РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали,
25.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова
при
участието на секретаря Анелия Янчева разгледа
докладваното от съдията гр. дело N 645 по описа за 2020г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
РЕШИ:
НАЛАГА МЯРКА ЗА ЗАЩИТА от домашно
насилие в полза на М.А.М. с ЕГН **********,***, срещу Е.М.М. с ЕГН **********,***,
както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Е.М.М. с ЕГН **********,***, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо М.А.М. с ЕГН **********,***.
ЗАБРАНЯВА на Е.М.М. с ЕГН **********,***, да приближава М.А.М. с ЕГН **********,***, както
и жилището му в с.Железник, общ.Черноочене, обл.Кърджали, построено в УПИ II-110 по КРП на с.Железник,
общ.Черноочене, обл.Кърджали, на
разстояние по-малко от 50 м., за срок от 6 /шест/ месеца.
НАЛАГА на Е.М.М. с ЕГН **********,***, ГЛОБА в размер на 200 лв., на
основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Е.М.М. с ЕГН **********,***, да заплати на М.А.М. с ЕГН **********,***,
сумата 680 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
а по сметка на РС-Кърджали сумата 25 лв., представляваща държавна такса по
делото.
Да се издаде заповед за защита.
В заповедта да се посочи изрично
предупреждението за последиците от неизпълнението на същата по чл.21, ал.3 от Закона за
защита от домашното насилие.
Заповедта да
се връчи на страните и на РУ-МВР -Кърджали.
Решението подлежи на незабавно изпълнение и обжалване пред Окръжен
съд гр.Кърджали в 7-дневен срок от връчването му, като обжалването
не спира изпълнението.
СЪДИЯ:
Мотиви по гражданско дело N 645/ 2020г.
Производството е с правно
основание чл.12 и сл. от Закона за защита от домашно насилие.
В молбата си молителят М. ***,
твърди, че ответникът Е.М. ***, е негов
син, и жилището в с.Железник молителят прехвърлил на ответника, който на
21.07.2020г. пристигнал в него, казал им да го напуснат и след възникнал
помежду им спор, го ударил със стол по главата, след което си тръгнал.За случая
молителят сигнализирал на 112, дошла полиция и линейка. Молителят претендира
защита по ЗЗДН, в т.ч. и за незабавна защита. Не сочи конкретни мерки за защита.
В съдебно заседание молителят лично
и с адвокат пълномощник поддържа молбата по ЗЗДН.
Ответникът в съдебно заседание
оспорва верността на изложените твърдения, но признава, че между него и молителя
е възникнал скандал по повод на освобождаване на собствената му къща, в която живее
молителят.Обяснява подробно случая, както и че е ударил молителя по ръката,
защото молителят се насочил към него първо с брадва, а после с нож.
Районният съд като прецени
обстоятелствата по делото и доводите на страните, приема следното:
Молбата е подадена в срока по
чл.10, ал.1 от ЗЗДН от лице, имащо правен интерес съгласно чл.3 т.5 от закона,
поради което е допустима.Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителя, с която е с която е декларирано, че спрямо него е извършен
акт на домашно насилие от ответника.
Установява се от твърденията в
молбата, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и останалите писмени доказателства,
в т.ч. и от Докладна Записка, съставена от полицаи при Участък Черноочене при РУ-Кърджали,
както и от показанията на ангажираните от молителя свидетели-св.М.и св.М., че
молителят е баща на ответника и първият заедно със съпругата си на 26.10.2018г.
продават на ответника собствената си двуетажна масивна жилищна сграда в
с.Железник, общ.Черноочене, обл.Кърджали, построена в УПИ II-110 по КРП на
с.Железник, общ.Черноочене, обл.Кърджали, в която след разпоредителната сделка продължават
да живеят, и която ответникът им наредил да напуснат на 21.07.2020г..В тази
връзка между молителя и ответника възникнал спор, при който ответникът удря
молителя по главата със стол, след което и при намесата на св.М.и св.М. напуска
имота.За случая дъщеря на молителя сигнализира полицейските органи, които
пристигат на място и извършват проверка.На място пристига и линейка, която
оказва първа помощ на молителя, който има кървяща рана на главата, одрасквания
на гърдите и ръката, засвидетелствани от ангажираните от молителя свидетели и
от освидетелстването на молителя на 22.07.2020г. съгласно съдебномедицинско
удостоверение N 140/2020г.
Твърденията на молителя са
установени от доказателствата по делото главно и пълно.
Поведението на ответника е
неправомерно-изразява се в психическо
насилие като акт на саморазправа и самоуправство, съпроводено с физическо
насилие, с цел освобождаване на продадения от родителите му имот, в
противоречие със закона, който в чл.108 от ЗС регламентира, че ако чужд имот се държи или
владее без основание, собственикът му може да потърси съдебна защита на правото
си на собственост и предаване на владението му.
Съгласно
чл.2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Доказаното поведение на ответника
съгласно чл.2 от ЗЗДН представлява домашно насилие като акт на вмешателство
чрез нарушаване на правото на лична неприкосновеност и личен живот, както и
свободен избор на поведение на молителя.
Прилагането на предвидените в
ЗЗДН мерки има за цел да даде защита от конкретен акт на домашно насилие,
когато е налице опасност за живота и здравето на лице, претърпяло домашно
насилие. Актът на психическо домашно насилие може да се дефинира като модел на
злоупотребяващо, несправедливо и малтретиращо отношение в каквато и да е връзка
и взаимоотношение, което поведение е използвано от единия партньор/в т.ч. и
бивш/ да получи трайно власт и контрол над другия партньор/ т.нар. патриархално
насилие/, или да бъде доминант в определена ситуация, прекрачвайки границата на
допустимото вследствие на неспособност на партньора/партньорите да управляват
конфликтите/т.нар. ситуативно насилие/, както в случая.
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е доказателствено средство в процеса по
молба за защита от домашно насилие и същата, приложена към молбата, е
достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице
само, когато няма събрани други доказателства. При оспорване от ответника, че е
извършил твърдяното домашно насилие, негова е доказателствената тежест да
проведе успешно насрещно доказване като обори изложеното в декларацията и
разколебае доказателствената й сила.В декларацията, представена от молителя, не
е индивидуализирано извършеното от ответника насилие по своите обективни признаци,
но същото се установява изцяло от доказателствата по делото и частично от
обясненията на ответника, при което съдът приема за доказано, че е осъществено
домашно насилие, което обуславя правомощието му да предостави исканата защита с
цел предотвратяване опасност от възможно последващо
малтретиране и осигуряване на време на пострадалия да преодолее извършеното
насилие.Налице са основанията на специалния закон за реализиране на
защита от домашно насилие чрез издаване на заповед за защита, с която да бъдат
наложени мерки за защита в полза на молителя както следва: ответникът да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя, както и със забрана
да приближава молителя и жилището му, на разстояние по-малко от 50 метра, за
срок от 6/шест/ месеца, на основание чл.5, ал. т.1, и т.3 от ЗЗДН. Необходимостта
от тези мерки е продиктувана от времето нужно молителят да преодолее изживения
стрес от причиненото насилие, а ответникът да преосмисли собственото си
поведение, както и да бъде предотвратено ново домашно насилие.Срокът на мерките
не е минимален, но е разумен и в полза на страните, които са най-близки
роднини, както и достатъчен за доброволно уреждане на спора помежду им, или за
предприемане на мерки за съдебна защита във връзка със същия, предвид
интензивността на акта, извършен от ответника и възрастта на молителя.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на
нарушителя, извършил домашно насилие, задължително се налага глоба в размер от
200 лв. до 1000 лв., като с оглед данните по делото за доходите на ответника, глобата
следва да бъде в минимален размер, а именно
200лв. На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден
да заплати на молителя направените по делото разноски от 680 лв. за платено адвокатско възнаграждение,
а по сметка на Районен съд-Кърджали държавна такса в размер на 25 лв. .
Мотивиран от горното, съдът
постанови решението си.
СЪДИЯ: