Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 538
29.06.2023г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева Петър
Вунов
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 691 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, против Решение №170/06.06.2022г.,
постановено по АНД № 357/2022г. по описа на Районен съд Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е постановено
при неправилно прилагане на закона. Навеждат се доводи, че са напълно погрешни
направените изводи от районния съд по отношение на това, че макар от обективна
страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват доказателства за това нарушението да е осъществено от
жалбоподателя виновно, което определя същото като несъставомерно, поради липса
на субективна страна. Сочи се, че тези факти са без значение за наличието на
извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като в тази връзка се твърди, че е
налице и съдебна практика. Счита се, че е напълно погрешен изводът на районния
съд, че за да е извършено нарушението, е необходимо да са налице и
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят бил
наясно с обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена
регистрация. Моли се за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване
изцяло на наказателното постановление. Претендира се и присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, С.А.А., в подаден писмен отговор и в
съдебно заседание чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на районния съд.
Претендира направените разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Хасково като правилно
и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №170 от 06.06.2022г.,
постановено по АНД №357/2022г., Районен съд – Хасково отменя Наказателно постановление №21-1253-002927 от 17.02.2022г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ Хасково при ОДМВР Хасково, с което
за нарушение на чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на С.А.А. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
6 месеца.
За да постанови решението си, районният съд е посочил,
че по делото не е спорно, че на 09.09.2021г. в с.***, жалбоподателят С.А. е
управлявал лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. №*******, което МПС е било
собственост на друго лице – на Х. С. Х.. МПС е имало регистрационни табели на
надлежните места, но от 23.02.2021г. било със служебно прекратена регистрация,
а това било равнозначно на управление на
нерегистрирано МПС. Съдът посочил, че нито в АУАН, нито в НП било посочено дали
регистрацията е служебно прекратена по чл.143 ал.10 от ЗДвП или по чл.143 ал.15
от ЗДвП. В решението съдът е обсъдил и двете хипотези, като е направил извод,
че жалбоподателят А. не е знаел, че управляваното от него МПС, което е чужда
собственост, е със служебно прекратена регистрация. Като не е знаел
съставомерен елемент от обективната действителност, нямало как да предвиди,
т.е. да формира интелектуален компонент на вината, а оттам – да формира и
целево отношение към резултата. При това положение липсвала вина и субективна
страна на административното нарушение. Според съда, след като не било налице
виновно поведение от страна на лицето относно вмененото му нарушение, НП
следвало да се отмени.
Административен
съд - Хасково намира, че съдебното решение е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Не са налице наведените касационни основания.
Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия
състав. Възприемат се и правните изводи на съда, като същите не следва да се
преповтарят. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал
необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на
фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна,
решаващият състав е изложил подробни мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за отмяна на обжалваното пред него наказателно постановление.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че на 09.09.2021г. в с.***, С.А. е управлявал лек автомобил
„Шкода Фабия“ с рег. №*******, което МПС е било собственост на друго лице, като
при извършена проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена
регистрация на 23.02.2021г. Действително, както е посочил и районният съд, в НП
не е изрично посочено дали регистрацията е служебно прекратена по чл.143 ал.10
от ЗДвП или по чл.143 ал.15 от ЗДвП, но от останалите събрани по делото доказателства,
включително от представеното Постановление отказ да се образува досъдебно
производство от 08.02.2022г. на Районна прокуратура Хасково, се установява, че
в случая се касае за МПС със служебно прекратена регистрация на основание
чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП, служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
В чл.140 ал.1 от ЗДвП е посочено, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места, а нормата на чл.175 ал.3 от ЗДвП
посочва, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200лв. до 500лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Следва да се посочи, че поради обстоятелството, че са
оформени различни становища в съдебната практика на районните и
административните съдилища, е постановено Тълкувателно постановление №2 от
05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. №3/2022г., Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143,
ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство.
С оглед разпоредбата на чл.130 ал.2 от ЗСВ,
тълкувателното постановление е задължително за органите на съдебната власт.
По делото липсват доказателства за виновно поведение
от страна на касационния ответник. В конкретния случай не се установи водачът А.
към момента на проверката да е бил наясно, че управлява МПС със служебно
прекратена регистрация, т.е. не се установи същият да е бил уведомен, че МПС е
със служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по
пътищата регистрация и въпреки това да управлява същото. В тази връзка, правилен
и обоснован е изводът на районния съд, че с оглед наличните доказателства, А.
не е знаел, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация,
защото той не е бил уведомяван от органа за това (тъй като не е собственик) и
няма доказателства дали собственикът го е уведомил.
Изложените от районния съд мотиви в тази насока изцяло
се споделят от настоящия състав, предвид което на основание чл.221, ал.2 от АПК
се препраща към тях.
Ето защо решението се явява правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, направеното от пълномощника
на ответника искане за присъждане на разноски е основателно. Видно от
представения Договор за правна защита и съдействие (л.9), договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е в размер на 500.00 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №170 от 06.06.2022г.,
постановено по АНД №357 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на С.А.А. ЕГН **********,***,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00
(петстотин) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.