Определение по дело №562/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.7 ал.2 от УБДХ.

Образувано е по жалба, подадена от Д. Ю. С. от Г., против Решение № 4/03.10.2011 год. по Н.а.х.дело № 1023/2011 год. по описа на К.йския районен съд, с което е признат за виновен в това, че на 20.06.2011 год. в Г. извършил непристойна проява, с което нарушил обществения ред и спокойствие, поради което и на основание чл.1 ал.2, във вр. с ал.1 от УБДХ му е наложено административно наказание „Задържане в поделенията на МВР” за срок от 10 денонощия. В жалбата си жалбодателят твърди, че от събраните по делото доказателства не се установявало да е извършил хулиганска проява или да е нарушил обществения ред. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде постановено друго такова, с което да бъде оправдан. Моли да бъде взето предвид и тежкото му здравословно състояние. В съдебно заседание поддържа жалбата така, както е предявена.

Прокурорът от О. П. – К. изразява становище, че жалбата е неоснователна, решението на първоинстанционния съд намира за правилно и законосъобразно, а наложеното на жалбодателя административно наказание за справедливо, като съответстващо на степента на обществената опасност на нарушението, поради което моли решението да бъде потвърдено.

Окръжният съд, след преценка на оплакванията и доводите на жалбодателя, изложени в жалбата, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното :

Жалбата против решението на К.йския районен съд е подадена в указания от първоинстанционния съд срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което същата е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Макар и непосочено изрично в жалбата, от изложеното в нея се налага извода, че релевираното касационно основание е това по чл. 348 ал.1 т.1, във вр. с ал.2 от НПК – нарушение на закона.

К.йският районен съд с обжалваното решение е признал жалбодателя за виновен в това, че на 20.06.2011 год., около 01.00 часа, на публично място и пред повече хора - в гр. К., ул. "И.В.", пред № *, извършил непристойна проява - заплашил Д.И.С. от гр. К., че ако не вземе парите, предложени му от С., които се дължали на Стефанов за извършена по отношение на друго лице таксиметрова услуга, но не покривали цялата сума за услугата, „ще яде бой” и може да остане и без тях, и непосредствено след като Д.С. потеглил с управлявания от него автомобил, С. извадил газов пистолет и го размахал, продължавайки да заплашва Д.И.С., с което нарушил обществения ред и спокойствие, поради което и на основание чл. 1 ал. 2, във вр. с ал. 1 от УБДХ муе наложил административно наказание „Задържане в поделенията на Министерството на вътрешните работи” за срок от 10 денонощия. С решението е осъдил жалбодателя С. да заплати направените по делото разноски - възнаграждение за вещо лице, в размер на 100 лева.

За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че св. Делчо И. работел като шофьор на таксиметров автомобил. Около 01.00 часа на 20.06.2011 год. същият посетил адрес в гр. К., на ул. "И.В." №*, във връзка със заявена поръчка за доставяне на цигари и безалкохолни напитки. Стойността на поръчката възлизала на 16.00 лв. Един от поръчалите доставката клиент поискал да заплати с банкнота от 50 лева, но И. нямал възможност да му върне съответното ресто. В този момент с управлявания от него джип край същото място преминавал нарушителя Д. С., известен с прякора „К.”, който спрял и слезнал от автомобила. Таксиметровият шофьор го помолил да „развали” 50-те лева. С. взел банкнотата от 50 лева, но върнал на И. само 14.50 лв. По същото време на мястото, извън автомобила на Д. С., присъствали освен последния и св. И., още и св. И.П., който се занимавал с доставка на стоки за магазин на съпругата на нарушителя, както и лицата Г. И.Г. и П.С.Ч. /заедно със св. Петров последните двама били от страната на поръчващите доставката/. И.поискал от С. и другата част от парите, за да ги върне на св.П., при което нарушителя С. казал на таксиметровия шофьор - св.И., че ако не вземе дадените му 14.50 лв., ще яде бой и че може да остане и без тях. Уплашен, св. И. потеглил с автомобила си. Докато обръщал автомобила, С. извадил пистолет /газов/ и го размахал заплашително. И. подминал, а П., Г. и Ч. се разотишли. По - късно св. И. подал сигнал до органите на полицията. Св.А. Ф.- служител на РУП – К., посетил адреса. Там заварил И., П., Г. и Ч.. Свидетелите били много уплашени и разказали на Ф.за случилото се. От тях обаче само св.Д.И. се съгласил да дава обяснения по случая, а другите отказали. По-късно полицейските органи установили нарушителя С., който им предал доброволно газовия пистолет.

Видно от писменото заключение по назначената в съдебното производство съдебно-психиатрична експертиза и показанията на вещото лице д-р А. в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, към 20.06.2011 год. С. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че жалбодателят Ð. с поведението си - заплашвайки на публично място и пред повече хора св.И., че ако не вземе предлаганите му от С. 14.50 лв. /които му се дължали за извършена таксиметрова услуга/ ще яде бой и може да остане и без тях, включително изваждайки и размахвайки газов пистолет, е извършил непристойна проява, представляваща нарушение на обществения ред по смисъла на чл. 1 ал. 2 от УБДХ, за което следва да бъде понесена предвидената в чл. 1 ал. 1 от УБДХ административнонаказателна отговорност.

Оплакването на жалбодателя, сочещо на твърдяното касационно основание – нарушение на материалния закон, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.348 ал.2 от НПК, нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. В настоящият случай първоинстанционният съд не е допуснал грешки при прилагане на релевантната правна норма на материалния закон към установените факти. По своята същност изложеното в жалбата възражение на нарушителя се свежда до оспорване обосноваността на първоинстанционното решение във връзка с приетата фактическа обстановка. Съгласно разпоредбите на чл.348 от НПК, установяващ касационните основания за отмяна или изменение на първоинстанционния съдебен акт, към които препраща нормата на чл.7 ал.2 от УБДХ, обаче, необосноваността на решението не е предвидена като касационно основание, при което в настоящото производство следва да се следи само за правилното приложение на закона, без да се установяват нови фактически положения. В случая първоинстанционния съд е спазил регламентираният процесуален ред в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата. При установяването на така приетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е извършил много задълбочен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като в мотивите си е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, ведно със съображенията си за това, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Противоречията между данните в доказателствените средства – обясненията на нарушителя С. и показанията на свидетелите С.и П., от една страна, и показанията на свидетелите И. и Т., ведно с приложените към преписката писмени доказателства, от друга, са били обсъдени от съда, като точно и ясно са посочени основанията, поради които не се приемат твърденията на нарушителя, с които отрича да е извършил действия, които могат да бъдат квалифицирани като „дребно хулиганство”. Достоверността на доказателствата е била преценявана от съда на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду им, при което действителното съдържание на нито едно доказателства не е тълкувано от първоинстанционния съд превратно, в разрез с правилата на формалната логика. Настоящата инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд за виновността на нарушителя С. в осъществяването от обективна и субективна страна на непристойна проява по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ са изцяло подкрепени от обясненията на св.И. в хода на осъществената полицейска проверка по случая и показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, както и от показанията на незаинтересования от изхода на делото свидетел Т. – полицейски служител, който е посетил местопроизшествието във връзка с подадения от св.И. сигнал, и съгласно показанията на който заварил св.И., св.П., П.Ч. и Г.Г., които били много уплашени и му описали фактическата обстановка такава, каквато е приета и от първоинстанционния съд.

Или, безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че жалбодателят С. е взел банкнота от 50 лв. от св.И. по повод молбата на последния да ги „развали” на банкноти с по-малка номинална стойност, за да може свидетелят, след като си удържи стойността на извършената таксиметрова услуга, да върне рестото на лицата, която са му я били поръчали и заплатили с банкнота от 50 лв., при което С. му дал само 14.50 лв. При поискване от страна на И. на остатъка от 50-те лева, С. го заплашил публично - в присъствието и на други лица, че ако свидетелят не вземе предложените му 14.50 лв., ще яде бой и може да остане и без тях. Установено е от доказателствата по делото също, че при обръщането на колата, св.И. видял, че С. е извадил и размахва пистолет /за който едва по-късно е установено, че е газов/.Посочените действия на жалбодателя С. несъмнено представляват непристойна проява по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ, изразяваща се в оскърбително отношение и държане присъствалите на местото П., Г., Ч., и най-вече към св.И., и с която несъмнено са нарушени общественият ред и спокойствие. С посочените непристойни действия, непровокирани по какъвто и да било начин от св.И. и далите поръчката за таксиметровата услуга лица, вкл. и с изваждането и размахването на пистолет /за който към момента на извършване на деянието свидетелите и присъствалите на местото лица не са знаели, че е газов/, С. е демонстрирал незачитане на установения правопорядък, на обществения ред и спокойствие, както и на личността, честта и достойнството на другите членове на обществото, за което следва да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност, чрез налагане на административно наказание по чл.1 ал.1 от УБДХ, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд.

При извършената проверка от настоящата инстанция не са констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на нарушителяв първоинстанционното производство.

При определяне на вида и размера на административното наказание на жалбодателя С., първоинстанционния съд е взел предвид всички обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН, във вр. с чл.9 ал.2 от УБДХ, имащи значение за определяне на наказанието /тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства/ - отчел е високата степен на обществена опасност на нарушението, начина, времето, мястото, подбудите и мотивите за осъществяване му, както и засегнатите обществени отношения, свързани с установените обществен ред и спокойствие, като е намерил, че с оглед постигане на целите на личната и генералната превенция на наказанието, на нарушителя С. следва да бъде определено административно наказание „Задържане в структурно звено на МВР” за срок от 10 денонощия. Настоящата инстанция намира, че така наложеното на жалбодателя С. наказание по вид и размер съответства изцяло на степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя, както и на тежестта на извършеното нарушение, поради което същото не е явно несправедливо. Съдът намира още, че наказание в посочените вид и размер е в състояние да постигне в пълна мяра целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН – да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото.

С оглед изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното административно наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4/03.10.2011 год. по Н.а.х. дело № 1023/2011 год. по описа на К.йския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.2.