РЕШЕНИЕ
№ 7219
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110156131 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно субективно и обективно съединени искове с
правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от В. П. СП., ЕК. М. Г.,
Т. М. ИВ., Д. Д. СТ., Д. Д. С., В. Р. Х. и В. Н. Р. против „Имо пропърти инвестмънт
София“ ЕАД.
С предявените искове се претендира осъждането на ответника да заплати на
ищците сума в общ размер от 1250 лева, частично предявени от сума в общ размер от
30 000 лева, представляваща обезщетение за ползване в периода от 01.10.2019 г. до
12.03.2020 г. на 61,672% ид. ч. от съсобствен недвижим имот, намиращ се в гр.
Харманли и представляващ дворно място, с площ от 7782 кв. м., заедно с построените
върху него сгради – фабрична сграда под № 1 с площ от около 200 кв. м., склад за
нерафинирано масло под № 2 с площ от 127 кв. м., склад за рафинирани масла с площ
от 80 кв. м., първи етаж от сграда за производство на тахан - 150 кв. м., сграда за втора
рафинация на три етажа със застроена площ от около 72 кв. м. и складова постройка, а
по сега действащ план - дворно място цялото с площ от 7782 кв. м., представляващо
североизточна част от УПИ I – Ф Зл. Тракия, ведно със законната лихва от 29.09.2021 г.
/датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане, както и искове с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 300 лева, частично
предявени от сума в общ размер от 5000 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.11.2019 г. до 28.09.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на 61,672 % на основание
наследствено правоприемство и реституция на имот, представляващ дворно място в гр.
Х с площ 7782 кв.м., заедно с построените в него сгради – фабрична сграда №1 с площ
около 200 кв.м., склад за нерафинирано масло №2 с площ 127 кв.м., склад за
рафинирани масла с площ 80 кв.м., първи етаж от сграда за производство на тахан –
150 кв.м.; сграда за втора рафинация на три етажа с площ 72 кв.м. и складова
постройка, а по сега действащия план – дворно място, цялото с площ 7782кв.м.,
1
представляващо североизточна част от УПИ І-Ф Зл. Тракия, при посочени граници.
Твърдят, че дружеството „Златна Тракия“ притежавало 38,328% ид.ч. от правото на
собственост, а те притежавали 61,672% при следните квоти: В. П. СП. – 1.1107% ид. ч.,
ЕК. М. Г. – 1.1107% ид. ч., Т. М. ИВ. – 1.1107% ид. ч., Д.Д. Ст – 3.332% ид. ч., Д. Д. С.
– 18.506% ид. ч., В. Р. Х. – 18.166% ид. ч. и В. Н. Р. – 18.336% ид. ч.
Ищците твърдят, че ответникът „Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД
закупил чрез публична продан 38,328% ид.ч. от правото на собственост на
дружеството „Златна Тракия“ върху описаните недвижими имоти, като отдал цялото
дворно място под наем на трето лице. Ищците изпратили на ответника нотариална
покана за плащане на полагащата им се част от сумите за наем, но същите не били
платени. Излагат, че припадащата се на всекиго от ищците част от обезщетението за
главница и лихва за забава са, както следва: за В. П. СП., ЕК. М. Г. и Т. М. ИВ. – по
22,51 лв. главница частично от 540,29 лв. и 5,40 лв. лихва за забава частично от 90,05
лв. за всяка от тях; за Д.Д. Страхинова - 67,54 лв. главница частично от 1620,88 лв. и
16,20 лв. лихва за забава частично от 270,15 лв.; за Д. Д. С. – 375,10 лв. главница
частично от 9002,10 лв. и 90,02 лв. лихва за забава частично от 1500,36 лв. и за В. Р. Х.
– 371,64 лв. главница частично от 8836,70 лв. и 89,21 лв. лихва за забава частично от
1472,79 лв. Претендират присъждането на така посочените като частични суми, както и
направените по делото разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответната страна „Имо пропърти инвестмънтс София” ЕАД. Излага доводи,
че не съществува идентичност между описаните в исковата молба имоти и тези, които е
придобил чрез публична продан; както и че исковата молба е недопустима, тъй като не
е представено решение за разпределение на ползването. Заявява, че считано от
31.12.2016 г. ответникът не използва имота, нито го е отдавал под наем на трето лице.
Поддържа, че поканил ищците през октомври 2019 г. да предприемат действия да
ползват своите части, както и да му заплатят дължимите суми за извършени разходи за
поддръжка на имотите.
В проведеното открито съдебно заседание от 09.06.2022 г. на осн. чл. 214 ГПК
съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове, както следва: за В.С.,
Е.Г. и Т.И. увеличение на иска за главница от 22,51 лв. на 217, 59 лв. за всекиго от тях
и иска за лихва по отношение на тях от 5,40 лв. на 38,11 лв.; по отношение на Д.С. -
увеличение на иска за главница от 67,54 лв. на 652,78 лв. и иска за лихва по отношение
на нея – от 16,20 лв. на 114,34 лв.; по отношение на Д.С. увеличение на иска за
главница от 375,10 лв. на 3 625,43 лв. и иска за лихва от 90,02 лв. на 635 лв.; по
отношение на В.Х. увеличение на иска за главница от 368,19 лв. на 3558, 82 лв. и
увеличение на иска за лихва от 88,37 лв. на 623,34 лв.; по отношение на В.Р.
увеличение на иска за главница от 371,64 лв. на 3592,13 лв. и увеличение на иска за
лихва от 89,21 лв. на 629,17 лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС:
За основателността на предявените искове следва да се установи наличието на
следните предпоставки, а именно, че: 1) между страните е съществувала съсобственост
върху имота през процесния период при посочените квоти; 2) че са отправили до
ответника писмена покана за плащане на обезщетение; 3) че през процесния период
ответникът е ползвал имота или е ползвал площ, по-голяма от съответстващата на
правата му в съсобствеността; както и 4) размера на пропуснатата полза след поканата.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, респ. че е предоставил достъп на ищците до
2
съсобствения имот съобразно дела им от него.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение №
2043/24.01.2022 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното
открито съдебно заседание от 17.03.2022 г., като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото е отделен фактът, че в процесния период са
съсобственици на процесния имот при квоти: 61,672% ид. ч. за ищците и 38,328% ид.ч.
за ответника.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделения за безспорен факт за доказано. Същото се установява и от събраните по
делото доказателства. Видно е от представеното по делото Решение № 1045/20.07.1995
г. на ВКС по гр.д. № 3/1994г. /л. 6 и сл./, че ищците, заедно с други физически лица, са
собственици на основание наследствено правоприемство и реституция на имот,
представляващ дворно място в гр. Харманли с площ 7782 кв.м., заедно с построените в
него сгради – фабрична сграда №1 с площ около 200кв.м., склад за нерафинирано
масло № 2 с площ 127 кв.м., склад за рафинирани масла с площ 80 кв.м., първи етаж от
сграда за производство на тахан – 150 кв.м.; сграда за втора рафинация на три етажа с
площ 72 кв.м. и складова постройка, а по сега действащия план – дворно място, цялото
с площ 7782 кв.м., представляващо североизточна част от УПИ І-Ф Зл. Тракия, при
посочени граници. Припадащата се на ищците част от процесния имот /61,672%/ е
отделен като безспорен между страните факт.
Не е спорен между страните и въпросът, че ответното дружество е придобило с
възлагателно постановление от 04.07.2012 г. на ОС Кърджали по гр. д. № 353/2009 г.
17990,68496/25790 или 38,328% ид. ч. от процесните имоти. В тази връзка следва да се
посочи, че възражението на ответника, че не съществува идентичност между описаните
в исковата молба имоти и тези, които е придобил чрез публична продан, е
неоснователно, доколкото видно от приетата по делото СТЕ /л. 145 и сл./, кредитирана
от съда като компетентно изготвена; от представеното по делото Решение №
1045/20.7.1995г. на ВКС по гр.д. № 3/1994г. /л. 6 и сл./ и приети по делото скици на
поземлени имоти, издадени от СГКК – гр. Хасково, се установява идентичност на
имотите.
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени,
от деня на писменото поискване. Според Тълкувателно решение от 02.11.20212 г. по
ТД № 7/2012 на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви
и граждански плодове. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което
безвъзмездно той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията
си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Според посоченото тълкувателно решение размерът на дължимото обезщетение
се равнява на средната пазарна наемна цена за процесната вещ, припадащ се на правата
на лишения от ползване собственик в съсобствената вещ, считано от датата на
получаване на поканата за заплащането му. Обезщетение не се дължи, само ако се
установи, че съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия
съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена
възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване
от ползване, а нежелание да се ползва.
Установява се по делото и вторият елемент от фактическия състав на спорното
3
материално право, а именно – отправена до ответника писмена покана за плащане на
обезщетение. Същата е от 31.10.2016 г. и е връчена на ответното дружество на
02.11.2016 г. чрез нотариус Лозан Лозанов, с район на действие – СРС. Поканата касае
заплащането на среден месечен наем на всекиго от ищците съобразно припадащата му
се част от съсобствеността върху имотите. Трайна е практиката на съдилищата, че
веднъж отправена, нотариалната покана се разпростира неограничено във времето,
докато трае съсобствеността или докато се прекрати ползването от съсобственика /в
този смисъл са Решение № 544 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 736 /2009 г. на ВКС, ІV г.о.,
Решение № 466 от 21.05.2010 г. по гр.д. № 4249/2008г. на ВКС, ІV г.о., Решение №
129/03,04,2012г. по гр. д. № 1415/2010г. на ВКС, IV ГО, постановени по реда на чл. 290
ГПК/.
За установяване на третия елемент от фактическия състав на спорното право в
производството по делото са събрани гасни доказателствени средства чрез разпита на
двама свидетели. От показанията на свидетеля Николай Колев /л. 127 и сл./ се
установява, че същият е бил инспектор към охранително дружество, организирало
физическата охрана на процесните обекти в периода от 01.04.2017 г. до 13.04.2020 г.
Сочи, че в този период сградите не се използвали, но имало какво да бъде откраднато
от тях – различни машини за производство на олио. Нямало служители и не влизали
хора. По отношение на достъпа до процесните имоти свидетелства, че имало 4 входа,
които били заключени, както и централният, където се намирала физическата охрана.
Имало два варианта за влизане в комплекса – при предварително записана дата и час на
посещение, за което разрешение се давало изрично от представител на ответника –
Васил Кехайов, или при инцидентно посещение на обекта от различни лица /техници
на EVN, техници на ВиК и др./, при което отново следвало първо да бъде получено
изрично разрешение от представителя на ответното дружество. От показанията на
свидетелката Ирена Гороманова, посещавала имота в процесния имот заедно с ищеца
Р., се установява, че действително достъпът до обекта бил ограничен поради наличието
на охрана. Въпреки представянето на ищеца като съсобственик, охранителят посочил,
че не може да го допусне на разходка в комплекса.
Съдът намира, че показанията на свидетелите не са противоречиви, като същите
кореспондират с останалите събрани в производството доказателство, поради което ги
кредитира. Свидетелят Колев категорично заявява, че пропускането на лице вътре в
обекта е ставало единствено и само след получаването на разрешение от представителя
на ответното дружество, като в противен случай достъпът до обекта не бил свободен за
когото и да е. Така установеният факт обуславя извод за несъстоятелност на
възраженията на ответника, че всеки от ищците е могъл да влиза в обектите
необезпокоявано и да ги ползва, ако желае. В тази връзка следва да се посочи, че макар
ответното дружество да е изпратило покана до ищците през м. 12.2019 г. – за
предприемане на действия за ползване на съсобствеността си, то на практика до реално
ползване не е могло да се стигне с оглед установеното възпрепятстване на достъпа на
ищците до имотите чрез физическата им охрана.
Както се посочи по-горе – без значение е по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта – дали чрез непосредствени свои действия или чрез
действия на трети лица; дали получава граждански плодове от нея, или я е предоставил
безвъзмездно на другиго. Като от значение е единствено дали с действията си е
засегнал правата на другите съсобственици, които не са могли да ги реализират.
Поради изложеното е ирелавантно дали частта, припадаща се на ищците може да се
обособи като част, годна за самостоятелно ползване и дали реално е използван имотът,
на които въпроси приетата СТЕ дава отрицателни отговори, тъй като същите биха
били относими при предявен иск по чл. 59 ЗЗД, какъвто не е предмет в настоящото
производство. Ето защо, при установения факт на ограничен достъп до имотите на
4
ищците, не следва да се обсъжда и въпросът дали реално ответното дружество е било в
наемно правоотношение с трето лице за имотите, или не, тъй като е ирелевантен.
Установената по делото съсобственост на ищците и ответника върху имотите и
ползването им само от ответника, поражда задължението му да обезщети останалите
съсобстеници за ползването от деня на писменото поискване. Посочи се, че по делото е
приета нотариална покана от 31.10.2016 г. на ищците до ответното дружество за
заплащане на обезщетение за ползване на имота, връчена на адресата „Имо пропърти
инвестмънт София“ ЕАД на 02.11.2016 г., от който момент е възникнало задължението
му за заплащане на обезщетение. Претенцията за обезщетение е за периода от
01.10.2019 г. до 12.03.2020 г. Съгласно посоченото по-горе тълкувателно решение по
ТД № 7/2012 на ОСГК на ВКС, размерът на обезщетението се определя в съответствие
с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота
съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническата експертиза се
установява, че средната наемната цена на процесните имоти (поземления имот и
сградите, построени в него), за претендирания период, възлиза на сумата от 19 591,20
лева, като припадащате се на ищците част от 61,67 % е в размер на 12 081,89 лева.
Обезщетението се дължи в размер съобразно квотата от съсобствеността на
лишения от ползването на общата вещ като съобразно притежаваните от ищците
61.672 % ид. ч. наемът за притежаваните от тях дялове, съобразно приетата по делото
СТЕ, възлиза на сумите поотделно, както следва:
за ищцата В. П. СП. с 1.1107 % ид. ч. – сумата от 217,60 лева. Искът е предявен за
сумата от 217,59 лева, поради което следва да бъде уважен в пълен размер;
за ищцата ЕК. М. Г. с 1.1107 % ид. ч. - сумата от 217,60 лева. Искът е предявен за
сумата от 217,59 лева, поради което следва да бъде уважен в пълен размер;
за ищцата Т. М. ИВ. с 1.1107 % ид. ч. - сумата от 217,60 лева. Искът е предявен за
сумата от 217,59 лева, поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
за ищцата Д. Д. СТ. с 3.332 % ид. ч. - сумата от 652,78 лева. Искът е следва да
бъде уважен в пълен размер.
за ищеца Д. Д. С. с 18.506 % ид. ч. - сумата от 3625,55 лева. Искът е предявен за
сумата от 3625,43 лева, поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
за ищеца В. Р. Х. с 18.166 % ид. ч. - сумата от 3558,94 лева. Искът е предявен за
сумата от 3558,82 лева, поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
за ищеца В. Н. Р. с 18.336 % ид. ч. - сумата от 3592,24 лева. Искът е предявен за
сумата от 3592,13 лева, поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
За основателността на предявените искове следва да се установи възникването
на главен дълг, до какъвто извод съдът достигна, както и изпадането на ответника в
забава – отправена и получена от ответника покана за плащане. При установяване на
тези факт, в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/след
получаване на поканата.
Приложима в случая е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно която, когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. Доколкото задължението за заплащане на обезщетение за лишаване на
съсобственик от право на ползване на съсобствен имот е без срок за изпълнение и
длъжникът изпада в забава от деня, в който бъде поканен от кредитора. Посочи се, че
ответникът е получил отправената му от ищците покана за плащане на дължимото
обезщетение на 02.11.2016 г., поради което е основателно искането за заплащане на
обезщетение за забава за процесния период – от 01.11.2019 г. до 28.09.2021 г.
5
Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86, ал.2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута/. Размерите на законната лихва,
която ответникът дължи на всеки от ищците, изчислена посредством онлайн
калкулаторът https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, е както следва:
за ищцата В. П. СП. върху обезщетение от 217,59 лева – законна лихва за забава е
в размер на 42,19 лева. Искът е предявен за сумата от 38,11 лева, поради което
следва да бъде уважен в пълен размер;
за ищцата ЕК. М. Г. върху обезщетение от 217,59 лева – законна лихва за забава е
в размер на 42,19 лева. Искът е предявен за сумата от 38,11 лева, поради което
следва да бъде уважен в пълен размер;
за ищцата Т. М. ИВ. върху обезщетение от 217,59 лева – законна лихва за забава е
в размер на 42,19 лева. Искът е предявен за сумата от 38,11 лева, поради което
следва да бъде уважен в пълен размер;
за ищцата Д. Д. СТ. върху обезщетение от 652,78 лева – законна лихва за забава е
в размер на 126,56 лева. Искът е предявен за сумата от 114,34 лева, поради което
следва да бъде уважен в пълен размер;
за ищеца Д. Д. С. върху обезщетение от 3625,43 лева – законна лихва за забава е в
размер на 702,94 лева. Искът е предявен за сумата от 635 лева, поради което
следва да бъде уважен в пълен размер;
за ищеца В. Р. Х. върху обезщетение от 3558,82 лева – законна лихва за забава е в
размер на 690,02 лева. Искът е предявен за сумата от 623,34 лева, поради което
следва да бъде уважен в пълен размер;
за ищеца В. Н. Р. върху обезщетение от 3592,13 лева – законна лихва за забава е в
размер на 696,47 лева. Искът е предявен за сумата от 629,17 лева, поради което
следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възникват за ищците. По делото е представен списък за разноските по чл. 80 ГПК от
ищците за сумата от общо 8265,07 лева /л. 158/, като по делото са представени
доказателства за заплатени разноски в размер на сумата от общо 8261,05 лева, от
които: 981,05 лева държавна такса /след приспаднато възстановяване на надвнесена
държавна такса в размер на 186,87 лева в о.с.з. от 09.06.2022 г./, 280 лева
възнаграждение за вещо лице и 7000 лева адвокатско възнаграждение /сключени 7
договора за правна защита и съдействие с всекиго от ищците за сумата от по 1000
лева/. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно поради липсата на
фактическа и правна сложност на делото, от една страна, както и с оглед на факта, че се
касае за идентичност на фактите и правото по отношение на всекиго от ищците, от
друга страна. На основание чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и като се съобрази правилото на чл. 2, ал. 5
от наредбата, дължимият размер на адвокатско възнаграждение за всекиго от ищците,
следва да бъде намален до сумите от: за ищците В. П. СП., ЕК. М. Г., Т. М. ИВ. и Д.Д.
Страхинова – сумата от по 600,00 лева за всяка от тях; за ищеца Д. Д. С. – 783,78 лева;
за ищеца В. Р. Х. – 779,12 лева и за ищец за В. Н. Р. – 781,45 лева/. Общо дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 4744,35 лева. В
полза на всекиго от ищците следва да се присъди и съответната държавна такса,
заплатена за предявените от него искове, както и припадащата се съобразно
съсобствеността част от заплатеното възнаграждение за вещото лице.
6
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на В. П. СП., ЕГН ********** сумите от:
217,59 лева на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, представляваща обезщетение за ползване на
припадащата се на ищцата част от съсобствен недвижим имот, намиращ се в гр.
Харманли и представляващ дворно място, с площ от 7782 кв. м., заедно с
построените върху него сгради – фабрична сграда под № 1 с площ от около 200
кв. м., склад за нерафинирано масло под № 2 с площ от 127 кв. м., склад за
рафинирани масла с площ от 80 кв. м., първи етаж от сграда за производство на
тахан - 150 кв. м., сграда за втора рафинация на три етажа със застроена площ от
около 72 кв. м. и складова постройка, а по сега действащ план - дворно място
цялото с площ от 7782 кв. м., представляващо североизточна част от УПИ I – Ф
Зл. Тракия за периода от 01.10.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва
от 29.09.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното
погасяване на задължението;
38,11 лева на осн. чл. 86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.11.2019 г. до 28.09.2021 г.;
705,04 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото
/държавна такса, адвокатско възнаграждение и припадаща се част от разноски за
вещо лице/.
ОСЪЖДА „ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на ЕК. М. Г., ЕГН ********** сумите от:
217,59 лева на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, представляваща обезщетение за ползване на
припадащата се на ищцата част от съсобствен недвижим имот, намиращ се в гр.
Харманли и представляващ дворно място, с площ от 7782 кв. м., заедно с
построените върху него сгради – фабрична сграда под № 1 с площ от около 200
кв. м., склад за нерафинирано масло под № 2 с площ от 127 кв. м., склад за
рафинирани масла с площ от 80 кв. м., първи етаж от сграда за производство на
тахан - 150 кв. м., сграда за втора рафинация на три етажа със застроена площ от
около 72 кв. м. и складова постройка, а по сега действащ план - дворно място
цялото с площ от 7782 кв. м., представляващо североизточна част от УПИ I – Ф
Зл. Тракия за периода от 01.10.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва
от 29.09.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното
погасяване на задължението;
38,11 лева на осн. чл. 86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.11.2019 г. до 28.09.2021 г.;
705,04 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото
/държавна такса, адвокатско възнаграждение и припадаща се част от разноски за
вещо лице/.
ОСЪЖДА „ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Т. М. ИВ., ЕГН ********** сумите от:
217,59 лева на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, представляваща обезщетение за ползване на
припадащата се на ищцата част от съсобствен недвижим имот, намиращ се в гр.
Харманли и представляващ дворно място, с площ от 7782 кв. м., заедно с
построените върху него сгради – фабрична сграда под № 1 с площ от около 200
кв. м., склад за нерафинирано масло под № 2 с площ от 127 кв. м., склад за
7
рафинирани масла с площ от 80 кв. м., първи етаж от сграда за производство на
тахан - 150 кв. м., сграда за втора рафинация на три етажа със застроена площ от
около 72 кв. м. и складова постройка, а по сега действащ план - дворно място
цялото с площ от 7782 кв. м., представляващо североизточна част от УПИ I – Ф
Зл. Тракия за периода от 01.10.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва
от 29.09.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното
погасяване на задължението;
38,11 лева на осн. чл. 86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.11.2019 г. до 28.09.2021 г.;
705,04 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото
/държавна такса, адвокатско възнаграждение и припадаща се част от разноски за
вещо лице/.
ОСЪЖДА „ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Д. Д. СТ., ЕГН ********** сумите от:
652,78 лева на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, представляваща обезщетение за ползване на
припадащата се на ищцата част от съсобствен недвижим имот, намиращ се в гр.
Харманли и представляващ дворно място, с площ от 7782 кв. м., заедно с
построените върху него сгради – фабрична сграда под № 1 с площ от около 200
кв. м., склад за нерафинирано масло под № 2 с площ от 127 кв. м., склад за
рафинирани масла с площ от 80 кв. м., първи етаж от сграда за производство на
тахан - 150 кв. м., сграда за втора рафинация на три етажа със застроена площ от
около 72 кв. м. и складова постройка, а по сега действащ план - дворно място
цялото с площ от 7782 кв. м., представляващо североизточна част от УПИ I – Ф
Зл. Тракия за периода от 01.10.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва
от 29.09.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното
погасяване на задължението;
114,34 лева на осн. чл. 86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.11.2019 г. до 28.09.2021 г.;
715,13 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото
/държавна такса, адвокатско възнаграждение и припадаща се част от разноски за
вещо лице/.
ОСЪЖДА „ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Д. Д. С., ЕГН ********** сумите от:
3625,43 лева на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, представляваща обезщетение за ползване на
припадащата се на ищеца част от съсобствен недвижим имот, намиращ се в гр.
Харманли и представляващ дворно място, с площ от 7782 кв. м., заедно с
построените върху него сгради – фабрична сграда под № 1 с площ от около 200
кв. м., склад за нерафинирано масло под № 2 с площ от 127 кв. м., склад за
рафинирани масла с площ от 80 кв. м., първи етаж от сграда за производство на
тахан - 150 кв. м., сграда за втора рафинация на три етажа със застроена площ от
около 72 кв. м. и складова постройка, а по сега действащ план - дворно място
цялото с площ от 7782 кв. м., представляващо североизточна част от УПИ I – Ф
Зл. Тракия за периода от 01.10.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва
от 29.09.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното
погасяване на задължението;
635 лева на осн. чл. 86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.11.2019 г. до 28.09.2021 г.;
1062,82 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото
/държавна такса, адвокатско възнаграждение и припадаща се част от разноски за
вещо лице/.
8
ОСЪЖДА „ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на В. Р. Х., ЕГН ********** сумите от:
3558,82 лева на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, представляваща обезщетение за ползване на
припадащата се на ищеца част от съсобствен недвижим имот, намиращ се в гр.
Харманли и представляващ дворно място, с площ от 7782 кв. м., заедно с
построените върху него сгради – фабрична сграда под № 1 с площ от около 200
кв. м., склад за нерафинирано масло под № 2 с площ от 127 кв. м., склад за
рафинирани масла с площ от 80 кв. м., първи етаж от сграда за производство на
тахан - 150 кв. м., сграда за втора рафинация на три етажа със застроена площ от
около 72 кв. м. и складова постройка, а по сега действащ план - дворно място
цялото с площ от 7782 кв. м., представляващо североизточна част от УПИ I – Ф
Зл. Тракия за периода от 01.10.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва
от 29.09.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното
погасяване на задължението;
623,34 лева на осн. чл. 86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.11.2019 г. до 28.09.2021 г.;
1053,95 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото
/държавна такса, адвокатско възнаграждение и припадаща се част от разноски за
вещо лице/.
ОСЪЖДА „ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на В. Н. Р., ЕГН ********** сумите от:
3592,13 лева на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, представляваща обезщетение за ползване на
припадащата се на ищеца част от съсобствен недвижим имот, намиращ се в гр.
Харманли и представляващ дворно място, с площ от 7782 кв. м., заедно с
построените върху него сгради – фабрична сграда под № 1 с площ от около 200
кв. м., склад за нерафинирано масло под № 2 с площ от 127 кв. м., склад за
рафинирани масла с площ от 80 кв. м., първи етаж от сграда за производство на
тахан - 150 кв. м., сграда за втора рафинация на три етажа със застроена площ от
около 72 кв. м. и складова постройка, а по сега действащ план - дворно място
цялото с площ от 7782 кв. м., представляващо североизточна част от УПИ I – Ф
Зл. Тракия за периода от 01.10.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва
от 29.09.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното
погасяване на задължението;
629,17 лева на осн. чл. 86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.11.2019 г. до 28.09.2021 г.;
1058,37 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото
/държавна такса, адвокатско възнаграждение и припадаща се част от разноски за
вещо лице/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9