Определение по дело №352/2019 на Окръжен съд - Ямбол

                                                        

                                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                                                  16.12.2019г.                                гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                      гражданско отделение,                втори състав

На 16.12.2019година

В закрито заседание в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                    ВЕСЕЛА СПАСОВА  

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.  гр. дело №352 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.Т.К. ***, действащ чрез адв.В.К., против Решение №798/11.11.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №2400/2019г., с което са отхвърлени предявените от въззивника против ВФ 22130 - Ямбол искове по чл.173 от ЗОВСРБ за заплащане на обезщетение за положен труд по възлагане от командира на ВФ на длъжността "Командир на технически взвод" за периода 11.05.2017г. - 28.05.2019г. в размер на 5656.25лева и иск за мораторни лихви в размер на 620.04 лева.

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито с.з., като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната   жалба и отговора, както следва:

Оплакването на въззивника е за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Във въззивната жалба се излага, че макар районният съд да е констатирал, че ищецът е извършвал някои дейности за ръководене на техническия взвод във времето, когато длъжността "Командир на технически взвод" е била вакантна, е формирал неправилния извод, че на Д.К. не му се дължи допълнително трудово възнаграждение по чл.216 от ЗОВСРБ, поради липса на предпоставки за това. Въззивникът изтъква, че претенцията му не е за заплащане на допълнително трудово възнаграждение поради съвместяване на длъжности и разпоредбата на чл.216 от ЗОВСРБ не е основанието на иска му, а е базата за определяне размера на претенцията за обезщетение на причинените му вреди вследствие на фактически положения по нареждане на командира на ВФ труд, като командир на технически взвод. Според въззивника, с доклада си районният съд е квалифицирал иска по чл.173 от ЗОВСРБ, но в решението неправилно приел, че посочената разпоредба касае обезщетяване на вреди, различни от претендираните в настоящото производство. Сочи, че претендира заплащане на обезщетение за вреди, които е търпял при и по повод изпълнение на военната служба и по изричното нареждане на командира на ВФ, който му е възложил дейностите по фактическото изпълнение на функциите за длъжността "Командир технически взвод", за изпълнението на които функции по делото са събрани многобройни доказателства, като и текстът "За командир на технически взвод Д.К." бил отразен в отпечатаните от поделението бланки - релевантен факт, който районният съд не отбелязал. В обобщение въззивникът счита, че следва да бъде обезщетен за имуществените вреди, които са му причинени вследствие на действията на командира на ВФ, който в нарушение на компетенциите си и на закона му е възложил допълнителни задължения и отговорности, като "Командир на технически взвод", наред с основната му работа. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС изцяло и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове, с присъждане на законната лихва върху главницата и разноските по делото.

Въззиваемата страна Военно формирование 22130 - Ямбол, чрез юр.к. А., е депозирала писмен отговор, с който е оспорена въззивната жалба като неоснователна. Изложените съображения са, че обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено от районния съд при обсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност. Въззиваемият ВФ сочи, че въззивникът - ищецът не е бил натоварван със задължения за длъжността "Командир на технически взвод", тъй като не е имал необходимото за длъжността образование - висше такова във военно училище, както и че при 34 % присъствие не е разполагал с работно време за изпълнение на функции по посочената длъжност, а за заплащане на допълнително възнаграждение по чл.216 от ЗОВСРБ следва да е налице назначаване на военнослужещ да изпълнява вакантна длъжност, което условие не осъществено. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Предвид горното, ЯОС

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 14.01.2020г. от 9.30ч.

За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение за становища по доклада.

На въззивника да се връчи и препис от отговора на въззиваемата страна.

Определението не подлежи на обжалване.            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                            

                                                                                                  

 

                                                                                                    2.