Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.П., 30.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, в публично заседание
на 30.09.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.8230/19 г.
за да се произнесе, взема предвид:
Претенция с правно осн. чл.127 ал. 2 от СК.
Ищецът З.В.У. е предявил срещу Р.А.Щ. ***, искове за
определяне на родителска отговорност по чл. 127 ал. 2 от СК по отношение на
малолетните деца В.З.В.род. на ***г. и С.З.В.род. на ***г. Ищецът твърди, че се
грижи за детето В. с помощта на родителите си, а майката е прекъснала
емоционалната си връзка с него с поведението си. Възпрепятствала срещите между
него и брат му С., който отглеждала тя. Твърди, че ответницата и семейството
ѝ имали лошо отношение към него, счита, че ответницата не се грижи
правилно за детето, което е при нея. Сочи, че тя има друго дете от друг мъж.
Твърди, че на 17.11.2019г. направил опит да се срещне с детето С., но
съжителстващи с нея го изгонили с брадви, ножове и дървени колове. Твърди, че
ответницата е емоционално нестабилна и е казала на детето, което отглежда, че е
починал. Моли съда да предостави родителските права върху двете деца на него,
да определи подходящ режим на лични контакти с майката, да осъди ответницата да
му заплаща по 180лв лв. месечна издръжка за всяко от децата.
Ответницата е предявила насрещен иск за предоставяне
на родителските права върху детето С.. Твърди, че от 2014 до 2017г. с ищеца са
работили в Г.и сумите са вложили в имот, който се оказало, че е на неговия
баща. Твърди, че картата, по която се превеждали пари за детето С. останала при
бащата и той получавал пари за детето, които покривали издръжката, дължима от
нея за другото дете – В.. Твърди, че има добро отношение към двете деца, че
поведението на ищеца в обществото са я принудили да се върне в Б.при роднините
си, при които получава подкрепа. Сочи, че има друго семейство и друго дете,
грижи се много добре за детето С., а то няма отношения с баща си, защото той не
го е търсил. Твърди, че детето В. има лошо отношение към нея под диктовката на
баща си, сочи, че за детето В. не предявява искане за родителски права, т.к.
при влошени отношения от две години, настроението на това дете против нея
трудно ще бъде преодоляно. Впоследствие към делото е съединено производството
по по-късно заведеното ***, по който ответницата е предявила иск против ищеца
за предоставяне на родителките грижи за детето В. на нея, с твърдения, че
бащата има лошо влияние върху това дете, че я заплашва, говори обидни думи,
настройва и манипулира детето срещу нея, което го отчуждава от нея. Счита, че
има възможност и желание да отглежда и това дете, че при нея то ще получи
образование, което на практика не получава под грижите на баща си.
С определение ***., съдът е отделил материалите по
делото, касаещи въпросите за родителската грижа за детето С.З.В.род. на ***г., прекратил
е производството в тази му част и го е изпратил по подсъдност на РС – Т..
Съдът, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, намери за установено следното: Страните по делото нямат сключен
граждански брак, а от съжителството си имат родени две деца - В.З.В.род. на ***г.
и С.З.В.род. на ***г., съгласно представените удостоверения по актове за
раждане *** и ***и двете на Община П.. Детето В. е с регистриран постоянен
адрес ***, регистриран в хода на делото – на 13.01.2020г., а настоящият му
адрес е регистриран при майката – в ***от 16.01.2019г. Безспорно е, че бащата отглежда детето В. при
себе си – понастоящем в с. К., където, съгласно приетия по делото соц. доклад на
***, бащата има добра за отглеждане битова
осигуреност, подкрепа от роднините си за отглеждане на детето. За известен
периоди от време, обхванат и от доклада, в семейната среда на бащата е
отглеждано и детето С., като и двете деца са били с осигурена отделна стая, и
нуждите им от храна, облекло, обувки, битови консумативи, здравни грижи и помощ
за отглеждане са били осигурени. Констатирано е, че между членовете на семейството
и разширения семеен кръг съществуват много близки взаимоотношения, има подкрепа
и помощ. Между самите деца както и между бащата и детето В. е констатирана
много силна емоционална връзка. Социалният доклад, изготвен от ДСП Т. за
условията при майката в с. Г., сочи, че тя разполага с добри битови и хигиенни
условия за отглеждане на деца, понастоящем отглежда две деца – детето С. и детето
от настоящия си съжител – М.. Тя има подкрепата на разширен семеен кръг,
притежава родителски капацитет да отглежда и детето В.. Съгласно социалните
доклади, и двамата родители са безработни, очакват да започнат работа, но към
приключване на съдебното дирене никой от тях не доказа, че реално е започнал
такава и че има редовни доходи от трудово възнаграждение. И двамата родители са
образували съжителства с други лица след раздялата си. Отношенията между
родителите на детето В. са силно влошени, което се доказа както при
изслушването на родителите по реда на чл. 59 ал. 6 от СК, в което основно
майката изнесе твърдения, че бащата не се справя и не би могъл да се справи с
правилното отглеждане на детето В., а бащата посочи само, че майката го е
изоставила и не търси това дете, че единствено той се грижи за него – както
преди в Г., така и понастоящем в РБ. От
разпита на водените от страните
свидетели – бабата и дядото по бащина линия - св. С. и св. У. – от страна на
ищеца, и св. Д. и св. М. – от страна на ответницата, лошите отношения между
родителите бяха потвърдени, всеки от свидетелите сочеше като виновен другият
родител и твърдеше, че той не следва да отглежда детето. Доколкото всеки от свидетелите
се явява заинтересован от изхода на делото в полза на страната, която го води,
съдът счита, че показанията им не могат да бъдат приети и коментирани като
достоверни и определящи изхода на делото. Единствено св. У., баща на ищеца и
дядо на детето В., заяви, че е в добри отношения и с двете страни, показанията
му бяха дадени с изключителна загриженост и познаване на живота и емоциите на
детето В., и съдът следва да кредитира тази част от тях, в която свидетелят
посочи отличните си отношения с детето, споделените от него тревоги да не го
вземе майка му или да не го прати в социален дом, разговор с майката, който сам
той е осигурил, след който детето е било много разстроено, защото приятелят на
майка му взел телефона и го заплашил, че ще го изнасили. Останалите свидетели -
С. и Д., заявиха лошите си отношения с
противната страна, дадоха показания по-скоро за личните си впечатления от
характера на страните и конфликтите си с тях, а св. М., съседка на ответницата
в с. Г. даде добри характеристични данни за нея и потвърди изнесеното в доклада
на ДСП Т. за добрите условия в дома ѝ.
Изслушано по реда на чл. 15 от ЗЗДетето, детето В.
посочи, че иска баща си, че има спомени, че когато живели преди години в Г.майка
му го е щипела, и го заплашвала да не казва на баща си. Посочи, че сега живее в
с.К., в пети клас е, желае да си остане там при баща си и при дядо си, който е
значима за него фигура и му помага много. Твърди, че е бил излъган от майка си,
когато се прибирали от Г., че ще се приберат в К., но всъщност отишли в нейния
дом, където по думите му започнали да го бият и обиждат още от вратата.
Социалният работник, присъствал на изслушването на детето посочи, че е нормално
то да има предпочитания към баща си, т.к.
след раздялата е отглеждано от него, че при изслушването детето е било
адекватно и спокойно, не се притеснява от непознати лица, че и при проучването
е заявило същото желание да остане при баща си.
Въпреки допуснатата по искане на ответницата съдебно
психологична експертиза на детето В., във връзка с нейните твърдения за наличие
на родителско отчуждение и манипулация върху неговите желания, такава не беше изготвена
по делото, доколкото депозит за нея не беше внесен от ответницата.
При така събраните доказателства, съдът
прави следните изводи: По предявения иск на осн. чл.127 ал.2 от СК, уреждащ
изцяло въпросите касаещи родителската грижа за дете, се следва принципа, че
предоставянето на родителски права следва да бъде разглеждано в интерес на
детето. В случая, независимо, че становищата на страните са, че и двамата имат
желание и възможност да отглеждат детето, и че другия родител не може да се
справи, а социалните доклади сочат, че и двамата родители имат родителски
капацитет да го отглеждат в семейната си среда, съдът намира, че водещо при
определяне на основния въпрос за упражняване на родителските права, е заявеното
от самото дете В.. То заяви, че желае да остане при баща си, с когото живее постоянно
от раздялата на родителите, изрази огорчението от конкретни постъпки на майка
си, и съдът намира, че съобразно неговото становище, следва да предостави
родителските права на бащата. Изявленията на детето бяха потвърдени и от един
от най-близките до него – дядо му по бащина линия, чиито показания, както се
посочи по-горе, следва да се кредитират. Съдът приема, че в детето съществува
страх от оставането при майката, който е предизвикан както от твърденията
ѝ пред него, че ако не е при нея ще отиде в социален дом, така и от
заплахите на съжителя ѝ. Твърденията, че становището на детето е
манипулирано не се доказа по делото, независимо от дадената за това възможност на
ответницата. От друга страна съдът взема предвид и противоречивите твърдения на
майката, доколкото първоначално в отговора по исковата молба тя изрично
заявява, че не предявява искане за родителски права за детето В., а
впоследствие предявява иск за тях, позовавайки се на твърдения за събития, преди
подаване на отговора. В случая при
бащата се доказаха както наличие на родителски капацитет, така и добри битови
условия и подпомагаща среда, позната на детето и предпочитана от него.
За подобряване на отношенията майка – дете, които
съдът счита, че следва да бъдат поддържани и насърчавани, следва да се определи
режим на лични контакти на майката с детето В., който да не бъде разширен. В
производството по привременни мерки, съдът е
определил на майката режим на контакти с детето – всяка първа събота и
неделя от месеца – от 10.00ч. в събота до 16ч. в неделя, с преспиване при
майката, като детето бъде вземано от неговото местоживеене *** от майката или
от неин роднина по права линия, брат или сестра. Този режим е бил определен с цел да способства в хода на делото изграждане
на положителни отношения между детето и неотглеждащия родител, които от своя
страна да дадат възможност той да бъде разширен в решението. В случая той не е
дал резултат, напротив - детето е било изградило още по-голям страх и нежелание
да живее при своята майка. Няма данни в този период майката да е вземала детето
при себе си и да се е възползвала от така предоставения ѝ по
привременните мерки режим. Поради горното, съдът намира, че основните контакти
по режима следва да останат в този вид, като се добавят към него също и
контакти с майката през първите 5 дена от зимната и пролетна ваканция на детето
– с преспиване по нейното местоживеене, както и три седмици през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, като майката уведомява бащата за тези три
седмици, в които ще вземе детето, най-късно една седмица преди вземането му.
По иска за
определяне на издръжка от майката за детето, съдът намира, че нуждите на детето
не предполагат специфика за възрастта му, то учи в населеното място, в което
живее, няма здравословни или други установени проблеми. Поради горното, съдът
определя месечна издръжка за детето в размер на 305лв., като намира, че тя
следва да бъде поделена поравно между двамата родители – по 152.50лв. месечно.
Възможностите на двамата родители, които са безработни, предполагат определяне
именно на минималния предвиден за страната размер на месечна издръжка. Поради
изложеното, ответницата следва да бъде осъдена да заплаща издръжка за
малолетното дете в размер от 152.50лв. месечно, считано от влизане в сила на
решението, докогато действат постановените от съда привременни мерки, до настъпване на законни
причини за нейното изменение и прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноски, като бъде определен падеж за плащането ѝ – до 5.
число на месеца, за който се отнася.
Липсват претенции от страните за разноски.
При този изход на делото, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ПлРС ДТ върху размера на присъдената издръжка – 219.60лв.,
както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изп.лист.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
На осн. чл. 127 ал. 2 от СК, ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА по отношение на малолетното дете В.З.В.ЕГН **********, на бащата З.В.У.,
ЕГН **********, и определя МЕСТОЖИВЕЕНЕ
на детето – при бащата в с. К., общ. Д.Д..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Р.А.Щ., ЕГН **********, с малолетното дете В.З.В.ЕГН
********** – всяка първа събота и неделя от месеца – от 10.00ч. в събота до
16.00ч. в неделя, с преспиване при майката, през
първите 5 дена от зимната и пролетна ваканция на детето – с преспиване по
нейното местоживеене, като детето бъде вземано от неговото местоживеене *** от
майката или от неин роднина по права линия, брат или сестра, както и три седмици през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, като майката уведомява бащата за тези три седмици, в
които ще вземе детето, най-късно една седмица преди вземането му.
ОСЪЖДА Р.А.Щ., ЕГН **********, да
заплаща за детето В.З.В.ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител З.В.У., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 152.50лв.
месечно, считано от влизане в сила на решението, до настъпване на законни
причини за нейното изменение и прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноски, като месечната издръжка е платима до 5. число на
месеца, за който се отнася.
ОСЪЖДА Р.А.Щ., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на ПлРС, ДТ върху размера на присъдената издръжка – 219.60лв.,
както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изп.лист.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски
ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: