№ 10335
гр. София, 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110103759 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Постъпила е искова молба, наречена „жалба“ на Е. Д. М. срещу К. П. К. за
заплащане на сумата 24999,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконно задържане въз основа на лъжливи
и неверни показания на Н Ц Г, с период на увреждането от 30.04.2015 г. до
08.01.2025 г., които ответникът е нанесъл като съдия с произнасяне със съдебен
акт с цел да причини вреди на подсъдимото лице. Изложени са твърдения, че
ответницата е извършила противозаконно и произволно лишаване от свобода и
нарушение на права по цитирани в искова молба разпоредби от международни
нормативни източници, по дело, образувано по жалба на ищеца за изменение на
мярката му за неотклонение 94/2015 г. по описа на АСНС.
По описа на СРС, 50 с-в, е образувано гр. дело №4438/2025 г. по искова молба,
наречена „жалба“ на Е. Д. М. срещу В А П, и е служебно известно на осн. чл.
155 от ГПК, че в нея са изложени идентични фактически и правни твърдения, с
разлика на период на увреждане от 22.06.2015 г. до 08.01.2025 г., от ответника,
причинено като съдия с произнасяне със съдебен акт с цел да причини вреди на
подсъдимото лице. Изложени са твърдения, че ответницата е извършила
противозаконно и произволно лишаване от свобода и нарушение на права по
цитирани в искова молба разпоредби от международни нормативни източници,
по дело, образувано по жалба на ищеца за изменение на мярката му за
неотклонение 646/2015 г. по описа на СНС.
Според формулираните от ищеца обстоятелствена част и петитум на иска,
тяхното разглеждане изрично предпоставя установяването в производството на
обстоятелството, че ответницата, в качеството й на длъжностно лице
извършването на престъпление. За установяване твърденията би следвало
гражданският съд по същество да установи едно деяние, което наказателният
закон квалифицира като престъпно, т. е. в случая да установи фактическия
състав на престъпление от общ характер. Процесуалният способ за установяване
на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК, или с
уважен установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК,
който иск е допустим единствено в изрично предвидените случаи, а именно:
наказателно преследване против дееца, който се обвинява в извършване на
деянието, не може да бъде образувано или е прекратено, или спряно на
посочените в нормата основания, или тогава, когато извършителят му е останал
неоткрит. В настоящия случай не се твърди, нито се установява наличието на
1
влязла в сила присъда или на някоя от предвидените в чл. 124, ал. 5 ГПК
хипотези, допускащи установяването на престъпно обстоятелство по
гражданскоправен ред. Съгласно чл. 2 от ГПК съдилищата са длъжни да
разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на
лични и имуществени права, но само доколкото са налице процесуалните
предпоставки за това. Законодателят изрично е уредил в нормата на чл. 124, ал. 5
от ГПК кога е допустимо установяването на престъпно обстоятелство от
гражданския съд по гражданскоправен ред. След като претенцията за ангажиране
на гражданската отговорност за вреди от твърдяно престъпление против
правосъдието е предпоставена от установяване на твърдяно престъпното
обстоятелство по надлежния ред, а в настоящия случай то не е установено по
такъв ред, следва че предявения иск е недопустим. Ето защо производството
подлежи на прекратяване на основание чл. 130 от ГПК. В допълнение следва да
се посочи, че наличието на над 100 производства, започнати от ищеца във връзка
със сходни въпроси, с идентични и бланкетни правни квалификации за нарушени
права (иска се обезщетение за неимуществени вреди поради осъждане по
непредявено обвинение или косвено свързани с това твърдения като:
непроизнасяне по молба за възобновяване; незаконно предпазени от наказателна
отговорност други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения; незаконно
задържане поради осъждане по непредявено обвинение и др., претърпени в
различни периоди на увреждане, във всяка искова молба само с промяна, вкл.
чрез зачерквания, на ответника по иска, на период на търсеното обезщетение, за
който е оставено празно място за попълване в документа при условията на
бланка, както и за номер на наказателното дело, в т.ч. частно нак.д., образувани
в рамките на един и същ наказателен процес, дава основание на съда да приеме,
че ищецът не преследва легитимен интерес и сезирането на съда няма за цел
разрешаване на гражданскоправен спор със сила на присъдено нещо, освен да
проличава несъгласието на ищеца, че наказателната му отговорност е била
ангажирана и реализирана. Основното твърдение, изложено от ищеца в исковите
молби по всички дела по описа на СРС, че е осъден от ВКС по непредявено
обвинение с Решение № 242 от 16.04.2020г., постановено по КНОХД №
1018/2019г. по описа на ВКС, III н.о., НК, ВКС. Налице е очевидна злоупотреба с
правото на иск на ищеца, което процесуално не следва да се толерира, доколкото
страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои
материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за
добросъвестност в гражданския оборот, исковата молба няма характера на молба
за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши.
Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) КЗПЧОС се разбира в
обичайното му значение според общата правна теория, а именно като зловредно
упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено.
Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта
на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията и което спъва
правилното функциониране на съда и точното провеждане на производството
пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs
and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на
жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до
съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима /в този
смисъл M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece - и двете решения на
Комисията/. Не може да бъде ангажимент на съда да разглежда поредица от
необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на
жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават
неоправдана работа на съда, несъвместима с реалните му функции в
съответствие с Конвенцията /в този смисъл Bekauri v. Georgia (предварителни
възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy; Simitzi-Papachristou and Others v.
2
Greece/. Принципно предявяването на един иск за цели, различни от
разрешаването на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, следва да
бъде третирано като недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с
тесен предметен обхват Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета предлага
следните индикации за производства, с които се злоупотребява: а)
непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от
него, включително прекомерната стойност на спора; б) наличието на множество
производства, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни
въпроси; в) сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите
представители преди или по време на производството, както и сходно поведение
на ищеца по сходни или паралелни дела; г) недобросъвестното използване на
процесуални тактики, като например забавяне на производството, търсене на
юрисдикция чрез злоупотреба или измама или недобросъвестно прекратяване на
делата на по-късен етап от производството. Според разясненията, дадени с
разпореждане № 321/04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772/2018 г. на ВКС,
многократното сезиране на съда с едни и същи жалби, когато те са процесуално
недопустими, не води до упражняване на предоставените от законодателя
процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират
своето разрешение; а според определение № 761/30.11.2012 г. по ч.т.д. №
497/2012 г. и № 376/10.05.2010 г. по ч.т.д. № 350/2010 г., и двете по описа на
ВКС, последователно създаваната верига от частни жалби съставлява
злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Законодателят не е въвел
ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на
съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение обаче
не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при
презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона
изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във
времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се
упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване
на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда на чл.
290 ГПК решение № 257/14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/2009 г. на ВКС
превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения
интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от
естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва,
увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на
увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът има задължението да поддържа
баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо
изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл съдът е длъжен да вземе
мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен
срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.
Настоящият случай е именно такъв, поради което предявеният иск е процесуално
недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК
(в този смисъл и определение по гр.д. № 4522/2025г СРС, 175 с-в).
Искането по чл. 95 от ГПК на ищеца за предоставяне на правна помощ от вида
процесуално представителство следва да се остави без уважение, на основание
чл. 24, т.2 от ЗПП, съгласно която разпоредба правна помощ не се предоставя,
когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №3759/2025 г. по описа на СРС, на
основание чл. 130 от ГПК.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 95 от ГПК за предоставяне на правна
помощ на ищеца Е. Д. М., обективирана в искова молба, наречена "жалба", по
която е образувано гр. дело №3759/2025 г. по описа на СРС.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца на изрично посочения в искова
молба съдебен адрес за получаване на съобщения и призовки.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4