Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.11.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2424 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 266 ЗЗД вр. чл. 19 от Закон
за автомобилните превози и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „М.Г.” ООД, твърди, че на 02.12.2016 г. сключил с ответника - С.О., договор за изработка, по силата на който се задължил да извършва действия по обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О.. Посочва, че възнаграждението, което ответникът се е задължил да му заплаща по този договор е в размер на 3 лв. на километър извършен превоз без ДДС съгласно чл. 5, ал. 1 от договора. С чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора страните са постигнали съгласие, че възнаграждението, определено на километър маршрутен пробег при сключване на договора, се променя при промяна на цената на гориво-смазочните материали /ГСМ/ с повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора. При настъпване на това условие страните по договора се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 % спрямо стойността по чл. 5, ал. 1 от договора, като при непостигане на съгласие на преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2, 5 %. Ищецът твърди, че автобусите, с които се осъществява обществения превоз по договора използват за гориво природен газ /метан/, което е един от компонентите на ГМС, заедно със смазочните материали. Посочва, че за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. цената на природния газ е увеличена с 19, 75 % спрямо тази през месец декември 2016 г., а цената на смазочните материали за същия период се е повишила с повече от 0, 25 %. С оглед на това цената на ГСМ за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. е по-висока от тази при сключване на договора с 20 %. С това се е сбъднало предвиденото в договора условие, при което дължимото възнаграждение за осъществения обществен превоз подлежи на увеличаване. Доколкото страните не са постигнали съгласие за размера на увеличението в преговори, то актуализацията на възнаграждението трябва да бъде направена с 2, 5 %, като това става автоматично и е в сила за месец ноември 2017 г., от който момент дължимото възнаграждение е в размер на 3, 69 лв. на километър извършен превоз без ДДС. Ищецът посочва, че в изпълнение на така сключения договор през месец ноември 2017 г. е извършил обществен превоз с общ маршрутен пробег от 480 438, 674 км., поради което ответникът дължи да му заплати възнаграждение за това, което възлиза на сумата от 1 729 579, 23 лв. с ДДС. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора това възнаграждение е трябвало да бъде заплатено в срок до 14.12.2017 г. Ищецът твърди, че ответникът е изпълнил само част от това свое задължение и не е изпълнил остатъка от него, който възлиза на сумата от 43 239, 48 лв., нито на падежа, нито към момента. С оглед на това счита, че ответникът е изпаднал в забава и дължи да му заплати и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, което за периода от 15.12.2017 г. до 07.12.2020 г. възлиза на сумата от 13 079, 94 лв. Поради изложеното ищецът моли С.О. да бъде осъдена да му заплати сумата от 43 239, 48 лв. с ДДС, представляваща неплатена част от възнаграждението за извършен през месец ноември 2017 г. обществен превоз на пътници по сключен на 02.12.2016 г. договор за извършване на обществен превоз, както и сумата от 13 079, 94 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.12.2017 г. до 07.12.2020 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – С.О., оспорва предявените искове. Твърди, че претендираният от ищеца размер на дължимото възнаграждение не отговоря на този, уговорен между страните с договора. Счита, че волята на страните, изразена в чл. 5, ал. 4 от договора е да се извършва сравняване между цените на ГСМ с цената на тези материали не към датата на подписване на договора, а към датата на влизането му в сила, която в случая е 26.07.2017 г, когато е въведена в експлоатация първата автобусна линия. При съобразяване на цената към този момент спрямо тази за месец ноември 2017 г. е видно, че не е налице увеличение с 20 %, поради което не са налице основания за актуализация на уговореното възнаграждение, което е дължимо на ищеца за извършен от него обществен превоз. Ответникът твърди, че дори и да има такова увеличение, то би могло да се отнесе най-рано към месец януари 2018 г. С оглед на изложеното, моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 02.12.2016 г. между С.О., като възложител, и „М.Г.” ООД, като изпълнител, е сключен договор, с който на изпълнителя е възложено да извърши обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О., съгласно приети експлоатационни планове и с 60 броя новопроизведени автобуси, описани в Приложение Б към настоящия договор. В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че той се сключва за срок от осем години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия, като с чл. 3, ал. 2 от договора е постигнато съгласие, че той влиза в сила от датата на представяне от Оператора на О.та на оригинал на влязло в сила определение на Административен съд – София за прекратяване на производството по адм.д. № 11168/ 2012 г. по описа на 38-ми състав, постановено въз основа на изрично заявен отказ на ищеца „М.Г.” ООД от предявените искове. С чл. 5, ал. 1 от договора страните са уговорили, че възложителят поема задължение за извършения по предмета на договора обществен превоз да заплаща на изпълнителя цена в размер на 3, 00 лв. на километър, без ДДС, на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание съгласно Приложение А и въз основа на отчетите за изпълнение във форма съгласно Приложение Д, представляващо неразделна част от договора. В чл. 5, ал. 2 от договора е предвидено, че възложителят следва да заплаща за текущия месец авансово суми в размер на 30 % от дължимите такива за определения пробег до 15-то число на текущия месец, а останалата част от дължимото възнаграждение се заплаща до 14-то число на следващия месец. В чл. 5, ал. 4, т. 2 е уговорено, че цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключване на този договор се променя при промяна на цената на ГСМ с повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора, като при настъпване на това условие страните по настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяната във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 % спрямо стойността по чл. 5, ал. 1; при непостигане на съгласие при преговорите страните се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2, 5 %.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът ще обсъди при формиране на правните изводи по основателността на предявения главен иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.
266 ЗЗД вр. чл. 19
от Закон за автомобилните превози:
Съгласно
твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца за
заплащане на възнаграждение, дължимо от ответника по договор, сключен по реда чл. 19 от
Закона за автомобилните превози и след проведена процедура по Закона за
обществените поръчки. Ищецът заявява, че с този договор едната страна възлага на другата да
извършва услуга по осъществяване на обществен автобусен превоз на пътници, т.е.
възлага се постигането на определен трудов резултат, което придава на този
договор характер на такъв за изработка по чл. 266 ЗЗД. Соченият от ищеца
договор не е договор за превоз на пътници по смисъла на чл. 367 ТЗ, тъй като
този вид договор, включително и когато касае осъществяването на обществен
автомобилен превоз, се сключва между превозвача, на който е възложено да
извършва тази обществена дейност, и самия пътник, а в случая не се твърди в
полза на ищеца да са възникнали права по такава сделка и към насрещната страна
по такава сделка, която е самият пътник, а не О.та, която е длъжна да
организира дейността по обществен превоз. Ето защо и съдът намира, че от
обстоятелствата, на които ищецът основава предявеното в процеса вземане за
получаване на възнаграждение може да се заключи, че посоченият от него
правопораждащ факт е договор, имащ характер на такъв за изработка, а не на такъв
за превоз, като редът за неговото сключване е специален и той е уреден в чл. 19 от Закона за автомобилните превози, което,
обаче, не променя характера му, който се определя от вида на основните
задължения, които възникват от него в тежест на двете страни. С оглед на това
правната квалификация на предявения иск е чл. 266 ЗЗД вр. чл. 19 от Закон за
автомобилните превози /в този смисъл е произнасянето на ВКС с Решение № 102 от 01.08.2017
г., постановено по гр. д. № 50254/2016 г. по описа на ВКС, IV гр.о./.
По
делото не е спорно, че между С.О., като възложител, и „М.Г.” ООД,
като изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен
на 02.12.2016 г. договор за възлагане извършването на
обществен превоз на пътници по автобусни линии. Това е видно и от приетия като доказателство
в производството писмен договор от 02.12.2016
г., който е подписан от
двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и
задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от
съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи.
По
силата на този договор в тежест на ищеца е възникнало задължение да извършва обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А,
25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О.,
съгласно приети експлоатационни планове и с 60 броя новопроизведени автобуси,
описани в Приложение Б към настоящия договор, за период от осем години, считано от датата на въвеждане
в експлоатация на първата линия /чл.
1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от договора/. В тежест на С.О. е възникнало насрещно
задължение да заплаща възнаграждение на ищеца за извършената работа по изпълнение
на обществения автобусен превоз, чийто размер е определен с клаузата на чл. 5
от договора.
В сключения
между страните по спора договор е постигнато съгласие, че той влиза в сила и поражда
действие от моменти, които са различни от датата на неговото подписване.
В чл. 3, ал. 2
от договора е уговорено кога този договор влиза в
сила, като е посочено, че това е от датата на представяне от Оператора на О.та
на оригинал на влязло в сила определение на Административен съд – София за
прекратяване на производството по адм.д. № 11168/ 2012 г. по описа на 38-ми
състав, постановено въз основа на изрично заявен отказ на ищеца „М.Г.” ООД от предявените искове. При буквален прочит на цитираната уговорка е видно, че в нея е предвидено,
че договорът влиза в сила не от момента на влизане в сила на определението, с
което описаното в нея съдебно производство е прекратено поради направен от „М.Г.” ООД отказ от иск,
а от момента, в който това дружество представи на С.О. оригинал на влязлото в
сила определение за прекратяване. При тълкуване обаче на волята на страните,
изразена в клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора, съдът намира, че целта на
записаното в нея условие е влизането в сила на договора да се обвърже с факта
на прекратяване на образуваното между страните съдебно производство поради направен
отказ от иск с влязъл в сила съдебен акт, което е свързано и със сключена между
тях извънсъдебна спогодба, а не с действието по представяне от изпълнителя на
възложителя на влязлото в сила определение за прекратяване на това съдебно
производство, което само по себе си няма правно значение без прекратяването на
делото. Ето защо трябва да се приеме, че процесният договор влиза в сила с
настъпване на факта по прекратяване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по адм.д. № 11168/ 2012 г. по описа на Административен съд – София, 38-ми състав, без
значение дали и кога това определение е представено от ищеца на ответника,
особено предвид факта, че Кметът на С.О. е конституиран като страна в това
производство и може във всеки един момент да се снабди с препис от влезлия в
сила акт за неговото прекратяване.
От представените
в производството доказателства се установява, че съдебното производство по
адм.д. № 11168/ 2012 г. по описа на Административен съд – София e прекратено с
определение, което е влязло в сила на 25.10.2016 г. По делото липсват
ангажирани доказателства, от които да е видно в кой момент този акт е
представен от ищеца на ответника, но с оглед изложените в предходния абзац
съображения съдът приема, че действие по
представяне на описания съдебен акт не е определящо за извода от кой момент
договорът влиза в сила. Предвиденото в чл. 3, ал. 2 от процесния договор условие,
при което страните са уговорили, че той влиза в сила, е настъпило с влизането в
сила на определението за прекратяване, т.е. на 25.10.2016 г., което е още преди
подписване на договора.
В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че той се сключва за срок от
осем години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия. След като страните са уговорили, че срокът на
действие на договора започва да тече от момента на въвеждане в експлоатация на
първата от автобусните линии, по които изпълнителят се е задължил да
осъществява обществен превоз, то това е и момента, от който тази сделка
произвежда действие в отношенията между страните и от който те са длъжни да
изпълняват задълженията, които възникват за тях от нея.
От Протокол № 1/
25.07.2017 г. на комисия, назначена със заповед на Кмета на С.О., който е
утвърден от Кмета на С.О. с акт, постановен на 26.07.2017 г., се установява, че
четири от основните градски автобусни линия от общинската транспортна схема на С.О.,
които са предмет на сключения между страните по спора договор, които са линия №
12, 117, 118 и 119, са въведени в експлоатация. Това е станало на датата на утвърждаване
от Кмета на С.О. на съставения от комисията протокол, в който е направена
констатация, че те отговарят на установените от СОС техническите изисквания към
превозните средства, които се използват за осъществяване на услугата обществен
превоз на граждани и са готови за експлоатация, т.е. на 26.07.2017 г. От
страните в производството не се твърди и не се доказва някоя от останалите
градски автобусни линии, описани в договора, да е въведена в експлоатация на
по-ранна дата, поради което и съдът счита, че 26.07.2017 г. следва да се приеме
за датата на въвеждане в експлоатация на първите от посочените в сделката
автобусни линии и следователно това е датата, от която процесният договор за
извършване на обществен автобусен превоз е породил действие, като срокът на
действието му съгласно уговореното в чл. 3, ал. 1 от него е от 26.07.2017 г. до
26.07.2025 г.
По делото е
безспорно, че през месец ноември 2017 г., което като време е в периода на действие на договора
от 02.12.2016 г., ищцовото дружество е извършило обществен превоз по описаните
в договора основни градски автобусни линии от общинската транспортна схема на С.О.,
с маршрутен пробег от 480 438.674 км. Следователно посоченият факт е установен в
процеса.
След като по
делото се доказа, че в изпълнение на поетото от него задължение по процесния
договор ищецът е извършил през месец ноември 2017 г. превоз с посочения в предходния абзац маршрутен пробег, то следва да се заключи,
че в тежест на ответника С.О. е възникнало насрещното задължение да заплати на
изпълнителя уговореното възнаграждение. Между страните в производството е
спорен въпросът какъв е уговореният размер на дължимото възнаграждение за така
извършената работа, на който съдът трябва да отговори като установи каква е
действителната воля на страните за това, изразена в клаузите от съдържанието на
сключения договор.
Размерът на
основната престация на възложителя е определена в клаузата на чл. 5 от договора,
сключен на 02.12.2016 г., като в чл. 5, ал. 1 от него е постигнато
съгласие за начина, по който ще се определя възнаграждението, което се дължи на
изпълнителя за извършения обществен превоз. С тази клауза е уговорен конкретен
размер на единичните цени за километър изминат маршрутен пробег, а именно от 3, 00 лв. на километър без ДДС и е предвидено, че размерът на дължимото
възнаграждение се изчислява при отчитане на изпълнението за всеки месец от
действието на договора на база действително изминати километри за този период. В
чл. 5, ал. 4 от договора страните са се съгласили, че
определената в чл. 5, ал. 1 единична цена на километър маршрутен пробег ще се
променя, като в три точки са записани условията и начина, по който ще стане
това.
По делото е
налице спор каква е била волята на съдоговорителите, изразена в клаузата на чл.
5, ал. 4 от процесния договор за това при
какви условия и от кой момент ще се изменя първоначално уговорения размер на
единичните цени, въз основа на които се формира общо дължимото възнаграждение
на изпълнителя за извършения превоз. Ето защо съдът е длъжен да направи тълкуване
на тази клауза, като спази критериите за това, установени с правната норма на
чл. 20 ЗЗД.
В чл. 5, ал. 4
от договора е предвидено, че определената по общо съгласие на страните при сключване
на договора цена на километър маршрутен пробег се променя: 1) когато от датата
на подписване на договора се е натрупала инфлация, респективно дефлация в
размер на повече от 5 % съгласно данните на НСИ спрямо месеца на подписване на
настоящия договор; 2) при промяна на цената на гориво-смазочните материали с
повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване
на настоящия договор.
Първият извод който се налага при тълкуване на тази
договорна клауза е, че с нея страните са уговорили, че размерът на основната
престация на възложителя на работата по извършване на обществен превоз, която е
да заплати възнаграждение на изпълнителя, ще се променя при настъпване на всяко
едно от предвидените в нея две различни основания за това, които са напълно
самостоятелни и се прилагат независимо едно от друго. Това е така, тъй като в
текста на чл. 5, ал. 4 от договора не е посочено изрично, че промяната на уговорената единична
цена ще се извършва при едновременното осъществяване на двете предвидени за
това предпоставки. Освен това при изброяването на тези предпоставки в
съдържанието на договорната клауза те не са граматически свързани по начин, даващ
възможност да бъде прието, че страните по договора са имали предвид
кумулативното им осъществяване. Те са описани на отделни редове в текста, които
не са свързани със съюза „и”, а напротив – изброени са в отделни точки, които
са разделени едно от друго с поставяне в края на всеки ред на пунктуационен
знак „ ; ”, който сочи на завършеност на посоченото във всяка отделна точка на чл.
5, ал. 4 от договора основание, при което се изменя единичната цена. Трябва да
се вземе предвид и това, че при описване на всяко едно отделно основание в
договора, при което се изменя дължимото възнаграждение, страните са уговорили и
отделен механизъм, който трябва да бъде спазен, за да се достигне до промяна на
съдържанието на основното задължение, което възниква за възложителя по
сключения договор за изработка, както и различен размер, с който ще се изменя
размера на дължимото възнаграждение при настъпване на отделните основания за
това. Следователно при извършване на граматическо тълкуване на текста на
уговорката на чл. 5, ал. 4 от договора, съдът намира, че волята на страните е
била да придадат самостоятелност на всяко едно от двете изброени в нея условия,
без да ги поставят в зависимост и във връзка на кумулативност едно с друго. В
този смисъл се е произнесъл ВКС по реда на чл. 290 ГПК, при разглеждане на
спорове по тълкуване на договори, сключвани от С.О. със съдържание, близко до това
на процесния - Решение № 102 от 01.08.2017 г., постановено по гр. д. №
50254/2016 г. по описа на ВКС, IV гр.о. и Решение № 149 от
30.11.2017 г., постановено по т.д. № 268/ 2017 г. по описа на ВКС, I т.о.
В случая ищецът
твърди да са настъпили предпоставките, уговорени в т. 2 от клаузата на чл. 5,
ал. 4 от договора, поради което и съдът трябва да разгледа въпроса дали това се
доказва по делото и ако е така какъв е предвидения в договорната клауза механизъм
за промяна на единичната цена в тази хипотеза.
В чл. 5, ал. 4,
т. 2 от процесния договор е предвидено, че определената по общо съгласие на
страните при сключване на договора цена на километър маршрутен пробег се
променя при промяна на цената на гориво-смазочните материали с повече от 20 %
съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на настоящия
договор. При тълкуване на волята на съдоговорителите, изразена в тази уговорка,
се налага извода, че те са се съгласили, че през срока на действие на
сключената между тях сделка, който е продължителен, а именно от 8 години,
единичната цена, въз основа на която ще се определя дължимото възнаграждение,
може да се променя, като това е поставено в зависимост от настъпването на един обективен
факт, който е изменението, както в посока на нарастване, така и на намаляване,
на цената на гориво-смазочните материали, които са основната суровина,
използвана от изпълнителя за извършване на услугата по
обществен автобусен превоз на пътници и следователно цената на тези материали представлява
един от основните разходи, които този субект прави, за да изпълнява точно
задълженията си по сключения договор. Понятието гориво-смазочни материали не е
дефинирано в съдържанието на процесната сделка, но от значението на
използваната дума следва да се заключи, че то включва горивата и смазочните материали,
използвани от обществения превозвач за извършване на възложената му работа по
превоз. Цената на посочените суровини се влияе от състоянието на пазара и от
редица други икономически фактори, които не могат да бъдат прогнозирани при
сключване на договора за целия период на неговото действие, който е дълъг и
в рамките му могат да се случат всякакви икономически процеси, които да се
отразят на тези цени и в резултат на което договорът да
стане неизгоден за някоя от страните по него. Договорът би станал неизгоден за изпълнителя, когато
цената на използваните от него за извършване на превоза суровини нарастне толкова,
че уговореното възнаграждение стане достатъчно само за покриване на неговите
разходи, но не и за получаване на печалба от извършваната търговска дейност.
При промяна на икономическите условия договорът може да стане неизгоден и за
възложителя тогава, когато цената на материалите се понижи и възнаграждението,
което се е задължил да заплаща, стане много по-високо от разходите за
извършваната услуга и започне да служи за прекомерно и неравнопоставено
облагодетелстване на изпълнителя. За да бъдат избегнати тези последици страните
по процесния договор отнапред са постигнали уговорка за условията, при които се
променя дължимото от възложителя на изпълнителя възнаграждение, която има за
цел да пригоди сделката към изменените икономически условия.
На следващо
място трябва да се посочи, че в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора по ясен и
недвусмислен начин е посочено при съобразяване на какви данни ще се констатира
промяната на цената на гориво-смазочните материали и това са статистическите
данни на НСИ за цената на тези суровини, т.е. за цената на горивото, използвано
от изпълнителя, което не се спори, че е природен газ, както и за цената на
смазочните материали, използвани за изпълнение на възложената работа. Волята на
правните субекти, сключили процесната сделка, за данните, въз основа на които ще
се преценяват променените икономически условия, е изразена в цитираната
договорна клауза по начин, който е напълно ясен и следователно не се нуждае от
тълкуване. Постигнатото между страните с чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора съгласие
на основание чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има сила на закон за тях и доколкото съдържанието
му е ясно трябва да бъде съобразено от съда в настоящото производство, който е
длъжен да приеме, че фактът, който има значение за настъпване на условията, при
които в чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор е уговорено, че ще се променя
размера на дължимото на ищеца възнаграждение за осъществения обществен превоз
на пътници, е промяна с 20 % в цените на гориво-смазочните материали съгласно
статистическите данни, събирани и водени от НСИ. Без значение за прилагането на
цитираната договорна клауза са промените в каквито и да е други цени на
посочените суровини, включително и на цените, при които ищецът купува природен
газ и смазочни материали, тъй като страните не са уговорили тези цени като
приложим индекс, при който ще се изменя първоначално уговорената единична цена
за километър маршрутен пробег.
От съдържанието
на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е видно, че изразената в нея воля на страните
е изменението на цената на гориво-смазочните материали, при което се променя
уговореното възнаграждение за километър маршрутен пробег, да се съобразява
спрямо изрично посочен от тях момент, който е датата на подписване на договора,
която е 02.12.2016 г. Както се посочи, тази дата е различна от датата, от която
започва да тече срокът му на действие, т.е. от която той произвежда действие. Това
обаче не означава, че има някакво основание последната дата да се приеме за
релевантния момент, към който ще се преценява дали е настъпило изменение в
статистическите данни за цената на използваните от изпълнителя суровини, както
твърди ответникът. Това е така, защото в договорната клауза страните са
постигнали изрична уговорка за момента, спрямо който ще се анализира
колебанието в цените на гориво-смазочните материали по данните в НСИ, като той е еднозначно определен в нея по начин, който да не позволява
различно тълкуване и той е датата на подписване на договора, а не тази, от
която той е произвел действие. Следва да се посочи, че уговарянето на датата на
подписване на договора като релевантната
такава, спрямо която ще се преценява изменението на цените на използваните за
извършване на обществения превоз суровини, отговаря и на житейската логика, тъй
като точно към този момент за страните са били известни средните пазарни цени
на тези суровини и спрямо тях те са постигнали съгласие за размера на дължимото
възнаграждение. Няма логика тази дата да е датата, от която договорът поражда
действие, защото според уговореното тя може да настъпи в един много по-късен
момент от датата, на която страните са определили дължимото на изпълнителя
възнаграждение по тяхна обща воля – до осем месеца след сключване на договора
съгласно чл. 3, ал. 3 от договора. Към този момент вече биха могли да са
настъпили пазарни промени в цените на суровините, които страните да не са могли
да предвидят при подписване на сделката и да е налице необходимост от корекция
на първоначално уговореното възнаграждение, за да бъде то съобразено с
икономическите условия, каквато е целта на уговорката на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора.
Следващият
извод който се налага при тълкуване на
клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е, че с нея страните са уговорили,
че изменението на размера на основната престация на възложителя на работата по
извършване на обществен превоз, която е да заплати възнаграждение на
изпълнителя, няма да става автоматично с осъществяване на предвидения в
клаузата обективен факт, който е промяна с 20 % на цената на гориво-смазочните
материали. В цитираната уговорка е предвидено, че освен настъпването на този факт,
за да се измени дължимото по договора възнаграждение, следва задължително да са
проведени и преговори между страните по реда на чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора,
като при успех на преговорите страните изменят договора по взаимно съгласие
съгласно правилото на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, а при неуспех на преговорите,
дължимото по договора възнаграждение за километър маршрутен пробег се променя с
посочената в чл. 5, ал. 4, т. 2, изр. последно от договора стъпка – с 2, 5 %,
като в този случай не е нужно постигане на изрично и конкретно съгласие на
страните за тази промяна, тъй като тя е уговорена още със сключването на
договора. Следователно провеждането на преговори за промяна на размера на
дължимото възнаграждение е задължителна предпоставка, която трябва да бъде
изпълнена, за да бъде променен този размер, включително и в уредената в
договора хипотеза, при която промяната е с отнапред договорената стъпка от 2, 5
%.
В чл. 5, ал. 4,
т. 3 от договора е уговорено, че тези преговори трябва да започнат в срок от
седем дни от получаване на направеното от едната страна към другата мотивирано
писмено предложение и да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са
започнали. В случая, при който преговорите са довели до успех и между страните
е сключено споразумение за това с колко да се измени размера на възнаграждението,
тази промяна настъпва от момента на постигането на съгласие и при условията,
уговорени по обща воля на съдоговорителите. В хипотезата на неуспешни преговори
промяната във възнаграждението настъпва след изтичане на уговорения в чл. 5,
ал. 4, т. 3 от договора срок за тяхното провеждане, а не от момента на
промяната в цените на суровините с 20 %, защото провеждането на тези преговори
е задължителна предпоставка за изменение на договора, като само след изтичане
на срока за това може да се извърши преценка дали те са успешни или не и коя от
предвидените в договора хипотези ще е осъществена.
С оглед на
изложените съображения, съдът счита, че за да се приеме, че размерът на
възнаграждението, което ответникът дължи да заплаща на ищеца за процесния месец
ноември 2017 г., е по-голям от този, уговорен първоначално в договора, трябва
да се докаже, че към 01.11.2017 г. е налице увеличение на цената на
гориво-смазочните материали по данни на НСИ с 20 % спрямо датата на подписване
на договора и кумулативно с това настъпването на един от следните факти: постигане
на съгласие между страните по процесния договор за промяна на размера на цената
за километър маршрутен пробег, въз основа на която се изчислява дължимото на изпълнителя
възнаграждение или изтичане на срок от максимум 37 дни от датата на отправяне
от едната страна по договора до другата на предложение за започване на преговори
за договаряне изменението в дължимото възнаграждение и липса на постигнато
съгласие в този срок.
При отговора на
въпроса дали в производството се доказва да е настъпил първият от посочените
факти съдът съобразява заключението на изготвената в производството съдебно-счетоводна
експертиза /ССЕ/, в която вещото лице при използване на специалните знания,
които притежава, е анализирало водените от НСИ статистически данни. Експертът е
направил извод, че НСИ определя два пъти годишно средни цени на природния газ
за крайни небитови клиенти, какъвто характер има ищцовото дружество, което е изпълнител
по процесния договор. Такива цени се определят за шестмесечен период - за
първото шестмесечие на съответната година и за второ шестмесечие на тази година.
От посочените от вещото лице цени е видно, че средната цена на природния газ за
второто шестмесечие на 2017 г., в което се включва и месец ноември 2017 г., към
който ищецът твърди, че са настъпили условията за увеличаване на дължимото по
договора възнаграждение, е с 33, 65 % по-висока от средната цена на природния
газ за второто шестмесечие на 2016 г., в който период е сключен процесният
договор. Природният газ представлява гориво, което не се
спори, че ищецът използва за осъществяване на възложения с процесната сделка
обществен превоз, поради което и цената на този продукт е част от цената на
гориво-смазочните материали по смисъла на това понятие, определено в чл. 5, ал.
4, т. 2 от договора. Ето защо промяната
на цената на природния газ съгласно данните на НСИ се отразява на промяната на
цената на гориво-смазочните материали по статистически данни.
От заключението
на допуснатата ССЕ и разпита на вещото лице, извършен в съдебно заседание,
проведено на 20.10.2021 г., е видно, че в НСИ са налични данни за средни цени
на смазочните материали, които се продават на крайни битови потребители, но не
и за средните цени за небитови потребители, с каквито данни НСИ не разполага.
Вещото лице е констатирало, че средната цена на смазочните материали през
ноември 2017 г. е намаляла спрямо цената на тази суровина към месец декември
2016 г. с 0, 29 лв., което е намаление с 2, 19 %. Смазочните материали също са
суровина, която представлява част от суровините, които се включват в общото
понятие гориво-смазочни материали, поради което и тяхната цена по данни от НСИ
е компонент, който трябва да се вземе предвид при преценка за това дали е
настъпила първата от предвидените в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора
предпоставки. Предвид липсата на каквито и да е статистически данни за средната
цена за продажба на смазочните материали на небитови потребители, съдът счита,
че при преценка за това дали са настъпили предпоставките на чл. 5, ал. 4, т. 2
от договора, при които се изменя размера на уговореното възнаграждение, трябва
да се съобразят данните, които са налични в НСИ за продажбата на тези материали
на крайни битови потребители, защото те са най-близки до релевантните данни, а
и в производството не са събрани доказателства, от които да се установява, че е
налице чувствителна разлика в пазарните цени за продажба на смазочни материали
на небитови клиенти от тези на битови, както и в тенденцията на промяна на тези
цени.
Статистическите
данни за цените на природния газ са такива за шестмесечен период, а тези за
цените на смазочните материали са за един месец, като по делото липсва информация
за това какви са статистическите данни за средните цени на смазочните материали
за цялото второ шестмесечие на 2017 г. Съдът обаче трябва да направи сравнение
на цените като вземе предвид статистически данни за един и същи времеви период,
поради което и за целите на настоящото изследване ще приеме, че цената на
смазочните материали към месец ноември 2017 г. е релевантна за цялото второ
шестмесечие на 2017 г. При извършване на сравнението на статистическите данни
на цените на природния газ и на смазочните материали за второто шестмесечие на
2017 г. със същите тези цени за второто шестмесечие на 2016 г., се констатира,
че е налице повишаване на общата цена на гориво-смазочните материали за второто
шестмесечие на 2017 г. спрямо цената за второто шестмесечие на 2016 г., когато
е сключен процесния договор, като това повишение е с 31, 46 % /тази стойност е
формирана при съобразяване на увеличение на цената на горивото с 33, 65 % и
намаление на цената на смазочните материали с 2, 19 %/. Това представлява изменение
в тези цени с повече от 20 %, което означава, че по делото се доказа
настъпването на предвиденото в клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора
обективно условие, при което страните са уговорили, че ще се изменя размера на
дължимото на изпълнителя на работата възнаграждение. Посочената предпоставка
обаче трябва да се счита за осъществена не към началото на месец ноември
2017 г., а към края на месец декември 2017 г., когато завършва шестмесечният
период за който са налице статистически данни от НСИ, които са уговорени от
страните като такива, които се вземат предвид, за да се отчете промяната в
цените на гориво-смазочните материали. Това е така, защото, както беше
посочено, от НСИ не се обявяват статистически данни за цената на природния газ
за месечен период от време, а за период от шест месеца. Освен това данните за
шестмесечието на годината са обобщени и представляват средни цени за целия
изследван период. След като тези цени са средни няма как да се направи извод,
че цената на природния газ за всеки месец от шестмесечния период е била в
посочения среден размер. Възможно е през някой или някои от тези месеци тази
цена да е много по-ниска от средната, а през друг или други месеци много
по-висока от нея. Трябва да се посочи и това, че от събраните по делото
доказателства не се установява цените на гориво-смазочните материали по данни
на НСИ за първото шестмесечие на 2017 г., т.е. към 30.06.2017 г. да са се
увеличили спрямо тези през второто шестмесечие на 2016 г. с 20 % - цените на
тези суровини през първото шестмесечие на 2017 г. са по-високи от тези през
второто шестмесечие на 2016 г., когато е сключен процесният договор, но
увеличението е само с 16, 24 %, който процент е по-нисък от изискуемия такъв от
20 % /тази преценка се прави само на база средната цена на природния газ,
защото липсват каквито и да било данни за цената на смазочните материали за
този период/. Това също води до извода, че от събраните по делото доказателства
се установява, че увеличението на цените на гориво-смазочните материали по
статистическите данни с предвидените в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора процентни
пункта спрямо датата на подписване на договора е станало най-рано в края на
второто шестмесечие на 2017 г., т.е. към 31.12.2017 г., но не и в който и да е
момент преди това.
След като
предвиденото в клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора обективното условие,
представляващо промяна на цената на гориво-смазочните материали по данни на НСИ
с 20 %, се доказва, че е настъпило чак към 31.12.2017 г., то съгласие за изменението
на размера на възнаграждението, включително в хипотезата на отнапред уговорено
такова по чл. 5, ал. 4, т. 2, изр. 3 от договора, би могло да бъде постигнато едва
през 2018 г., защото промяната в съдържанието на това договорно задължение
следва по време настъпването на посочения обективен факт, свързан с промяна в
икономическите условия в периода на действие на договора. Ето защо следва да се
заключи, че към началото на месец ноември 2017 г. не са осъществени всички
предвидени в договора предпоставки, при които страните са уговорили, че
размерът на дължимото на ищеца възнаграждение за извършения обществен превоз се
променя спрямо първоначално договорения такъв в чл. 5, ал. 1 от договора.
Трябва да се
посочи, че така направеният от съда извод не се променя, дори и ако се счете,
че данните от НСИ за повишаване на цената на гориво-смазочните материали с
повече от 20 % са релевантни за всеки един месец от второто шестмесечие на 2017
г., т.е. и към началото на месец ноември 2017 г., а не едва към края на това
шестмесечие. Това е така, тъй като по делото не се доказва към началото на
месец ноември 2017 г. да се е осъществил и вторият факт, при който по волята на
страните се стига до изменение на размера на възнаграждението, който е или
постигане на съгласие между страните по процесния договор за промяна на размера
на цената за километър маршрутен пробег, или изтичане на уговорения в договора
максимален срок за провеждане на преговорите за договаряне относно изменението на
размера на дължимото възнаграждение и липса на постигнато съгласие в този срок.
По делото не се
твърди от нито една от страните, че към 01.11.2017 г. между тях е постигнато съгласие за повишаване на дължимата по договора
цена за километър маршрутен пробег. Следователно съдът трябва да отговори на
въпроса дали в производството се доказва да са се осъществили тези
обстоятелства, при които с чл. 5, ал. 4, т. 2, изр. 3 и т. 3 от договора
страните са уговорили, че размерът на дължимото възнаграждение се изменя с
определените отнапред 2, 5 %, а те, както се посочи, са следните: изтичане на
срок от 37 дни от датата на отправяне от едната страна по договора до другата
на предложение за започване на преговори за договаряне изменението в дължимото
възнаграждение и липса на постигнато съгласие в този срок.
От представените
в производството доказателства се установява, че на 28.09.2017 г. от ищеца „М.Г.” ООД е упражнено правото
да направи на С.О. мотивирано писмено предложение за започване на преговори за
промяна на възнаграждението, което е уговорено в чл. 5, ал. 4, т. 3 от
сключения договор. Такова предложение е обективирано в писмо с вх. на
СО № 8504/
СОА17- КЦ01-23361/ 28.09.2017 г. От датата на получаване на предложението от С.О.,
което не се спори, че е станало на 28.09.2017 г., започва да тече седемдневният
срок за започване на преговорите, предвиден в чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора. Той
изтича на 05.10.2017 г., от която дата пък започва да тече предвиденият в тази
клауза срок, до който преговорите трябва да завършат, който е 30 дни. Този
втори срок изтича на 06.11.2017 г., при съобразяване, че 04.11.2017 г. е
неработен ден. Следователно едва на 07.11.2017 г. са настъпили предпоставките,
при които съгласно предварително уговореното в договора се счита, че страните
са постигнали съгласие, че възнаграждението на километър маршрутен пробег,
дължимо за извършената от ищеца работа, се променя с 2, 5 %.
Всяко едно
изменение на договора действа занапред - от момента на постигане на съгласието
за това между страните. Страните не могат да изменят по общо съгласие съдържанието
на договора за минало време, защото той вече е произвел действие и е породил
правни последици съобразно действащите за този период от време уговорки. Когато
страните постигнат съгласие за промяна в някой основен елемент на конкретно договорно
задължение, което вече е възникнало в предходен момент, то тогава се касае не
за изменение на съдържанието на договора в частта за това задължение, а за уреждане
на последиците от изпълнението или неизпълнението на това задължение по обща
воля на съдоговорителите. Следователно и в случая изменението на процесния
договор, касаещо увеличението на размера на дължимото възнаграждение за
осъществения обществен превоз с 2, 5 %, има действие занапред, след постигане
на съгласие за това, което се счита, че е станало на 07.11.2017 г.
При тълкуване на
клаузите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора, е видно, че страните са
уговорили, че отчитането на изпълнението на задължението на ищеца за извършване
на обществен превоз ще става за месечен период, а не дневно, както и че ответникът
ще изпълнява задълженията си да заплаща възнаграждение ежемесечно и за осъществения
през съответния месец общ пробег. След като изпълнението на основните
задължения по процесния договор е уговорено да става ежемесечно, а не дневно
или за друг по-кратък период от време, то трябва да се приеме, че действието
занапред на изменението на размера на дължимото възнаграждение по общо съгласие
на страните по сделката, включително и в хипотезата на чл. 5, ал. 4, т. 2, изр.
3 от договора, означава, че то има действие от пълния месец, който следва
момента на постигане на това съгласие. Друг извод в тази хипотеза не може да се
направи, тъй като съгласно постигнатите между страните по спора уговорки ищецът
не е задължен да отчита изминатия пробег на дневна база и следователно липсват
данни за това какво е количеството осъществен автобусен превоз за всеки ден от съответния
месец за периода на действие на сделката, което означава, че не е възможно да
се определи размера на дължимото възнаграждение на дневна база и за период от
един месец да се съобразят различни единични цени за километър маршрутен пробег.
Ето защо съдът намира, че в разглеждания случай предвид факта, че съгласие за
изменение на размера на дължимото от ответника на ищеца възнаграждение се счита
постигнато съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2, изр. 3 от договора на 07.11.2017 г.,
т.е. след започване на месец ноември 2017 г., то това изменение поражда
действие от следващия месец, който е месец декември 2017 г.
В обобщение
трябва да се посочи, че ако се приеме, че обективният факт на изменение на
цената на гориво-смазочните материали с 20 % е настъпил преди месец ноември
2017 г., то тогава моментът, от който се доказва, че размерът на дължимото на
ищеца възнаграждение за извършения обществен превоз е изменен с уговорените
отнапред в договора 2,5 процентни пункта, е месец декември 2017 г. Това
означава, че за спорния период, който е месец ноември 2017 г., ответникът дължи
възнаграждение на ищеца съгласно първоначално уговореното в договора, т.е.
изчислено на база единична цена на километър маршрутен пробег от 3, 00 лв. без
ДДС. Размерът на това възнаграждение за доказания като извършен обществен
превоз от 480 438, 674 км. възлиза на сумата от 1 441 316, 02 лв. без ДДС и от 1
729 579, 23 лв. с ДДС. В производството е безспорно, че С.О. е изпълнила това
свое парично задължение, като е заплатила изцяло дължимата сума на „М.Г.” ООД, поради което
и предвид липсата на доказателства за това то да е възникнало в по-висок от
посочения размер, следва да се заключи, че предявеният главен иск по чл. 266 ЗЗД вр. чл. 19 от Закон за автомобилните превози е неоснователен и като такъв трябва
да се отхвърли.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед неоснователността на предявения осъдителен иск за главница , неоснователен е и предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който е акцесорен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. Доказва се, че тази страна е направила разноски в размер на 350 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.Г.” ООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:*** О., с адрес: гр. София,
ул. „*******искове за осъждане на С.О. да заплати на „М.Г.” ООД на основание чл. 266 ЗЗД вр. чл. 19 от Закон за автомобилните превози сума в размер на 43 239, 48 лв. /четиридесет
и три хиляди двеста тридесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за извършен през месец ноември
2017 г. обществен превоз по основни градски автобусни линии № 12, 18,
20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О. с
маршрутен пробег от 480 438, 674 км., което възнаграждение е дължимо съгласно чл. 5 от договор №
СОА16-ДГ56-1196/ 02.12.2016 г., сключен между С.О., като възложител, и „М.Г.” ООД, като изпълнител, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 13 079, 94 лв. /тринадесет
хиляди и седемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане на задължението за заплащане на
възнаграждение за осъществен през месец ноември 2017 г. обществен превоз в
размер на 43 239, 48 лв., което обезщетение е начислено за периода от 15.12.2017
г. до 07.12.2020 г.
ОСЪЖДА „М.Г.” ООД *** в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: