органа правна
квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Ето защо
използваното АТСС законосъобразно е приведено в работен режим на твърдяното
място и време, технически изправно е, поради което
административно-наказателната отговорност на касатора е законосъобразно
ангажирана по коментирания специален правов ред.
Спазени са и
изискванията на чл.10, ал.3 от Наредбата. В тази връзка наведените в
касационната жалба възражения се явяват неоснователни.
Настоящата
инстанция приема, че конкретното нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е безпорно
доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез
приложения снимков материал от заснет клип. Превишаването на скоростта с 22
км./ч. в случая е заснето с техническо средство и се установява от снимковия
материал, приложен към делото. Доказателства, които да опровергават факта на
извършеното нарушение, за което е издаден процесният фиш, не се сочат от
жалбоподателя, а приетите и събрани от районния съд са напълно достатъчни, за
да обосноват извод за доказаност на нарушението.
Съобразявайки
установените от районния съд факти, касационната инстанция намира за изцяло
правилен извода на съда, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДвП и провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване
на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения, че безспорно
са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано
законосъобразно, като наложената глоба от 100 лева съответства на нормативно
предвидения в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП вид
и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение
в този участък на пътя.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №178 от 12.08.2019 г., постановено по АНД №337
по описа на Районен съд – Димитровград за 2019 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.