РЕШЕНИЕ
№ 752
гр. В., 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20231420100996 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Ц. С. Т., ЕГН:
**********, с адрес: с. Ф., ул. „М.“ № ***, срещу „ЗАДДБЗ: ЖЗ“ АД, ЕИК: **, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ **.
В исковата молба се твърди, че на 22.06.2020 г., на път 111-101 В. – К., при км. ****,
водачът М. Е. Б., управлявайки лек автомобил „С.Ф.” с рег. № **, нарушил правилата за
движение по пътищата, като навлизайки в платното за насрещно движение ударил насрещно
движещия се правомерно лек автомобил „Ф.П.“ с peг. № **, управляван от ищеца Ц. С. Т., в
който на предна дясна седалка пътувала съпругата му Д.А. Т.а, като вследствие настъпилия
пътен инцидент Ц. Т. претърпял тежки травматични увреждания.
Излагат се съображения, че по повод настъпилото ПТП било образувано НОХД ** по
описа на PC – В., което приключило със споразумение, одобрено с определение от
12.05.2021 г., с което М. Е. Б. бил признат за виновен в това, че на 22.06.2020 г., около 19:30
ч., на път III-101 км. /гр. В. – гр. К./, при управление на лек автомобил „С.Ф.” с рег. № **, е
нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ап. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост е
причинил телесни повреди на повече от едно лице: на Ц. С. Т. една тежка телесна повреда и
четири средни телесни повреди, изразяващи се в руптура /разкъсване на средностението и
хранопровода с кръвоизлив, посттравматичен перикардит /възпаление на околосърцевата
торбичка/, навлизане на въздух в двете гръдни кухини и счупване на ребра от 2-ро до 8-мо
вляво, в близост до гръбначния стълб и предна подмишнична линия, счупване на 3-то ребро
вдясно по предна подмишница и 6-то и 7-мо ребро по средна подключична кост вдясно, и на
Д.А. Т.а – една средна телесна повреда – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2-ро, б. „а“, във
вр.с чл. 342, ал. 1 от НК.
Поддържа се, че на основание чл. 300 ГПК решението на наказателния съд е
задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, като
съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение има последиците
1
на влязла в сила присъда и има задължителна сила за всички юридически и физически лица,
учреждения и длъжностни лица. Твърди се, че от това следва по безспорен начин
осъществяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по
чл. 45 ЗЗД – деянието на М. Е. Б., неговата противоправност, вината на дееца и пряката
причинно-следствена връзка между ПТП, осъществено от последния и представляващо
застрахователно събитие по сключената за процесния лек автомобил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, и получените от ищеца
травми.
Навеждат се доводи, че на 20.04.2021 г. в ОС – В. била подадена искова молба срещу
ответното дружество, по повод която било образувано т.д. № 50/2021 г. по описа на ОС – В.,
с която ищецът предявил кумулативно съединение искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане
на обезщетение съответно: за претърпени неимуществени в размер на 250 000,00 лв. като
част от общо вземане в размер на 400 000,00 лв., и имуществени вреди в общ размер на 11
362,20 лв., които не били предмет на настоящата искова молба, настъпили вследствие
процесното ПТП, ведно със заплащане на законната лихва за забава от 15.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумите. Към датата на депозиране на настоящата молба било
постановено Решение **301/02.11.2022 г. по в.гр.д. **********г. по описа на САС, ГО, 2-ри
състав, което в частта досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди било обжалвано от ответника, като било образувано т.д. с вх. № **********. по описа
на ВКС.
Посочва се, че към момента на възникване на непозволеното увреждане гражданската
отговорност на виновния водач била застрахована при ответното застрахователно дружество
съгласно полица № ***********, валидна от 05.12.2019 г. до 05.12.2020 г. Твърди се, че с
молба, получена от ответника на 15.01.2021 г., ищецът поискал заплащане на обезщетения
за претърпени неимуществени и имуществени вреди, предмет на т.д. № 50/2021 г. по описа
на ОС –В., съответно в.гр.д. **836/2022 г. по описа на САС, ГО, 2-ри състав. По повод
молбата била образувана щета № 0801-000372/2021 г. по описа на дружеството.
Поддържа се, че продължилото лечение и възстановяване на пострадалия ищец
наложило необходимостта от извършване на разходи, като с молби, получени от ответника
на 14.07.2021 г., съответно на 12.10.2021 г. /след образуване на т.д. № 50/2021 г. по описа на
ОС – В./, същият поискал да му бъдат възстановени претърпените имуществени вреди –
сумата от 434,80 лв. и съответно сумата от 3 837,64 лв. Сочи се, че до настоящия момент
застрахователното дружество не е репарирало тези имуществени вреди, предмет на
посочените две молби, които не са включени в предявената претенция за имуществени
вреди по т.д. № 50/2021 г. по описа на ОС – В..
Излагат се съображения, че претенцията за претърпени имуществени вреди в общ
размер на 4 272,44 лв., вследствие настъпилото на 22.06.2020г. ПТП, се изразява в
направени разходи в размерите и за следното:
1. съгласно разходооправдателните документи /фактури/, приложени към молба,
получена от ответното дружество на 14.07.2021 г.: сумата от 21,78 лв. за закупуването на 2
бр. пакети с марля от 5 м. /съгласно Фактура № ** г., издадена от „Ф.“ ООД ведно с
фискален бон/; сумата от 67,23 лв. за закупуването на 1 бр. медицински хигроскопичен
памук от 80 гр., 2 бр. опаковки пластир санпласт Citofix от 10см. /10м./, 2 бр. опаковки с
лекарство Клопидогрел таблетки от 75 мг. по 30 бр., 2 бр. опаковки с таблетки Нексиум от
40 мг. по 14 бр., 3 бр. опаковки с кислородна вода Химакс от 3% 100 мл., 2 бр. пакети с
марля от 5 м. /съгласно Фактура № **********/12.04.2021 г., издадена от „ДК“ ЕООД ведно
с фискален бон/; сумата от 29,60 лв. за закупуването на 1 бр. медицински хигроскопичен
памук от 80 гр., 3 бр. опаковки с кислородна вода Химакс от 3% 100 мл., 1 бр. опаковка
ентерална течна храна за перорален прием Фрезубин Original vanilla от 200 мл., 2 бр. пакети
с марля 5 м., 1 бр. опаковка с пластир санпласт 5/5 /съгласно Фактура №
**********/19.04.2021 г., издадена от „ДК“ ЕООД, ведно с фискален бон/; сумата от 63,85
2
лв. за закупуването на 4 бр. пакет с марля 5 м., 2 бр. опаковки с пластир санпласт „Класик“
5см./5м., 1 бр. цинков крем 18гр., 3 бр. опаковки с пластир санпласт „Цитофикс“ 10
см./10м., 1 бр. пакет с медицински памук „Котон Лайн“ 100 гр., 1 бр. опаковка с инфузионен
разтвор от натриев хлорид „Браун“ от 500 мл.; Фортнас сашета 64 гр./4бр., 1 бр. опаковка с
кислородна вода сол 3% от 1 л. /съгласно Фактура № **********/02.05.2021 г., издадена от
„Ф.“ ООД, ведно с фискален бон/; сумата от 27,76 лв. за закупуването на 1 бр. опаковка
ентерална течна храна за перорален прием Фрезубин Original vanilla от 200 мл. /съгласно
Фактура № **********/06.05.2021., издадена от „ДК“ ЕООД, ведно с фискален бон/; сумата
от 49,84 лв. за закупуването на 2 бр. пакети с марля 5 м., 2 бр. опаковки с таблетки Нексиум
14бр. по 40 мг.; 1 бр. опаковка с таблетки Клопидогрел 30 бр. по 75мг. /съгласно Фактура №
**********/12.05.2021 г., издаде на от „Ф.“ ООД, ведно с фискален бон/; сумата от 30,94 лв.
за закупуването на 2 бр. пакет с марля 5 м., 2 бр. опаковки с пластир санпласт „Цитофикс“
10 см./10м., 1 бр. опаковка с таблетки Конкор 5 мг. х 28 бр., 1 бр. опаковка с таблетки
Атаракс 25 мг. Х 25 бр. /съгласно Фактура № **********/21.05.2021 г., издадена от
„Медидор“ ООД, ведно с фискален бон/; сумата от 16,36 лв. за закупуването на 2 бр. пакети
с марля 5м., 1 бр. опаковка с пластир санпласт „Цитофикс“ 10см./10м. /съгласно Фактура №
**********/28.05.2021 г., издадена от „Медидор“ ООД, ведно с фискален бон; сумата от
34,09 лв. за закупуването на 3 бр. пакети с марля 5 м., 1 бр. опаковка с пластир санпласт
„Класик“ 5см./5м., 2 бр. опаковки с пластир санпласт „Цитофикс“ 10см./10м., 1 бр. пакет с
медицински памук „Котон Лайн“ 70гр.; 1 бр. опаковка с кислородна вода сол 3% от 1л.
/съгласно Фактура № **********/01.06.2021 г., издадена от „Медидор“ ООД, ведно с
фискален бон/; сумата от 49,95 лв. за закупуването на 1 бр. опаковка с таблетки
Клопидогрел 30 бр. по 75 мг., 2 бр. пакети с марля 5м.; 2 бр. опаковки с таблетки Нексиум
14 бр. по 40 мг. /съгласно Фактура № **********/09.06.2021 г., издадена от „ДК“ ЕООД,
ведно с фискален бон/; сумата от 43,40 лв. за закупуването на 3 бр. пакети с марля 5м., 1 бр.
опаковка с гел Волтарен Форте от 2,32% 50 гр., 2 бр. опаковки с пластир санпласт
„Цитофикс“ 10см./10м., 1 бр. опаковка с таблетки Беналгин 20 бр. по 500мг. /съгласно
Фактура № **********/17.06.2021., изд. от „Медидор“ ООД, ведно с фискален бон/;
2. съгласно разходооправдателните документи /фактури/, приложени към молба,
получена от ответното дружество на 12.10.2021 г.: сумата от 36,63 лв. за закупуването на 4
бр. пакети с марля 5м.; 2 бр. опаковки с пластир санпласт „Цитофикс“ 10см./10м.; 1 бр.
опаковка с таблетки Беналгин 20 бр. по 500мг.; 1 бр. опаковка с кислородна вода сол 3% от
100 мл. /съгласно Фактура № **********/01.07.2021 г. ведно с фискален бон/; сумата от
92.07 лв. за закупуването на 1 бр. опаковка с таблетки Атаракс 25мг.х25 бр., 1 бр. опаковка с
таблетки Клопидогрел 30 бр. по 75мг., 1 бр. опаковка с таблетки Конкор 5мг./28 бр., 4 бр.
опаковки с марля от 5м., 4 бр. опаковки с таблетки Нексиум 14бр. по 20мг., 1 бр. пакет с
медицински хигроскопичен памук от 80гр.; 2 бр. опаковки с пластир санпласт „Цитофикс“
10см./10м., 1 бр. опаковка с етилов спирт „Химакс“ от 95% 100 мл. /съгласно Фактура №
**********/08.07.2021 г. ведно с фискален бон/; сумата от 48,58 лв. за закупуването на 3 бр.
опаковки с марля от 5м., 2 бр. опаковки с пластир санпласт „Цитофикс“ 10см./10м., 1 бр.
пакет с медицински памук „Котон Лайн“ 50гр., 1 бр. пакет с торбички 25+ 35x60 от 100 бр.,
1 бр. опаковка с таблетки Нексиум 14бр. по 40мг., 1 бр. опаковка с кислородна вода сол 3%
от 1л. /съгласно Фактура № **********/28.07.2021 г. ведно с фискален бон/; сумата от
1 100,00 лв. за изпълнението на медицински дейности в пакет ППД 10 в „АСК УМБАЛ“
ЕООД /съгласно Фактура № **********/10.08.2021 г. ведно с фискален бон/; сумата от
150,00 лв. за предоставено техническо и битово обслужване с високотехнологично
оборудване в „АСК УМБАЛ“ ЕООД /съгласно Фактура № **********/10.08.2021 г. ведно с
фискален бон/; сумата от 2 376,00 лв. с ДДС за закупуване на Ушивател GIA 80-4.8 SGL Use
Reload Stapler за сумата от 930,00 лв. без ДДС и на Пълнител GIA 80-4.8 SGL Use Loading
Unit за сумата от 1 050,00 лв. без ДДС /съгласно Фактура № **********/17.08.2021 г ведно с
фискален бон/; сумата от 34,36 лв. за закупуването на 1 бр. опаковка с таблетки Нолпаза от
3
40мг.х30 бр., 1 бр. опаковка с капсули Лактафлор Био Плюс /Пробиотик/ 90 бр., 1 бр.
опаковка с таблетки Конкор Кор от 2,5мг.х30 бр., 1 бр. опаковка със супозитории Волтарен
50 от 50мг.х10 бр. /съгласно Фактура № **********/21.08.2021 г. ведно с фискален бон/.
Излагат се съображения, че предвид настъпилото застрахователно събитие –
описаното по-горе ПТП, при което бил увреден ищецът, и понесените от него щети, за него
възниквал правен интерес да предяви осъдителен иск за изплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди срещу ответника.
По отношение предявения акцесорен иск се посочва, че при непозволено увреждане в
съответствие чл. 84, ал. 3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на
увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД, равно на законната лихва.
Твърди се, че отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие. Изтъква се, че съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователното обезщетение
обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3, а според ал. 3 лихвите за забава на застрахования по
ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. Сочи се, че в този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, съответно която от датите е най-ранна.
Твърди се, че нормата на ал. 3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва,
като определя различен от чл. 84, ал. 3 ЗЗД момент, от който я дължи – по-ранната дата от
деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение, като доколкото за ищеца е неизвестно дали и кога застрахованият
е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, то заявените акцесорни претенции за
законна лихва са с начален момент на забава датата на получаване извънсъдебната
претенция на пострадалия от ответника.
Предвид тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска
от съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от
434,80 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие настъпило на
22.06.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; сумата от 79,95 лв. –законна лихва върху главница от 434,80 лв.,
изтекла за периода от 14.07.2021 г. до 20.04.2023 г., сумата от 3 837,64 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие настъпило на 22.06.2020 г. ПТП, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата
от 609,44 лв. – законна лихва върху главница от 3 837,64 лв., изтекла за периода от
12.10.2021 г. до 20.04.2023 г. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност и
недоказаност на предявените искове.
Признава се от ответника съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на л.а. „С.Ф.” с peг. № ** по силата на Застрахователна
полица № *********., сключена със „ЗАД ДБЖЗ” АД.
Поддържа се, че в конкретния случай водачът М. Б. не е нарушил императивните
разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане,
съответно не е причинил процесното ПТП така, както е описано в подадена искова молба.
Сочи се, че липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно
противоправно поведение, като от това следва, че не са налице всички елементи на
фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не следва да се
4
ангажира отговорността на същия за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от
ищеца. Оспорва се изключителната вина на водача на застрахования при ответното
дружество лек автомобил, като е въведено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия поради пътуване без предпазен колан и поради шофиране
с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, както и навлизане в лентата за насрещно
движение. Поддържа се, че ищецът не е провел правилно лечение и така е допринесъл за по-
продължителния и непълен процес на възстановяване както и за направата на необосновани
разходи. Сочи се, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените
имуществени вреди е необосновано прекомерно завишен. Изтъква се, че твърдените с
исковата разходи не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва се
и претенцията по акцесорните искове за лихва.
По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират
се и разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, както следва: за заплащане на сума в размер на 434,80 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – сторени разходи за
медикаменти и медицински консумативи за лечение, дължимо по силата договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, във връзка с настъпило на 22.06.2020 г. пътно-
транспортно произшествие на път III - 101, км. 9+970, отсечка между гр. В. и гр. К., по вина
на М. Е. Б., водач на лек автомобил марка „С.Ф.”, с pег. № **; за заплащане на сума в размер
на 79,95 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 434,80 лв. за периода от
14.07.2021 г. до 20.04.2023 г.; за заплащане на сума в размер на 3 837,64 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – сторени разходи за
медикаменти, медицински консумативи за лечение и за изпълнение на медицински дейности
и обслужване в болница, дължимо по силата договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, във връзка с настъпило на 22.06.2020 г. пътно-транспортно произшествие на
път III - 101, км. 9+970, отсечка между гр. В. и гр. К., по вина на М. Е. Б., водач на лек
автомобил марка „С.Ф.”, с pег. № **; за заплащане на сумата от 609,44 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 3 837,64 лв. за периода от 12.10.2021 г. до 20.04.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
24.04.2023 г. до окончателното им изплащане.
По предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл. 45 ЗЗД:
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран
в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователя – ответник на 14.07.2021 г. за заплащане на сума в размер на
434,80 лв. и на 12.10.2021 г. за заплащане на сума в размер на 3 837,64 лв., като
5
предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в
съда, поради което настоящият съдебен състав намира предявения иск за допустим.
За основателността на преките искове в тежест на ищеца е да докаже възникването на
следните материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му
е причинил имуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования; 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника – застраховател.
Не е спорно между страните, а и от Споразумение, одобрено по НОХД ** по описа на
Районен съд – В., което по силата на чл. 383, ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила
присъда, се установява, че М. Е. Б. е признат за виновен и е осъден на наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от една година, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК, за престъпление
по чл. 343, ал. 3, предл. 2-ро, б. „а“, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1 НК, за това,
че на 22.06.2020 г. около 19:30 часа, на път Ш-101, км. 9.970 /гр. В. – гр. К./, при
управляване на собствения си лек автомобил, марка „Субару”, модел „Форестър” с peг. №
**, е нарушил правилата за движение, регламентирани в Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, а именно: чл. 21, ал. 2 ЗДвП – при максимално разрешена скорост 50км/ч, указана с
пътен знак В26, се е движил с превишена скорост – 59км/ч с посока гр. В. – гр. К., в резултат
на което е загубил напречната устойчивост на автомобила си и е навлязъл от дясната в
лявата лента на платното за движение, при което е блъснал движещия се в обратна посока
/към гр. В./ лек автомобил „Ф.П.“ с peг. № ** – управляван от правоспособния водач Ц. С. Т.
от с. Ф. и с това по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице,
както следва: l. Ha Ц. С. Т.: 1 бр. тежка телесна повреда, изразяваща се в „Травматично
разкъсване на гръдната аорта“, с което му е причинено постоянно общо разтройство на
здравето, опасно за живота, както и 4 бр. средни телесни повреди изразяващи се в:
„Руптура/разкъсване на средностението и хранопровода с кръвоизлив“, с което му е
причинено разтройство на здравето, временно опасно за живота; „Посттравматичен
перикардит /възпаление в околосърцевата торбичка/“, с което му е причинено разтройство
на здравето, временно опасно за живота; „Навлизане на въздух в двете гръдни кухини“, с
което му е причинено разтройство на здравето, временно опасно за живота; „Счупвания на
ребра от 2-ро до 8-мо вляво в близост до гръбначния стълб и по предна подмишнична линия;
счупване на 3-то ребро вдясно по предна подмишница и на 6-то и 7-мо ребро по средна
подключична също вдясно, с което му е причинено трайно затруднение на движенията на
снагата; 2. На Д.А. Т.а от с. Ф. – возеща се на предна дясна седалка в лек автомобил „Ф.П.“ с
peг. № ** 1 бр. средна телесна повреда, изразяваща се в „Ретроперитониален кръвоизлив“, с
което й е причинено разтройство на здравето, временно опасно за живота.
По силата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно, М. Е. Б. е предизвикал процесното ПТП /непозволено увреждане/, респ. носи
вина за настъпване на процесното застрахователно събитие, като е причинил на ищеца
6
тежка и средни телесни повреди.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява от приложения по делото протокол за
оглед на пътнотранспортно произшествие, както и от разпита на свидетеля М. Е. Б. – водач
на лек автомобил, марка „С.”, модел „Ф.” с peг. № **, чиито показания съдът кредитира като
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал и почиващи на
непосредствените му възприятия от случилото се.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение **********., приет за
окончателен без възражения от страните в открито съдебно заседание на 04.10.2023 г., съдът
е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
обстоятелството, че към процесната дата реализиралият пътното-транспортно произшествие
лек автомобил марка „С.Ф.” с рег. № ** е бил застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, като процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно
покритие на договора.
В подкрепа на твърденията за извършени разходи от ищеца за медикаменти,
медицински консумативи за лечение и за изпълнение на медицински дейности и обслужване
в болница по делото са приети 18 бр. фактури и 18 бр. фискални бонове към тях за закупени
лекарствени средства, санитарни материали, както и за заплатени суми за лечение и за
изпълнение на медицински дейности. Съдът намира, че представените писмени
доказателства установяват претендирания размер на претърпените от ищеца имуществени
вреди . Като е взело предвид представените по делото епикризи, издадени от лечебни
заведения, вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, която съдът
кредитира като вярно и обективно изготвена, е достигнало до извод, че направените разходи
от ищеца, отразени в приложените фактури, са били необходими за лечение и
възстановяване на здравословното му състояние от причинените вследствие на процесното
ПТП увреждания и настъпилите усложнения. Според експерта е налице пряка причинно-
следствена връзка между настъпилите усложнения от получените при процесното ПТП
травматични увреждания и направените във връзка с това разходи, отразени в приложените
фактури, в това число превързочни материали, медикаменти, хранителна добавка и разходи
при престоя на ищеца в „АС“ и извършените там оперативни интервенции. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че по делото се доказа, че претърпените от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за медикаменти, медицински
консумативи за лечение и за изпълнение на медицински дейности и обслужване в болница,
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе оборена в
настоящото производство чрез обратно доказване от ответника. Тъй като тези имуществени
вреди са закономерна, естествена, необходима последица от противоправното поведение на
делинквента, настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия
състав, пораждащ деликтната отговорност на водача на лек автомобил марка „С.”, модел
„Ф.” с peг. № ** – М. Е. Б., са осъществени в обективната действителност.
По направеното от ответника възражение за съпричиняване в негова тежест бе да
установи, че увреденият ищец е допринесъл за настъпването на вредите.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
7
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с твърдения, че същият е
бил без поставен предпазен колан и е шофирал с несъобразена скорост спрямо пътната
обстановка, както и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Съдът намира тези
възражения за неоснователни, тъй като по делото не се ангажираха никакви доказателства от
ответната страна, от които да се установят тези твърдения. Напротив, от заключението на
изслушаната съдебномедицинска експертиза се установява, че посочените травми, които са
описани в медицинската документация при приемането на ищеца в МБАЛ „Х.Б.“ АД гр. В.,
отговарят да бъдат получени при поставен обезопасителен колан, като същите са
локализирани в областта на гръдния кош. Според експерта ако Т. е бил без поставен
обезопасителен колан, имайки предвид механизма на ПТП и обстоятелството, че е бил водач
на лек автомобил, същият би получил по-тежки травми – „воланна травма“ с увреда и на
коремни органи, което би могло да доведе и до по-тежки последствия. Съгласно
заключението на неоспорената от страните автотехническа експертиза от технически данни
за лекия автомобил, марка и модел „Ф.П.“ с pег. № ** се установява, че предните две
седалки на автомобила са оборудвани с фабрично заводски монтирани триточкови
обезопасителни инерционни колани. Според експерта от техническа гледна точка при
анализа на установените в констативната част на експертизата увреждания на лекия
автомобил „Ф.П.“ и липса на медицински данни, които да са в противоречие с направения
извод, Ц. С. Т. при управлението на лекия автомобил по време на ПТП е бил с поставен
предпазен колан. Съгласно заключението скоростта на движение на лекия автомобил „СФ”
преди ПТП и в момента на удара е била около 59 км/ч., а скоростта на движение на лекия
автомобил „Ф.П.“ преди ПТП и в момента на удара е била около 50 км/ч. В конкретния
случай двамата водачи са имали директна видимост преди момента на възникване на
опасността, като при тази видимост всеки автомобил се е движил в полагащата му се лента
за движение. Водачът на лекия автомобил „СФ“ е реагирал на опасността в момента, в който
автомобилът е загубил напречната си устойчивост и е тръгнал с посока движение към
лентата за насрещно движение и неговото време за реакция е от порядъка на около 1
секунда, а водачът на лекия автомобил „Ф.П.“ е реагирал на опасността в момента, в който
насрещно движещия се лек автомобил „СФ“ е започнал да навлиза в лентата му за движение
и неговото време за реакция на възникналата опасност е от порядъка на около 0,8 секунда.
Според вещото лице водачът на лекия автомобил „Ф.П.” при движение със скорост от около
8
50 км/ч в условията на произшествието не е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП при своевременно реагиране на опасността с аварийно спиране. Съдът
кредитира експертните заключения като пълни и компетентно изготвени. Недоказани
останаха твърденията на ответника, че ищецът е бил без поставен предпазен колан и е
шофирал с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, както и че е навлязъл в лентата
за насрещно движение. Не бяха ангажирани каквито и да било доказателства и за
твърденията на ответника, че ищецът не е провел правилно лечение и така е допринесъл за
по-продължителния и непълен процес на възстановяване както и за направата на
необосновани разходи.
При горните мотиви съдът приема, че предявените искове за имуществени вреди са
изцяло основателни.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря
делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или 2) на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна – чл. 429, ал. 3 КЗ. Съгласно правната норма,
уредена в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за
забава, дължими от делинквента, поради което по силата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят
дължи законната лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното
обезщетение, включваща и лихвата за забава на делинквента, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ (не повече от 3 месеца от предявяване на т. нар. застрахователна
претенция по чл. 380 КЗ).
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
случая ищецът чрез пълномощника си е заявил писмената си претенция пред застрахователя
за сумата от 434,80 лв. на 14.07.2021 г. и за сумата от 3 837,64 лв. на 12.10.2021 г., поради
което застрахователят дължи законната лихва върху обезщетенията от тези дати. От тези
дати ответното дружество отговаря за причинените на пострадалия имуществени вреди
поради неизпълнение в темпорално отношение на извъндоговорното задължение
на застрахования-делинквент за заплащане заместващо обезщетение за причинените на
ищеца имуществени вреди (т.е. в застрахователното обезщетение е включена лихвата за
забава на делинквента по смисъла на чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно, предявените искове за
лихва за забава са основателни за заявените в исковата молба периоди следва да бъдат
уважени в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода от делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 800,00 лв., представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Заплатеното
адвокатско възнаграждение надвишава с 3,82 лв. предвидения в разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба ** от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум в размер на 796,18 лв., поради което същото не се явява прекомерно.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда следващата се държавна такса в размер на 303,51 лв. общо за четирите
9
обективно кумулативно съединени иска съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и разноски по делото за
изготвените съдебномедицинска експертиза в размер на сумата от 225,00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАДДБЗ: ЖЗ“ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Г.М. Д.“ **, да заплати на Ц. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: с. Ф., ул. „М.“ № 5,
сумите както следва:
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата
от 434,80 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди – сторени разходи за медикаменти и медицински консумативи за лечение, дължимо по
силата договор за застраховка „Гражданска отговорност”, във връзка с настъпило на
22.06.2020 г. пътно-транспортно произшествие на път III - 101, км. 9+970, отсечка между гр.
В. и гр. К., по вина на М. Е. Б., водач на лек автомобил марка „С.Ф.”, с pег. № **, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2023 г. до
окончателното й изплащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 79,95 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата от 434,80 лв. за периода от 14.07.2021 г. до 20.04.2023 г.;
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата
от 3 837,64 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди – сторени разходи за медикаменти, медицински консумативи за лечение и за
изпълнение на медицински дейности и обслужване в болница, дължимо по силата договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, във връзка с настъпило на 22.06.2020 г. пътно-
транспортно произшествие на път III - 101, км. 9+970, отсечка между гр. В. и гр. К., по вина
на М. Е. Б., водач на лек автомобил марка „С.Ф.”, с pег. № **, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2023 г. до окончателното й
изплащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 609,44 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата от 3 837,64 лв. за периода от 12.10.2021 г. до 20.04.2023 г.;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800,00 лв., представляваща направени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗАДДБЗ: ЖЗ“ АД, ЕИК: **, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ **, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – В. сумата от 528,51 лв., представляваща дължима
държавна такса в производството и възнаграждение за вещо лице.
ПОСОЧВА на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК банкова сметка на Ц. С. Т., ЕГН:
**********, по която могат да му бъдат заплатени присъдените суми: ***************
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – В. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10