Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 16 януари 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, Втори състав в публично заседание на 18.12.2017 г. /Осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година / в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Валентина Гъркова
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 438 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище ***, представлявано от изпълнителния директор Георги Х. Беловски подаден чрез пълномощник Д.Т. – юристконсулт, с която е предявен против К.М.Б. с адрес в гр.София специалния положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че ответника дължи сумите присъдени на ищеца в заповедното производство по частно гражданско дело № 8/2017 г. по описа на Районен съд Козлодуй, както следва: сумата 6 190.30 лева главница за доставена топлинна енергия в жилище в гр.София, общ.Красна поляна, ж.к. Красна поляна – 2, бл.35, вх.Г, ет.8, ап.92 за периода от 01.08.2013 г. до 30.04.2016 г.; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 410.43 лева за периода от 30.09.2013 г. до 19.9.2016 г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 3.01.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира и разноските направени в заповедното и настоящото исково производство.
С главния иск е съединен обратен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД на ответника К.М.Б. против третото лице В.Х.В. с адрес *** за заплащане на сумата 6 190.30 лева главница за доставена топлинна енергия в жилище в гр.София, общ.Красна поляна, ж.к. Красна поляна – 2, бл.35, вх.Г, ет.8, ап.92 за периода от 01.08.2013 г. до 30.04.2016 г.; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 410.43 лева за периода от 30.09.2013 г. до 19.9.2016 г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 3.01.2017 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски в заповедното производство.
В съдебни заседание ищцовото дружество не изпраща представител, но в писмени становища е изразявало доводи по хода на делото, събиране на доказателства и произнасяне с решение.
Ответника К.М.Б. участва чрез пълномощници адвокатите М.Л. и Даниел Х. и двамата от Адвокатска колегия Враца, които оспорват главния иск и поддържат обратния иск против третото лице.
Третото лице В.Х.В. не се явява и не изпраща представител, нито е изразил становище по делото и обратния иск против него.
В хода на съдебното
дирене са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 8/2017 г. по
описа на КРС и ч.гр.д. № 60888/2014 г. на Софийски районен съд. Прието е
заключение на съдебно-техническа и икономическа експертиза, от които съдът
приема от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище *** с изпълнителния директор Георги Х. Беловски видно от приложената в делото служебна справка от ТР по партида на дружеството е с предмет на дейност производство и доставка на топлинна енергия, която дейност е основна за дружеството и се извършва при наличието и поддържането на валидна лицензия.
Видно от приложения в делото на л. 15-16 нотариален акт № 37, том 1, рег. № 723, дело № 34 от 16.05.2013 г. за покупко – продажба на недвижим имот, ответникът К.М.Б. е собственик на апартамент № 92 находящ се в гр.София, общ.Красна поляна, ж.к. Красна поляна – 2, бл.35, вх.Г, ет.8.
На 28.09.2016
г. в Районен съд, гр.София от ищцовото дружество против ответника е постъпило
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и е образувано
частно гражданско дело № 54109/2016 г., което е било прекратено и изпратено по
подсъдност на РС Козлодуй с оглед постоянния адрес на длъжника. В РС-Козлодуй е
било образувано ч.гр.д. № 8/2017 г. Съдът се е произнесъл по подаденото
заявление и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с № 3 от
04.01.2017 г., с която изцяло е уважил искането на заявителя „Т.С.” ЕАД и е
разпоредил ответника К.М.Б. да заплати на ищеца сумата в размер на сумата
6 190.30 лева главница за доставена топлинна енергия в жилище в гр.София,
общ.Красна поляна, ж.к. Красна поляна – 2, бл.35, вх.Г, ет.8, ап.92 за периода
от 01.08.2013 г. до 30.04.2016 г.; обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на 410.43 лева за периода от 30.09.2013 г. до 19.9.2016 г.
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението на 3.01.2017 г. до окончателното изплащане, ведно с направените в заповедното производство разноски за образуване
на делото държавна такса в размер на 132.01 лева и юристконсулско
възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК в
размер на 639.52 лева.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжника е подал писмено възражение, с което е оспорил заповедта. По повод постъпилото възражение, съдът с определение е указал на заявителя, понастоящем ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимост на оспореното от длъжника вземане присъдено в заповедното производство.
Ищецът твърди, че ответника е собственик на топлоснабден имот апартамент № 92 находящ се в гр.София, общ.Красна поляна, ж.к. Красна поляна – 2, бл.35, вх.Г, ет.8, който е закупил с нотариален акт на 16.05.2013 г., поради което и се явява потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на параграф 190 от ДР на ЗЕ и параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ. Твърди, че съгласно ЗЕ въпреки предвидената форма за сключване на писмени договори, правоотношение с потребителите на ТЕ възниква и при липса на договор, въз основа на действащите Общи условия на топлопреносното предприятие като се сочат и прилагат към исковата молба конкретните действащи за процесния период ОУ. Между страните липсва сключен договор с предмет продажба на топлинна енергия по отношение на този обект. Сочи, че за процесния период в сила са били действащи ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди от „Т.С.“ЕАД, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г. и Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди от „Т.С.“ЕАД, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014 г.
Твърди, че съгласно чл.139 от ЗЕ, разпределение на потребеното количество топлинна енергия се извършва чрез система за дялово разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Твърди, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски и след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от „Небло инженеринг“ ООД (извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата), въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл.32, ал.1 и чл.33 от ОУ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплатят на ищеца доставчик дължимите от тях суми за доставена топлинна енергия, в размер посочен в ежемесечно получаваните фактури, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиента изпадне в забава след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за отоплителния сезон.
Ответника не оспорва факта, че на 16.05.2013 г. е закупил жилище топлоснабден имот апартамент № 92 находящ се в гр.София, общ.Красна поляна, ж.к. Красна поляна – 2, бл.35, вх.Г, ет.8. Не оспорва и факта, че няма сключен договор за доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество. Оспорва иска като твърди, че въпреки че е закупил имота реално не го е ползвал. Твърди, че от закупуване на имота на 16.05.2013 г. в него е живяло третото лице /предишния собственик на имота/ В.Х.В., което е било отстранено принудително чрез Частен съдебен изпълнител на 02.06.2017 г. Това обстоятелство, че третото лице е живяло и ползвано имота на ответника в гр.София през периода от 16.05.2013 г. до 02.06.2017 г. безспорно се доказа по делото както от писмените доказателства – протокол за въвод във владение от 29.09.2016 г. на л.52-53 и протокол за въвод във владение от 02.06.2017 г. на л.60-62 в делото, така и от показанията на разпитаните свидетели Борислав Симов и Мирослав Борисов.
Оспорва иска, като твърди и, че част от претендираната сума за периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г. и обезщетение за забавено плащане е заплатил на ищеца принудително въз основа на изпълнителен лист от 20.01.2015 г. издаден по ч.гр.д. № 60888/2014 г. на РС София по изпълнително дело 3183/15 на ЧСИ Сия Халаджова. Това обстоятелство по делото безспорно се доказа както от писмените доказателства – копие на изпълнителен лист от 20.01.2015 г. издаден по ч.гр.д. № 60888/2014 г. на РС София и книжа от изпълнително дело 3183/15 на ЧСИ Сия Халаджова, както платежно нареждане от 30.10.2015 г. за платено от ответника чрез ЧСИ Халаджова по цитираното изпълнително дело на ищеца сума в размер на 2994.60 лева, така и от приетото от съда и неоспорено от страните заключение на съдебно техническата и счетоводна експертиза.
Ответника в писмения отговор по чл.131 ГПК е направил и възражение за изтекла погасителна давност, което възражение е редовно, тъй като изхожда от надлежна страна и е направено своевременно – в срока по чл.131 ГПК с писмения отговор на исковата молба.
Както съдът изложи по-горе, по делото безспорно се доказа, че през процесния период, за който ищеца претендира ответника да му дължи сумата за доставена топлинна енергия в жилище в гр.София, общ.Красна поляна, ж.к. Красна поляна – 2, бл.35, вх.Г, ет.8, ап.92 от 01.08.2013 г. до 30.04.2016 г., жилището се е ползвало и в него е живял предишния му собственик третото лице В.Х.В.. Освен това безспорно се доказа и обстоятелството също изложено по-горе от съда, че за част от процесния период от м.05.2013 г. до м.04.2014 г. ищцовото дружество е подало заявление против ответника, въз основа на което в РС София е било образувано ч.гр.д. № 60888/2014 г. приложено в настоящото дело, по което съда е издал заповед по чл.410 ГПК, а въз основа на нея и изпълнителен лист от 20.01.2015 г. за главница в размер на 4031.33 лева за доставена топлинна енергия в жилището в гр.София и обезщетение за забавено плащане в размер на 211.96 лева, както и за разноски в заповедното производство в размер на 463.39 лева. Доказа се и, че по реда на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 3183/15 на ЧСИ Сия Халаджова тези суми са били изцяло заплатени от ответника на ищцовото дружество.
От заключението на съдебно икономическата и счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съда изцяло кредитира се установява, че по информация на топлинния счетоводител „Нелбо инженеринг“ ООД през отоплителните сезони предмет на настоящето дело, в имот в гр. София, ЖК “Красна Поляна-2” бл.№ 35, вх.”Г”, етаж 8, ап.№ 92, абонатен № 213339 е начислявана прогнозно топлинна енергия, въз основа на отчетени количества топлинна енергия от предходния отоплителен сезон. В края на отоплителния сезон /отчетния период/ фирмата за дялово разпределение/топлинния счетоводител/ е извършвала отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода на абонатите, показания на топломера в АС и е изготвила индивидуалните за имотите и общите за отчетената топлинна енергия в АС изравнителни сметки. С изравнителната сметка са изравнени действително потребеното през съответния отоплителен сезон количество топлинна енергия с начисленото прогнозно /фактурираното през отделните месеци от “Т.С.” ЕАД/. Установява се, че са изготвени изравнителни сметки, както следва: за отоплителен сезон м.05.2012 до м.04.2013г. — изготвена изравнителна сметка, съгласно която е фактурирана прогнозно топлинна енергия 37.388350 MWh на стойност 3861,04 лева, дялово разпределена топлинна енергия от отчитане показания на уредите в имота в края на отоплителния сезон 37.095740 MWh на стойност 3832.66 лева - резултат от изравняване за периода - 28,38 лева за връщане; за отоплителен сезон м.05.2013 до м.04.2014г. - изготвена изравнителна сметка, съгласно която е фактурирана прогнозно топлинна енергия 40.644139 MWh на стойност 3897,59 лева, дялово разпределена топлинна енергия от отчитане показания на уредите в имота в края на отоплителния сезон 42.037708 MWh на стойност 4031.30 лева - резултат от изравняване за периода — 133,71 лева за доплащане; за отоплителен сезон м.05.2014 до м.04.2015г. - изготвена изравнителна сметка, съгласно която е фактурирана прогнозно топлинна енергия 46.086497 MWh на стойност 4618,40 лева, дялово разпределена топлинна енергия от отчитане показания на уредите в имота в края на отоплителния сезон 35.784789 MWh на стойност 3598,56 лева - резултат от изравняване за периода - 1089,83 лева за връщане и за отоплителен сезон м.05.2015 до м.04.2016г. - изготвена изравнителна сметка, съгласно която е фактурирана прогнозно топлинна енергия 31.866971 MWh на стойност 2740,86 лева, дялово разпределена топлинна енергия от отчитане показания на уредите в имота в края на отоплителния сезон 41,248279 MWh на стойност 3541,90 лева - резултат от изравняване за периода - 801,03 лева за доплащане. Установява се и, че изравнителните сметки са изготвени въз основа на извършени отчети на мерителните уреди в имота, като са изготвени отчетни формуляри подписани от абоната или от н негов представител.
Сумите за топлинна енергия в имот в гр. София, ЖК “Красна Поляна-2” бл.№ 35, вх.”Г”, етаж 8, ап.№ 92, абонатен № 213339 са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба. За отоплителния сезон е извършвано прогнозно начисляване въз основа на изразходвана топлинна енергия през предходния отоплителен сезон. В края на съответния отоплителен сезон топлинния счетоводител е отчел показанията на уредите в имота и е изготвил изравнителна сметка, с която са изравнени прогнозно начислените количества топлинна енергия с реално отчетената и изразходвана. В изготвените изравнителни сметки топлинната енергия е остойностена, като са съобразени утвърдените от ДКЕВР цени на топлинната енергия.
Установява се, че за част от процесния период от м.08.2013 г. до м.04.2015 г. ответника е заплатил на ищцовото дружество сумата ведно с лихви общо в размер на 8119.61 лева. За периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. ответника дължи главница в размер на 3541.91 лева и лихви в размер на 199.53 лева.
При тази установена и доказана по делото
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
1. По главния иск. Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
Иска е
допустим доколкото е депозиран в срок от лице - заявител, имащо правен интерес
да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която
е подадено своевременно възражение от страна на длъжника. Разгледан по същество съдът намира, че е отчасти основателен и доказан,
и следва отчасти да бъде уважен предвид
само на факта, който не се оспорва от страните на извършено от ответника
частично плащане за част от процесния период от м.05.2013 г. до м.04.2014 г.
въз основа на издаден изпълнителен лист
от 20.01.2015 г. издаден по ч.гр.д. № 60888/2014 г. на РС София и изпълнително дело № 3183/15 на ЧСИ Сия
Халаджова .
В исковата
молба ищецът е формулирал твърденията си по начин, който включва правните
последици на иск, основан на договорно основание и съда приема, че искането е
основано на възникнало между страните правоотношение въз основа на пряко
приложение на Общите условия на топлопреносното предприятие спрямо
потребителите на топлоенергия – арг. от чл.153 от
ЗЕ. Фактическите твърдения и петитум на страната се основават
на: възникнало по силата на закона правоотношение /чл.153 ЗЕ/ спрямо субект,
който се явява недвусмислено потребител на топлинна енергия; доставяне на
топлинна енергия до имота на ответника като доставената топлоенергия не е
заплатена за част от процесния период. В исковата молба ищецът
сочи, че е налице правоотношение, регулирано от ЗЕ и Общите условия
на топлопреноснотопредприятие като сочи разпоредбата на чл.149 ЗЕ. Към
март 2004 г. е в сила Закон за енергетиката, който обхваща
изцяло процесния период от 2013 г. до 2016 г. Съгласно разпоредбата
на чл. 149, ал.1
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на
писмени договори при общи условия. Съгласно §1, т.2а
ДР на ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.. Съгласно българското законодателство лице, което употребява
топлинна енергия е потребител на същата и дължи заплащане на отдадената
топлинна енергия за имота, който обитава. Ответникът е физическо лице и се
явява потребител на енергийни услуги на основание § 1, чл. 42 ДР на ЗЕ, доколкото
е ползвател на мрежата в качеството си на собственик на апартамент
от топлонсабдената жилищна сграда - етажна собственост, присъединена
към мрежата. В закона към относимия, исков период, не е въведено
императивно изискване потребителят /съответно ползвателят/ да сключи писмен
договор с доставчика на топлинна енергия, доколкото облигационното
правоотношение възниква за присъединен към мрежата обект, до който се доставя
топлинна енергия. В настоящия случай е точно така, защото жилището на ответника
е в рамките на сграда в етажна собственост, която има сградна инсталация.
ЗЕ предвижда хипотеза на договорно обвързване и без
наличие на изричен писмен договор, а именно - когато се касае
до топлоснабдена сграда - етажна собственост, то всички собственици
или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В
тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред
приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота
с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на
същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по
време има сключен договор за същия обект. Именно такива са твърденията на ищеца
„ Т.С.” ЕАД в исковата молба. Относно
съдържанието на понятието „потребител” е налице задължителна практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. №
5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; решение № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. №
1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. №
3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с цитираната практика, собственикът или титуляр на вещно право на
ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/ По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото
събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреноснатамрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия. Качеството
на ответника на потребител на топлинна енергия произтича от качеството му на
собственик на самостоятелен обект в топлоснабдена сграда, установено
от представения нотариален акт за продажба на процесния апартамент.
Обстоятелството, че ответника есобственик на имота
от топлоснабдената жилищна сграда, не е спорно.
Съгласно чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. В това отношение съдът намира, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на тази разпоредба. /цит.практика по чл.290 ГПК по-горе/. Не се спори относно качеството на ответника на собственик на имот в топлоснабдена сграда –етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.). В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на "Небло инженеринг" ООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставена на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и общите части. Според чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условие и по ред, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Според чл. 153, ал.2 от ЗЕ, когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/илиза горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. Разпоредби в този смисъл са предвидени и по отношение на собственик, който не желая да участва в ползването на услугата и/или има възражения и рекламации срещу доставката. По делото няма данни да е поискано по посочения ред прекратяване на топлоснабдяването в сградата -етажна собственост в гр.София, ж.к.Красна поляна – 2, бл.35, вх.Г, ет.8, ап.92, както и такива досежно абоната № 213339 на ответника. Следователно след като ответника е титуляр на право на собственост по отношение на имот в сграда - етажна собственост, същият има качество клиент на топлинна енергия и дължи заплащане на топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в имота му, от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В този смисъл съда не споделя възражението на ответника, че предвид обстоятелството че през процесния период не е живял в жилището в гр.София, не дължи сума за доставена топлинна енергия. Напротив, съдът изложи по-горе задължението на ответника следващо от закона и ОУ към ищеца за доставена топлинна енергия независимо от реалния ползвател на имота.
От заключението на СИСЕ се установява, че сумите за топлинна енергия в имот в гр. София, ЖК “Красна Поляна-2” бл.№ 35, вх.”Г”, етаж 8, ап.№ 92, абонатен № 213339 за процесния период са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба. За отоплителния сезон е извършвано прогнозно начисляване въз основа на изразходвана топлинна енергия през предходния отоплителен сезон. В края на съответния отоплителен сезон топлинния счетоводител е отчел показанията на уредите в имота и е изготвил изравнителна сметка, с която са изравнени прогнозно начислените количества топлинна енергия с реално отчетената и изразходвана. В изготвените изравнителни сметки топлинната енергия е остойностена, като са съобразени утвърдените от ДКЕВР цени на топлинната енергия.
Установява се, че за част от процесния период от м.08.2013 г. до м.04.2015 г. ответника е заплатил на ищцовото дружество сумата ведно с лихви общо в размер на 8119.61 лева.
Предвид на това съда приема възражението на ответника, че за тази част от процесния период не дължи претендираната на ищеца сума – главница и лихви, тъй като ги е заплатил. Според съда и съобразявайки заключението на вещото лице, ответника дължи на ищеца суми за доставена топлинна енергия в жилището му в гр.София за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. в размери - главница 3541.91 лева и лихви 199.53 лева, в този размер съда следва да уважи претенцията на ищеца.
Във връзка с наведените от ответника доводи, следва да се посочи, че съгласно практиката на ВКС /Решение №162/28.05.2014 г. по гр. д. № 6397/2013г. на ВКС/, според чл.70, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на потребителите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя съгласно приложението. Съгласно чл.69, ал.2 от същата наредба, изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление. Оттук следва, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата - етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия топломер топлинна енергия в сградата. Ответникът бидейки потребител и страна в договорната връзка, дължи заплащане на доставената му топлинна енергия за горещо водоснабдяване и отопление, включваща мощност, общи разходи и отопляем обем на жилището. Обстоятелството, че не ползва фактически жилището не го освобождава от задължението да заплати разходите за отопление на общите части и отдаденото от сградната инсталация. Това е така, тъй като чрез общите части от сградната инсталация ищецът е доставил топлинна енергия до обекта и е сторил разходи за това, за които следва да му се заплати установена цена. Законът не въвежда като основание за плащане на тази доставка обитаването на топлоснабдения имот като релевантен е единствено въпросът дали има потребление или не на топлинна енергия, което може да бъде установено единствено чрез отчитане на уредите за дялово разпределение.
Поради частична основателност на претенцията, съдът дължи произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност, направено своевременно от ответника с отговора на исковата молба. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. №3/2011г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Искът е заведен на 28.09.2016 г. /датата на подаване на заявлението пред РС София, което е изпратено по подсъдност на РС Козлодуй/. Поради това искът е основателен за дължимите суми за периода след 28.09.2013 г. и възражението за давност е неоснователно.
С оглед на горното съдът намира, че следва
да уважи главния иск за заплащане на доставена топлинна енергия в жилището на
ответника за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. в размери - главница
3541.91 лева и лихви 199.53 лева, като до пълния претендиран размер следва да
отхвърли претенцията на ищеца.
2. По обективно съединения обратен иск на
ответника против третото лице.
Претенцията на ответника К.М.Б. против третото лице В.Х.В. е за това, че ищеца като собственик на жилище в гр.София, общ.Красна поляна, ж.к. Красна поляна – 2, бл.35, вх.Г, ет.8, ап.92 за периода от 01.08.2013 г. до 30.04.2016 г. въпреки, че третото лице е живяло и ползвало същия имот е заплатил вместо него на обществения доставчик „Т.С.” ЕАД сумата 6 190.30 лева главница за доставена топлинна енергия в жилището, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 410.43 лева за периода от 30.09.2013 г. до 19.09.2016 г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 3.01.2017 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски в заповедното производство. Правното основание на претенцията е чл.59, ал.1 ЗЗД за неоснователно обогатяване. Тя се основава на факта, че ищеца по обратния иск заплащайки сумата се е обеднил, а ответника по обратния иск се е обогатил, тъй като тази сума се дължи реално от ползвателя на отопляемия имот.
По делото както от писмените доказателства така и от показанията на двамата свидетели на ответника безспорно се доказа обстоятелството, че за процесния период от 30.09.2013 г. до 19.09.2016 г. третото лице е живяло и реално е ползвало отопляемия имот в гр.София собственост на ответника, поради което и той следва да върне на последния сумите начислени и платени на обществения доставчик на топлинна енергия „Т.С.” ЕАД така както са претендирани - 6 190.30 лева главница, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 410.43 лева за периода от 30.09.2013 г. до 19.09.2016 г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 3.01.2017 г. до окончателното изплащане.
По разноските.
По арг. чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски включително съобразно уважената час от иска.
С оглед задължителните указания, дадени с т.12 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора.
Издадената заповед по чл.410 ГПК включва и вземане за разноски, 132.01 лева платена държавна такса и 639.52 лева юристконсулско възнаграждение, като тези разноски са претендирани от ищеца. Съдът намира, че по изложените по-горе съображения съобразно уважената част на претенцията в заповедното производство на ищеца се дължат разноски в заповедното производство в размер на 438.36 лева.
В исковото производство на ищеца се дължат разноски за платена държавна такса в размер на 295.62 лева, 100.00 лева платен депозит за вещото лице и 639.52 лева юристконсулско възнаграждение, като съобразно уважената част на иска, ответника следва да заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер на 588.14 лева.
По арг. чл.78, ал.3 ГПК ищеца следва да заплати на ответника сторените от последния разноски съобразно отхвърлената част от иска. Ответника е сторил разноски представляващи платен депозит за вещото лице в размер на 150.00 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева. Така съобразно отхвърлената част на иска ищеца следва да му заплати разноски в размер на 484.50 лева.
Третото лице следва да заплати на ответника в качеството на ищец по обратния иск срещу това трето лице направените разноски, представляващи платена държавна такса по обратния иск в размер на 295.62 лева и платеното адвокатско възнаграждение по обратния иск в размер на 700.00 лева, или общо 995.62 лева.
Водим
от гореизложените съображения и на основание чл.235 ГПК, Козлодуйски Районен
Съд, Втори състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище ***, представлявано от изпълнителния директор
Георги Х. Беловски, че К.М.Б. с адрес в гр.София дължи част от сумите присъдени в заповедното производство по
частно гражданско дело № 8/2017 г. по описа на Районен съд Козлодуй, както
следва: сумата 3541.91 лева главница, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия
в жилище ***, общ.Красна поляна, ж.к. Красна поляна – 2, бл.35, вх.Г, ет.8,
ап.92 за периода от м.05.2015 г. до м.09.2016
г. и лихва 199.53 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 03.01.2017 г. до окончателното изплащане,
като до пълния претендиран размер на 6 190.30 лева главница и обезщетение
за забавено плащане в размер на 410.43 лева отхвърля иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Х.В. с адрес в гр.София да заплати на К.М.Б. сумата 6 190.30 лева главница за доставена топлинна енергия в жилище в гр.София, общ.Красна поляна, ж.к. Красна поляна – 2, бл.35, вх.Г, ет.8, ап.92 за периода от 01.08.2013 г. до 30.04.2016 г.; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 410.43 лева за периода от 30.09.2013 г. до 19.9.2016 г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 3.01.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.М.Б. с адрес в гр.София да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище ***, представлявано от изпълнителния директор Георги Х. Беловски направени разноски в заповедното производство съобразно уважената част на иска в размер на 438.36 лева и направени разноски в настоящето исково производство съобразно уважената част на иска в размер на 588.14 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК„Т.С.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище ***, представлявано от изпълнителния директор Георги Х. Беловски да заплати на К.М.Б. с адрес *** направени разноски в настоящето исково производство съобразно отхвърлената част на иска в размер на 484.50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК третото лице ответник по обратния иск В.Х.В. с адрес в гр.София да заплати на К.М.Б. направени разноски в настоящето исково производство по обратния иск в размер на 995.62 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд, гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
*Да се
публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.