№ 7916
гр. София, 28.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110153507 по описа за 2022 година
Ищцата М. Е. Г., твърди, че на основание чл. 181, ал.1 вр с чл. 142, ал.1, т.2 от
ЗМ.В.Р. в качеството си на държавен служител, заемащ длъжности в Дирекция „Управление
на собствеността и социални дейности“ към М.В.Р. за процесния период, му се полагала
левовата равностойност на храната за служителите в М.В.Р. в размер на 4320 лв.,
представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на 120 лв. всеки
месец за периода 15.09.2019 - 15.09.2022 г., като същите не му били изплатени, като
претендира и законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба -
03.10.2022 г., до окончателното й изплащане.
Ищцата заявява, че до 01.02.2017 г.е ежемесечно е получавала левовата
равностойност на полагалата й се храна в размер на 120 лв., която сума е изплащана ведно
със заплатата за съответния месец. Заявява, че след 01.02.2017 г. след като е назначена на
длъжност Началник сектор „Човешки ресурси“ при Дирекция „Управление на собствеността
и социални дейности“ изплащането на сумата от 120 лв.е било преустановено. Твърди, че
трудовото й правоотношение е прекратено на 15.09.2022 г. поради съкращаване на щата.
Твърди, че за целия период, след преназначаването му служебно правоотношение не му
предоставяна храна в натура, нито пък е изплащана нейната левова равностойност, дължима
по чл.181, ал. 1 от ЗМ.В.Р.. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М.В.Р. на Република България депозира отговор
на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на предявените срещу него
искове, тъй като не е пасивно легитимиран да отговаря по иска. Аргументира се с
твърдения, че не е надлежен ответник по делото, тъй като работодател по трудовото
правоотношение на ищцата е Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“ при М.В.Р., тъй като последното е разпоредител с бюджетни кредити и ищцата е
полагала труд при него. В този смисъл и съгл. чл.37, ал.2 от ЗМ.В.Р., Дирекцията, в
качеството й на самостоятелно юридическо лице, създадено със закон и разпоредител с
бюджетни кредити към М.В.Р. притежава надлежна пасивна легитимация по иска и се явява
1
надлежен ответник в процеса.
Съдът е дал възможност на ищеца да уточни исковата си претенция като посочи
надлежен ответник по иска, имащ качеството на работодател на ищеца
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата заявява, че поддържа
иска така както е предявен срещу М.В.Р., в качеството му на орган по назначението. Сочи
като практика по този въпрос решение № 1489/2010 г. на ВКС, ІV Г.О., постановено по реда
на чл.290 от ГПК съгласно която по имуществени спорове, във връзка със съществуването и
прекратяването на служебното правоотношение с държавен служител, пасивно
легитимирана страна по спора се явява М.В.Р.. Поради това и счита, че правоотношението е
възникнало с М.В.Р. и именно това ведомство е надлежен ответник по иска.
Съдът като взе предвид исковата молба, отговора на исковата молба подаден от
М.В.Р. и уточнителната молба на ищеца, намира следното:
Според чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския
съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в
тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната
длъжност. Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за
държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното
правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от
структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките
на друго такова. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
99/03.07.2019 г. по гр.д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 11/27.01.2016 г. по гр.д.
№ 3330/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 470/28.02.2014 г. по гр.д. № 3253/2013 г. на ВКС,
IV г.о. и др.).
Настоящият казус попада в същата хипотеза, при която орган по назначението на
ищцата като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ.В.Р. е Министърът на
вътрешните работи, а предприятието, в което са заеманите от нея длъжности е в Дирекцция
„Управление на собствеността и социални дейносити“ - М.В.Р.. Съгласно чл.37, ал.2 от
ЗМ.В.Р. „Главните дирекции, областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция
"Международни проекти", дирекция "Управление на собствеността и социални дейности",
дирекция "Комуникационни и информационни системи", Академията на М.В.Р. и
Медицинският институт са юридически лица“. Следователно работодател по служебното й
правоотношение е Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности“ и именно
това учреждение – разпоредител с бюджетни кредити, е задължено към служителя за
трудовите му възнаграждения и други плащания, свързани с изпълнението на службата, в
т.ч. и процесните такива за левовата равностойност на храна и лихвата за забава върху нея.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че надлежен ответник по делото е
Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности“, а не Министерството на
вътрешните работи, срещу което ищцата е заявила, че предявява и поддържа иска си,
въпреки дадените й указания в тази връзка. Предвид липсата на надлежна пасивна
2
легитимация на ответника по делото, която е процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск, производството е недопустимо и следва да бъде прекратено,
на основание чл. 130 ГПК.
На ответника следва да се присъдят сторените от него и претендирани разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
Водим от горното съдът и на основание чл.253 ГПК и чл. 130 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 30.01.2023г. с което е приключено съдебното
дирене и е даден ход по същество на производството по гр.д. 53507/2022г. по описа на СРС,
IIГО, 179 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 53507/2022г. по описа на Софийския
районен съд, ІІ Г.О., 179-ти състав, като недопустимо.
ОСЪЖДА М. Е. Г., ЕГН *** да заплати на М.В.Р. на Република България на
основание на осн.чл.78, ал.4 вр. с ал.8 ГПК съдебни разноски в размер на 100 лв.,
представляващи минимално юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3