РЕШЕНИЕ
№ 1164
гр. Варна, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица К. Райкова
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Ралица К. Райкова Гражданско дело №
20243110112643 по описа за 2024 година
Производството е образувано предявен от „Ст.” ООД срещу ЗАД „Б. В. И. Г.“
иск с правно основание чл. 497 и чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1013,80 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
28.04.2022 г. - 09.04.2023 г. върху сумата от 10 108,33 лв. представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди по
собствения му специален автомобил „Скания Б 4x2”, с ДК № *, вследствие на ПТП
настъпило на 28.04.2022 г. по вина на водач на л.а. застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответника.
Твърди се в исковата молба, че на 28.04.2022 г., около 10,20 ч., на път 2008, в
посока гр. Д. при км 12.709, на входа на с. Стр., фирменият специален автомобил
„Скания Б 4x2”, с ДК № *, управляван от Р.М. предприел завиване наляво, но в този
момент водачът на л.а. „Дачия Дъстер”, с ДК № * в нарушение предприел
изпреварване и пресякъл пътна маркировка M1, при което настъпил удар между двете
МПС. За настъпилото ПТП дошлите на място контролни органи съставили протокол №
*за ПТП, в който като виновен поради несъобразена скорост на движение посочили
водачът на .а. „Дачия Дъстер”, с ДК № * който бил застрахован по „Гражданска
отговорност” при ответника. Ищецът уведомил застрахователя на 28.04.2022 г. за
настъпилото застрахователно събитие, който след оглед на автомобила изготвил
снимков материал и Опис на претенция № * г. В описа били отразени като увредени
следните детайли: предна броня, основа предна броня, калник преден ляв предна част,
степенка предна лява, стъпало лява степенка, ъглов панел преден ляв спойлер, фар ляв,
фар за мъгла преден ляв, мигач преден ляв, панел фар ляв, светлоотразител лява
степенка, резервоар стьклоумивател и конзола кран за въздух лява степенка.
Застрахователят изплатил на ищеца сумата от 826,90 лв., която била недостатъчна за
възстановяване на щетите, поради което ищецът завел гр.д. № * г. на ВРС, по което с
Решение № * г. ответникът бил осъден да му доплати застрахователно обезщетение от
1
10108,33 лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 10.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът
поддържа, че застрахователят му дължи обезщетение за забава в размер от 1013,80 лв.
и от датата на уведомяването – 28.04.2022 г., от когато е в забава, до 09.04.2023 г. - ден
преди депозирането на исковата молба в съда по гр.д. № * г. Позовава се на
специалната подсъдност по чл. 115, ал.2 от ГПК. По изложените съображения моли за
уважаване на иска. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД
„Б. В. И. Г.“, с който искът се оспорва изцяло. Оспорва ищецът да е завеждал
застрахователна претенция за законната лихва, поради което счита искът за
недопустим. Оспорва началната дата на законната лихва. Излага, че за заплащане на
застрахователно обезщетениет следва да се предоставят доказателства за
дерегистрация на превозното средство, но това не е сторено в настоящия случай.
Респективно счита, че обезщетение за забава ще се дължи от датата на представяне на
застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство. Поддържа, че е
недоказан и размерът на претенцията като произволно определен. По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски.
Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца и моли
да бъде намален под минимално дължимия според Наредба № 1/2004 г., като се
позовава на решения на ВАС и СЕС.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е собственик на
специален автомобил „Скания Б 4x2”, с ДК № *, че на * г. на път 2008, в посока гр.
Девня, при км 12.709, на входа на с. Страшимирово, е настъпило ПТП по вина на
водача на л.а. „Дачия Дъстер”, с ДК № *, в резултат на което ищецът е претърпял
имуществени вреди, като автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на
настъпване на ПТП, както и че на 28.04.2022 г. ищецът е уведомил застрахователя на
виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, че при ответника е
образувана преписка по щета, по която е изплатено застрахователно обезщетение от
общо 826,90 лв., а с влязло в сила Решение № * г., постановено по гр.д. № * г. на
Районен съд – Варна, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 10 108,33 лв.,
представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение за виновно
причиненото от водача на „Дачия Дъстер”, с ДК № *, ПТП от 28.04.2022 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.04.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от представените по
делото писмени доказателства – свидетелство за регистрация част I на л.а. с ДК *,
опис на претенция № * г., Решение № * г. по гр.д. № * г. по описа на Районен съд –
Варна и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ и „ГО“.
Според актуалната и трайна съдебна практика на ВКС, обективирана в
решения по дела №№ 2273/2018 г. на II т.о., 2466/2018 г. на I т.о., 1191/2021 г. на II т.о.,
№ 2530/21 г. на I т.о. и др., Кодекса на застраховането в сила от 01.01.2016 г. изрично
диференцира отговорността на застрахователя за собствената му забава - чл. 497 КЗ -
от отговорността му за забава, като функционално обусловена от отговорността на
делинквента – „когато застрахованият отговаря за тяхното (на лихвите) плащане“ – чл.
494, т.10 КЗ, чл. 493 ал. 1 т. 5 КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3, вр. чл. 430, ал. 1, т. 2
КЗ. От кумулативното приложение на посочените разпоредби следва, че
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от
2
застрахования за настъпването на застрахователното събитие (в срока по чл. 430, ал. 1,
т. 2 КЗ) или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на
срока по чл. 496 ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, същият дължи законната лихва върху обезщетението за имуществени
вреди за собствената си забава. Отграничаването по период и размер на двата вида
лихви за забава в диспозитива на решението по прекия иск е излишно, тъй като би
било от значение само при основание за регрес спрямо делинквента.
Както бе изяснено, установено е по делото, че на 28.04.2022 г. ищецът е
уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, като становището на
ответника, че не дължи лихва за забава, защото в заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение липсвала претенция относно законната лихва, е напълно
несъстоятелно. Ирелевантно е относно отговорността на застрахователя за лихви дали
при уведомяването му от увредения за застрахователното събитие последният е
отправил изрична претенция за лихва за забава, тъй като същата се дължи въз основа
на горепосочените правни норми от КЗ.
Досежно възражението на ответника, че при изплащане на застрахователното
обезщетение в настоящия случай следва да се предоставят доказателства за
дерегистрация на превозното средство като условие за плащане, следва да се посочи,
че от постановеното решение от 07.05.2024 г., решило спора между страните по
предявения иск с правно основание чл. 432 КЗ, не може да бъде направен извод, че
дължимото застрахователно обезщетение е определено при условията на „тотална
щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Дори и да се приеме наличието на „тотална
щета“, според константната съдебна практика на ВКС по искове на увредения срещу
застрахователя по застраховка „Каско“ законна лихва се дължи, считано от датата на
представяне пред застрахователя на доказателства за прекратяване на регистрацията на
автомобила. В случая претенцията е от увреденото лице срещу застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, поради което законна лихва
по иска с правно основание чл. 432 КЗ се дължи след уведомяване на застрахователя
(независимо дали от застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на
претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата) на основание чл. 493,
ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, тъй като застрахователят покрива спрямо
увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
при липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за
собствената си забава, като дължимостта на лихвата не е поставена в зависимост от
наличието на допълнителни обстоятелства. В този смисъл Определение №
50513/24.07.2023 г. по т.д. № 858/2022 г. на ВКС, I т.о.
Следователно, доколкото ищецът е подал уведомление до застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие и е претендирал заплащане на обезщетение, но
такова му е изплатено в недостатъчен размер, застрахователят, който не е определил
справедливото обезщетение, дължи законна лихва върху остатъка от дължимото
застрахователно обезщетение, а именно сумата от 10 108,33 лв., за периода от датата
на предявяване на претенцията – 28.04.2022 г. до датата на предявяване на иска –
09.04.2023 г. Доколкото правнорелевантен за размера на лихвата е основният лихвен
процент на БНБ, определян с решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ,
съдът намира, че за установяване на размера на лихвата за релевантния период от
28.04.2022 г. до 09.04.2023 г. не са необходими специални знания, налагащи
назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, съобразно обявения
лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера на
дължимото обезщетение за забава върху главницата от 10 108,33 лв. за процесния
период на 1013,80 лв.
С оглед всичко гореизложено предявеният иск с правно основание чл. 497 и
3
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените от него съдебни разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства за реалното им извършване, в
размер на сумата от 530 лв., представляваща сбор от заплатени държавна такса
иадвокатско възнаграждение. Съдът преценява за неоснователно своевременно
релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар от ищеца в размер на 480 лв., съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото и доколкото същият
съответства на посочения размер в чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. §2а от ДР от Наредба №
1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Макар съдът да не е длъжен да
се съобразява със същата, предвид постановеното от СЕС решение от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22, с оглед липсата на друг нормативен акт, съдът счита, че следва да
използва Наредба № 1/2004 г. за своеобразен ориентир при остойностяване на
възнаграждението на адвокатските услуги, отчитайки действителната фактическа и
правна сложност на делото.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.Д.„Б. В. И. Г.““ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. С., пл. „П.“ № *, да заплати на „Ст.“ ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. В., р-н „Пр.“, ул. „В.“ № *, сумата от 1013,80 лв. (хиляда и
тринадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 28.04.2022 г. до 09.04.2023 г. върху сумата от
10 108,33 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от „Ст.“
ООД имуществени вреди по собствения му специален автомобил „Скания Б 4x2”, с ДК
№ *, вследствие на ПТП настъпило на 28.04.2022 г. по вина на водач на л.а.
застрахован по договор за гражданска отговорност при ЗАД „Б. В. И. Г.“, на основание
чл. 497 и чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „З.А.ДР. „Б. В. И. Г.““ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. С., пл. „П.“ № *, да заплати на „Ст.“ ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. В., р-н „Пр.“, ул. „В.“ № *, сумата от 530 лв. (петстотин и
тридесет лева), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
– Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4