МОТИВИ
Към Присъда № 41/02.11.2018г., постановена по НОХД № 501 по описа за 2018 год. на Окръжен съд – Хасково
Окръжна
Прокуратура Хасково, е повдигнала обвинение против подсъдимия В.К.С.,*** за
това , че на 07.08.2018г. в гр.Димитровград, общ.Димитровград, обл.Хасково, дал
дар / банкнота с номинал от 20 лева със сериен № БЮ 1817674 / на длъжностни
лица – полицейски органи от РУ – **** при ОД на МВР – Хасково / *** в „***“ на сектор „***“ П.С.С.. и *** – ***
в група „***“ на сектор „***“ Б.И.М./, за да не извършат действия по служба -
да не приключат проверка по установяване на административно нарушение и да не
му бъде съставен акт, за допуснато от него като водач на МПС нарушение на
чл.137а ал.1 от ЗДвП – престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1, от НК
Производството по
делото протече по реда на глава XXVII, при условията на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимия призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласието си да
не се събират доказателства за проверка на същите, а самопризнанието му да се
ползва при постановяване на присъдата. Съдът намери, че самопризнанието на
подсъдимия се покрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и
с определение по чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще
го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Представителя на Окръжна прокуратура – Хасково, поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано и предвид направеното от подсъдимия
самопризнание и преминалото по реда на глава ХХVІІ, при
условията на чл.371 т.2 от НПК съдебно следствие иска, съдът да го признае за виновен и
му определи наказание при условията на чл.55 и чл.58а ал. 4 от НК, като замени предвиденото наказание лишаване от
свобода, с пробация с двете задължителни пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен
служител, всяка за срок от по 6 месеца и глоба в размер на около 200 лв., а
предметът на престъплението се отнеме в полза на Държавата.
Защитникът на подсъдимия подкрепя
направеното от прокурора искане и също счита, че наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК.
Подсъдимия в личната си защита,
се придържа към изложеното от защитникът си, а в последната си дума изразява
съжаление за извършеното.
Съдът като прецени самопризнанието
на подсъдимия, в съвкупност със събраните доказателства и при условията на
чл.373 ал.3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия В.К.С.,
работел като *** във фирма ***
Свидетеля Б.М.бил преназначен
със Заповед № 272з-896 / 20.04.2018г. на Директора на ОД МВР Хасково, на
длъжността *** в група „***“ на сектор „***“ към РУ - *** при ОД на МВР
Хасково, а свидетелят П. С. назначен на длъжността **** в „****“ на сектор „***“
също към РУ-*** при ОД на МВР –Хасково. Двамата съгласно чл. 56, вр.чл. 37, чл.57
и чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, били служители на МВР - държавни служители -
полицейски органи и разполагали с правомощията
да извършват охранителна дейност по чл. 14 ал.1 и ал.2 от ЗМВР, включваща и
осигуряване безопасността на движението по пътищата. Съгласно чл.30 ал.1
т.2, 5 и 8 и чл.31 т.1 от ЗМВР,
контролната и административно наказателната дейност, се осъществява също от
органите на МВР в случаите определени със закон. Първата и чрез проверки - на
документи; проверки за спазване на правилата за движение по пътищата,
техническата изправност и регистрацията на МПС, водачите на МПС и при ПТП;
изискване на информация и документи, а втората чрез установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания. Конкретно чл.189
ал.1 от ЗДвП урежда, че актовете за установяване на нарушения по ЗДВП, се
съставят от длъжностните лица на службите за контрол, съгласно чл.170 ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.165 ал.1 т.1 и ал.2 т.2 от ЗДвП, дава такива
правомощия на определените от Министъра на МВР служби, които упражняват контрол
по спазване на правилата за движение и при изпълнение на функциите си имат
право да изземват и задържат документи в допустимите от закона случаи, вкл.
съгласно чл.647 ал.1 от КЗ да съставят и АУАН по чл. 638 ал. 1 - 3 и 5 и чл.
639 от КЗ.
Със заповед №
8121з-515/14.05.2018г., министъра на вътрешните работи определил полицейските
органи, които да осъществяват контролна дейност по ЗДВП, издават фишове за
налагане на глоби и съставят АУАН по ЗДвП, сред които са и *** в „***“ , но
след успешно положен изпит по ЗДвП и КЗ. На 25.06.2018г. св. М. положил такъв изпит
и със Заповед № 1253з-145/20.07.2018г. на директор ОДМВР Хасково, бил определен
да извършва проверки и съставя АУАН по ЗДвП и КЗ. Съгласно длъжностната
характеристика, св.С. освен специфичните за конвойното звено задачи, следвало
да изпълнява и други, възложени му от преките му ръководители.
На 07.08.2018г. за времето от 09 до 17 часа,
на територията на РУ МВР – ***, съгласно утвърден план се провеждала СПО в
която участвали свидетелите М. и С., които били на работа по график, определени
като ЕКИП 1 УП с МПС - служебен автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****, обозначен
с надпис „Полиция“ и сигнално устройство. Така двамата със служебния автомобил
на инкриминираната дата, около 09.30
часа се намирали на бул. „Съединение“ в
гр. Димитровград до спирка „Бейрут“, където спрели за проверка управлявания от
подсъдимия товарен автомобил „ ДАФ“ с рег. № **** с прикачено полуремарке и
установили, че последния управлявал МПС
без поставен предпазен колан, в нарушение на чл.137 а ал.1 от ЗДВП. На
подсъдимия било съобщено, че за нарушението ще му се състави акт и свидетелите му
поискали личните документи и тези на автомобила. Като разбрал това, подсъдимия казал
на полицаите „да измислим нещо и да се почерпите“, извадил тефтерче в което
държал документите си, поставил в него банкнота с номинал от 20 лева със сериен
номер БЮ1817674 и им го подал. На въпрос на свидетелите „какви са тези пари“, подсъдимия
отговорил недвусмислено, че им ги дава защото е в нарушение, да се почерпят и не
му съставят акт. Свидетелите не прибрали дадената банкнота и за случилото се
подали сигнал в РУ – Димитровград. На
същата дата бил извършен оглед на местопроизшествието, при който била
иззета дадената като подкуп банкнота от подсъдимия и против него образувано
досъдебното производство, а св. М. му съставил АУАН с бланков № ****г. за нарушението
по чл.137а ал.1 от ЗДвП и с акта било иззето
свидетелството за регистрация на МПС-во. В хода на досдебното производство, дадената
от подсъдимия банкнота била огледана като веществено доказателство и от
назначената техническа експертиза установено, че е истинска.
Описаната и приета фактическа обстановка се доказва от самопризнанието
на подсъдимия, подкрепено от събраните на досъдебното производство
доказателства – показанията на свидетелите П.С.и Б.М., прочетените и приобщени
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и предявеното по реда на чл.284
от НПК веществено доказателство, които съдът кредитира изцяло. Посочените
доказателства са конкретни, взаимносвързани и непротиворечиви, кореспондират по
между си и подкрепят изцяло направеното от подсъдимия самопризнание, поради
което съдът го кредитира и обяви, че при постановяване на присъдата ще го ползва,
без да събира доказателства за фактите ,изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт.
При така установената фактическа обстановка съдът намери,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по
чл. 304а вр. чл.304 ал. 1 от НК, в чието извършване е
обвинен и за което го призна за виновен. От обективна страна безспорно се
установи, че към момента на деянието, свидетелите М. и С. били назначени на служба в ОД на МВР Хасково
- РУ ****, имали качеството на длъжностни лица по смисъла на чл.93 т.1 б.„А“ от НК - изпълнявали със заплата, постоянно служба в държавно учреждение, несъставляваща
дейност само на материално изпълнение и били държавни служители - полицейски
органи по смисъла чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР. В правомощията им влизало да извършват охранителна дейност по чл.14 ал.1
и ал.2 от ЗМВР, включваща опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата в страната, като в тези на св. М.
контролна по чл.30 ал.1 т.2, 5 и 8 от ЗМВР и административно-наказателна по
чл.31 т.1 от ЗМВР, за нарушения по ЗДвП- т.е са годен обект на престъплението
активен подкуп по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК. Именно в изпълнение на
служебните си задължения, свидетелите спрели за проверка подсъдимия, установили
допуснатото от него нарушение по чл.137 а ал.1 от ЗДвП за което следвало да се ангажира
административно
наказателната му отговорност, чрез съставяне на АУАН. За да не му бъде съставен
такъв, подсъдимия дал на полицейските служители – свидетелите инкриминираната
сума като подкуп, за да не извършат те посоченото действие по служба – да не приключат
проверката по установяване на административното нарушение допуснато от него като водач на МПС и да не
му бъде съставен акт за това, което били задължени да направят според вменените
им служебни задължения. От субективна страна,
деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл като форма на
вината. Последният е съзнавал общественоопасният му характер и искал
настъпването на общественоопасните последици, което се установява от действията
му. Причина за извършване на престъплението е явното и грубо незачитане на
установеният в Р. България правов ред от страна на подсъдимия.
Подсъдимия В.К.С., е роден на ***г***,
*****, български гражданин, женен, неосъждан, с постоянен адрес:*** и ЕГН **********.
Характеристичната му справка е положителна. В личната си декларация е посочил ,
че семейството му се състои от него и
съпругата му, има годишен доход от*** лв., няма недвижими имот и притежава лек автомобил .
За престъплението по чл.304а от НК е предвидено
наказание „Лишаване от свобода“ до 10 години и „глоба“ до 15 000 лв. При определяне на наказанието, съдът
взе предвид обществената опасност на деянието и на дееца, подбудите за
извършване на престъплението, смекчаващите и отегчаващи вината му обстоятелства.
Посоченото деяние, е с висока степен на обществена опасност, но тази на самият
деец не е такава. За отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът отчете
това, че чрез деянието е засегнал значително, обществените отношения свързани с
дейността на държавните органи. Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,
съдът прие чистото му съдебно минало, изразеното съжаление, невисоката стойност
на предложената като подкуп сума, трудовата заетост, добрите характеристични
данни и намери, че в случая за него са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства
по смисъла на чл.55 от НК, при които и най – лекото предвидено за
престъплението наказание, ще се окаже несъразмерно тежко. Ето защо, съдът му
определи наказанието при условията на чл. 58а ал.4, вр.чл.55 ал.1т.2 б от НК
което е и по – благоприятно за самият подсъдим. Доколкото предвиденото за
престъплението наказание е „лишаване от свобода“ без долен минимум, съдът замени
същото и осъди подсъдимия на наказание „Пробация“ с двете задължителни пробационни
мерки по чл.42а ал.2 т.1 и 2 от НК - „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от 7 /седем/ месеца с периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за същия срок от 7 /
седем / месеца, като му наложи и кумулативно предвиденото наказание „ Глоба“ в
размер на 150 лв. - малко над минимума
за това наказание, предвиден в НК. На основание чл.307А от НК, съдът отне в
полза на Държавата предметът на престъплението - банкнота с номинал от 20 лева
със сериен № БЮ 1817674. С така постановената присъда съдът намира, че ще се
постигнат целите на личната и генерална превенция по отношение на осъдения и
обществото, по
смисъла на чл.36 от НК.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Съдия: