РЕШЕНИЕ
№2683/17.12.2019г. гр.
Пловдив, 17.12.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3059 по
описа за 2019год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Х
от АПК
във връзка с чл. 172, ал.5
от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба
на Н.Н.Н., егн ********** ***,
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1030-001145
от 22.08.2019г.
издадена от Д.Г.В.- Началник на
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а,б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят твърди, че
заповедта е неправилна и незаконосъобразна и моли да се отмени.
Обосновава се с това,че не е управлявал лекият автомобил,а само го е преместил
с избутване, поради което и не е налице извършено нарушение.Евентуално
претендира за приложение на чл.28 от ЗАНН. Представя писмени и гласни
доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът -
Началник на група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив,
не се явява, не се представлява.
Съдът, като разгледа
направените възражения и приложената административна преписка, намери за
установено следното:
Заповедта е връчена на 13.09.2019г.,а
жалбата е подадена
чрез административния орган на 26.09.2019г.,
следователно е подадена в предвидения
за това процесуален срок и при наличието на правен интерес. ПАМ е наложена по отношение на собствено на
жалбоподателя превозно средство. Следователно засяга патримониума му. Ето защо
жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Приобщени
по делото са
Акт за установяване на административно нарушение
от 22.08.2019г.,
талон за медицинско изследване, докладна записка и справка за водач.
Установява се,
а не се и спори от страна на жалбоподателя,че на 22.08.2019г. около 1,30ч. на
бул.“България, пред № 172/междублоково пространство/ при извършена проверка Н.
е отказал проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол и
не е изпълнил предписание за изследване. Жалбоподателят не спори и за това,че е
бил употребил алкохол.
Спорът е дали при
проверката е било налице управление на МПС,а от тук и дали проверяваното лице е
имало качеството на водач.
Според разпитания в
тази насока свидетел И.И.П.,
който е бил на десетина метра от мястото на проверката, Н.
преместил колата, избутана и на свален прозорец,като не е влизал вътре.
Преместил автомобила,за да не пречи,защото бил на бордюра,а бил там, защото
слушал музика в колата. Преди това свидетелят твърди в показанията си,че били
заедно у тях, но им направили забележка за високата музика и излезнали заедно
пред блока.
Съгласно
записаното в докладната записка по административната преписка, на
Н.
било отправено разпореждане в 23,45ч. да не нарушава нощната тишина. При
повторен сигнал около 1,30ч. проверяващите установили,че вече музиката не е от
апартамента,а от автомобила, който бил с отворени врати и прозорци с усилена
музика, като по терасите и прозорците били излезнали много от живущите. След
като му съставили АУАН за неизпълнение на полицейско разпореждане, Н.
заявил на проверяващите,че ще запали автомобила си ище го паркира на друго
място. Предупредили го да не го прави,тъй като бил във видимо нетрезво
състояние. Н.
обаче се качил в автомобила и с две маневри го паркирал пред входа.
За съда докладната
записка и
отразеното в АУАН са с по-висока доказателствена тежест от събраните по делото
гласни доказателствени средства, включително и предвид разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Показанията на свидетеля Пеев в известна степен са противоречиви и не могат да опровергаят отразеното
в АУАН. Свидетелят твърди да е бил заедно с
жалбоподателя в апартамента му преди проверката, тоест
познава се с него и има непосредствени впечатления върху развитието на случая, но не е наясно
защо е слушал музика от автомобила, а и в твърде късния час-1,30 през нощта,
преместването на МПС-то,за да не пречи на хората не е
логично обяснение.
Дори и да се приеме,
че действително лекият автомобил е бил
преместен чрез избутване и не е бил запален,както
твърди жалбоподателя и се потвърждава от свидетеля,
то жалбоподателят при извършване на
преместването пак е бил водач, по смисъла на ЗДвП. Според
Постановление № 1 от 17.01.1983г. по
н.д. № 8/1982г. на Пленума на ВС
управлението на МПС включва всички действия
или бездействия с механизмите или приборите на МПС-та
или машини, независимо
дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези
действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.
Факта
на придвижване на лекия автомобил чрез избутване от едно място на друго също представлява
„управление” на автомобил
и действие по упражняване на контрол върху
същия.
Ето защо съдът
намира,че възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
С оглед на това и след
като констатира,че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на
предоставените му правомощия, съдът намира,
че процесната мярка е наложена законосъобразно
и жалбата против нея следва да се остави без уважение.
Видим от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Н.Н.Н., егн ********** ***,
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1030-001145
от 22.08.2019г.
издадена от Д.Г.В.- Началник на
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а,б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: