Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 117 / 3.8.2017 г.
град Карнобат,03.08.2017 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Карнобатският районен
съд,колегия…………..,в публичното си заседание на трети август през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
при секретаря Веска ХРИСТОВА и в присъствието на прокурора….. като
разгледа докладваното от районния съдия Златко КОСТАДИНОВ гражданско дело № 208
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е
образувано по повод предявен положителен установителен иск с правно основание
чл.422,ал.1,във връзка с чл.415,ал.1 във връзка с чл.422,ал.1,във връзка с чл.415 ал.1, във
връзка с чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди в молбата си,че на 23.08.2016 година в качеството си на заявител подал пред Районен
съд-град Карнобат заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
и с искане съдът да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист,с който ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 1500.00
лева,дължима по запис на заповед,издаден на 21.06.2016 година,ведно със
законната лихва за забава върху главницата,считано от 23.08.2016 година до
окончателното й изплащане в размер на 213.00 лева,от които 30.00 лева държавна
такса и 183.00 лева адвокатско възнаграждение.По така депозираното заявление
било образувано ч.гр.д.№ 590/2016 година по описа на КРС,като била издадена
заповед № 375/23.08.2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
На
08.02.2017 година на ищеца било връчено определение № 51/06.02.2017 година по
ч.гр.д. № 590/2016 година,с което му се указвало,че следва в едномесечен срок
да предяви иск за установяване на вземането си от ответника.Тъй-като длъжника в
законоустановения срок депозирал възражение,че не дължи присъдената сума,за
ищеца възникнал правен интерес от завеждане на настоящото гражданско дело.
Ищецът твърди,че вземането произтичало от обстоятелството,че със запис
на заповед от 21.06.2016 година,подписан лично от издателя,ответникът се
задължавал безусловно и без протест да заплати на ищеца сумата от 1500.00 лева
на падежа 30.06.2016 година.С нотариална покана рег.№ 4761,том І,акт 90 от
22.07.2016 година на нотариус Петър Костадинов с рег.№ 170 по регистъра на
Нотариалната камара и район на действие Районен съд-град Ямбол,получена лично
от ответника на 25.07.2016 година,същият бил поканен доброволно да заплати
претендираната сума,но същата не била заплатена.
Моли съдът да постанови съдебно решение,с което да приеме за установено по отношение на ответника, че в негова полза съществува вземане в размер на 1500.00 лева главница,представляваща
вземане по запис на заповед от 21.06.2016 година,ведно със законната лихва за
забава върху главницата,считано от 23.08.2016 година до окончателното изплащане
на вземането,за което е издадена заповед № 475/23.08.2016 година за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,издадена по
ч.гр.д. № 590/2016 година по описа на Районен съд - град Карнобат.Моли съдът да
осъди ответника да му заплати направените в заповедното производство разноски,както
и тези в настоящото производство.
От своя страна ответникът е подал отговор в законния едномесечен срок
съобразно разпоредбата на чл.131, ал.1 от ГПК като счита,че така предявените
искове са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят изцяло.В исковата
молба не било посочено основанието за дължимост на въпросната сума,тъй-като
между него и ищеца нямало казуална сделка.Поради това издадените записът на
заповед и поетото по записа на заповед задължение били без основание.Липсвали
каквито и да е твърдения за основанието на вземането на ищеца,поради което
ответникът не ангажира и становище в
представения отговор.
След съвкупната и поотделна преценка на всички събрани по делото доказателства,съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Искът черпи своето правно основание от разпоредбите на чл.422,ал.1,във връзка с чл.415 ал.1, във връзка с чл.124,ал.1 от ГПК.Претендира се да бъде прието за установено, че ищецът има вземане от ответника, произтичащо от издаден от него запис на заповед.
Приложеното ч.гр.д.№ 590/2016 г. по описа на КРС установява проведено заповедно производство, подадено възражение от длъжника, предявен установителен иск в срок.
Заповед № 375 от 23.08.2016 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК по ч.гр.д.№ 590 описа
на КРС за 2016 година, е издадена за сумата от 1500.00 лева,дължима по запис на
заповед,издаден на 21.06.2016 година,ведно със законната лихва за забава върху
главницата,считано от 23.08.2016 година до окончателното й изплащане в размер
на 213.00 лева,от които 30.00 лева държавна такса и 183.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Записът на заповед е абстрактна сделка,
при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не
е условие за действителност на ефекта. При възникнал между страните спор, всяка
от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които
извлича изгодни за себе си правни последици. В хипотезата на претенция по запис
на заповед кредиторът трябва да установи съществуването на вземането, факта, от
който произтича вземането му, пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът
- да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат
абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ и лични,
основани на отношенията му с кредитора. Предметът на доказване по
установителния иск по чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка със
задължение по запис на заповед следва да се изведе от естеството на
възражението на длъжника като защитно средство срещу твърдяната
материално-правна незаконосъобразност на съответния документ. В настоящия
случай ответникът е противопоставил в срок възражения срещу записа на заповед -
че подписът върху ценната книга не е положен от него.
Записът на заповед е приложен в оригинал по ч.гр.д.№ 590/2016 г. Той има
съдържанието, изискуемо от разпоредбата на чл.
535 от ТЗ - наименованието
"запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е
написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари - 1500 лева;
падеж - 30.06.2016 година ; място на плащането -село Кукорево Община
Тунджа,Област Ямбол,ул."Граф Игнатиев" № 27; името на лицето, на
което или на заповедта на което трябва да се плати - Д.В.Ж. с конкретизирани
адрес ; дата на издаването - 21.06.2016
година ; подпис на издателя.С нотариална покана рег.№ 4761,том І,акт 90 от
22.07.2016 година на нотариус Петър Костадинов с рег.№ 170 по регистъра на
Нотариалната камара и район на действие Районен съд-град Ямбол,получена лично
от ответника на 25.07.2016 година,същият бил поканен доброволно да заплати
претендираната сума,но същата не била заплатена.
С оглед доказателствата по делото, записът
на заповед е валиден и удостоверява задължение за плащане на сума от 1500 лева
на дата 30.06.2016 година. Доказателства за изпълнение на паричното задължение
на падежа не са представени. Следователно искът е основателен и подлежи на
уважаване.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
разноските, направени в исковото производство- 300(триста) лева заплатено адвокатско възнаграждение и
32.55(тридесет и два лева и петдесет и пет ст.)лева внесена държавна такса и
такса в полза на ЦКБ АД във връзка с извършване превода на посочената държавна
такса.
В съгласие с т. 12 от тълкувателно решение
4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В полза на ищеца следва да се
присъдят 30.00(тридесет) лева държавна такса и 183.00(сто осемдесет и три) лева
лева платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложените по-горе съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,че в полза на Д.В.Ж.,ЕГН-**********,***,чрез
пълномощника си адвокат М. Христова, съществува
вземане срещу И.И.К.,ЕГН-**********,***,за сумата 1500.00 лева
главница,представляваща вземане по запис на заповед от 21.06.2016 година,ведно
със законната лихва за забава върху главницата,считано от 23.08.2016 година до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед №
475/23.08.2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК,издадена по ч.гр.д. № 590/2016 година по описа на Районен
съд - град Карнобат,до
окончателното изплащане на задължението,както и за съдебно-деловодните разноски
в размер общо на 213.00(двеста и тринадесет)лева,
направени от него в образуваното по реда на чл.417 от ГПК заповедно
производство по посоченото по-горе частно гражданско дело № 590/2016 година по описа на Районен съд-град
Карнобат.
ОСЪЖДА И.И.К.,ЕГН-**********,***,да заплати на Д.В.Ж.,ЕГН-**********,***,направените от него разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 590/2016 година по описа на РС-град Карнобат в размер общо на 213.00(двеста и тринадесет)лева,както и направените разноски по настоящото дело в размер на 300(триста) лева заплатено адвокатско възнаграждение и 32.55(тридесет и два лева и петдесет и пет ст.)лева внесена държавна такса и такса в полза на ЦКБ АД във връзка с извършване превода на посочената държавна такса или общо в размер на 332.55(триста тридесет и два лева и петдесет и пет ст.)лева,а на държавата по сметката на Районен съд-град Карнобат-държавна такса в случай на служебно издаване изпълнителни листи в размер на 10.00 /десет/ лева,която сума следва да се приведе по сметката на Районен съд-град Карнобат.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок,считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :