№ 2341
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100510238 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 19.05.2021г., постановено по гр.д. № 23738/2019г. по
описа на СРС, ГО, 157 състав, е отхвърлен предявеният от „Ф.“ ЕООД срещу
И.Т. Ч. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 24 429, 79 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен превод
в полза на трето лице вместо на взискателя, на събраната по изпълнително
дело № 636/2013г., присъединено към изпълнително дело № 315/2012г. по
описа на ЧСИ И.Ч., сума от длъжника.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ищецът „Ф.“ ЕООД, в която са изложени оплаквания за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и
за нарушение на материалния закон. Конкретно се оспорва приетия правен
извод, че не е установена вреда за ищеца от незаконосъобразно проведеното
изпълнително производство. Уточнени са фактическите обстоятелства на
предявения иск, като е посочено, че ищецът не е твърдял, че органът по
1
принудително изпълнение е бил длъжен да преведе събраната сума в полза на
„Ф.“ ЕООД. Конкретизирано е, че ищецът заявява, че той е придобил правото
от взискателя „А.В.“ ЕООД по силата на сключен на 20.02.2015г. договор за
цесия, по силата на което е легитимиран да получи вземането в размер на
24 429, 79 лева по изпълнителното дело. Релевира доводи, че ищецът е
придобил това вземане с всичките съпровождащи го права, включително да
води настоящия иск и да получи обезщетение във връзка с противоправното
поведение на съдебния изпълнител. Поддържа, че от представените договори
за цесия е ясна волята на страните да се прехвърлят всички съпровождащи
вземането права, вкл. и срещу съдебния изпълнител. В чл. 5 от договора
изрично било посочено, че се прехвърля цялото вземане по изпълнителното
дело, дължимо от длъжника, ведно с всички съпровождащи го права. Счита,
че това право на деликтно обезщетение е възникнало в патримониума на
цедента и по силата на договора от 20.02.2015г. е прехвърлено в полза на
ищеца. Изложени са съображения за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд относно приложението на презумпцията по чл. 301
от ТЗ. Твърди, че в случая не е налице потвърждаване на плащането в полза
на трето лице и вземането на взискателя не е удовлетворено, поради което
към датата на сключване на договора за цесия такова вземане е съществувало
и е могло да бъде прехвърлено. Направеният от първоинстанционния съд
извод за нищожност на процесния договор за цесия поради липса на предмет
бил необоснован и неправилен. Аргументира становище, че волята на цедента
и цесионера е ясна – да се прехвърли вземането по издадения изпълнителен
лист, включително и правото на обезщетение от накърняване на това право.
Поддържа твърденията си за незаконосъобразност на действията на съдебния
изпълнител, който при липса на валидно изразена воля на взискателя /лично
или чрез надлежно упълномощен процесуален представител/ е превел
събраната в изпълнителното производство сума в полза на трето за
изпълнението лице. По тези съображения е направено искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да
се уважи в пълния му претендиран размер.
Въззиваемата страна И.Т. Ч. оспорва подадената въззивна жалба по
подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за
правилно като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и прави искане същото да бъде потвърдено. Излага, че в хода
2
на проведеното пред Софийски районен съд съдебно дирене ищецът не е
ангажирал доказателства, подкрепящи наведените в исковата молба
твърдения, поради което правилно първоинстанционният съд е приел
исковата претенция за недоказана. Сочи, че е установено от фактическа
страна, че въз основа на молба за образуване на изпълнително дело с вх.№
6447/07.10.2013г. и приложен към нея изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
17495/2013г. на СРС, 67 състав, ЧСИ И.Ч. е образувал изпълнително дело №
20137830400636/2013г., с взискател по същото „А.В." ООД и длъжник „О.С.
Х." ЕООД. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен
договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно, с което
управителят на взискателя „А.В." ООД упълномощава адвокат С.М.Р. да извършва
процесуални действия по образуването и воденето на изпълнително
производство след снабдяване с оригинала на изпълнителния лист по гр.д. №
17495/2013г. по описа на СРС, 67 състав, за удовлетворяване на вземането на
представляваното от него дружество. С молба с вх. № 7058/23.10.2013г.
взискателят „А.В." ООД е уведомил ЧСИ И.Ч., че разпределената на „А.В."
ООД сума, в общ размер на 26 859, 58 лева следва да се преведе по банкова
сметка, изрично посочена в молбата, с титуляр „К.Р.Г." АД. Видно от
документите, съдържащи се в кориците на изпълнителното дело, с два кредитни
превода от дата 23.10.2013г. ЧСИ И.Ч. е превел сумата по изрично посочената от
процесуалния представител на взискателя с молба с вх. № 7058/23.10.2013г.
банкова сметка, с което вземането на длъжника било удовлетворено още към
24.10.2013г. След направеното плащане по изпълнителното дело не са
постъпвали каквито и да било молби и/или възражения относно направеното
от ЧСИ И.Ч. разпределение и удовлетворяване на взискателя чрез превеждане
на събраната сума на посочено от него трето лице, поради което и предвид
пълното удовлетворяване на кредитора изпълнителното дело било прекратено
през 2014г. В жалбата е посочено още, че молба с вх. № 909/12.02.2018г. с
приложен договор за цесия от 20.02.2015г. е подадена почти 5 години след
превеждане на сумите, въз основа на които е образувано изпълнителното дело
и окончателното погасяване на задължението, респ. след приключване на
изпълнителното производство. Въззвникът е изложил съображения за
основателност на формираните от първоинстанционния съд изводи относно
приложението на презумпцията, установена в нормата на чл. 301 от ТЗ.
Счита, че нареждането за плащане на третото лице от страна на действащия при превишаване
3
на пределите на представителната си власт адвокат М., представлява делегация за плащане -
едностранна сделка, срещу която „А.В.“ ООД не се е противопоставило незабавно след узнаването
и последиците от същата са настъпили в правната сфера на мнимо представлявания. По тези
съображения въззиваемият счита, че с потвърждаване на плащането в полза на трето лице,
вземането на взискателя е удовлетворено, поради което към датата на сключване на договора за
цесия с ищцовото дружество такова вземане не е съществувало, респективно не е могло да бъде
прехвърлено. Това има за последица недействителност на договора, поради липса на предмет,
което правилно е прието в обжалваното съдебно решение.
В отговора на въззивната жалба са изложени и съображения, че по
делото не е установено противоправно поведение на ответника. Поддържа се,
че съдебният изпълнител не е овластен да решава правни спорове, а да
привежда в изпълнение подлежащи на изпълнение актове. Частният съдебен
изпълнител е образувал изпълнително производство и е предприел съответни
изпълнителни действия въз основа на валиден изпълнителен титул, като
видно от документите, съдържащи се в кориците на изпълнителното дело,
задължението, въз основа на което е образувано последното, е изплатено по
посочена от взискателя с молба с вх. № 7058/23.10.2013г. банкова сметка още същия ден. Без
значение е кой е титулярът на банковата сметка, посочена в молбата от процесуалния
представител на взискателя. Съдебният изпълнител превежда дължимите суми по изпълнението на
взискателя и длъжника въз основа на платежни нареждания по посочени от тях банкови сметки -
чл. 455, ал.2 и ал. 3 ГПК. Съдебният изпълнител не е нито задължен, нито овластен да проверява
чии са сметките, посочени за изплащане на сумите по изпълнителното дело. По тези
съображения е направен извод, че не е налице фактическия състав на съдебно
предявеното вземане, тъй като не е установено противоправно поведение на
ответника, както и реално настъпила вреда в патримониума на ищеца. Освен това,
ишецът не е страна в изпълнителното производство, тъй като дружеството не е взискател по
делото и не е конституиран като такъв, а на следващо място претендираните да му се дължат суми,
са били отдавна заплатени по посочената от взискателя „А.В." ООД банкова сметка за погасяване
на задължението по издадения в полза на последния изпълнителен лист от 30.07.2013г. по гр.д. №
17495/2013г. по описа на СРС, 67 състав, предвид което предявените искове били неоснователни.
Твърди се още, че видно от представения в първоинстанционното производство
договор за цесия, сключен на 20.02.2015г., в чл. 5 от същия, страните са
уговорили, че предмет на договора е вземане на „А.В.“ ООД, дължимо от
„К.Р.Г.“ АД , получено без основание, което вземане представлява главница
по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 17495 по описа на СРС за 2013г. в
4
размер на 21 000 лв. с ДДС, ведно с присъдената лихва от 3 429, 79 лв., ведно
с дължимите лихви от момента на падежирането на сумата в размер на 3
338.27 лв. и ведно с всички съпровождащи го права, привилегии и акцесорни
задължения, обезпечения и принадлежности, дължими от длъжника „О.С. Х."
ЕООД. В другия договор за цесия, от същата дата в чл. 5 е посочено, че се
прехвърля цялото вземане по изпълнителното дело 636/2013г. по описа на
ЧСИ И.Ч., дължимо от длъжника „О.С. Х." ЕООД, ведно с дължимите
законни лихви и всички съпровождащи го права, привилегии и акцесорни
задължения, обезпечения и принадлежности, дължими от длъжника „О.С. Х."
ЕООД. Правилно първоинстанционният съд в постановеното съдебно
решение е тълкувал волята на страните по тези два договора, като е приел, че
страните са изразили съгласие да се прехвърлят правата срещу длъжника по
изпълнителния лист и единия от двата посочени по-горе негови сурогата -
вземане за връщане на получено без основание. Вземане срещу длъжника не е
съществувало, поради и което такова не е могло да бъде прехвърлено на
цесионера. Същевременно, вземането срещу съдебния изпълнител е с различен източник, а
именно извъндоговорен и с различни страни - взискателя и съдебния изпълнител, поради което
правилно първоинстанционният съд е приел, че това вземане не е част от правата по
изпълнителния лист, без това изрично да е посочено от страните в договора за цесия. От
съдържанието на договора е ясна волята на страните да се прехвърлят права срещу двама
длъжници - „О.С. Х." ЕООД и „К.Р.Г." АД, но не и срещу съдебния изпълнител. Предвид
несъществуването на прехвърленото с процесния договор за цесия вземане, е направен извод, че
същият е нищожен поради липса на предмет и не може да легитимира ищеца като носител на
спорното вземане. Развити са и съображения в условията на евентуалност, че процесният договор
за цесия е симулативен и е съставен само за нуждите на настоящия процес. По тези съображения е
направено искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано.
Третото лице-помагач на страната на ответника – ЗК „Л.И.“ АД оспорва
въззивната жалба като неоснователна.
Третото лице-помагач на страната на ответника – „К.Р.Г.“ АД /в
несъстоятелност/ оспорва въззивната жалба. Позовава се на разрешенията по
ТР № 5/2014г., ВКС, ОСГТК, съгласно които на недействителността на
волеизявление от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, може да се позове само лицето, от името на което е
сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В случая
обаче ищецът е трето за правоотношението по упълномощителната сделка
лице, поради което не може да релевира възражения за недействителност.
Счита, че нареждането за плащане от страна на действащия при превишаване
5
на пределите на представителната представлява делегация за плащане, която
едностранна сделка не е била оспорена от „А.В.“ ООД веднага след
узнаването, поради което следва да се приеме, че е налице потвърждаване на
плащането в полза на третото лице. Поддържа становище, че ищецът не е
материално-легитимирано лице по предявения иск, тъй като не е титуляр на
вземане за деликтно обезщетение срещу органът по принудително
изпълнение, доколкото същото не е предмет на процесния договор за цесия.
Третото лице-помагач „ДЗИ-О.З.“ ЕАД не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. чл. 441, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът извежда активната си материална легитимация при твърдения
да е носител на вземане за деликтно обезщетение за имуществени вреди,
причинени в резултат на незаконосъобразно поведение на ответника в
качеството му на орган по принудително изпълнение. Твърди в исковата
молба и уточненията към нея /направени включително и във въззивната
жалба/, че с договор за цесия от 20.02.2015г. цедентът „А.В.“ ЕООД е
прехвърлил на „Ф.“ ЕООД вземанията си срещу „О.С. Х.“ ЕООД, предмет на
издадения на 30.07.2013г. по ч.гр.д. № 17495/2013г. по описа на СРС, ГО, 67
състав изпълнителен лист, за принудителното събиране на които било
образувано при ответника изп.д. № 636/2013г., присъединено към изп.дело №
315/2012г. по описа на ЧСИ И.Ч.. Сочи, че това вземане било прехвърлено с
процесния договор за цесия ведно с всички съпровождащи го права,
привилегии и акцесорни задължения, обезпечения и принадлежности,
6
включително и с правото да претендира обезщетение от съдебния изпълнител
за причинените му вреди от незаконосъобразно проведеното принудително
изпълнение за събиране на цедираното вземане, представляващо
незаконосъобразно изпащане на събраната по изпълнението сума на лице без
представителна власт, вместо на взискателя.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
установил, че в полза на „А.В.“ ЕООД бил издаден на 30.07.2013 г.
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 17495/2013 г. по описа на СРС, 67 с-в срещу
„О.С. Х.“ ЕООД за сумата 21 000 лв. – главница и сумата 3429, 79 лв. лихва
за забава, въз основа на който лист е образувано изп. дело № 636/2013г.,
присъединено към изпълнително дело № 315/2013 г. с взискател „А.В.“
ЕООД и длъжник посоченото по-горе лице. Приел е, че събраната сума по
изпълнението е преведена по сметка на ЧСИ-то и след извършено
разпределение между кредиторите, на взискателя е разпределена сума в
размер 26 859, 58 лв. Посочено е, че съгласно чл. 455, ал. 2 ГПК съдебният
изпълнител има задължение да удовлетвори взискателя като преведе
събраната в изпълнителното производство парична сума по сметка, посочена
от взискателя, каквато в случая била представена. Независимо от това на
23.10.2013г. по делото е постъпила молба от адв. М., в качеството му на
пълномощник на взискателя „А.В.“ ЕООД, в която уведомява съдебният
изпълнител, че припадащата се след разпределението на взискателя сума в
общ размер 26 859, 58 лв. следва да бъде преведена по посочена банкова
сметка с титуляр „К.Р.Г.“. В мотивите на решението е прието, че адвокат М.
се легитимира по изпълнителното дело с пълномощно с конкретно посочен в
същото обем на представителната власт – за присъединяване като взискател
по изпълнително дело № 315/2012г. по описа на ЧСИ Ч.. Направен е извод, че
това пълномощно е общо и дава права на адвоката да извършва всички
действия, с изключение на действия, представляващи разпореждане с
предмета на делото, за които се изисква изрично пълномощно /чл. 34, ал. 3 от
ГПК/. Подаването на молба до съдебния изпълнител, в която се иска
събраната по изпълнението сума да се преведе по банкова сметка с титуляр
лице, различно от взискателя, представлява несъмнено разпореждане със
средствата, тъй като същите преминават извън разпоредителната власт на
взискателя. Това действие е най-малкото равносилно на получаване на сумата
от самия пълномощник. Същевременно, в конкретния случай това действие
7
представлява и разпореждане с предмета на делото, тъй като превеждането на
взискателя на цялата сума по изпълнението има за последица изчерпване на
предмета на изпълнителното дело и съдебният изпълнител следва да
констатира прекратяването му. Първоинстанционният съд е приел, че адвокат
М. не е имал изрично пълномощно, респективно представителна власт да се
разпорежда със събраната парична сума, респективно - с предмета на делото.
Посочено е, че съдебният изпълнител дължи проверка на надлежното
представителство на страна в производството, при извършване на всяко
действие от нейно име. Превеждайки събраната по изпълненението сума по
сметка на трето лице, различно от взискателя, по искане на лице, което не е
снабдено с изрично пълномощно, въпреки посочената от взискателя сметка,
съдебният изпълнител е действал незаконосъобразно, в нарушение на чл. 455,
ал .2 ГПК, вр. чл. 34 ГПК. В мотивите на решението са изложени подробни
съображения, обосноваващи правния извод на СРС, че по делото не се
установява да е налице вреда за ищеца. Налице е позоваване на разпоредбата
на чл. 301 от ТЗ при аргументиране, че нареждането за плащане на третото
лице „К.Р.Г.“ АД от страна на действащия при превишаване на пределите на
представителната си власт адвокат М., представлява делегация за плащане –
едностранна сделка. С тази сделка от името на ненадлежно представляваното
дружество е овластен делегата (съдебният изпълнител) да престира на третото
лице делегатаря („К. Р.Г.“ АД), събраната по изпълнението сума. За тази
едностранна сделка дружеството „А.В.“ ЕООД е узнало най- късно на
20.02.2015 г., на която дата е сключен договорът за цесия с ищеца. В този
договор е посочено, че сумата по издадения на дружеството изпълнителен
лист е преведена по сметка на трето лице, от което е направен извод, че
дружеството към този момент е знаело вече за извършеното плащане.
Следователно, в приложение на презумпцията на чл. 301 ТЗ, извършената от
името на „А.В.“ ЕООД при превишаване на пределите на представителната
власт, едностранна сделка – делегация за плащане, е потвърдена от това
дружество най-късно на 20.02.2015г., поради което го обвързва и последиците
настъпват в неговата правна сфера. Направен е извод, че с потвърждаване на
плащането в полза на трето лице, вземането на взискателя е удовлетворено,
поради което към датата на сключване на договора за цесия с ищеца такова
вземане не е съществувало, респективно не е могло да бъде прехвърлено.
Горното има за последица недействителност на договора поради липса на
8
предмет. В решението са изложени и допълнителни аргументи за
неоснователност на претенцията. Посочено е, че получаването на сумите от
взискателя има погасителен ефект за задължението на длъжника.
Освобождаващ длъжника ефект има и плащането, от страна на съдебния
изпълнител, на трето лице, посочено от представител, превишил пределите на
представителната власт. Това е така, тъй като средствата вече са извън
разпоредителната власт на съдебния изпълнител, а длъжникът е изпълнил
точно като е превел сумата по специалната му сметка, тъй като съдебният
изпълнител е овластен по закон да я получи. Следователно, след
разпореждане със сумата от съдебния изпълнител, длъжникът се освобождава
и не може да бъде държан отговорен за неточното изпълнение от страна на
съдебния изпълнител. Така, с договора за цесия взискателят „А.В.“ ЕООД е
могъл да прехвърли само сурогат на това вземане – вземане за връщане на
полученото без основание към „К.Р.Г.“ АД и вземане за обезщетение за вреди
от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, но не и вземане
срещу длъжника по изпълнителния лист. Изложени са мотиви, че при
тълкуването на волята на страните по процесния договор за цесия, се налага
извод, че страните са изразили съгласие да се прехвърлят правата срещу
длъжника по изпълнителния лист и само единия от двата посочени по –горе
негови сурогата – вземане за връщане на полученото без основание. Вземане
срещу длъжника обаче не е съществувало към този момент, поради което и
такова не е могло да бъде прехвърлено на цесионера. Същевременно,
вземането срещу съдебния изпълнител е с различен източник, а именно
извъндоговорен и с различни страни – взискателя и съдебния изпълнител,
поради което не може да се приеме, че това вземане е част от правата по
изпълнителния лист, без това изрично да е посочено от страните в договора за
цесия. Предвид изложеното е направен извод, че дори да се установят всички
елементи на фактическия състав на отговорността на съдебния изпълнител за
вреди от незаконосъобразни действия по изпълнението, ищецът не е
материално-правно легитимиран да получи обезщетение, тъй като не е
кредитор на това вземане, доколкото същото, ако е възникнало, е в
патримониума на взискателя и не му е превърлено по силата на сключения
договор за цесия.
Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и
допустимо.
9
Неоснователни са релевираните от ответника възражения за
недопустимост на предявения иск поради липса на активна процесуална
легитимация на ищеца, тъй като не е конституиран като страна в
изпълнителното производство, доколкото съдебният изпълнител е бил
уведомен за сключения договор за цесия след приключване на
изпълнителното дело. Процесуалната легитимация е принадлежността на
правото на иск като с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК е отречено /освен в
изрично уредените от закона случаи/ правото на иск на лицето, което не е
носител на засегнатото право. Процесуално легитимирана страна е тази, която
претендира, че е притежател на материалните права, засегнати от правния
спор, предмет на процеса. Въпросът относно титулярството в
правоотношението /кой е носителят на правото да получи защита/ е преценка
относно активната материална легитимация, която се извършва с акта по
същество на спора. Разпоредбата на чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 441 от ГПК не
съдържа ограничение по отношение на субектите, които могат да претендират
обезщетение за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по
този ред. Освен страните в изпълнителното производство /взискател и
длъжник/ това може да е всяко трето за изпълнението лице, което твърди
противоправно действие/бездействие на съдебния изпълнител, което пряко е
рефлектирало върху правната му сфера и му е причинило вреди.
Следователно, обстоятелството, че ищецът не е конституиран като страна в
изпълнителното производство е неотносимо към преценка допустимостта на
предявения иск в настоящото производство.
По същество на правния спор и по доводите във въззивното
производство за неправилност на обжалваното решение, настоящият съдебен
състав приема следното:
Отговорността на частните съдебни изпълнители за причинени на
страните в изпълнителното производство или на трети лица вреди е уредена в
разпоредбата на чл. 441 от ГПК, съответно чл. 74 от ЗЧСИ. Съгласно нормата
на чл. 441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.
45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. А според чл. 74,
ал. 1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Следователно
10
по своята правна същност професионалната отговорност на частния съдебен
изпълнител е деликтна, поради което за да може същата да бъде ангажирана
следва да са се осъществили следните юридически факти: 1) действие на
частен съдебен изпълнител при, по повод или във връзка с упражняването на
неговите властнически правомощия при осъществяване на принудителното
изпълнително производство; 2) противоправност на действията
му/бездействия; 3) причиняване на вреди; 4) причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите вреди и 5) вина на
съдебния изпълнител, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага. Действието на съдебния изпълнител ще бъде
неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки нормативната
забрана за извършването му или въпреки това, че не са се налице
необходимите за извършването му предпоставки. Същевременно
бездействието му ще бъде противоправно, когато не се предприема действие,
което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки
направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице
предвидените в закона предпоставки за извършване на действието.
По реда на Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ пасивно
легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по
принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по
повод на тази дейност. Определящ е вида дейност, като частните съдебни
изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно
въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не
би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или
бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези
вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При
иск предявен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ отговорността ще е налице
когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване
при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл е
константната практика на ВКС – решение №.264/08.04.2010г. по гр.д.
№.474/09г. на ВКС, ІV ГО, решение №.120/08.07.2011г. по т.д. №.1123/10 на
ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 281 от 10.12.2014г. по гр.д. № 3219/2014г. на
ВКС, ІІІ ГО и др.
11
В конкретния случай елемент от правопораждащия претенцията
фактически състав е и установяване съществуването на валидно
правоотношение по договор за цесия с предмет – вземане за деликтно
обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на противоправно
действие на ответника в качеството му на орган по принудително изпълнение.
Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на
действията и бездействията на съдебния изпълнител, тъй като в
процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на
съдебния изпълнител се състои противоправността, която е елемент от
фактическия състав на вземането за обезщетение.
По делото е установено, че в полза на „А.В.“ ЕООД бил издаден на
30.07.2013г. изпълнителен лист по гр.д. № 17495/2013г. по описа на СРС, 67
състав, с който „О.С. Х.“ ЕООД е осъден да заплати на кредитора сумата 21
000 лв. – главница и сумата 3 429, 79 лв. лихва за забава. Въз основа на молба
от 07.10.2013г. на „А.В.“ ЕООД било образувано изпълнително дело №
636/2013г. по описа на ЧСИ И.Ч., с район на действие СГС, рег. № 783 на
КЧСИ, с предмет – принудително събиране на присъдените с изпълнителния
лист от 30.07.2013г. парични вземания. С протокол от 08.10.2013г. това
изпълнително дело било присъединено към изп. дело № 315/2012г. по описа
на същия съдебния изпълнител, по което взискател е „К.Р.Г.“ АД, а длъжник
– „О.С. Х.“ ЕООД. По изпълнителното дело е представено пълномощно, въз
основа на което взискателят „А.В.“ ООД упълномощава адв. С. М. да
представлява дружеството във връзка с присъединяването му като взискател
по изпълнително дело № 315/2012г. по описа на ЧСИ И.Ч.. С молба, подадена
по електронната поща на 11.10.2013г. взискателят е посочил банкова сметка,
по която следва да се превеждат събраните от длъжника суми. Не е спорно,
че в резултат на предприети изпълнителни действия по сметката на съдебния
изпълнител е постъпила сума в размер на 26 859, 58 лева, която е била
разпределена за погасяване на задължението към „А.В.“ ООД. С молба от
23.10.2013г., подадена от адв. М., в качеството му на пълномощник на
взискателя „А.В.“ ООД, е направено искане припадащата се в полза на
взискателя сума в общ размер на 26 859, 58 лева да бъде преведена по банкова
сметка с титуляр „К.Р.Г.“ АД. Съдебният изпълнител е приел молбата за
редовна, допустима и основателна и с преводно нареждане от 23.10.2013г.
12
сумата била преведена по банковата сметка на „К.Р.Г.“ АД. Поради пълно
изпълнение на задължението изпълнителното производство било приключено
през 2014г.
На 20.02.2015г. е сключен договор за цесия, по силата на който „А.В.“
ООД /в качеството на цедент/ е прехвърлило на „Ф.**“ ЕООД /предишно
наименование на „Ф.“ ЕООД/ /в качеството на цесионер/ следните вземания,
посочени в чл. 5 – предмет на договора: цялото вземане по изпълнителното
дело 636/2013г. по описа на ЧСИ И.Ч., дължимо от длъжника „О.С. Х." ЕООД
по издаден по гр.д. № 17495/2013г. по описа на СРС, изпълнителен лист за
сума в размер на 21 000 лева, ведно с присъдената лихва от 3 429, 79 лева или
общо задължение в размер на 24 429, 79 лева, ведно с дължимите законни
лихви и всички съпровождащи го права, привилегии и акцесорни задължения,
обезпечения и принадлежности, дължими от длъжника „О.С. Х." ЕООД. В чл.
2 и 3 от договора изрично е посочено, че вземането по изпълнителния лист е
преведено от длъжника по изпълнително дело № 636/2013г. по описа на ЧСИ
И.Ч., присъединено към изпълнително дело № 315/2012г. при същия съдебен
изпълнител, след което сумата е била преведена по сметка на трето лице
„К.Р.Г.“ АД без правно основание. Съгласно чл. 9 от договора страните се
съгласяват, че цесионерът приема и придобива вземането на цедента, както и
правото да се конституира като взискател по изпълнително дело № 636/2013г.
по описа на ЧСИ И.Ч. с длъжник – „О.С. Х.“ ЕООД, а според чл. 12 след
подписване на договора, вземанията по изпълнително дело № 636/2013г. по
описа на ЧСИ И.Ч. се дължат на цесионера. С клаузата на чл. 20 страните са
уговорили, че цедентът ще прехвърли с отделен договор за цесия правата,
които има върху сумата събрана по изпълнителното дело и преведена без
основание по сметка на третото лице „К.Р.Г.“ АД.
По наведените от ищеца твърдения за противоправно поведение на
ответника, изразяващи се в незаконосъобразен превод на събраната по
изпълнителното дело сума в полза на трето лице, съдът приема следното:
Настоящият съдебен състав счита, че учредената в полза на адв. М.
представителна власт в изпълнителното производство е въз основа на общо
пълномощно по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ГПК
за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за
признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на
13
други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с
предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно. В производството по
граждански дела страните могат да бъдат представлявани от пълномощник за
всичко, затова общата уредба на процесуалното представителство по
пълномощие в чл. 34 от ГПК, съдържа уредба, която разграничава общото от
изричното пълномощие, като общото пълномощие дава право за извършване
на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на
депозирани разноски и преупълномощаване до завършването на делото във
всички инстанции, но изключва правомощията, за които е необходимо
изрично пълномощно: предявяване на искове за гражданско състояние,
включително брачни искове (лимитативно изброяване) и за сключване на
спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на
исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности
(примерно изброяване), както и за (другите) действия, представляващи
разпореждане с предмета на делото (напр. отказ от обжалване, оттегляне на
жалбата), също и за представителство в извънинстанционни производства.
Тези правила важат за всички производства по ГПК: защитно-санкционните -
исково, обезпечително и изпълнително, както и в охранителното
производство и производството по спорна съдебна администрация, тъй като
гражданско дело по смисъла на чл. 1 ГПК е производството по всяка подадена
молба за защита и съдействие на лични и имуществени права (чл. 2 ГПК).
Правомощието на пълномощника за получаване на пари или на други
ценности в изпълнителния процес следва да бъде обективирано в изрично
пълномощно /чл. 34, ал. 3 от ГПК/. Ако пълномощникът е бил надлежно
овластен по реда на чл. 34, ал. 3 от ГПК, последиците от изпълнението
настъпват направо в неговия патримониум (чл. 36, ал. 2 ЗЗД). В противен
случай е налице действие без представителна власт, което за да поради
последици за упълномощителя, следва да е налице изрично потвърждаване в
изискуемата за това писмена форма /чл. 42, ал. 2 от ЗЗД/. Тези принципни
съображения следва да намерят приложение и в процесния случай, доколкото
действията по посочване на конкретна банкова сметка за извършване на
превод на събраните в изпълнителното производство суми следва да се
приравни на хипотеза на получаване на пари по смисъла на чл. 34, ал. 3 от
ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че на съдебния изпълнител е вменено
14
задължение да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните
действия от страните и в случай на нередовност на същото да даде указания
на страната да отстрани нередовността. Предприемането на действия въпреки
нередовността на сезиращата молба е нарушение на служебните задължения
на органа.
В конкретния случай съдебният изпълнител не е извършил проверка на
представителната власт на адв. М. и не е констатирал, че същият не разполага
с изрично пълномощно за надлежното извършване на обективираното в
молбата от 23.10.2013г. волеизявление. Независимо от това органът по
принудително изпълнение е превел събраната по изпълнителното дело сума
не в полза на взискателя съгласно изискванията на чл. 455, ал. 2 от ГПК, а на
трето лице. Нарушаването на разпоредбата на чл. 455, ал. 2 от ГПК
представлява противоправно действие на ответника във връзка с
упражняването на неговите властнически правомощия при осъществяване на
принудителното изпълнение.
Въззивният съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния
съд, че в случая приложение следва да намери презумпцията по чл. 301 от ТЗ.
Процесуалното представителство по пълномощие е уредено в разпоредбите
на чл. 32-34 от ГПК. Представителната власт на процесуалния представител
произтича от волята на представлявания, който определя нейния обем чрез
упълномощаване. В случая ненадлежно извършеното действия /при
превишаване пределите на обема на учредената представителната власт/ е
процесуално действие, предприето в рамките на изпълнителното
производство, и потвърждаване на извършените действия от ненадлежно
представляваната страна следва да се извърши в същата форма, т.е. в писмена
форма.
Удовлетворяването на взискателя в изпълнителното производство се
извършва с предаването на предмета на изпълняемото право на взискателя. В
случаите, когато предмет на изпълняемото право е парична сума
удовлетворяването на взискателя се извършва с превода на събраната в
изпълнителното производство парична сума и постъпването й по сметката на
взискателя. Внасянето на паричната сума от длъжника по сметката на
съдебния изпълнител не удовлетворява взискателя, тъй като съгласно
установената практика, тези суми принадлежат на длъжника и за тях той има
15
вземане към банката. Длъжникът обаче не може да се разпорежда с тези суми,
тъй като те се считат запорирани в полза на взискателя. Разпореждането с тях
се извършва от съдебния изпълнител, който от името на длъжника ги
превежда на взискателя, съгласно чл. 455, ал. 2 от ГПК. Получаването на
сумите от взискателя има погасителен ефект за съответната част от
задължението на длъжника. Без значение за настъпване на тези правни
последици в отношенията между взискателя и длъжника е дали плащането,
предприето от съдебния изпълнител след постъпване на сумата по
изпълнителното дело, е извършено на взискателя или на трето лице в
нарушение на изискването по чл. 455, ал. 2 от ГПК. Дори и в този случай на
незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител длъжникът се
освобождава от отговорност спрямо взискателя.
В аспекта на изложеното се налага извод, че към 20.02.2015г. – датата
на сключване на процесния договор за цесия, цедентът „А.В.“ ООД не е бил
носител на вземане срещу „О.С. Х.“ ЕООД, удостоверено в издадения на
30.07.2013г. изпълнителен лист. Цесията е правен способ за прехвърляне на
вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.
Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за
действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване
на прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От правилото,
установено в чл. 99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху
цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на
цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания,
т. е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод
следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се
преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Ето
защо, ако прехвърленото вземане не съществува, договорът за цесия е
нищожен поради невъзможен предмет, по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл.
първо от ЗЗД.
В случая се установи, че към датата на сключване на процесния договор
за цесия вземането, предмет на същия, не е съществувало – същото се счита
за погасено в отношенията между цедента и „О.С. Х.“ ЕООД с извършеното
16
на 23.10.2013г. плащане по изпълнителното производство. Следователно
ищцовото дружество не се легитимира като частен правоприемник на
вземането срещу „О.С. Х.“ ЕООД, удостоверено в издадения в полза на
цедента на 30.07.2013г. изпълнителен лист.
Правоприемството по отношение на вземането по чл. 441 от ГПК, вр.
чл. 74 от ЗЧСИ за деликтно обезщетение срещу ответника е обосновано с
твърдение, че същото представлява прехвърлено с договора за цесия
„съпровождащо право“ на вземането по издадения на 30.07.2013г.
изпълнителен лист. Принадлежност на вземането по смисъла на чл. 99, ал. 2
от ЗЗД е това право, което произтича от или е във връзка с прехвърленото
вземане. Вземането за деликтно обезщетение за вреди от незаконосъобразни
действия на съдебния изпълнител не е „съпровождащо право“ на вземането,
което е било предмет на принудително изпълнение. Двете основания
/правоотношения/ са самостоятелни, при липса на обусловеност или
акцесорност между тях, имат различно съдържание и характер. Първото е
облигационно отношение, възникнало от извъндоговорен източник със
страни, различни от страните по правоотношението, представляващо
източник на съдебно признатите права по изпълнителния лист от 30.07.2013г.
Това е достатъчно за да се отрече основателността на твърдението на ищеца,
че е титуляр на вземане по чл. 441 от ГПК срещу ответника по силата на
извършеното с процесния договор за цесия прехвърляне на вземането срещу
„О.С. Х.“ ЕООД. В предмета на договора за цесия не се установява и изрично
прехвърляне на вземане за деликтно обезщетение срещу съдебния
изпълнител, което да е индивидуализирано по съдържание на престацията.
Посочването единствено на обстоятелството, че процесното вземане е
преведено по сметка на трето лице без основание, не удовлетворява
изискването за индивидуализация на прехвърленото вземане /разбирано като
конкретизиране на правоотношението, от което е възникнало вземането/,
което е условие за действителност на договора. Предметът на процесния
договор е единствено вземането по издадения изпълнителен лист в полза на
цедента. Именно поради това изрично в чл. 9 от договора е посочено, че
цесионерът придобива качеството на взискател по изпълнителното дело.
Доколкото по делото се установи, че ищецът не се легитимира като
носител на спорното вземане на заявеното в исковата молба основание –
17
частно правоприемство за вземане за деликтно обезщетение по чл. 441, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, прехвърлено с договор за цесия от
20.02.2015г., се налага извод за неоснователност на предявения иск.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева съгласно представения
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20119925 от 19.05.2021г., постановено
по гр.д. № 23738/2019г., по описа на СРС, ГО, 157 състав.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр. Варна, жк „Левски“, ул. кдп ******* да заплати на И.Т. Ч., ЕГН
**********, гр. София, бул. „******* III“ № ******* на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева – съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечени от ответника
трети лица-помагачи: „К.Р.Г.“ АД, „ДЗИ–О.З.“ ЕАД и ЗК „Л.И.“ АД.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис на страните.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19