РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Перник, 19.10.2023
година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при
участието на съдебния секретар Е. В.**, като разгледа докладваното от съдия
Антония Алексова-Алексова административно дело № 141 по описа за 2023
година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда чл.145 и сл. от глава десета
раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.29 и чл.44 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. чл.220, ал.1 от ЗМ, вр. с чл.19 ал.7 ЗМ,
образувано по жалба подадена
ОТ: Е.С.М., с адрес: ***, e-mail: ***,
със
съдебен адрес за връчване на съобщения: гр. П.., ул. *** - за адв. И.М.С.
СРЕЩУ: Решение №32-175733/31.05.2022г.
на директора на ТД Митница Б.** - г-н В. С. за определяне на мито за внасяне на
лек автомобил и определяне на ДДС при внос
С ИСКАНЕ: да се отмени Решение
№32-175733/31.05.2022г. на директора на ТД Митница Б.** - г-н В. С.**, тъй като
същото е незаконосъобразно, издадено както в съществено нарушение на редица
административнопроизводствените правила, така и в противоречие с редица
материалноправни разпоредби.
Към жалбата се представя подробни описани писмени доказателства и се иска,
да се задължи ответника да представи цялата водена кореспонденция по електронен
път от края на 2021г. и от април 2023, като бъдат приложени
изпратените/получените по мейл документи.
Жалбоподателят твърди, че през 2020г. внесъл от САЩ автомобил употребяван
пътнически автомобил марка - ***, модел - GLC 300., за което попълнил
митническа декларация и платил първоначално определените мито в размер на
680,00 лв. и ДДС в размер на 1496,00 лв за внесения автомобил -
В края на 2021г., на посочения от него електронен адрес за кореспонденция -
***- получи електронно писмо, с прикачено файл с писмо от Митница Б.** с peг. №
32-318466/07.10.2021г., касаещо последващ контрол на митническа декларация за
деклариране на режим допускане за свободно обращение с MPH: 20BG001008029222R7
/ 30.12.2020r. относно митническо оформяне на стоката: „употребяван пътнически
автомобил марка - ***, модел - **". В изискуемия 7-дневен срок, изпратил и
на мейл: ***, и на хартиен носител писмо с рeг. №32-415916 / 21.12.2021г., с
изискуемата информация. Отговор на това писмо не получил.
В началото на 2023г., след направена от негова страна справка в НАП
разбрал, че въз основа на Решение №32-175733/31.05.2022г. на директора на ТД
Митница Б.** както било указано в справката - дължи довнасяне на суми мито и
ДДС за внесения през 2022г. от САЩ автомобил.
Свързал се по телефона с г-жа
Ивелина Костадинова от Агенция Митници, с която вече бил комуникирал във връзка
с първото писмо, но тя не моглата да му даде информация. В отговор на негово
писмо вх. № 32-57167/13.02.2023г. до Агенция Митници в гр. София, на
24.03.2023г. получил писмо с рег. №32-91701/09.03.2023г., с което бил уведомен
за начина, по му било връчено Решение №32- 175733/31.05.2022г. на директора на
ТД Митница Б.**. С писмо с вх.№.32-55082/10.02.2023г. изискал обжалваното
решението, но до 03.04.2023г. отговор от ТД Митница Б.** не бил получил. На
03.04.2023г. на e-mail: ***след няколкократно изискване на препис от решение от
електронен адрес: ***получил Решение №32-175733/31.05.2022г. на директора на ТД
Митница Б.**,
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован чрез
процесуалният си представител поддържа депозираната жалбата и моли съда да
постанови съдебно решение, с което да я уважи при подробно изложени съображения
по съществото на спора.
Претендира
присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по
чл. 80 от ГПК, а именно в размер на 1 600.00 лв. – адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.06.2023г.
В съдебно заседание ответникът по жалбата – директора на
Агенция „Митници“, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален
представител, с молба депозирана преди датата на съдебно заседание не възразява по хода на делото, оспорва
депозираната жалба при подробно изложени съображения по съществото на делото,
имащи характер на писмени бележки, счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Съдът, след като прецени доводите на страните
и приобщените по делото писмени доказателства реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с
чл. 12 от ГПК, по препр. от чл. 144 от АПК и извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорената заповед на всички
основания по чл.146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:
При извършената служебна проверка, съдът установи, че
жалбата е редовна (по форма и съдържание отговоря на изискванията на чл. 149 ДОПК, подадена против подлежащ на обжалване административен акт по смисъла на
чл. 156, ал.1, изр.1 от ДОПК.
Настоящият съдебен
състав, счита жалбата и за допустима, като подадена в срока по чл.156, ал. 1
изр.1 от ДОПК, тъй като е налице нередовност при връчването на обжалвания
индивидуален административен акт.
От данните по делото е видно, че предмет на оспорване в
настоящото производство е решение по прилагане на митническото законодателство
по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗМ след осъществен последващ контрол съгласно чл.
48 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 19а, ал. 1 от ЗМ решението се
връчва лично на адресата или на длъжника или се изпраща на всички
заинтересовани лица чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне
или чрез изпращане на електронно съобщение в тридневен срок от издаването му.
Нормата на чл. 19 от ЗМ е специална по отношение на общите правила за
съобщаване на административните актове по чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 18а
от АПК. Цитираната разпоредба на чл.19а, ал. 1 от ЗМ предвижда възможност
съобщения да се връчват на заинтересованите лица и чрез лицензиран пощенски
оператор с известие за доставяне. В тази хипотеза съгласно чл. 19а, ал. 3 ЗМ
законодателят е предвидил, че съобщението, изпратено чрез лицензиран пощенски
оператор с известие за доставяне, се смята за редовно връчено на датата, на
която известието е подписано, или на датата, на която е направен отказ за
получаване на решението, който се удостоверява от лицето, което го връчва. В
случая обаче връчването на решението, адресирано до жалбоподателя, не е било
удостоверено по някой от визираните в чл. 19а, ал. 3 от ЗМ начини, а пощенската
пратка е върната с отбелязването, че не е била потърсена. Следователно, при
липсата на уредена в закона фикция за връчване на съобщението чрез лицензиран
пощенски оператор и когато то не е било потърсено от адресата, то
административният орган е следвало да връчи същото чрез прилагане на
съобщението към преписката при спазване на процесуалните правила по чл. 19а,
ал. 5 - 7 от ЗМ. Предпоставка обаче за законосъобразното извършване на
процедурата по чл. 19а, ал. 5 – 7 от ЗМ от страна на митническите органи е
провеждане на т. нар. "документирано издирване" на адресата на акта,
при което последният или негов пълномощник да не са били намерени на
постоянният му адрес. Доказателства такова "документирано издирване"
от административния орган да е било провеждано по отношение на жалбоподателя
липсват по преписката. Двукратното изпращане на пощенска пратка чрез лицензиран
пощенски оператор на постоянния адрес на адресата на акта не би могло да
изчерпи понятието "издирване" по смисъла на ЗМ, тъй като последното
предполага извършването поне на две или повече действия, изразяващи се в
прилагането на различни способи за търсене на конкретен адресат. Едва след това
съобщението за явяване на лицето следва да бъде поставено на определеното за
целта място в митническото учреждение и да се публикува на интернет страницата
на митническата администрация. като при неявяване на адресата в 14-дневен срок
от датата на поставянето му, съобщението ще може да се приложи към преписката и
да се смята за редовно връчено. / В този смисъл и Определение № 4814 от
18.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4524/2022 г., I о.,/
Поради което следва да се приеме, че обжалвания
индивидуален административен акт е връчен на жалбоподателя по електронен път на
03.04.2023г. и видно от положения входящ печат, жалбата е подадена чрез
административния орган на 18.04.2023г. в 14 – дневния срок от връчването пред
местно компетентния административен съд по постоянния адрес на посочения в акта
адресат.
От фактическа страна се установи следното:
На 30.12.2020 г. Е.С.М.,*** 2300, представител „***“
ЕООД, ЕИК ***подал в МБ Свободна зона Б.** МД с ***/30.12.2020 г., в качеството
си на вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18 за режим допускане за
свободно обращение на стока с описание в ел. д. № 6/8: употребяван пътнически
автомобил-катастрофирал, мapka: *** модел: ***, първа рег: 01.01.2020, цвят:0,
р.обем: 2000, д-тел: няма данни шаси: ***.
В подадената митническа декларация за стоката било
посочено:
-
в
ел. д. № 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ" – Съединени американски
щати:
-
в
ел.д. № 4/1 „Условие на доставка" - „DAP - доставяне на място“;
-
в
ел.д. № 6/14 „Код на стоката — код по Комбинираната номенклатура“/ №6/15 „ Код
на стоката — код по ТАРИК“ - 87032390 00;
-
в
ел.д. № 4/16 „Метод за определяне на стойността" - „6 - Стойност, основана
на наличните данни - ""авариен метод"" (чл.74, параграф 3
от Кодекса)“
-
в
ел.д. № 4/14 „Цена на стоката" - 6 800 лв.;
-
в
ел.д. № 4/10 „Валута" - USD;
-
в
ел.д. „Дестинация на фактуриране" - „1
-
а) стоките са фактурирани (договорени) до място преди или до мястото на
въвеж\дане на стоките в митническата територия на Общността;
-б)
стоките са фактурирани (договорени) до място след(отвъд) мястото на въвеждане
на стоките в митническата територия на Общността и сумите, посочени в чл. 33 от
МК са разграничени от действително платената или подлежаща на плащане
цена".
Към МД с *** са приложени документите, описани в ел.д.№
2/3 „Представени документи, сертификати и разрешения, допълнителни
данни"'.
1.
Bill of sale 05.10.2020 г.;
2.
Свидетелство за собственост (регистрационен талон) №***.
3.
Търговска товарителница № 3807/20.10.2020г.;
4.
Генерален коносамент ***; 5. Оценителски доклад за крайна пазарна цена: 6
800,00 лв.
На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във
връзка d чл. 84, ал. 1. т. I от ЗМ митническите органи извършили последващ
контрол на декларацията, при която било установено, че митническата стойност е
определена на база цената на автомобила в размер на 6 800,00 лв.
При проверката била анализирана наличната информация за
автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси). На ел.
страница https://auloauctions.io митническия орган открил информация за обявена
продажна цена на аукцион с дата 25/09/2020 г. за автомобил със същия V1N номер
на шаси и „odometer 18212 miles“ в страната на износа. Публикуваната продажна
цена била в размер на 14 800,00 USD /статус - продадена/ на автомобил със същия
номер на шаси, превишаваща декларираната при допускане за свободно обращение
цена - 6 800,00 лв. продажната цена и обявена цена по BILL OF SALE, възлизаща
на 3 500,00 USD.
Поради възникнали оневинителни съмнения действителната
цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне
на митническата стойност, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.,
с писмо peг. № 32-318466/07.10.2021г. са изискани надлежно заверени: договори,
кореспонденция, заявки, поръчки, извлечения и писмени обяснения от декларатора Е.С.М.,***
2300, представител „***“ ЕООД, ЕИК ***.
На 21.12.2021г. декларатора Е.С.М.,*** 2300, представител
„***“ ЕООД, ЕИК ***изразил писмено становище по изпратеното уведомление рег. №
32/318466/07.10.2021г., с което пояснил, че притежаваните от него документи и
информация врече бил приложил към митническата декларация, като в случай че не
бил представен някой от следните документи представил:
1. Документ BG001008 IM A Hl 20BG001008029222R7 от дата
30/12/2020, видно от който са имената на продавача – М.Р. М., имената на
купувача - Е.С.М., както и покупната цена в размер на 6800лв. Описанието на
стоката е: употребяван пътнически автомобил - катастрофирал; марка: ***; модел:
GLC 300; тип: GLC 300; първа per.: 01.01.2020; цвят: 0; р. обем: 2000; шаси ***.
2. BILL OF SALE - Сметка за извършена продажба, съгласно
който продавачът М.Р.М., продава на дата 05.10.2020г. на купувача - Е.С.М., за
сумата от 3 500 щатски долара, както и допълнително платени 400 щатски долара
за морски транспорт (shipping DAP Burgas), автомобил с номер за идентификация ***,
модел 2019, ***. Продажната цена е изплатена в кеш на продавача.
3. CERTIFICATE OF TITLE - Документ/Сертификат за
собственост, издаден на дата 16.09.2020 за автомобил с номер за идентификация ***,
*** , бял цвят.
Пояснил, че: Не съществуват ограничения относно правото
на разпореждане или ползване на стоките от купувача. Цената била фиксирана,
т.е. стойността на стоката била определена и съответно продажната цена била в
размер на 3500 щатски долара. Никаква част от прихода от всяка последваща
препродажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоката нямала
да се връща на продавача нито пряко, нито косвено.
При постановяване на обжалваното решение №
32-175733/31.05.2022г. директора на ТД на Митница Б.** установил, че в
представените от лицето-получател документи има гръб на сертификата от
25.09.2020г., където е вписан М.Р.М. т.е. налице е обвързаност между
собственика на автомобила по талон и продавача по ***, приложен към митническа
декларация с MRN 20BG001008029222R7/30.12.2020 г., липсвали представени
плащания, поради което приложения ** не е послужил за определяне на
митническата стойност. Вносителят Е.С.М. не представил договор, кореспонденция
или други документи, предшестващи сключването на сделката, поради което датата
на BILL OF SALE следвало да се приеме и за дата на сключване на сделката. Деклараторът декларирал метод, различен от
договорната стойност, с което потвърдил липсата на продажба съгласно приложения
BILL OF SALE. Съгласно приложения CERTIFICATE OF TITLE, продавач бил **, a
купувач - **. За цена на стоката било отбелязано „**”. Освен информация за
продажната цена на автомобила, в резултат от проведения аукцион, били налице 10 бр. изображения, удостоверяващи
неговото състояние. Наличните изображения показвали, че автомобилът бил
повреден (видими следи от удар в предна част). Намерената информация се
потвърждавала и от описанието на автомобила към датата на деклариране за
свободно обращение, съдържащо се в ел.д. 6/8 на митническата декларация -
„УПОТРЕБЯВАН ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ - КАТАСТРОФИРАЛ“.
Поради което приел, че няма доказателства да е налице
промяна в състоянието на автомобила към 25.09.2020г. - датата на аукциона и към
датата на допускане за свободно обращение - 30.12.20201. Обстоятелството, че
вносителят представил BILL OF SALE от ** предполагало, че е налице продажба,
която не била подкрепена с достатъчно доказателства. При така изложената
фактическа обстановка, приел че продажната цена в размер на 14 800,00 USD е
установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи
за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. В приложения към митническата декларация BILL OF SALE били
налице разходи за международен транспорт в размер на 400,00 USD. които на
основание чл. 71, nap. 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прибавели
към митническата стойност на стоките. Същите били изчислени във връзка с
осъществен международен транспорт от пристанище на натоварване Savannah,
Джорджия до пристанище на разтоварване Б.**, България. Липсвали каквито и да
било доказателства за извършеното плащане и за степента, в която тези разходи били
направени от купувача. На основание чл. 138, пap. 1 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 транспортните разходи се оценявали пропорционално на
разстоянието до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза, освен
ако на митническите органи бъдели предоставени доказателства за разходите,
които биха възникнали при стандартна тарифа на навлото за превоз на стоките до
мястото на въвеждането им на митническата територия на Съюза. С цел правилно
определяне на разходите за международен транспорт била изследвана информацията
в ел. д. 4/9 с код АК „Трансп., застр., тов.-разтов.операции до ЕС“ на
митнически декларации за допускане за свободно обращение на автомобили с
държава на изпращане САЩ и място на доставка пристанище Варна през януари 20|20г.
На 31.03.2020г. с МД с MRN 20BG002002027341R2;
20BG002005027339R0; 20BG002002027340R3, били допуснати за свободно обращение
общо 3 бр. автомобили с отправно пристанище Savannah, Джорджия. САЩ и място на
разтоварване Пристанище Варна, за които били декларирани транспортни разходи до
ЕС в размер на съответно 618,74 лв. за всяка от декларациите. Имайки предвид,
че вносителят не предоставя информация относно реално заплатени разходи за
международен транспорт,, стандартна тарифа на навлото за превоз до мястото на
въвеждане, следва да бъде изчислено, като разходи в размер на 618,74 лв. от
пристанище Savannah, Джорджия, САЩ до Пристанище Варна, България.
Съгласно посоченото митническия орган определил
митническа стойност на стоката, допусната до свободно обращение с митническа
декларация с MRN 20BG001008029222R7/30.12.2020 г. в размер на 25 008,99 лв. (14
800,00 USD * 1,64799 валутен курс за м. декември 2020 г. BGN/USD - продажна
цена, намерена в сайт www.autoauctions.io, преизчислена в български лева - 24
390,25 лв., увеличена с транспортни разходи в размер на - 618,74 лв.), като митническото
задължение възникнало на датата на приемане на митническата декларация, а
именно на 30.12.2020г., На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
при прилагане на ставка от 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания
код по КН 8703 23 90 /код по ТА РИК 8703 23 90 00/, спрямо митническа стойност
25 008,99 определил вносно митническо задължение в размер на 2 500,90 лв. (две
хиляди и петстотин лева и деветдесет стотинки). На основание чл. 54. ал. 1 от ЗДДС във връзка
с чл. 77, §1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и с чл. 77, § 2 от същия
регламент на датата на възникване на митническото задължение възниквало и
задължение и за ДДС, а именно на 30.12.2020 г. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС определил данъчната основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за
стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN
20BG001008029222R7, в размер на 27 509,89 лв. (двадесет и седем хиляди
петстотин и девет лева и осемдесет и девет стотинки). Предвид данъчната ставка
от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от
същия закон определям задължение за ДДС при внос по смисъла на чл.16, ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД с MRN 20BG001008029222R7, в размер на 5 501,98 лв. (пет
хиляди петстотин и един лева и деветдесет и осем стотинки). На основание чл.
105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с
чл. 105, § 4 и § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. определям за вземане под
отчет н досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 5 826,88 лв. (пет хиляди
осемстотин двадесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки).
При
така установените по делото фактически обстоятелства, съдът достигна до
следните правни изводи:
След служебно извършена проверка съдът установи, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, определени в чл. 101, § 1 от Регламент № 952/2013 г., чл. 19б, ал.
1, вр. с чл. 14, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМ,
чл.
54 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден в писмена форма и съдържа
изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Като
основание за извършване на промяна в митническата стойност на внесената стока
лек автомобил е посочено, че декларираната стойност на същия е значително
по-ниска от стойността съгласно разпечатката от сайта https ://auloauctions.io
е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 25/09/2020 г.,
като са изложени фактическите установявания и правните съображения, въз основа
на които административният орган е стигнал до тези изводи.
Според фактическите установявания, оспорения
административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент
№ 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ последващ контрол на подадена от
жалбоподателя декларация във връзка с внос от САЩ на употребяван пътнически
автомобил – катастрофирал, марка ***, модел ***, при която е установено, че митническата
стойност на стоката, допусната за свободно обращение е 3 500 USD, определена на
основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, предвид декларирания в
посочената МД метод за определяне на стойността с код 1 "Договорна
стойност на внасяните-стоки", като е взета предвид цената на автомобила по
приложената към BILL OF SALE. При възникнали съмнения относно
действителната цена на стоката е извършен последващ контрол на митническата
декларация и е взета предвид налична информация на аукцион с дата 25/09/2020 г.
за автомобил със същия V1N номер на шаси и „odometer 18212 miles“ в страната на
износа за продажната цена от 14 800,00 USD със статус "продаден"
(SOLD).
На основание чл. 48 от Регламент 952/2013 митническите
органи са започнали проверка на пълнотата и точността на посочената в
митническата декларация информация, като е установено, че липсват доказателства
в подкрепа на декларираната цена, като представените от лицето-получател
документи има гръб на сертификата от 25.09.2020г., където е вписан М.Р.М. т.е.
налице е обвързаност между собственика на автомобила но талон и продавача по
BILL OF SALE - **, приложен към митническа декларация с MRN
20BG001008029222R7/30.12.2020 г. липсват представени плащания, поради което
приложения BILL OF SALE не е послужил за определяне на митническата стойност.
Вносителят Е.С.М. не представил договор, кореспонденция или други документи,
предшестващи сключването ца сделката, поради което датата на BILL OF SALE
следва да се приеме и за дата на сключване на сделката. Деклараторът е
декларирал метод, различен от договорната Стойност, с което е потвърдил липсата
на продажба съгласно приложения BILL OF SALE. Поради посоченото е прието, че
същият не може да служи в подкрепа на декларираните данни.
При издаването на оспорения акт формално е спазена
процедурата за последващ контрол на декларирането, извършен на основание чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в
МД № 20BG001008029222R7/30.12.2020 и придружаващите документи. Независимо от
това настоящият състав намира, че при издаването на оспореното решение от
административния орган е допуснато съществено нарушение на процесуални правила,
доколкото не са обсъдени и взети предвид всички относими към случая факти, в
нарушение на принципа на истинност, въведен с разпоредбата на чл. 7 от АПК.
Митническата стойност на стоката, определена за
митнически цели в лева, подлежи на деклариране от вносителя при представяне на
стоката пред компетентното митническо учреждение /чл. 66, ал. 1 от ЗМ, чл. 15,
§ 2 от МКС / и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически
задължения - чл. 70 МКС чл. 128, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за
изпълнение 2015/2447). С чл. 48 от Регламент № 952/2013 г. (МКС), в
правомощията на митническите органи е въведено извършването на последваш
контрол върху пълнотата и точността на декларираните данни, на което кореспондира
задължението на лицата, участващи в извършване на митнически формалности, да
предоставят на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказват цялото
необходимо съдействие /чл. 15, § 1 от Регламент № 952/2013 година/.
Този вид проверка е извънредна и в разглеждания случай,
като мотивите на административния орган да не приеме декларираната от Е.С.
митническа стойност на процесния автомобил са, че определената по реда на чл.
70 от МКС митническа стойност /посочена в митническата декларация/, е невярна.
Такава възможност е легално предоставена на митническите органи с нормата на
чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 г., при наличието на основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, като за целта поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на
тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат,
съгласно чл. 140, § 2 от регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят
декларираната цена. Цитираната правна уредба цели да установи справедлива,
еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно
определени или фиктивни митнически стойности. Ако преценят, че стойността на
стоката не може се определи по реда на чл. 70, § 1 от МКС /на база
декларираните данни и съответните придружаващи документи/, митническите органи
следва да приложат вторичните методи по чл. 74, § 2, б. "а" – б.
"г" от същия регламент, в тяхната последователност, както и
евентуално резервният метод по чл. 74, § 3 от регламента.
В случая за да не приеме за меродавна декларираната
митническа стойност, ответникът се е позовал на данните, отразени в
разпечатката от интернет сайта https: //autoauctions. iо, като допълнително в
подкрепа на тезата си е представил посочените по-горе писмо с вх. №
32-359976/21.10.2022 г. на Агенция "Митници" и приложена към него
Електронна информация за износ. Същевременно той е определил нова митническа
стойност на автомобила също по данните от посочения сайт, като е посочил, че
това е най-ниската установена действително платена цена на автомобила при
продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и
съответно следва да послужи за определянето на митническата стойност съгласно
чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година.
При така цитираната мотивировка на обжалваното решение,
заявеният спор се свежда до два основни въпроса: 1. налице ли са основания,
които да обосноват съмненията на администрацията в достоверността на
декларираната стойност на стоката, съответно да не се приеме тази митническа
стойност и 2. правилен ли е начинът на определяне на действителната митническа
стойност на автомобила, без да се използват вторичните методи за определяне на
действителната стойност на вноса, съгласно чл. 74 от МКС.
На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 70, §
1 от МКС, митническата стойност е договорната стойност на стоките, която в
случая е отразена в представените от Е.С. фактура за продажба и придружаващи
вноса документи, доказващи закупуването на процесния автомобил, и е надлежно
декларирана пред митническите органи. В хода на съдебното производство
истинността на тези документи не е оспорена от административния орган, макар
същият да е приел, че са налице основания за отхвърляне на декларираната
митническа стойност. Същевременно, за да обоснове извода си, че действителната
договорна стойност на процесния автомобил е 25 08.99 USD, а не посочената във
фактурата и митническата декларация – 3 500, 00 USD самата администрация се
позовава на данни от разпечатка в интернет сайт. В случая обаче публикацията на
обяви и оферти в интернет не е официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК
и не се ползва с някаква обвързваща доказателствена сила. Нещо повече, не е
ясно кой е генерирал информацията във въпросния сайт, каква е степента на
нейната достоверност, точна, пълна и актуална ли е тя, а и данните от този сайт
са били приобщени към преписката само на чужд език, като едва след издаване на
спорното решение, макар и представени в превод на български, той не санира
тяхната достоверност. По-същественото е, че материалът на цитирания сайт има
характер на обща информация и не е годен да обоснове или да бъде използван като
единствена основа за вземане на решения без консултация с първични, по-точни и
по-пълни източници на информация. Отделно от това, в сайта няма информация за
закупуването на въпросния автомобил именно от Е.С.М., обратно - в него се
съдържат сведения, че автомобилът е продаден в САЩ. Сделката, отразена в сайта,
не е с друг по отношение на друго автомобил. Този факт не се отрича от
административния орган и липсва твърдение от негова страна в сайта да фигурира
сключването на сделка с участието на М. в качеството му на купувач.
Същевременно съгласно митническата декларация, на територията на Съюза е внесен
катастрофирал автомобил, като следва да се отбележи и че има разлика и в данните
от документацията относно годината на първа регистрация на автомобила /2018 г.
или 2019 година/.
На следващо място не са налице доказателства данните от
посоченият сайт да са част от официален публичен регистър или да имат характер
на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг
орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. В тази
връзка необосновано митническите органи са заменили посочената договорна цена
от жалбоподателя Е.М., със стойността, отразена в приобщената разпечатка от
посочения сайт.
Наличието на износна митническа декларация, в която е
посочена различна стойност на стоката от тази, която е декларирана във вносната
ЕАД не може да се приеме безспорно като доказателство, че това е действителната
реално платена и договорена цена между страните по сделката. След като се касае
за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническия орган е да докаже,
че стойността на стоката, посочена от износителя, е реално договорената
стойност. С подписването на митническата декларация от митническия орган,
същата не става официален документ, който да се ползва с материална
доказателствена сила. / В този смисъл Решение № 12301 от 18.11.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 14332/2014 г., I о./
Предвид изложеното, а също и с оглед невъзможността да се
установи категорично каква е действителната договорна стойност на стоката
правилни за административният орган е било налице основание за пристъпване към
прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно - по чл. 74, § 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност. Като не е сторил това,
а е заместил декларираната цена на стоката с публикуваната в интернет сайт цена
и е приел тази цена за договорна стойност на стоката по смисъла на чл. 70, § 1
и 2 от регламента, директорът на ТД Митница Б.** е допуснал нарушение на
материалния закон, довело до незаконосъобразно определяне на процесната
митническа стойност, съответно - и до незаконосъобразно определяне на
допълнителни задължения за мито и ДДС по така осъществения внос на лек
автомобил. / В този смисъл и Решение № 9496 от 11.10.2023 г. на ВАС по адм.
д. № 2798/2023 г., VIII о., Решение № 13743 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. №
4516/2018 г., I о. и др./
По
исканията за присъждане на разноски сторени в настоящото производство, съдът за
да се произнесе взе предвид следното разноските:
С оглед изход на спора, с оглед разпоредбата на чл. 143
от АПК право на разноски има жалбоподателя. Същия твърди и доказва сторени
разноски в размер на сумата от 1 600.00
лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
06.06.2023г. и 10.00 лв. – заплатена държавна такса / л. 20/, които му се дължат изцяло.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Е.С.М., с адрес: ***, e-mail: ***, Решение
№32-175733/31.05.2022г. на директора на ТД „Митница – Б.**“
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.М., с адрес: *** сума
в размер на 1610.00 ( хиляда шестстотин и десет) лева, представляваща
направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
връчването му на страните по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: /П/