Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 19.08.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, втори състав, в публично заседание на 22 юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен
съдия: Антон Игнатов
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 322 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „БНП П.П. Ф. С.А.П.”, П., рег. № ….., чрез „БНП П.П.Ф. С.А. Клон Б.“, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес парк С., сгр….., представлявано от Д.Д.- Заместник
управител, чрез ю.к.Н.А.М., е предявил иск срещу ответника Г.В.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, с който моли съда да постанови решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми:
3962,75 лева (деветстотин петдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки) – главница,
представляваща задължение по договор за потребителски заем, с номер
РLUS-11246067, сключен на 15.04.2015 г.,
951,69 лева (деветстотин петдесет и един лева
и шестдесет и девет стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2016
г. до 20.04.2020 г.,
550,00 лева
(петстотин и петдесет лева) - мораторна лихва за периода от 20.12.2016 г. до
19.01.2020 г.,
ведно със
законната лихва върху размера на главницата, смятано от датата на подаване на
заявлението – 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за което
вземате е издадена заповед за изпълнение № 52/29.01.2020 г. по ч. гр.дело №
50/2020 г. по описа на РС- Радомир, както и да му бъдат присъдени направените по исковото и заповедното
производство разноски.
Ищецът твърди, че на 15 април 2015
г. между „БНП П.П.Ф.“ и Г.В.П., ЕГН **********, е сключен договор за
потребителски паричен кредит № PLUS- …. посредством, който страните са
постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ
размер на 5000.00 лева за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на
договора до 20.04.2020 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати
на месечните погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата
главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя равни
месечни вноски, всяка в размер на 141.51 лева. като в договорът е посочена и
общата стойност на плащанията по кредита.
Въз основа на индивидуалния кредитен
профил на ответника бил определен годишен процент на разходите.
Кредитополучателят следвало да заплати и такса ангажимент, срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, г. 5
от ЗПК. при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа
сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“
Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната
дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането,
че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за
целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.
Сумата, предмет на договора, била
преведена по личната банкова сметка ***, декларирана от същия и посочена в
договора за кредит.
На основание на чл.3 във връзка с
чл.4 от договора за ответника възникнало задължението да погаси заема на 60
месечни вноски, всяка по 141,51 лева, като в чл.5 от договора било предвидено,
че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Обезщетението за забава, според
ищеца, е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата
година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Гвърди се, че обезщетението
за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени
задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното
изречение. Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS- на
20.11.2016 г., като към тази дата
са погасени 18 месечни вноски.
По делото е допуснато изслушване на съдебно
икономическа експертиза. Същата е стигнала следните заключения:
Усвоеният потребителски кредит по
Договор за потребителски паричен кредит № PLUS- от Г.В.П.
*** е преведена по банкова му сметка посочена в договора за креди т в размер на
5000.00 лева.
Според експерта за периода от
усвояването по договор на потребителски паричен кредит № PLUS- 11246067 от
15.04.2015 г, между БНП „П.П. Ф. С.А.” клон Б. гр. София - креди тор и Г.В.П. ***
до 29,01,2020 г - датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГГ1К, размерът
на дължимите суми са както следва: Главница от 20,09,2017 г., до 20,04,2020 г.- 3 962,75 лева
Възнаградителна лихва от
20,11,2017-20,04,2020 г 951,69 лева Законна лихва от 20,12,2017 г до 29,01,2020
г 336,97 лева
Размерът на задължението на
ответника към датата на изготвяне на заключението 30,12,2020 ге както следва:
Главница от 20,09,2017 г., до
20,04,2020 г.- 3 962,75 лева
Възнаградителна лихва от 20,11,2017
г. до 20,04,2020 г.- 951,69 лева Законна лихва от 20,12,2017 г., до 30,01,2021
г.- 872,58 лева.
Уважаването на предявения иск по
чл.422, ал.1 от ГПК предпоставя да бъде установено по делото наличието на
валидно облигационно отношение между ищеца „БНП П.П. Ф.„ С.А. и ответника, по
което дружеството е изпълнило задълженията си за предоставяне на уговорената
сума на ответника точно, наличието на възникнало в полза на „БНП П. П. Ф.“ С.А.
изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните суми на
соченото основание, размера на дължимата от ответника сума за главница,
забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в срок.
Това е така, тъй като предсрочната
изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, и това да е станало
преди, подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, като волеизявлението му следва да е достигнало до длъжника. В
настоящия случай ищецът не сторил това. /В тази връзка Решение № 123/09.112015
г. по т.д. .№2561/2014 г. на ВКС./ По делото не е приложена подобна покана до
ответника, нито по делото са налице други доказателства в тази насока.
С оглед на задължителните указания
по тълкуването на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции по т.18 от ТР
№ 4/2013 г от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, фактическият
състав, пораждащ възможността кредитора да получи предоставена главница по
кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок предполага,
наличието на. две предпоставки: обективен факт уговорен като основание за
едностранно изменение на договора и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника. В този
смисъл не са налице доказателства по отношение на това представената последна
покана да е получена от ответника.
В настоящия казус, и в заявлението
за издаване на ЗИПЗ, ищецът се позовава единствено на настъпила предсрочна
изискуемост, настъпила автоматично, при невнасяне на две последователни месечни
вноски, съгласно чл.5 от Договора. Тук следва да се отбележи, че
установителният иск по чл.422, ал.1 от ГПК има за предмет установяване само на
притезанието, за което е издадено вече изпълнителното основание, като извън
предмета му остават всички други правопораждащи факти, освен тези посочени в
заявлението. Ето защо, ако относимите към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост факти не са се осъществели преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, то
вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. В тази
връзка, както бе посочено по-горе, по делото липсват доказателства, които да
установяват уведомяване на ответника/длъжник за настъпването на предсрочната
изискуемост, преди депозиране на заявлението по чл.410 от; ГПК, като липсват и
твърдения в тази насока.
Доколкото производството по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК се развива съобразно фактическото и правно основание,
заявено в заповедното производство със самото заявление, то уведомяването на
ответника/длъжник, че кредиторът/ищец смята кредита за предсрочно изискуем,
направено в един последващ момент, дали с връчване на призовка /покана за
доброволно изпълнение, или с връчването на исковата молба, или по някакъв друг
начин, но в момент следващ подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, то това ще
има за последица настъпване на предсрочна изискуемост именно към този момент.
Няма да е налице обаче обявена предсрочна изискуемост към момента на заявеното
право на принудително изпълнение, удостоверено с издадената заповед за
изпълнение на парично задължение.
Това от своя страна би довело до
промяна на основанието за възникване и съществуване на паричните задължения, за
които е издадена заповедта за изпълнение, което е недопустимо. В тази връзка е
и тълкуването дадено в т.116 от ТР № 4/2013 г. от 18.06:2014 г., по тълк. д. № 4/2013
г. на ВКС, ОСГТК.
От друга страна Договорът за
потребителски кредит е недействителен , поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит.
Това е така, защото в процесния
договор кредиторът е посочил единствено като абсолютни стойности лихвеният
процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. В договора
липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР на кредита/кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 15,38 %.
В тази връзка, съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи/лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и тези дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В конкретния случай, не са посочени и
инкорпорирани по ясен и разбираем начин за потребителя, в посочения ГПР, всички
разходи,, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин
различен от законовия е недопустимо.
На следващо място, след като кредиторът
при формиране на цената на предоставения заем, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, то следва ясно да посочи, какво точно е включено в тях, а
това не е сторено в настоящия казус. Посочен е лихвен процент/който е
фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по
договора. Така както са посочени параметрите на тези елементи в договора, на
практика създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
кредита.
От договора за кредит не става ясно
какъв е размерът на дължимата се възнаградителна лихва
Ето защо съдът намира, че кредитното
правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.22, вр. с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за
този тип сделка правни последици, а това неминуемо води до отхвърляне на иска.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато
договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то
същият е недействителен. В този случай потребителят дължи само чистата стойност
на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита- аргумент чл.23 от ЗПК.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
иск от „БНП П.П.Ф. С.А.П.”, Париж, рег. № …., чрез „БНП П. П. Ф. С.А. Клон Б.“,
ЕИК …., със седалище и адрес на управление:***, Б. п. С., сгр…, представлявано
от Д.Д.- Заместник управител, чрез ю.к.Н.А.М., че Г.В.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, дължи на „БНП П. П. Ф.“ С.А. П. рег.№ …. чрез БНП П.Ф. С.А. клон Б.,
сумата от 3962,75 лева (деветстотин петдесет и един лева и шестдесет и девет
стотинки) – главница, представляваща задължение по договор за потребителски
заем, с номер РLUS-….., сключен на 15.04.2015 г., за което вземате е издадена заповед за изпълнение №
52/29.01.2020 г. по ч. гр.дело № 50/2020 г. по описа на РС- Радомир.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП П. П. Ф. С.А.П.”, Париж, рег. № …., чрез
„БНП П.П. Ф. С.А. Клон Б.“, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:***, Б.п.
С., сгр…., представлявано от Д.Д.- Заместник управител, чрез ю.к.Н.А.М., иск за
признаване за установено по отношение на Г.В.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
че дължи на „БНП П.П. Ф.“ С.А. П. рег.№ ….. чрез БНП П.Ф. С.А. клон Б., следните
суми:
951,69 лева (деветстотин петдесет и
един лева и шестдесет и девет стотинки) - възнаградителна лихва за периода от
20.11.2016 г. до 20.04.2020 г.,
550,00 лева (петстотин и петдесет
лева) - мораторна лихва за периода от 20.12.2016 г. до 19.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху
размера на главницата, смятано от датата на подаване на заявлението –
29.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземате е
издадена заповед за изпълнение № 52/29.01.2020 г. по ч. гр.дело № 50/2020 г. по
описа на РС- Радомир.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./