РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Айтос, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20242110100234 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по молба на С. С. Д., ЕГН **********,
с посочен адрес: ***. Предявена е молба за промяна в собственото и фамилно име на
молителя от „С. С. Д.“ на С. С. А.. Молителката твърди, че с този имана е известна сред
близките си и в обществото. Ангажира доказателства с оглед твърдяното в молбата.
Предявената молба се поддържа в съдебно заседание лично от молителя и от процесуалния
му представител адв.Р.Н. от БАК.
Заинтересованата страна - Община Айтос не се представлява по делото, но
изпраща категорично становище за основателност на молбата единството по отношение
промяна в собственото име на молителя. В останалата част на искането, счита за
недопустимо и в противоречие с императивната разпоредба на чл.14 от ЗГР възприемане за
фамилно име на молителката – в случая от „Д.“ (кореспондиращо с фамилията на бащата), с
това което е възстановено от нейната майка - „А.“. Представя писмени доказателства.
Районна прокуратура – Бургас, ТО - Айтос, чрез представителя си прокурор
Ж.М. излага становище за основателност на молбата досежно собственото име на молителя,
но в останалата й част възразява за уважаването й от съда. Излага позиция, че желанието на
молителя, но може да намери превес пред разпоредбите на гражданското законодателство и
в частност на разпоредбите на ЗГР при формиране на фамилното име на българските
граждани. Не ангажира доказателства.
Основанието на молбата е в чл.19 от Закона за гражданската регистрация
1
(ЗГР) и по реда на чл.531 и сл. от ГПК.
С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Молителката е родена на 16.08.1993 година в гр.Айтос и записана с имената С.
С. Д., с родители: З. С. Д. (след възстановяване на предбрачна фамилия – З. С. А.) и С. Н. Д.,
видно от приложеното копие на акт за раждане и издаденото въз основа на него
удостоверение, двете на Община Айтос.
По делото не се сочат данни и липсват доказателства за извършени промени в
имената на молителя, а и на неговите родители, изключая възстановяване фамилията на
майката – от Д. на А..
Видно от изложеното в молбата и поддържано в с.з., а също и от ангажираните
гласни доказателства – показанията на св.С. А. И., през периода на продължителното им
познанство, молителката се представял единствено с името С. и именно по този начин към
нея и към момента се обръщали близки и приятели. Свидетелят сочи, че освен изложените
съображение основание за молителя били и създаваните в ежедневието трудности, които
макар ида не са дефинирани като конкретни причини, неминуемо са свързани с разликата в
името по документи и в обичайното обкръжение. При изложената фактическа обстановка
следва да се приеме, че на практика рожденото име на молителя е възприето само формално
– по документи и не изпълнява житейската си функция на форма на обръщение и
наименование на лицето.
При това положение и като взе предвид ангажираните гласни и писмени
доказателства, съдът намира, че се доказа по безспорен начин наличието на “важни
причини” по смисъла на Закона, които да налагат допускане на промяна в собственото име
на молителя от „С.“ на С..
В останалата си част – досежно исканата промяна в бащиното и фамилно име на
молителят, съдът съобрази следното:
От ангажираните доказателства се установява, че бащата на С. С. е с имената
„С. Н. Д.“ и независимо, че според св.И. молителката била известна и се представяла с
фамилия „А.“, няма доказателства бащата по документи да е носил това име. В случая е
иревантно, изтъкнатото съображение, че това е фамилното име, което майката на
молителката е възстановила след прекратяване на брака си. При така установеното, следва
да се отчете, че при постановяване на решението си, съдът е длъжен да се съобрази със
законовите разпоредби, а не с желанието на страните, когато същото не кореспондира с
принципите на ЗГР. Съгласно разпоредбата на чл.14,ал.1 ЗГР, фамилното име на едно лице
се формира от бащиното или фамилното име на бащата, с наставка съобразно пола на
детето, освен ако семейните, етнически или религиозни традиции на семейството повеляват
нещо различно. Същевременно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР допуска промяна на
фамилното име на лицето, когато е обществено неудобно или опозоряващо, или важни
2
причини налагат това. Предвид основните принципи на гражданското право и
господстващия обществен морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР биха били такива
лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или
обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде
обвързана с императивните изисквания на чл.13 и 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни
отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото
лице, в който смисъл е трайната съдебна практика ( напр.Решение № 434, постановено по
чл.290 ГПК, от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 712/2009 г., IV г. о., ГК).
Обстоятелството, че молителят желае да приеме различно фамилно име от това,
отразено в официалните документи на родителя му (бащата), не обуславя наличието на
важна причина за промяната на фамилията и не съставлява основание за допускане на
търсената промяна във фамилното име на молителя. Не е „важно обстоятелство” по смисъла
на чл.19 ЗГР и обстоятелството досежното привързаността към майката и промяна в
нейната фамилия. Изложеното нито сочи на трайна промяна в личностовата идентичност на
молителя, нито обуславя обстоятелството, че той се идентифицира в обществото с фамилно
име, различно от вписаното в документите му за самоличност. Посочените от молителя
основания за искането за промяна на фамилното име, не посочват обективно състояние на
неудобство у молителя от рожденната му фамилия, които да са с такава значимост, че да
обусловят интереса от промяната им. Молбата в тази си част се явява освен неоснователна и
недоказана, като очевидно навсякъде пред държавните и обществените институции
молителката над 30 години ползва името „Д.“, с което същата се идентифицира и във всички
официални документи (дипломи, свидетелства и други лични документи), а искането за
промяна на „А.“ е израз на субективното й желание, което в случая не намира опора в
закона. Исканата промяна само на основание личното желание на молителя в случая би
поставила редица проблемни ситуации с бъдещото му идентифициране, които не са
оправдани нито от гледна точка на обществения, нито от гледна точка на личния му интерес.
Следователно и поради липса на важни, по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР причини за това,
исканата промяна следва да бъде отказана. Само от характера на производството -
едностранно, безспорно и за съдействие на гражданина, не следва, че промяната на името е
допустима винаги по желание и лична преценка на молителя.
При това положение и като взе предвид ангажираните гласни и писмени
доказателства, съдът намира, че не се доказа по безспорен и категоричен начин наличието
на “важни причини” по смисъла на Закона, които да налагат допускане на промяна във
фамилното име на молителя.
По изложените съображения, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна в собственото име на молителя от С. С. Д., ЕГН
3
**********, с адрес: *** на „С.“ и оставя молбата в останалата част – за промяна на
фамилното име от „Д.“ на „А.“ без уважение, като името на молителя в цялост, след
допусната промяна е С. С. Д..
След влизане в сила на настоящото решение, препис от същото да се изпрати на
Община Айтос, за отразяване на промяната в регистрите за гражданското състояние и в
бюро „Съдимост” при съответния районен съд - по месторождение на молителя.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в 1-седмичен
срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4