№ 2826
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100501438 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по молба за отмяна на неприсъствено Решение №
20063844 от 26.10.2022 г., постановено по гр. д. № 53683/2020 г. по описа на
СРС, 78 състав, подадена от „Е.Ф.Е.С. С. Л.” (E.F.A.S. S. L.), дружество
регистрирано в Испания с рег. № В74393828, ДДС № ES74393828, със
седалище и адрес на управление в Испания, ****, **** 5, ****, ****, (A.),
чрез адв. С. К., САК.
В молбата се поддържа, че СРС е нарушил процедурата по призоваване
на ответника – „Е.Ф.Е.С. С. Л.”, който e бил лишен от възможността да
участва в делото поради: 1) ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба или призовките за съдебното заседание; 2) невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства. Молителят
излага, че първоначално исковата молба с приложенията е изпратена до
ответника на български език и същата е върната от Съда в Кастропол на
основание: непознат език, липсва превод на испански език, а впоследствие и
Определение № 20057589 от 14.09.2022 г. за насрочено о.с.з. за 25.10.2022 г. е
върнато от получаващия орган – Съда на Кастропол със същите мотиви, а
именно: призовката от СРС за о.с.з. с дата 25.10.2022 г. е изпратена на
български език без придружен официален превод на испански език -
официалният език на държавата членка адресат, в резултат на което
1
получаващият орган – Съдът на Кастропол, е удостоверил отказа на адресата
да получи документа, тъй като документът не е придружен от превод на език,
посочен в чл. 12 от Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на
Съвета от 25 ноември 2020 година относно връчване в държавите членки на
съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, като е
приложил към документа, формуляр Л в приложение I. С оглед нарушаване
на правилото за връчване на официалния език на мястото на връчване, счита,
че призовката за о.с.з. е нередовно връчена, поради което ответникът е бил
лишен от възможност да участва в делото. Поддържа, че способът за
призоваване, който е приел СРС, по реда на чл. 40, ал. 2 ГПК е неприложим и
е в противоречие с особените правила, регламентирани в ГПК и залегнали в
Регламент (ЕО) 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от
13.11.2007 г., като излага, че СРС е приел, че страната е редовно призована на
основание посочената разпоредба на ГПК преди получаване на върнатото от
Испанския съд съобщение с отказ за получаване на документите за
насрочване на о.с.з. Счита, че е нарушен Регламент (ЕО) 1393/2007 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г., доколкото по делото са
били налице данни, че ответникът е със седалище и адрес на управление в
Испания и българският език не е разбираем за него. Предвид изложеното
поддържа, че страната е била лишена от участие в съдебното производство,
по което е постановено неприсъствено решение, тъй като е била нередовно
призована за откритото съдебно заседание, проведено пред СРС на 25.10.2022
г., в което е постановено процесното съдебно решение. Поради изложеното
моли неприсъственото решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на
СРС за ново разглеждане. Претендира разноски.
Насрещната страна – „Б. Ко.” ЕООД, ЕИК ****, чрез адв. М. А., е
депозирала отговор, с който оспорва молбата за отмяна на неприсъствено
решение, като поддържа, че ответникът е бил редовно призован за
насроченото открито съдебно заседание по делото на основание чл. 40, ал. 2
ГПК. Счита, че не са налице предпоставките по чл. 240, ал. 1 ГПК за отмяна
на постановеното неприсъствено решение, поради което моли съда да остави
без уважение молбата за отмяна на неприсъственото решение. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да
поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност
да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба или призовките за съдебното заседание, невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства,
невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В случая препис от решението е връчен на молителя на 12.12.2022 г.
2
чрез адв. К., а молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение по
чл. 240, ал. 1 ГПК е подадена на 04.01.2023 г. в законоустановения
едномесечен срок.
Молителят поддържа, че не е бил редовно призован за участие в
насроченото по делото открито съдебно заседание, поради което е бил лишен
от възможност да участва в делото. Останалите доводи на молителя, които се
отнасят до въпросите налице ли са били предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, както и тези по същество на правния спор, са
неотносими към производството по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК и не следва да
се разглеждат от въззивния съд, който се произнася с решение само по
основателността на молбата т.е. дали е налице наведеното основание за
отмяна на неприсъствено решение, а не разглежда правния спор по същество
като въззивна инстанция, нито осъществява контрол върху преценката на
първостепенния съд дали са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложеното първоинстанционно дело препис от
Определение № 20057589 от 14.09.2022 г., постановено по гр. д. №
53683/2020 г. по описа на СРС, 78 състав и призовката за съдебно заседание
от 15.09.2022 г., насрочено за 25.10.2022 г. са върнати от получаващия орган -
Съда на Кастропол, по имейл на 24.10.2022 г., регистрирани с вх. №
25069927/25.10.2022 г. по описа на СРС, поради отказ на адресата да получи
документа, тъй като документът не е придружен от превод на език, посочен в
чл. 12 от Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от
25 ноември 2020 година относно връчване в държавите членки на съдебни и
извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, като е приложил
към документа, формуляр L с дата 20.10.2022 г. Първоинстанционният съд с
разпореждане от 25.10.2022 г. (л. 154 от делото на СРС) е приел, че
връчването е редовно на основание чл. 40, ал. 2 ГПК.
Връчването на съдебни книжа на търговци и юридически лица е
уредено със специални правила в чл. 50 ГПК. То се извършва на мястото,
където тези субекти са вписали седалището и адреса си на управление в
съответния регистър. Имено този адрес е посочен и от ищеца по делото в
исковата молба и в молба от 04.05.2022 г., подадена в изпълнение на указания
на съда. Ако тези субекти променят адреса си, но не впишат в съответния
регистър тази промяна, книжата се прилагат по делото и се считат връчени.
Тази уредба е различна от уредбата в чл. 40 и 41 ГПК, отнасяща се за
физическите лица.
По образуваното пред СРС гр. д. № 53683/2020 г. е налице
международен елемент, доколкото страните по делото имат своето седалище
в две различни държави, членки на Европейския съюз и в този случай следва
да бъдат приложени правилата на Регламент (ЕО) № 1393/2007 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно връчване в
държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или
търговски дела и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета,
съответно на Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на
Съвета от 25.11.2020 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и
3
извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, приложим,
считано от 1 юли 2022 година (чл. 37 от Регламент (ЕС) 2020/1784), който
отменя Регламент (ЕО) № 1393/2007, както е приел и СРС.
Посочените Регламент (ЕО) 1393/2007 г. и Регламент (ЕС) 2020/1784
предвиждат само два случая, при които връчването на документи между
държавите членки по граждански и търговски дела излиза извън приложното
им поле: една от страните е с неизвестно местоживеене и обичайно
пребиваване на адресата и от друга страна, когато последният е посочил
упълномощен представител в държавата членка, където се провежда
съдебното производство (произнасяне в този смисъл на СЕС по дело С-
325/11). В случая тези две изключения не са налице, доколкото е установено
връчване на исковата молба на ответника на 29.07.2022 г., като последният не
е посочил упълномощен представител. По делото няма данни за
упълномощаване на представител за участие или получаване на книжа или
съобщаване за извършените от съда действия по друг начин. Такъв е посочен
едва с молба от 22.11.2022 г. т.е. след постановяване на неприсъственото
решение.
Посоченото решение на СЕС по дело Аlder, С-325/11 е постановено по
следното преюдициално запитване: следва ли чл. 1, § 1 от Регламент (ЕО)
1393/2007 г. да се тълкува в смисъл, че съдебните документи, регистрирани
до страна с местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава
членка могат да се приложат по делото и да се считат за връчени в случай, че
тази страна не е посочила упълномощен да получава подлежащите на
връчване документи представител, който е с местоживеене в държавата
членка, в която се провежда съдебното производство. Даденият отговор в
решението на СЕС по този въпрос е, че чл. 1, § 1 от посочения Регламент
трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска документите да се прилагат по
делото и да се считат за връчени в случай, че страната не е посочила
упълномощен да получава подлежащите на връчване документи. Същото е
предвидено и в Съображение 7 от Регламент (ЕС) 2020/1784 – когато
адресатът няма известен адрес за връчване в държавата членка на сезирания
съд, но има един или повече известни адреси за връчване в една или повече
други държави членки, документът следва да бъде предаден на друга такава
държава членка за връчване съгласно настоящия регламент. Това положение
следва да не се тълкува като национално връчване в държавата членка на
сезирания съд. По-специално документът следва да не се връчва на адресата
чрез фиктивни способи за връчване, каквито са връчването чрез поставяне на
обявление на информационното табло в съда или прилагане на документа към
делото. С оглед на изложеното и предвид, че страната има известен адрес за
връчване в друга държава членка, в случая в Кралство Испания, където е
регистрирано търговското дружество и където се намира седалището и адреса
му на управление, призовката не може да бъде връчена чрез фиктивни
способи за връчване, каквото е прилагане на документа към делото по реда на
чл. 40, ал. 2 ГПК.
В случая, само за пълнота, следва да се посочи, че по делото няма данни
молителят-ответник да е уведомен по реда на чл. 40, ал. 2 ГПК за
4
задължението по чл. 40, ал. 1 ГПК и за последиците от неизпълнението му.
Такива се съдържат в призовката за съдебно заседание от 15.09.2022 г., която
както се посочи по-горе не е надлежно връчена на страната, тъй като
документът не е придружен от превод на език, посочен в чл. 12 от Регламент
(ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020
година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни
документи по граждански или търговски дела.
Предвид изложеното, неправилно първоинстанционният съд е
приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ГПК, тъй като не са били налице
предпоставките за това, а на страната не е била надлежно връчена призовката
за съдебното заседание от 15.09.2022 г., насрочено за 25.10.2022 г. в
нарушение, както на посочената разпоредба на ГПК, така и на особените
правила, относно производството по граждански дела при действие на
правото на ЕС, регламентирано в Част седма, глава 56 от ГПК и в Регламент
(ЕО) 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г.
относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи
по граждански или търговски дела съответно в Регламент (ЕС) 2020/1784 на
Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020 г. относно връчване в
държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или
търговски дела.
Ненадлежното връчване на призовката за съдебно заседание на
ответника по делото пред СРС и настоящ молител го е лишило от
възможността да участва в делото пред СРС, поради което е налице
основанието на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на неприсъствено Решение
№ 20063844 от 26.10.2022 г., постановено по гр. д. № 53683/2020 г. по описа
на СРС, 78 състав, като делото следва да бъде върнато на Софийски районен
съд за разглеждане на предявения иск от друг състав.
По отношение на разноските:
Доколкото с настоящия съдебен акт, постановен в отменително
производство, не се слага край на спора по предявения иск, то не е налице
хипотезата на чл. 81 ГПК и в това производство разноски не следва да се
присъждат с оглед даденото в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК- т. 4, тълкувателно разрешение, като
независимо от уважаване на молбата, на молителя не следва да бъдат
присъдени разноски. Производството по чл. 240, ал. 1 ГПК по отмяна на
неприсъствено решение е по извършването на извънинстанционен контрол,
независим от функционалната подсъдност. Решението по чл. 240, ал. 1 ГПК
не формира сила на присъдено нещо и не разрешава спора по същество, а при
уважаване на молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК само се възстановява висящността
на процеса. Именно във възстановения исков процес при новото разглеждане
на спора от първоинстанционния съд при приложение нормата на чл. 78 от
ГПК и с оглед изхода по съществото на спора, следва да бъде разпределена
отговорността за разноски по делото, включително и за сторените в
настоящото производство по чл. 240, ал. 1 ГПК разноски.
По отношение обжалваемостта на въззивното решение:
5
Решението не подлежи на касационен инстанционен контрол –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9 ОТ 08.02.2010 Г. ПО Т. Д. № 799/2009 Г., Т. К., І Т. О.
НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 122 ОТ 03.06.2011 Г. ПО Т. Д. № 457/2011 Г., Т.
К., І Т. О. НА ВКС и мн. други.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-Д въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т. 1, предложение второ от ГПК,
неприсъственото Решение № 20063844 от 26.10.2022 г., постановено по гр. д.
№ 53683/2020 г. по описа на СРС, 78 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6