Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.01.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на дeвети ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 466 по описа на състава за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищцата Л.Д.Н.
претендира за осъждане на ответника, да заплати обезщетение за описаните в
исковата молба неимуществени вреди, които твърди да е претърпяла, поради повдигнатото
срещу нея обвинение в извършването на престъпление и поради факта, че на
основание чл.100 ал.2 от ЗДСл. тя била отстранена от работа като експерт на
длъжността „Началник отдел Регионална разплащателна агенция“ на Областна дирекция
гр. София при Държавен фонд „Земеделие“. Отстраняването на ищцата от длъжност
било осъществено посредством Заповед № 03-РД/585 от 04.05.2015г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, издадена в пряка връзка с повдигнатото
обвинение в извършването на длъжностно престъпление. На 22.06.2016г. ищцата
била възстановена на заеманата от нея длъжност, със Заповед № 03/РД- 585 от
22.06.2016г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Предприетите срещу
ищцата незаконосъобразни действия накърнили честта, достойнството и доброто й
име в обществото, те станали повод за изпитването на неудобство и притеснения, поради
оставането без работа, в периода, считано от 04.05.2015г. до 23.06.2016г.
Образуваното на 18.02.2015г. досъдебно наказателно производство срещу ищцата
приключило с Постановление за прекратяване издадено от прокурор при РП К.,
което влязло в сила на 05.07.2016г. При така изложените фактически твърдения,
ищцата претендира за осъждане на ответника, да заплати обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000
лева за причинените неимуществени вреди, както и законната лихва, считано от
датата на издаване на постановлението за прекратяване на наказателното
производство - 27.06.2016г. - до деня на окончателното плащане. При уважаване
на иска, ищцата претендира да получи от ответника и сумата на направените
съдебни разноски за настоящия процес.
Исковата претенция е оспорена от ответника - П.
на РБ. Представляван от прокурор от
структурното звено на П. – Софийска градска прокуратура – ответникът заявява,
че не оспорва посочените в исковата молба фактически твърдения, касателно
образуването и развитието на наказателното производство. Сочи, че наказателното
производство е приключило в разумен срок и оспорва настъпването на вредите в
посочения от ищцата обем, както и твърдението за наличие на пряка причинно-
следствена връзка между релевираните в исковата молба вредоносни последици за
здравето на ищцата и повдигнатото обвинение. При условията на евентуалност –
ответникът поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение за
вреди, като се отчита тежестта на повдигнатото обвинение, сравнително ниската
степен на въздействие на предприетата спрямо ищцата мярка за процесуална
принуда и бързото приключване на досъдебното производство. Признава изрично
твърдението, че посоченото в исковата молба Постановление за прекратяване на
наказателното производство, издадено от прокурор при РП К., влязло в сила на
05.07.2016г. и в тази връзка сочи, че ако бъде присъдено обезщетение- лихвата
за забава би била дължима от тази дата, а не от датата на издаване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство - 27.06.2016г. Моли
за отхвърляне на предявената претенция, респ. при условията на евентуалност –
ако претенцията бъде доказана по основание - за присъждане на значително по-
нисък от претендирания размер на обезщетението.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на представените от
ищцата и приети от съда без оспорване писмени доказателства: Постановление за
привличане на обвинняем и вземане на мярка за неотклонение подписка от 18.02.2015г.
на старши разследващ полицай при РУ на МВР К. по ДП № 708/2011г. съгласно описа
на РУП на МВР К., (на стр. 213-215 от делото), Протокол за разпит на обвиняем
от 05.03.2015г. (на стр. 217-219 от делото), Писмо и докладна записка (на
стр.232 от делото), Свидетелство за съдимост ( на стр. 246 от делото), Заповед
№ 03-РД/585 от 04.05.2015г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (на
стр. 9 от делото) и Заповед № 03/РД- 585 от 22.06.2016г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ (на стр. 10 от делото) и Постановление от
27.06.2016г. за прекратяване на наказателното производство, издадено от
прокурор при РП К., очертават следната
фактическа обстановка:
На 18.02.2015г. Л.Д.Н., която към
този момент заемала длъжността (цит. постановление за привличане на обвиняем)
„експерт в ДФ „Земеделие“, отдел „РРА“- Област София- град, е повдигнато
обвинение в извършването на длъжностно престъпление по чл. 311, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК.
На ищцата е наложена мярка за
неотклонение „подписка“ която е била осъществявана (по данни от извършена
проверка).
Проведен е разпит на ищцата, в
качеството й на обвиняемо лице, в присъствието на защитник. Не са налице данни
за извършване на други процесуални действия срещу нея и/ или с нейно пряко
участие.
Към момента на повдигането на
обвинението ищцата е неосъждана.
Със Заповед № 03-РД/585 от
04.05.2015г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ ищцата е отстранена от
заеманата длъжност, на основание чл.100, ал.2 от ЗДСл. (обявена за
противоконституционна с Решение на КС № 5 от 2016г., обн. ДВ, бр.38/2016 г.).
Със Заповед № 03/РД- 585 от
22.06.2016г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ ищцата е възстановена
на заеманата длъжност по нейна молба, основана на постановеното Решение на КС № 5 от 2016г., обн. ДВ, бр.38/2016 г.
С Постановление от 27.06.2017г. за
прекратяване на наказателното производство, издадено от прокурор при РП К.,
досъдебното наказателно производство срещу ищцата е било прекратено.
Няма спор между страните (ищецът
твърди в молба от 27.01.2017г., а ответникът поддържа в отговора на исковата
молба), че споменатото Постановление от 27.06.2016г. за прекратяване на
наказателното производство, издадено от прокурор при РП К. е влязло в сила на
05.07.2016г.
В дадените пред съда показания,
свидетелят Х.Д.П.заявява, че познава ищцата от около деветнадесет години.
С нея свидетелят не е работил заедно,
но работили по едно и също време, в структурата на ДФ „Земеделие“. На свидетелят
не е известно, през периода 2007г. - 2012 г. ищцата да е имала някакви проблеми
с полиция, прокуратура, съд. От ищцата свидетелят узнал, че е отстранена от
длъжност, а той самият си обяснява това с „нелепа случка“. Първоначално ищцата
била ядосана, но не е имала притеснения, свързани с професионалното си развитие
и бъдеще за това, че ще остане без работа за продължителен период от време или
завинаги. В последствие у ищцата се появили такива притеснения и те се
засилвали с течение на времето. Ищцата била наясно с факта, че Конституционният
съд се занимава с разпоредбата на чл.100, ал.2 от ЗДСл и и предстои да бъде
обявена за противоконституционна. Според свидетеля, ищцата се „сринала по
особено тежък начин“, защото преди да бъде обвинена в извършването на
престъпление била лъчезарна дама, а в последствие, заради грижите и тревогите
започнала да ходи прегърбена и емоционалното й състояние давало чисто физически
отражения. След отстраняването ѝ свидетелят контактувал с ищцата с
различна интензивност - имало е периоди, в които се виждали всеки ден, а имало
и периоди, в които се виждали по-рядко. Свидетелят заел, че ищцата е
възстановена на работа. Не бил чувал колеги-служители на ищцата от ДФ
„Земеделие“ да обсъждат факта на отстраняването на Л.. Такива коментари не бил
възприемал.
В дадените пред съда показания,
свидетелката Г.Н.К.заявява, че познава ищцата от около десет години и по повод
на служебните си задължения поддържала активни лични и делови контакти с нея,
макар да не работели на едно и също място. От ищцата свидетелката разбрала, че срещу нея (ищцата)
има образувано наказателно производство. Разговорът бил само между двете. Л.
била убедена, че това е грешка, но се чувствала много зле от цялата ситуация,
била „като пречупена, като прекършена, чувствала се много зле. Около година или
година и половина траело отстраняването, според свидетелката, но после ищцата
била възстановена на работа. По време на
отстраняването, ищцата не е търсила работа, просто знаела, че не може, няма
право. В този период доста се изострили отношенията в семейството ѝ.
Възниквали конфликти между нея и съпруга ѝ. Между нея и дъщеря ѝ
имало проблеми. Свидетелката знаела това, защото били семейни приятели.
Свидетелката не била чувала коментари, по повод на повдигнатите обвинения и не
знае дали трети лица са узнали за това. Изразява увереност, че още едно
лице - приятелят й знаел за тази
ситуация, понеже били общи приятели с Л.. Свидетелката не била повярвала, че
обвиненията срещу
ищцата може да са основателни.
Според нея Л. била принципен човек и едва ли би извършила престъпление.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявената искова претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Претендира се обезщетение за неимуществени вреди,
които ищцата твърди да е претърпяла, в следствие от повдигането на неоснователно обвинение за извършването на престъпление
от общ характер и отстраняването си от длъжност, което било пряка последица от
повдигането на обвинението.
Основателността на предявената претенция за
обезщетение е предпоставена от установяването на елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, които са следните: противоправно поведение на
държавния орган, който е конституиран като ответник в процеса, настъпването на
конкретно твърдения вредоносен резултат и наличието на причинно-следствена
връзка между неправомерното поведение (изразяващо се в повдигане и поддържане на
неоснователно обвинение в извършването на престъпление от общ характер) и
настъпването на релевирания вредоносен резултат. Отговорността е обективна и
следва да бъде реализирана независимо от наличието на субективно виновно
поведение на съответното длъжностно лице на П. на РБ (по арг. от чл. 4 на ЗОДОВ).
За да се
произнесе ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА на процесната искова претенция, съдът съобрази
наличието на гореспоменатите юридически факти, които бяха приети за установени,
както и от задължителните указания към
съдилищата, които са дадени в ТР № 3/2005г. по ТД №3/2004г. на ОСГК на ВКС.
На първо място, съдът съобрази, че основната предпоставка за отговорността на Държавата е незаконосъобразност на действия на
органите на ответника – Държавата,
която е представлявана от Прокуратура на РБ, в качеството на процесуален
субституент.
Право на обезщетение има лицето, признато за невинно с влязла в сила
присъда и/ или лицето, срещу което наказателното производство е било прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не съставлява
престъпление.
В конкретния случай е налице
противоправно поведение от страна на
държавен орган – П.НА Р.Б., тъй като
срещу ищцата е било повдигнато и поддържано обвинение в извършването на умишлено
престъпление от общ характер, което в последствие е било прекратено. Този именно факт, определя повдигнатите обвинения
като правоохранителните органи, които са
повдигнали обвинението, като незаконосъобразни по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ.
На второ място, съдът
отчете, че са налице вредоносни
последици, които ищцата е търпяла, като изводите за техния обем се налагат
от събраните доказателства. Характерът
и обемът на тези последици ще бъде обсъден по- долу, в мотивите на настоящото
съдебно решение.
На трето място, съдът съобрази, че е налице пряка причинно – следствена връзка
между част от релевираните в исковата
молба вредоносни последици /които ще бъдат обсъдени подробно по- долу/ и
постановените актове на П. на РБ.
При внимателно обсъждане на събраните
доказателства, съдът намира за доказани вредоносните последици,
които са причинени в резултат от повдигането
и поддържането на обвинения в извършването на умишлено престъпление от общ
характер по чл. 311, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, което обаче не е тежко престъпление, по смисъла на чл. 93, т.7 от НК.
След внимателен анализ
на събраните в настоящия процес доказателства, съдът не намира основание за
прилагането на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като до момента на
повдигането на обвинението, ищцата е неосъждана и не са налице данни за нейно
конкретно поведение, което да е способствало отегчаване на процесуалното й
положение.
По претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди;
Вредоносните последици,
които ищцата е търпяла в резултат на описаните в исковата молба актове и действия
на органите на досъдебното производство, без съмнение са свързани преди всичко с изпитаните от нея притеснение, неудобство,
основателен страх от осъждане на
предвиденото в закона наказание за престъплението, за което е било повдигнато
обвинение и тревожно очакване за бъдещето, продиктувани от възможността за
осъждане. Страхът на ищцата е бил основателен и доколкото тежестта на
предвидената в закона санкция, никак не би могла да бъде пренебрегната.
Страхът от прилагане на
наказателна санкция, който ищцата е търпяла, трябва да се приеме за доказан, не
само поради данните в свидетелските показания, понеже е един от възможните и
твърде вероятен изход от повдигането на обвинение. Наказателната репресия предполага
принципната фактическа възможност - за осъждане на лицето, срещу което е
повдигнато обвинението – а именно това е идеята, залегнала в основата на
концепцията за генералната превенция, която се разглежда в теорията и
практиката на наказателното право.
Ето защо, съдът приема,
че изпитването на страх от осъждане не следва да бъде доказвано по някакъв
особен, специфичен начин, освен със свидетелските показания, които бяха
изслушани. Обемът на негативните емоции обаче, подлежи на доказване, с оглед
определяне на справедливия размер на обезщетението.
В конкретния случай, събраните
доказателства - показанията на свидетелите, подкрепят твърдението на ищцата, че
тя е изпитала силно притеснение от факта, че не може да упражнява правото си на
труд и да придобива доходи, а не толкова с оглед възможността за осъждане по
повдигнатото срещу нея обвинение. Свидетелските показания илюстрираха лабилното
емоционално състояние на ищцата, нейната тревожност, тъга, депресия,
произтичащи от отстраняването й от длъжност, но не и като проявна форма на
споменатия страх от прилагане на наказателна репресия.
Вредоносните последици са
се проявили в един среден по
продължителност период от време, докато е траел наказателния процес т.е. около година и половина.
На второ място, съдът
намира, че ищцата е претърпяла вреди, свързани с накърняване на чувството й за достойнство, като положителна
самооценка на личността. Положителната самооценка на личността е по принцип
присъща за всяка личност а косвените данни, относно социалната реализация на
ищцата преди да й бъде повдигнато обвинение дават основание да се приеме, че тя
е имала такава положителна самооценка. Не е без значение и факта, че до
повдигане на обвинението срещу нея, ищцата не е била осъждана, че е развивала
успешна професионална кариера, както и че е била ръководител на екип.
Анализът на събраните
гласни доказателствени средства не дава
основание да бъде прието, че във връзка с повдигнатите срещу нея обвинения било
накърнено доброто й име в обществото. Показанията на разпитаните свидетели
в тази насока съдът кредитира, но отчита липсата на каквито и да е данни за
негативни обсъждания, коментари или формиране на негативно обществено мнение
срещу ищцата. Нещо повече, в показанията си пред съда свидетелите, които са от
близкия социален кръг на ищцата, изрично декларират, че са били уверени в
неоснователността на обвиненията срещу нея.
Обективно не са налице
доказателства за негативна обществена нагласа към ищцата, като резултат от воденото
срещу нея наказателно производство.
Съдът намира за недоказано
твърдението на ищцата, че във връзка с повдигнатите срещу нея обвинение за
извършено престъпление, били причинени вреди в отношенията й с близки. Всички вреди,
за които се дължи обезщетение, следва да бъдат доказани по един категоричен
начин, а в конкретния случай, ищцата не доказа наличието на вредата,
произтичаща от влошаването на личните й отношения със съпруга или други близки.
Съдът намира за основателно
твърдението на ищцата, че е налице причинно- следствена връзка между повдигнатото
срещу нея обвинение и факта на
отстраняването й от длъжност. Този извод е ясно илюстриран от самото
съдържание на Заповед № 03-РД/585 от 04.05.2015г. на изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ (на стр. 9 от делото) и Заповед № 03/РД- 585 от 22.06.2016г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (на стр. 10 от делото), в които се
посочва разпоредбата на чл. 100, ал.2 от ЗДСл и факта на повдигнатото срещу
ищцата обвинение в извършването на престъпление от общ характер.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконни актове, действия и бездействия на
правозащитните органи, изчерпателно посочени в закона. Когато имуществените
вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение са резултат от действия на
друг орган, който е действал при условията на обвързана компетентност,
отговорност за тези вреди носи Прокуратерата на РБ, в качеството й на
процесуален субституент. Така при действието на чл. 100, ал.2 от Закона за
държавния служител (обявена за противоконституционна с Решение № 5 от
12.05.2016 г. на КС по к. д. № 2/2016 г., ДВ 38 от 2016 г.), органът по
назначаването отстранява държавния служител временно от работа - във всички
случаи, когато е образувано наказателно производство за престъпления, извършени
от слъжителя в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1,
буква „а“ от Наказателния кодекс. Ето защо, на това основание, на
ищцата се дължи обезщетение за неимуществени вреди, ако те са били надлежно
доказани.
Вредите следва да се оценяват,
като се има предвид периода на отстраняването от длъжност, субективните
преживявания на ищцата, както и естеството на самата длъжност, от която тя е
била отстранена. В споменатата насока заслужава да се отбележи, че държавните
служители са лица, които се ползват с доверието на обществото, тъй като,
заемайки дефинитивно длъжност на държавна служба, те следва да отговарят на
определени критерии за лични, делови и етични качества. Повдигането на
обвинението без съмнение е повлияло върху самочуствието на ищцата и
самооценката й, като този факт според преценката на настоящия съд бе установен
в хода на съдебното дирене.
За адекватно прилагане на принципа на справедливостта
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, при определяне
размера на обезщетението, съдът отчете комплексно всички изложени по- горе
обстоятелства относно характера и обема на вредите, но и социално-
икономическите условия в страната вкл. размера на минималната работна заплата
към момента на настъпването на вредоносния резултат. Именно икономически
критерий може да бъде основа на
обективен социален критерии (жизнения стандарт), определящ и социалните
измерения на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
През
процесния период, в който са търпени установените в хода на съдебното дирене
вреди т.е. докато е траело досъдебното и съдебно наказателно производство в период от около една и половина
календарни години, размерът на МРЗ, определяща базовия жизнен стандарт е
бил средно около 400 лева месечно (т.е. 380
лева месечно – в началото през 2015г. и 420
лева – от средата на 2016г.)
Съгласно задължителните указания към съдилищата,
съдържащи се в т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че обезщетението
в конкретния случай следва да се определи глобално, като се отчитат от една
страна сравнително неголямата продължителност на наказателния процес, естеството
на повдигнатото обвинение и на престъплението, до което то се отнася, както и броя
на извършените процесуални действия с
участието на ищцата; а от друга страна – относителната тежест на повдигнатото
срещу ищцата обвинение и тежестта на предвиденото наказание за него. Всички
посочени аспекти вече бяха обсъдени по- горе в мотивите на настоящото решение.
В конкретния
случай, че претендира на отделно основание и обезщетение за неимуществените
вреди, които ищцата е претърпяла, поради отстраняването й от длъжност от органа
по назначаването- в условията на обвързана компетентност и чиито обем също бе
обсъден в мотивите на настоящото решение. Доказаните в настоящия процес неимуществени вреди – основателен страх, безпокойство,
притеснение са значително по- малки
по вид и обем, в сравнение с твърдяните в исковата молба и релевирани от ищцата
вредоносни последици.
С оглед ангажираните от ищцата доказателства,
претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди действително е
прекомерно, особено като се отчита възприетата трайна съдебна практика на АС
София и на Върховния касационен съд за размерите на обезщетенията за неимуществени
вреди в следствие на деликти по ЗОДОВ. След анализ на установените в хода на
съдебното дирене факти и съобразно посочените по- горе критерии за определяне
на размера на обезщетението дължимо за
неимуществените вреди, произтичащи от повдигането на обвинението и включително
за притесненията поради отстраняване от длъжност, съдът намира, че ищцата има
право да получи от ответника справедлив размер на обезщетение в размер от 6 000
лева.
Уместно е в тази насока да се има предвид, че за имуществените вреди, произтичащи от
отстраняването на ищцата от длъжност – съдът не е сезиран да се произнесе в
настоящия процес и на това основание ищцата е легитимирана да търси отделно
обезщетение.
По всички изложени по-
горе съображения, съдът достигна до крайния извод, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, в общ размер на сумата от 6 000 лева, а за горницата над определеното
обезщетение за неимуществени вреди и до пълния размер на претендираната сума от
30 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Заедно с
присъденото обезщетение, ответникът следва да заплати на ищцата и законната
лихва, изчислена за периода - от датата
на влизане в сила на постановлението на органите на П. за прекратяване на
наказателното производство до окончателното плащане (съгласно задължителните указания към съдилищата,
съдържащи се в т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС). За
периода от постановяване на споменатото постановление – на 27.06.2016г. до
влизането му в сила – лихва не се дължи.
По отношение
на претенцията на страните за съдебни разноски;
С
оглед изхода на спора, при условията на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът
следва да бъде осъден да
заплати по сметката на съда разноските по производството, да заплати
на ищцата сумата на внесената държавна такса и да заплати възнаграждение за един адвокат на ищцата, съразмерно с уважената част от иска.
Ищцата
е представила списък на разноските, който сочи разходи в размер на сумата от 810
лева, от които сумата от 10 лева за държавна такса и сумата от 800 лева за
възнаграждение на процесуален представител.
Съразмерно с уважената част от иска, разноските,
които е легитимирана да получи ищцата възлизат на сумата от 162 лева.
От ответната страна не е представен списък по чл.
80 от ГПК, а при това не е представен и разходно оправдателен документ за
извършване на разноски, поради което разноски при условията на чл. 78, ал.11 от ГПК не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б.с адрес: гр. София, бул „*******, да
заплати на Л.Д.Н. с ЕГН **********
и адрес ***, на основание чл. 2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ – сумата от 6 000 лева (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на повдигането на обвинение в извършване на престъпление от общ характер по ДП № 708/2011г. съгласно описа
на РУП при МВР К., заедно със законната лихва върху сумата на присъденото
обезщетение, считано от 05.07.2016г., до деня на окончателното плащане на
задължението, като отхвърля
претенцията за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта - за горницата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 30 000 лева и претенцията за
присъждане на законна лихва за периода от 27.06.2016г. до 05.07.2016г.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., да заплати на Л.Д.Н., на
основание чл. 78, ал.1
от ГПК вр. с чл.10, ал.3 от ЗОДОВ – сумата от
162 лева (сто шестдесет и два лева), представляваща съдебни разноски, пред Софийски градски съд.
УКАЗВА НА ОСЪДЕНАТА СТРАНА на основание чл.
236, ал.1, т.7 от ГПК, че присъдената сума може да бъде заплатена
по посочена от другата страна банкова сметка ***: *** „Б.ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, подадена в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: